№ 209
гр. Свиленград, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20255620200826 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №25-0351-000578 от
09.09.2025година на Началник група към ОД на МВР Хасково, РУ
Свиленград,с което на М. Б. С. с ЕГН ********** от
гр.******************, за нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДвП на основание
чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в
размер на 200лева /102,26евро/ и „Лишаване от право да управлява МПС”
за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят М. Б. С. в законно предвиденият срок обжалва горе
цитираното НП,което счита за неправилно и незаконосъобразно,поради което
моли съда да го отмени,без да излага конкретни съображения в тази насока.
Поради изложеното моли съда да отмени атакуваното НП,като неправилно и
незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява ,за
него се явява адв.В.,който поддържа жалбата по изложените в нея доводи.
Претендира разноски по делото на основание чл.38 от ЗАдв.
Административнонаказващият орган/АНО/- Началник група към ОД на
МВР Хасково, РУ Свиленград, не изпраща представител и не взема
становище.
Страна Районна прокуратура – Хасково,ТО Свиленград, не изпраща
представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните
1
по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:
От приетите писмени доказателства по делото,както и от свидетелските
показания на Д. Н. Д. и Г. Д. Д. , се установява, че на 10.06.2025година , св.
Д. Н. Д. и св.Г. Д. Д. - полицейски служители при РУ Свиленград ,
изпълнявали служебните си задължения в гр.Свиленград ,когато около
12,30часа по ул.Г. Сава Раковски на кръстовището с ул. Александър
Стамболийски посока центъра , спрели за проверка индивидуално
електрическо превозно средство с неустановена марка и модел ,над
250w,което превозно средство било управлявано от жалбоподателя.
При проверка полицейските служители, констатирали,че управляваното
от жалбоподател индивидуално електрическо превозно средство,не било
регистрирано по надлежния ред и респективно било без регистрационна
табела.
За така възприетото нарушение по чл.140,ал.1 от ЗДвП /описано
нарушение и словом/ на жалбоподателят бил съставен,предявен акт за
извършено административно нарушение, серия GA с №4130954 от
10.06.2025г. в негово присъствие,като същият се е запознал със съдържанието
на съставеният АУАН,за което обстоятелство се е подписал, без да изложи
възражения по него ,като екземпляр от АУАН му е бил връчен срещу подпис.
Срещу Акта в законно установения 7-дневен срок е постъпило писмено
възражение с вх.№351000-4061/12.06.2025г., в което жалбоподателя е изложил
доводи за неприложимост на сочената за нарушена разпоредбата на 140 ,ал.1
от ЗДвП,тъй като ППС не подлежало на регистрация и задържането му от
собственика било незаконосъобразно,за което също излага доводи,като към
възражението са приложени доказателства за закупуване на ел.скутер от ЕТ
Олимп-Андриян Соколов-фактура №********** от 20.06.2024г. с посочена
рама на закупеното ППС,ведно със справка от търговски регистър,касателно
купувача на ППС и гаранционна карта на скутера с педали от 20.06.2024г.
По така направеното възражение е взето становище с рег.№351р-
14210/26.06.2025г. с което е предложено да се остави без уважение,като са
изложени мотиви в тази насока.
За случая била изготвена докладна от 10.06.2025г. входирана с рег.№351р-
13182 от 16.06.2025г. от св. Д..
Изготвена е докладна с рег.№351р-15362 от 08.07.2025г.до Началника на
РУ Свиленград, с мнение за изпращане на материалите на РП Хасково,ТО
Свиленград.
По АНПр е издадена мотивирана резолюция №25-0351-М000072 от
26.06.2025г. с която е прекратено адм.наказателното производство по така
съставения АУАН,като материалите са били изпратени на съответната
прокуратура.
С Постановление за отказ да се образува наказателно производство от
08.08.2025г. ,прокурор от РП Хасково,ТО Свиленград отказал да се образува
2
досъдебно производство,като е прекратил преписката и е изпратил
материалите на АНО за ангажиране на адм.наказателната отговорност на
жалбоподателя.
Процесното е получено в регистратурата на АНО на 14.08.2025г.
Въз основа на Постановлението е издадено обжалваното НП.
В обжалваното НП е прието за установено, че жалбоподателят е
извършил нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДвП ,поради което на основание
чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„ГЛОБА” в размер на 200лева /102,26евро/ и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 месеца.
На основание чл.186А,ал.3 от ЗДвП е връчено на жалбоподателя на
27.09.2025г отпечатан дигитален образ от автоматизирана информационна
система на издадено наказателно постановление,видно от отбелязването в
разписката,инкорпорирана в самият документ.
За издаденото НП е уведомена прокуратурата с писмо с изх.
№351000/2025г. от 18.09.2025г.
По административно наказателната преписка има и приложена справка за
нарушител/водач, като е наличен и картон към НП .
Видно от Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на
вътрешните работи, същият определя държавните служители от МВР, които
да извършват контролна и административно наказателна дейност по ЗДвП.
По делото е прието като доказателство ДСМПИС на жалбоподателя,като
видно от същата,същият е безработен,несемеен и не притежава движимо или
недвижимо имущество на свое име.
Изложената фактическа обстановка, съвпадаща с тази съдържаща се и в
АУАН, се установява по категоричен начин от свидетелските показания на Д.
Н. Д. и Г. Д. Д., така също и от приетите писмени доказателства – Заповед
№8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на вътрешните работи,
справка за нарушител/водач, докладни записки, картон към НП ,възражение, в
едно с доказателствата приложени към него, становище по
възражението,Мотивирана резолюция за прекратяване ная дм.производство ,
отпечатан дигитален образ от автоматизирана информационна система на
издадено наказателно постановление , Постановление за отказ да се образува
наказателно производство от 08.08.2025г. ,ДСМПИС на жалбоподателя и
писма ,последните приобщени по надлежния процесуален ред на чл.283 НПК,
вр. чл.84 ЗАНН.
Свидетелите Д. Н. Д. и Г. Д. Д., възпроизвеждат пред съда своите
непосредствени възприятия за случилото и показанията им са
безпротиворечиви, логично систематизирани, като изцяло корелират и с
писмените източници, поради което и съдебният състав ги кредитира изцяло с
доверие. Не се установява посочените свидетели да има личностно отношение
към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят ,респективно да
3
присъстват и да удостоверява обстоятелствата изложени в АУАН. Основания
за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а
единствено поради служебното им качество – служител при АНО, в този
смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо
АНО не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от негова страна, от тук
и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от
конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в
показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и
помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират
и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените
такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от
страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в
цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите
обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо,
според Съда показанията на тези свидетели не са и не се считат за насочени
към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен
ефект, те са пряко относими към фактите, установени от съда по горе и са
пряко относими към фактите, релевантни за състава на конкретното
нарушение, чието фактическо осъществяване потвърждава, като установява
категорично обстоятелството че жалбоподателят на процесната датата е
управлявал индивидуално електрическо средство, което не е било
регистрирано по надлежния ред и е било без рег.табела .
Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като част
от АНПр, приобщени по реда на чл.283 НПК, които не се оспориха от
страните, по своето съдържание и авторството - истинността си, поради което
се ползваха за установяване на данните възпроизведени в тях. С такива
надлежни и годни писмени доказателствени средства – Заповед №8121з-1632
от 02.12.2021година на Министъра на вътрешните работи, справка за
нарушител/водач, докладни записки, картон към НП ,възражение, в едно с
доказателствата приложени към него, становище по
възражението,Мотивирана резолюция за прекратяване ная дм.производство ,
отпечатан дигитален образ от автоматизирана информационна система на
издадено наказателно постановление , Постановление за отказ да се образува
наказателно производство от 08.08.2025г. ,ДСМПИС на жалбоподателя и
писма се потвърждават фактическите констатации изложени по горе в
мотивите на съда.
Материалната компетентност на издателя на НП – Началник група към
ОД на МВР Хасково, РУ Свиленград, се доказва от приетата по делото
Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на вътрешните
работи, с която на определен кръг длъжностни лица наказващия орган по
закон надлежно е делегирал правомощия да издават НП за нарушения по
ЗДвП, в кръга от които изрично визирана е и тази длъжност, в рамките на
териториалната й компетентност – обслужваната територия.
При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си
4
състав достига до следните правни изводи:
Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от
надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от
ЗАНН.
На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната Глоба не
е платена – видно от информацията, съдържаща се в Писмо с рег.№ 351000-
7367 от 16.10.2025 година на АНО, поради което производството не подлежи
на прекратяване в тази част поради влизане в сила на НП в резултат на
плащане на финансовата санкция.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
В конкретния казус спорния въпрос е дали процесното превозно
средство представлява индивидуално електрическо превозно средство по
смисъла на § 6, т. 18б от ДР на ЗДвП. И попада ли в този случай в предметния
обхват на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, която разпоредба изрично изключва
индивидуалните електрически превозни средства от моторните превозни
средства. Или съставлява моторно превозно средство и подлежи на
регистрация на общо основание,а от там и следващите се задължения на
водачите на МПС по ЗДвП.
Съгласно парграф 6, т. 18 б от ЗДП "Индивидуално електрическо превозно
средство" е пътно превозно средство, оборудвано с електрически двигател/и и
максимална конструктивна скорост, надвишаваща 6 km/h, без или със място
за сядане с височина на точка R (референтна точка на седене),
ненадвишаваща 540 mm, когато превозното средство е с не повече от две
колела или с височина на точка R, ненадвишаваща 400 mm, когато превозното
средство е с три или повече колела, със собствена маса до 50 kg.
Видно от понастоящем действащата редакция на чл. 1, ал. 5 от Наредба
№ I-45 от 24.03.2000 г., са изброени изчерпателно МПС, които не подлежат на
регистрация. Изброяването на превозните средства, които не подлежат на
регистрация по реда на Наредбата /т. е. изключенията от задължението за
регистрация/, са описани в чл. 1, ал. 5 от Наредбата. Тези изменения са били в
сила както към датата на съставянето на АУАН,така и към датата на издаване
на наказателно постановление. А това е важно с оглед преценка за наличието
или липсата на един от елементите на деянието от обективна страна.
С измененията на Наредбата в ДВ, бр. 93 от 2023 г., в сила от 7.11.2023 г.,
ал. 5, приложима от 7.11.2023 г., е предвидила следните видове превозни
средства, които не подлежат на регистрация по реда на Наредбата: 1.
тролейбусите; 2. верижните, строителните, селскостопанските и другите
самоходни машини; 3. моторните превозни средства, предназначени за
състезания по затворен маршрут; 4. велосипедите с допълнително монтиран
двигател; 5. инвалидните колички с двигател; 6. (нова – ДВ, бр. 45 от 2014 г., в
сила от 30.05.2014 г.) трактори; 7. (нова – ДВ, бр. 45 от 2014 г., в сила от
30.05.2014 г.) бавнодвижещи се превозни средства, предназначени за теглене
на каравани и вагони, използвани за развлекателна дейност; 8. (нова – ДВ, бр.
5
45 от 2014 г., в сила от 30.05.2014 г.) каравани и вагони, използвани за
развлекателна дейност, които са теглени от бавнодвижещи се превозни
средства; 9. (нова – ДВ, бр. 93 от 2023 г., в сила от 7.11.2023 г.) индивидуални
електрически превозни средства по смисъла на § 6, т. 18б от допълнителните
разпоредби на Закона за движението по пътищата.
Т. е. за пръв път с новата т. 9 на чл. 1, ал. 5 от Наредбата, ИЕПС са
посочени като такива, които не подлежат на регистрация по реда на
Наредбата.
Изключението обаче не е абсолютно по отношение на всички видове
ИЕПС, а само на тези, които имат характеристиките, посочени в § 6, т. 18б от
допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата, съгласно
който текст ,както се посочи по горе-"Индивидуално електрическо превозно
средство" е пътно превозно средство, оборудвано с електрически двигател/и и
максимална конструктивна скорост, надвишаваща 6 km/h, без или със място за
сядане с височина на точка R (референтна точка на седене), ненадвишаваща
540 mm, когато превозното средство е с не повече от две колела или с
височина на точка R, ненадвишаваща 400 mm, когато превозното средство е с
три или повече колела, със собствена маса до 50 kg. Не са индивидуални
електрически превозни средства инвалидните колички, обслужващи лица с
увреждания.
Както се вижда, основният критерий за определяне електрическите
тротинетки или други превозни средство с ел.двигател представляват
инвидидуално електричеко или моторно превозно средство с определена
категория е не само мощността на двигателя или конструктивната максимална
скорост, а наличието или липсата на място за сядане и височината на неговата
референтна точка.
Всяко едно електрическо превозно средство, което не отговаря на
горните пет критерия, не представлява индивидуално електрическо
превозно средство и новите правила, уредени в Закона за движението по
пътищата за този вид превозни средства не се прилагат.
В конкретния казус,АНО, който носи тежестта на доказване не е събрал
достатъчно доказателства за санкциониране на лицето,доколкото в НП и в
съставения при проверката АУАН е посочен само вида на превозното средство
без да са установени и описани останалите индивидуализиращи го като МПС
или индивидуално електрическо или моторно превозно средство показатели.
Това безспорно води до невъзможност да се установи по безспорен и
категоричен начин както вида на превозното средство така и режима, който
следва да се съблюдава при неговото управление,респективно дали същото
подлежи на регистрация и в тази връзка дали е нарушена разпоредбата на
чл.140,ал.1 от ЗДвП,поради което следва да се приеме,че жалбоподателят не е
осъществил твърдяното нарушение,както от обективна ,така и от субективна
страна, поради което съдът счита ,че следва да отмени НП поради
недоказаност на повдигнатото обвинение спрямо жалбоподателя.
6
Относно разноските в настоящото производство :
Съгласно разпоредбата на чл. 63Д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
По делото се констатираха действително направени разноски от страна на
жалбоподателя в размер на 400 лв. за адвокатски хонорар ,съобразно
представения Договор за правна защита и съдействие и поисканото
присъждане на основание чл.38 от ЗА,а от страна на АНО не се претендира
такива.
От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва
да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144
от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен
Договор за правна защита и съдействие, видно от които е жалбоподателят е
представляван безплатно в настоящото производство на основание чл.38, ал.1
от ЗА и в тази връзка е отправено искане за присъждане на разноски от страна
на адв.В..
Основанията, при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска
помощ и съдействие, са предвидени в чл. 38, ал. 1 ЗАдв.: 1/ лица, които имат
право на издръжка; 2/ материално затруднени лица; 3/ роднини, близки или на
друг юрист. В посочената разпоредба не е уредено изискване клиентът да
доказва наличието на някое от посочените основания при сключване на
договора за правна помощ. Преценката дали да окаже безплатна правна
помощ и дали лицето е материално затруднено или не ,се извършва от самия
адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента.
Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат,
оказал безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 и
ал. 2 ЗАдв.: адвокатът да е оказал безплатна правна помощ на някое от
основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 – 3 ЗАдв.; в съответното производство
насрещната страна да е осъдена за разноски, т. е. да е постановено позитивно
решение за страната, представлявана от съответния адвокат /чл. 38, ал. 2
ЗАдв. във връзка с чл. 78 ГПК/. При осъществяване на посочените
предпоставки и заявено своевременно искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение съдът е длъжен да определи адвокатското възнаграждение на
оказалия безплатната правна помощ адвокат в размер не по-нисък от
предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв., като осъди другата страна да
го заплати. При негативно решение за страната, представлявана от съответния
адвокат, адвокатът няма право да получи адвокатско възнаграждение, поради
което преценката дали да окаже безплатната правна помощ е негова.
От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва
да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
400лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 1
7
вр с ал. 3,т.1 и т.2 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилно и незаконосъобразно Наказателно
постановление /НП/ №25-0351-000578 от 09.09.2025година на Началник
група към ОД на МВР Хасково, РУ Свиленград,с което на М. Б. С. с ЕГН
********** от гр.******************, за нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДвП
на основание чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание
„ГЛОБА” в размер на 200лева /102,26евро/ и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА „ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ” на МВР –гр.Хасково със
седалище и адрес на управление гр.Хасково,бул. България №85 ДА
ЗАПЛАТИ на адв.Г. В. от АК Хасково,сумата в размер на 400 лв. ,
представляваща адвокатско възнаграждение по АНД №826/2025г. по описа на
РС Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
8