О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
Номер
2568 Година 06.10.2016 Град С.З.
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На шести октомври Година 2016
в закрито съдебно заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 2494 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на „С.” ЕООД, с която против ответниците
М.Г.Б., Д.М.Б. и Г.М.Б. е предявен иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД. С подадения в
срок отговор от 05.08.2016 г. ответниците са поискали от съда да спре
производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, до приключване
на висящото в Старозагорския окръжен съд друго т.д. № 332/2015 г., чийто
предмет, видно от представеното с молбата на ответника от 06.10.2016 г.
удостоверение на Старозагорския окръжен съд и приложения към него незаверен
препис от невлязло в сила решение на същия съд, е предявен от ищеца „С.” ЕООД срещу
ответника М.Г.Б. иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на същото вземане от
48 000 лева по запис на заповед от 04.09.2010 г., за изпълнение на което е
издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК по ч.гр.д. ---454/2015 г. на СтРС, с
което ищецът обосновава правния си интерес от предявения по делото Павлов иск и
се легитимира по същия като кредитор на този ответник (л. 76-83).
След като са запозна с представеното с тази молба съдебно удостоверение, съдът
намери, че искането на ответниците в отговора за спиране на производството по
делото е неоснователно и като такова следва да се отхвърли, а мотивите за този
правен извод са следните:
Макар от представеното съдебно удостоверение на Старозагорския
окръжен съд да
се установява, че към настоящия момент е налице висящо пред него и друго т.д. № 332/2015 г.,
чийто предмет е предявен от ищеца по настоящото дело против ответника М.Г.Б.
иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на същото вземане от 48 000 лева
по записа на
заповед от 04.09.2010 г., с което ищецът се легитимира като кредитор на същия ответник
и обосновава
правния си интерес от предявения по делото против ответниците Павлов иск по чл. 135 ЗЗД, то
съдът не намира да е налице сочената в отговора им връзка на преюдициалност
между тези две дела, която да налага извод за обусловеност на настоящото дело и
наличие
на основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спирането му до приключване на посоченото т.д. №
332/2015 г. на Старозагорския окръжен съд. Тъкмо напротив. В трайната си практика, включително и
задължителна такава по чл. 290 ГПК, ВКС приема, че висящият спор за съществуване на
вземането по чл. 422, ал. 1 ГПК, не е преюдициален по отношение на този по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, защото, ако в производството по
чл. 422 ГПК се
установи, че
вземането не съществува, ще отпадне само непротивопоставимостта на сделката по
отношение на кредитора, тъй като е отречено това му качество, с което обаче не се засягат правата
на страните по сделката, тъй като в отношенията между тях и всички други лица,
включително и други кредитори, сделката е действителна. Затова решението по
висящ спор по чл. 422 ГПК за съществуване на вземането, не е
преюдициално по отношение на производството по чл. 135 ЗЗД.
В този смисъл съдебната практика на ВКС, включително и задължителната такава
по чл. 290 ГПК, е последователна (Р 552-2010-IV г.о., Р 639-2010-IV г.о., Р 122-2011-IV г.о., Р 328-2010-III г.о., Опр. 624-2013-I т.о., Опр.
266-2013-I г.о., Опр.
382-2013-I г.о., Опр.
278-2012-III г.о. и Опр.
328-2010-III г.о. на ВКС).
Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд
О П Р
Е Д Е
Л И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на ответниците в отговора за спиране
на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК на производството по настоящото дело до
приключване на производството по т.д. № 332 по описа за
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване, но да се съобщи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: