Решение по дело №244/2020 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 260008
Дата: 17 септември 2020 г. (в сила от 4 февруари 2021 г.)
Съдия: Гюрай Алиев Мурадов
Дело: 20205320200244
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 май 2020 г.

Съдържание на акта

                                                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                     №…………

 

                                      гр. Карлово, 17.09.2020 година

 

                                     В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в публично съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

                  

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гюрай Мурадов

 

с участието на секретаря Маргарита Тянчева, като разгледа НАХД № 244 по описа на Карловски районен съд за 2020 година, докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

         С наказателно постановление № 20-0281-000296 от 26.03.2020 г. на НАЧАЛНИК ГРУПА към ОДМВР ПЛОВДИВ, РУ К. на Х.А.М. с ЕГН ********** с адрес ***, за нарушение на чл.104Б, т.2 от ЗДвП, на основание чл.175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца.

         Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателя Х.М. и е депозирал жалба срещу него пред съда в законоустановения 7-дневен срок. Моли съда да отмени наказателното постановление, като твърди в жалбата си, че не е извършил нарушението и, че АУАН и НП не отговарят на изискванията на ЗАНН, като не излага доводи. Жалбоподателя не се явил в с.з. на 13.07.2020г., не се и представлявал, тъй като е бил потърсен на адреса посочен в жалбата, АУАН и НП, но не е открит там, както от съответното длъжностно лице, отговарящо за връчване на призовки и съобщения, като видно от направените отбелязвания е търсен в различни дни и часове, така и от служители на РУП К., поради което не е бил призован. В случая не са били налице основания М. да бъде търсен на друг адрес и за това съдът е дал ход на делото на основание чл.61, ал.2 от ЗАНН, разгледал го и го обявил за решаване. В този срок постъпила молба от Х.М. и адв.Б., ведно с пълномощно, с искане за възобновяване /посочено като пренасрочване/ на производството по делото, с оглед на обстоятелството, че жалбоподателя не е участвал при разглеждането на делото и имат доказателствени искания, като не е посочено какви са те. С оглед правото на защита, с определение №138 от 11.08.2020г. производството по делото е възобновено и в насроченото с.з. се явиха Х.М. и адв.Б., като по почин на последния са разпитани двама свидетели - Я.К.и Х. Д..

Х.М. и адв.Б. молят съда да отмени НП, като адв.Б. излага аргументи, че деянието не е умишлено, а се дължи на повреда на автомобила, че не е доказано, понеже не е било възможно актосъставителя П. да възприема действията на М. и, че мястото на нарушението не е път.

Ответната по жалбата страна – РУ на МВР - К., редовно призована,  не изпраща представител и не взема становище.

         Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което и допустима.

         Разгледана от съда е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 12.03.2020 г. св.Т.Т.П. и св.А.И.Х. *** били на работа като дежурен автопатрул. Тъй като многократно получавали сигнали за автомобили, които дрифтират в района на бензиностанция „Шел“ в гр.К., се позиционирали на кръстовището на ул. „Бяла река“ и ул. „Т.Р.“ в гр.К., за да наблюдават движението, тъй като забелязали в района на бензиностанцията няколко автомобила. След около 10 минути – в 21.30ч. видели как лек автомобил БМВ с рег. № ******, потеглил, водача насочил автомобила към бензиностанция „К.“ и съзнателно описал кръг с автомобила, като тръгвайки към бензиностанция „К.“, завъртял наляво и описал цял кръг с автомобила, въртял се на място с автомобила и описвал кръг, като гумите свистели, вдигал се пушек, чувал се силен шум, задната част на автомобила поднасяла, като тези действия водачът извършвал срещу колонките на бензиностанцията, което представлявало допълнителна опасност. П. и Х. незабавно се насочили със служебният автомобил към бензиностанцията, но лекия автомобил БМВ с рег. № ****** напуснал района й. Без да го губят от поглед, те го пресрещнали в близост до бензиностанция „К.“ /на кръговото движение/, където го спрели със светлинен сигнал. Установили самоличността на водача – жалбоподателя Х.М. ***, където му снели обяснение в които той собственоръчно  посочил, че е извършил описаните по-горе действия.

 За това, на водача М. бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия АА, № 654224 от 12.03.2020 г., като актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП. Актът е подписан от нарушителя без възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и е не депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 20-0281-000296 от 26.03.2020 г.на НАЧАЛНИК ГРУПА към ОДМВР ПЛОВДИВ, РУ К., с което на Х.А.М. с ЕГН ********** с адрес *** са наложени административни наказания „глоба” в размер на 3 000 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца на основание чл.175а,  ал.1, предл.3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства  - АУАН серия АА и бл. №654224 от 12.03.2020г., наказателно постановление № 20-0281-000296 от 26.03.2020 г., Заповед № 317з-7914/20.12.2019г., обяснения от М., Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., Заповед № 8121к-14578/31.12.2019 г., Заповед № 8121з-825/19.07.2019 г., справка за водач/нарушител, писмо №103000-8254/28.05.2020г. на ОДМВР Пловдив и свидетелските показания на свидетелите Т.П., А.Х., Я.К.и Х. Д..

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Т.П. и на свидетеля А.Х. - свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Т.П. и А.Х. съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях е очевидец на нарушението, извършили са проверка на жалбоподателя и пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Освен това, показанията им са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал, включително и от собственоръчно написаното обяснение от жалбоподателя М.. Още повече, доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

 В съдебно заседание, жалбоподателят, посредством становището си и разпита на свидетелите Я.К.и Х. Д., прави опит да установи коренно различна фактическа обстановка, а именно, че допуснатото нарушение се дължи на повреда на МПС-то и мократа пътна настилка. Същата обаче не съответства на действителната фактическа обстановка и очевидно е израз на изградена защитна теза от страна на жалбоподателя, доколкото същата е противоречива и не се подкрепя от останалия събран по делото доказателствен материал.

Съдът кредитира и ползва показанията на свидетелите Я.К.и Х. Д. в частта им която заявяват, че автомобила е бил управляван от жалбоподателя, че гумите са „изпищели“ и колата „занесла“ и, че са видели как М. е бил спрян от полицията. Съдът не кредитира и не ползва показанията на тези свидетели относно причините за „пищенето“ на гумите на колата и „занасянето“ й, а именно, че жалбоподателя не е извършил действията умишлено, тъй като това са техни предположения, а не установени факти. Освен това, съдът намира основание да не кредитира показанията на посочените свидетел в тази им част и поради приятелските отношения на същите с жалбоподателя. Това до голяма степен прави показанията им пристрастни и целящи единствено оневиняване на жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Наказателното постановление № 20-0281-000296 от 26.03.2020 г. е издадено от компетентен орган - НАЧАЛНИК ГРУПА към ОДМВР ПЛОВДИВ, РУ К. упълномощен със Заповед peг. № 8121з - 515/14.05.2018г. на Министъра на МВР, допълнена със Заповед № 8121з-825/19.07.2019г. АУАН също е съставен от компетентен орган съгласно Заповед № 317з-7914/20.12.2019г. на Директора на ОДМВР Пловдив.

При извършената служебна проверка съдът установи, че в хода на административно–наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до накърняване правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН. Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити, същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В наказателното постановление също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя не е накърнено.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Съгласно разпоредбата на чл.104б, т. 2 от ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

 

По силата на §6, т.1 от ДР на ЗДвП улиците са приравнени на пътищата, като няма спор, че ул. ”Теофан Райнов” срещу № 45 в гр. К. /посочена в АУАН и НП като място на извършване на нарушението/ е отворена за обществено ползване.

В настоящия случай от материалите по делото и по-конкретно от събраните в хода на производството гласни доказателства чрез разпита на свидетелите П. и Х. се установява по безспорен начин, че жалбоподателят М. на 12.03.2020 г., управлявайки собствения си лек автомобил марка “БМВ 535 Д”, при движението си по ул. ”Т” срещу № ** в гр. К. към бензиностанция „К.“ съзнателно описал кръг с автомобила, като завъртял наляво и описал цял кръг с автомобила, въртял се на място с автомобила и описвал кръг, като гумите свестели, вдигал се пушек, чувал се силен шум, задната част на автомобила поднасяла и по този начин, чрез т. нар. „дрифт“ направил кръг на лентата за движение и продължил движението си в посока кръговото кръстовище, като всичко това било наблюдавано от свидетелите П. и Х..

От изложеното се налага извода, че водачът не е използвал пътя, отворен за обществено ползване в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, а за описаните по-горе цели - за извършване на демонстративни маневри, изразяващи се в въртене на място на автомобила и описване на кръг, свистене на гумите, вдигане на  пушек и силен шум и поднасяне задната част на автомобила.

В тази връзка съдът намира, че деянието се установява по безспорен начин именно от разпита на свидетелите Т.П. и А.Х., които по време на извършване на нарушението са се намирали в служебния автомобил на кръстовището на ул. „Б.р.“ и ул. „Т.Р.“ в К. и пряко са възприели поведението на водача и извършваните от негова страна маневри. Нарушението не е било оспорено първоначално от страна на жалбоподателя, доколкото видно от материалите по делото същият е посочил в акта за установяване на административно нарушение, че няма възражения, като освен това и саморъчно, в обяснение е признал нарушението. Съставеният на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение е съставен съобразно разпоредбите на ЗДвП и на ЗАНН и съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното.

 

В тази връзка съдът не споделя изложеното от страна на М. в жалбата, а и от процесуалния му представител в съдебно заседание по време на хода по същество, че поведението на управлявания от дееца автомобил би могло да се дължи и на други фактори – неизправност на автомобила и мокра пътна настилка, поради което последния форсирал автомобила и не успял да го овладее, което било причина за рязко потегляне и свистене на гумите в какъвто аспект е становището на жалбоподателя. На първо място, по делото не са представени доказателства, подкрепящи тезата на жалбоподателя и процесуалния му представител, че подобно поведение се дължи на техническа неизправност на автомобила, нито пък подобни възражения са излагани от негова страна при съставянето на акта за установяване на административно нарушение. Поради това тези твърдения на наказаното лице следва да се разглеждат единствено като форма на правото му на защита. Освен това, следва да се посочи, че ако е достоверна посочената версия, то би следвало водачът само за момент да загуби управление над автомобила, като е невъзможно тази загуба на управление по тази причина да е провокирала въртене на място на автомобила и описване на кръг, свистене на гумите, вдигане на  пушек и силен шум и поднасяне задната част на автомобила, което беше установено от свидетелските показания на свидетелите П. и Х.. Описаните от тях действия с автомобила  води до извода, че движението му е било целенасочено и категорично изключва наличието на грешка във водача свързана с неизправност на автомобила, мокра пътна настилка или други технически причини. Още повече, от разпита в съдебно заседание на свидетелите П. и Х. се установява по безспорен начин, че жалбоподателя не им споделил за наличието на технически проблем с автомобила. От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е управлявал посочения в акта и в наказателното постановление лек автомобил марка “БМВ 535Д” с рег. № ****** и, че е той негов собственик.

В тази връзка, правилен е изводът на наказващия орган, че водачът е допуснал виновно опасно шофиране, посредством съзнателно и преднамерено изваждане на МПС-то извън контрол чрез резки маневри и загуба на сцепление със задните гуми и описва кръгове с автомобила, което не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основата цел на пътищата – за превоз на хора и товари. Подобно поведение в градовете застрашава живота и здравето на останалите участници в движението, а също така и на случайно преминаващи пешеходци, поради което се характеризира с висока степен на обществена опасност.

Следва да се посочи, че възражението на адв.Б., че не е било възможно актосъставителя П. да възприема действията на М., то същото е неоснователно, тъй като дори и разпитаните по негово искане свидетели –Д. и К. заявяват, че ясно са видели полицейските служители, които спрели жалбоподателя.

Поради изложените съображения съдът намира, че жалбоподателят като е използвал пътя, отворен за обществено ползване, за други цели, а не в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в  разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП. Административно-наказващият орган правилно е ангажирал отговорността на жалбоподателя, като правилно е приложил и действащата за това нарушение административно-наказателна разпоредба на чл.175А, ал.1, предл. трето от ЗДвП, предвиждаща наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок 12 месеца и „глоба“ в размер на 3000 лева за водач, който oрганизира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В тази връзка съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е индивидуализирал наказанието налагайки го в неговия абсолютен размер.

Освен това, настоящият съдебен състав споделя доводите на административно–наказващия орган, че процесната деятелност категорично не разкрива белезите на „маловажен случай“ на административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото не се характеризира с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид. Освен това, според отразеното в справката за нарушител/водач се установява, че нарушението от 12.03.2020 г. не е изолиран случай за жалбоподателя, а същият е санкциониран многократно с други наказателни постановления и фишове пак за нарушения на правилата за движение по пътищата. Както вече беше посочено по-горе, самото процесно нарушение не се характеризира с някаква по – ниска степен на обществена опасност от всяко друго нарушение от този вид, няма и не са и ангажирани доказателства за някакви многобройни или изключителни смекчаващи административната отговорност обстоятелства.

В хода на административното производство съдът не констатира допуснати нарушения от категорията на съществените, които да опорочават наказателното постановление и да налагат неговата отмяна като незаконосъобразно.

С оглед на изложеното настоящият състав намира, че наказателното постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло. 

По изложените съображения, предвид липсата на основания за отмяна или изменение на наказателното постановление, и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

             

                                                   Р  Е  Ш  И  :

 

1.ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0281-000296 от 26.03.2020 г. на НАЧАЛНИК ГРУПА към ОДМВР ПЛОВДИВ, РУ К. с което на Х.А.М. с ЕГН ********** с адрес ***, за нарушение на чл.104Б, т.2 от ЗДвП, на основание чл.175А, ал.1 пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

 

2.Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред  Административен съд- Пловдив.

 

 

 

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

МТ