№ 45965
гр. София, 23.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110134310 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Страните са представили към исковата молба и отговора писмени
доказателства, които са относими, необходими и допустими, поради което
съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за приемането им.
Следва да бъдат отхвърлени доказателствените искания на ищеца по
чл. 190 ГПК като ненужни за разрешаването на спора.
Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за
доброволно уреждане на спора между тях.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му
в открито съдебно заседание.
По тези съображения и на основание 146 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства под опис.
ОТХВЪРЛЯ останалите доказателствени искания на ищеца като
ненужни.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 23.01.2024 г. от 10:50 часа ,
за когато страните да бъдат своевременно и надлежно призовани.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на
ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад както
следва:
Предявени са от ищеца М. Б. Х. срещу „***“ АД обективно съединени
искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. трето, за прогласяване
нищожността на неустоечната клауза на чл. 17, ал. 1 и 2 вр. чл. 17, ал. 1 от
Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 84682,
1
сключен между страните на 22.06.2022 г. поради противоречие с добрите
нрави, а в условията на евентуалност- прогласяване на нищожност на
горепосочената клауза на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД поради
противоречие с имоперативни материалноправни законови разпоредби,
респективно- на основание чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД поради
заобикаляне на закона.
Ищецът М. Б. Х. излага, че на 22.06.2022 г. е сключил Договор за
потребителски кредит, предоставен от разстояние, по силата на който
ответникът му е предоставил в заем сумата от 800 лв. при срок за връщането
й- 24 месеца, ГЛП в размер на 36 % и ГПР в размер на 42,58 %. В тежест на
ищеца, в качеството му на кредитополучател, било предвидено задължение,
уредено в чл. 17, ал. 1 от процесния договор, за предоставяне на обезпечение
в 3-дневен срок под формата на поръчител, който да отговаря на посочените в
чл. 20 изисквания, или банкова гаранция. Твърди, че била предвидена
неустойка в чл. 27 в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита
главница за всеки ден, през който е налице неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение. Посочва, че по процесния договор не е
предоставил обезпечение. Поддържа, че клаузата на чл. 27, ал. 1 и 2 е
нищожна като неравноправна поради противоречие с принципа за
добросъвестност и справедливост. Твърди, че неустойката обезпечава
изпълнението на договорно задължение, което не е нито пряко, нито косвено
обвързано с главното задължение по договора. Заявява, че с неустойката се
нарушават добрите нрави, доколко излиза извън присъщите си функции.
Сочи, че размерът й е необосновано висок. Твърди, че така уговорена
неустойката представлява допълнителна печалба за кредитора. Дължимостта
на неустойката поради непредоставяне на изисканото обезпечение не зависи
от изпълнението на главното задължение по кредита за връщане на отпусната
сума, с оглед което се нарушавал принципа за добросъвестност. Сочи, че
клаузата за неустойка противоречи на целта на Директива 2008/48, вкл. на
нормата на чл. 143, т. 5 ЗЗП. Оспорва клаузата за неустойка да е
индивидуално уговорена. Твърди, че е налице заобикаляне на нормата на чл.
19, ал. 4 ЗПК, доколкото неустойката не е включена в ГПР като разход.
Поддържа, че действителният размер на ГПР надхвърлял пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения. Моли за прогласяване на
нищожността на оспорената клауза. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „***“ АД подава отговор на
исковата молба, с който оспорва иска акто неоснователен. Не оспорва, че
между страните е възникнало облигационно отношение по Договор за
потребителски кредит, предоставен от разстояние № 846827, по силата на
който е предоставил на ищеца сумата от 800 лв. Поддържа, че процесната
неустойка не е била начислена, като въпреки това счита клаузата, с която е
предвидена, за действителна и отговаряща на законовите изисквания.
Оспорва същата да противоречи на добрите нрави, принципа на
добросъвестност, респективно- да излиза извън присъщите си функции.
Поддържа, че няма въведено ограничение за размера на неустойката, като
същата можело да надхвърля и размера на главното задължение. Дори
2
неустойката да е прекомерна, то тя нямало да е нищожна, а ще бъде намалена
по размер. Поддържа, че ищецът е бил недобросъвестен, тъй като е знаел при
подписване на договора, че няма да може да изпълни задължението си да
предостави обезпечение. Моли за отхвърляне на иска. Претендира
присъждане на разноски.
Безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от
доказване:
Между страните е възникнало облигационно отношение по Договор за
потребителски кредит, предоставен от разстояние № 846827, по силата на
който е предоставил на ищеца сумата от 800 лв.
В тежест на ищеца, в качеството му на кредитополучател, е било
предвидено задължение, уредено в чл. 17, ал. 1 от процесния договор, за
предоставяне на обезпечение в 3-дневен срок под формата на поръчител,
който да отговаря на посочените в чл. 20 изисквания, или банкова гаранция.
Неустойката е била предвидена в размер на 0,9 % от стойността на
усвоената по кредита главница за всеки ден, през който е налице
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение.
Кредитополучателят не е изпълнил задължението си по чл. 17, ал. 1 от
договора за кредит.
Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти:
В тежест на ищеца е да докаже, че на 22.06.2022 г. между М. Б. Х. и
„***“ АД е бил сключен Договор за потребителски кредит, предоставен от
разстояние № 84682, с посоченото съдържание; клаузата за неустойка е
нищожна поради накърняване на добрите нрави, противоречие с посочените
материалноправни законови разпоредби, евентуално поради заобикаляне на
закона, като УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за факта, че в
посоченото ГПР по договора не се включва неустойката, а при нейно
включване ГПР ще надхвърли пет пъти размера на законната лихва.
В тежест на ответника е да докаже, че оспорената клауза е
индивидуално уговорена.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото
заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и
доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да
направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за
3
приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните
или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който
следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът
медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се
обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4