РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. ХАСКОВО, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Р. В. Н.
като разгледа докладваното от ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско
дело № 20225600500694 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Обжалва се от Ц. Д. З. от ****,чрез адвокат Д. А. решение №69 от
18.04.2022г. постановено по г.д. №511/2021г. по описа на Районен съд
Харманли, с което е отхвърлен срещу ******, иск за 11 600лв.
главница,представляваща допълнително обезщетение за неимуществени
вреди,претърпени от ПТП станало на 25.05.2016г. в **** с управляван от Н.
Н. Г. като водач на автомобил без сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“,ведно със законната лихва считано от 12.11.2020г.
Във въззивната жалба на адвокат Д. А.,пълномощник на Ц. З. се
сочат нарушения на материалния закон при постановяване на обжалваното
решение.Намира иска за изцяло доказан,а изводите на съда за необосновани и
в разрез с фактическата обстановка.При определяне на обезщетението съдът
не е съобразил действително претърпените болки и страдания на
жалбоподателя,в резултат на които се е променил и начина му на живот.Иска
се отмяна на решението и постановяване на друго, с което искът да бъде
уважен.
В срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна
1
„Гаранционен фонд“София, в който се оспорва жалбата като неоснователна.
Хасковският окръжен съд след преценка на доводите в жалбата и
доказателствата по делото и проверка на решението намира следното:
Въззивната жалба на Ц. Д. З. е допустима, тъй като е подадена в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от лице с правен интерес от обжалване и е
редовна. Разгледана по същество , жалбата се явява неоснователна. При
проверка допустимостта на обжалваното решение съдът не констатира
пороци, които да квалифицират същото като нищожно или недопустимо.
Пред Районен съд Харманли се е развило производство,
обусловено от предявен от Ц. Д. З. против Гаранционен фонд, гр.София иск с
правно основание чл.558 ал.5 вр. чл.557 ал.1 т1 от КЗ за присъждане на
неимуществени вреди оценени на 20000лв.,произходящи от ПТП станало на
25.05.2016г. в ***** по вина на Н. Н. Г. като водач на автомобил без сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,ведно със законната
лихва считано от 12.11.2020г.,който по необясними причини движейки се по
**** загубил управлението на автомобила,излезнал от пътното платно със
скорост от 64,2км.ч. при разрешена такава в населено място от
50км.ч.,преминал през десен затревен банкет и с предна челна част на
автомобила се ударил в стоманено бетонен стълб.В резултат на удара са
причинени увреждания на возещия се предна дясна седалка пътник,именно
ищеца З. и настоящ жалбоподател,който е бил без поставен предпазен
колан,извод изведен от съдебно автотехническата експертиза и установените
увреждания от съдебномедицинската експертиза,които се изразяват в
счупване на носа ,подкожен хематом в областта на челото,травматично
избиване на 3-ти и 4-ти горни зъби в ляво .
Ответникът Гаранционен фонд, гр.София оспорва иска като
неоснователен,тъй като въз основа на заявена от пострадалия претенция му е
изплатил сума в размер на 8400лв. редуцирана в резултат на прието
съпричиняване от 30% от страна на ищеца от общо определената сума за
претърпените от ПТП неимуществени вреди 12000лв.
Установената фактическа обстановка е,че на 25.05.2016г. в
**** по вина на Н. Н. Г. като водач на автомобил без сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ е причинено ПТП, в резултата на
което пътуващият на предна задна седалка без предпазен колан пострадал Ц.
З.
На увреденото лице Ц. З. е изплатено от Гаранционен фонд
обезщетение в размер на 8400лв.,което е съобразено с приноса на
пострадалия,определен на 30%,,което обезщетение според ищеца било
занижено,което обстоятелство е породило и правото му на иск.
2
Спорният момент в исковото производство и предмет на
въззивен контрол е относно размера на справедливото обезщетение за
причинените неимуществени вреди на ищеца
Събраните и анализирани доказателства от районният съд са
установили фактическа обстановка,обосновал и крайният извод за
неоснователност на иска,поради което от изложеното не се налага ревизиране
на атакуваното решение, поради което следва да бъде потвърдено ,като съдът
на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния
съд.
С оглед изхода за спора следва въззивникът Ц. Д. З. да заплати на
въззиваемата страна Гаранционен фонд, гр.София разноски по делото в
размер на 300лв.за въззивна инстанция
Водим от горното,съдът.
РЕШИ:
Потвърждава решение №69/18.04.2022г. по г.д. №511/2021г.
по описа на Районен съд Харманли.
Осъжда Ц. Д. З. с ЕГН ********** от **** да заплати на
Гаранционен фонд, гр.София, ул."Граф Игнатиев" №2, ет.4, разноски по
делото в размер на 300лв. адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3