РЕШЕНИЕ
№ 86
гр. Пловдив , 26.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на четиринадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Диляна В. Славова
при участието на секретаря Десислава В. Кръстева
като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело №
20205330110845 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба подадена от „Кредитреформ
България“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
„Шандор Петьофи“ №10, представлявано от упр. Р. В. против Д. П. Л., с адрес в гр. П., ул.
„Т. А.“ № *, ет. *, ап. *, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с
правна квалификация чл. 79, ал. 1, във вр. с с чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 29.01.2016г. между „4финанс“ ЕООД, опериращо
на пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус“ и Д. П. Л. бил сключен
договор за кредит № ****** явяващ се трети поред между страните. Ответната страна
заявила, че иска да й бъде отпусната сумата от 600 лева. Кредит бил отпуснат за срок от 30
дни,с падежна дата-28.02.2016г. Сумата била отпусната на 29.01.2016г. срещу разписка. Към
датата на падежа ответната страна следвало да плати сумата от 744,02 лева представляваща
сбора от главница, договорна лихва за срока на договора и такса за експресно разглеждане.
Твърди се, че Л. се възползвала от възможността предвидена в т.8.1 от ОУ и на 06.02.2016г.
поискала допълнителен кредит в размер на 400 лева, който бил одобрен и сумата била
отпусната още същия ден. Така главницата по договора за кредит станала 1000 лева, а общо
дължимата за връщане сума -1224,29 лева, от които-1000 лева главница, 194,20 лева такса за
експресно разглеждане и 30,09 лева договорна лихва. С настъпване на падежа на договора -
28.02.2016г. кредитополучателят не погасил дължимата сума и изпаднал в забава. Съгласно
клаузите на договора от 01.03.2016г. кредитодателят започнал да начислява наказателна
лихва, формирана чрез надбавяне на основния лихвен процент, определен от БНБ -10% към
договорния лихвен процент, върху неизплатената сума за периода на просрочието. От
„Вивус“ били изпращани напомнителни писма до ответника съдържащи детайлна
информация за просрочения кредит. След изпадането в забава г-жа Л. извършила няколко
частични плащания, с които погасила разходите за изпратените до нея уведомителни писма,
част от наказателната лихва и част от таксата за експресно разглеждане.
1
Твърди се в исковата молба, че на 23.11.2018г. между ищецът и „4финанс“ ЕООД бил
сключен договор за цесия, по силата на който на ищеца били прехвърлени вземанията по
процесния договор в общ размер на 2522,87 лева, от които-главница 1000 лева, 1359 лева
наказателна лихва, 133,79 лева такса за експресно разглеждане и 30.08 лева договорна лихва
за срока на договора.
Вземанията били подробно описани в Приложение № 1, което било неразделна част
от цесията и за същата длъжникът бил уведомен посредством изпратено писмо чрез
„Български пощи“, върнато с отметка „непотърсена“.
Въз основа на гореизложените твърдения съдът е сезиран с искане за осъждане на
ответника да заплати на ищеца единствено сумата от 1000 лева, представляваща главница
по договора, както и законната лихва от датата на цесията до 24.08.2020г. в размер на 178,07
лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
Претендира се и присъждане на направените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна Д. Л. не е подала писмен отговор на
исковата молба, нито е изразено становище по иска, като същата не е изпратила свой
процесуален представител в първото по делото съдебно заседание, не е ангажирала
доказателства и не е направила искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:
Като писмени доказателства по делото са приети искане за отпускане на кредит от
29.01.2016г., искане за отпускане на кредит от 06.02.2016г., Договор за кредит от
29.01.2016г. и от 06.02.2016г., ведно с Общи условия, разписка за изплатена сума по двата
договора за кредит, Договор за прехвърляне на вземания от 23.11.2018г. и Извлечение от
Приложение № 1 към него, пълномощно за уведомяване за цесия, уведомление за цесия и
известие за доставяне на писмовна пратка от „Български пощи“ ЕАД, потвърждение за
прехвърляне на вземания от 23.11.2018г., извлечение от он-лайн калкулатор за определяне
на размера на законната лихва.
Ответника не твърди и не ангажира доказателства за извършено плащане.
В исковата молба е обективирано искане от пълномощника на ищеца за
постановяване на неприсъствено решение при наличие на предвидените в чл. 238 от ГПК
предпоставки, което се поддържа, видно от депозираната преди съдебното заседание молба.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника Д. П. Л.. Същата е редовно
призована и за първото по делото заседание, като в изпратеното й съобщение, изрично е
вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без
да е направено изрично искане делото да се гледа в нейно отсъствие, насрещната страна
може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както
и присъждане на разноските.
От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и ангажираните
от ищеца, приети по делото писмени доказателства, се налага извод, че искът е вероятно
основателен.
В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, поради което искът следва да бъде уважен, без
решението да се мотивира по същество.
2
Предвид горното, предявеният осъдителен иск следва да се уважи.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените разноски за настоящото производство, които се претендират и са
налице доказателства, че са действително заплатени- държавна такса за образуване на
делото в размер на 100 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.
Поради изложеното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника Д. П. Л., с адрес в гр. П., ул. „Т. А.“ № *, ет. *, ап. * да заплати на
ищеца от „Кредитреформ България“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ №10, представлявано от упр. Р. В. следните
суми: 1000 лева /хиляда лева/ представляваща непогасена главница по Договор за кредит
№******, законна лихва в размер на 178,07 лева /сто седемдесет и осем лева и седем
стотинки/ от датата на цесията-24.08.2020г. до подаване на исковата молба в съда, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда -
27.08.2020г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски в размер на
общо 300 лева /триста лева/, от които- заплатена държавна такса в размер на 100 лева и
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 200 лева.
Решението не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу
него, съобразно чл. 240 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____/п/___________________
3