Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ ….

 

гр. С., 07.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав, в публично съдебно заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ МИХАЙЛОВА

при секретар Ирина Василева, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 13942 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Ищцата А.Ж.П. е предявила срещу ответника „ЗАД Д.Б. Ж.И З.” АД обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.432 от КЗ за заплащане от ответника на сумата от 40 000.00 лв. главница, представляваща дължимото застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за причинени неимуществени вреди и с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на законната лихва върху претендираната сума за периода от 18.06.2020 г. до окончателното й изплащане. Претендира направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение.

Ищцата твърди, че във връзка с реализирано на 18.06.2020 г. пътно-транспортно произшествие (ПТП), настъпило на автомагистрала „Тракия” около 120 км. преди 8-ми км. в посока гр. С. по вина на водача на лек автомобил „Тойота Авенсис” с рег. № ********– К.Н.П., е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в причинени телесни повреди, стрес, болки, страдания и неудобства. Поддържа, че деликтната отговорност на К.Н.П. - водач на лек автомобил „Тойота Авенсис” с рег. № ********е била обезпечена от „ЗАД Д.Б. Ж.И З.” АД чрез сключване на договор за застраховка “Гражданска отговорност”, валидна към момента на ПТП-то.

Ответникът „ЗАД Д.Б. Ж.И З.” АД, в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез процесуалния си представител с надлежно учредена представителна власт, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за процесния автомобил. Навежда доводи за съпричиняване. Оспорва механизма на процесното ПТП и причинно-следствената връзка между процесното ПТП и настъпилите увреждания. Заявява, че претендираният размер на застрахователното обезщетение е прекомерен. Претендира разноски.

„ДЗИ –О.З.” ЕАД, конституирано в производството като трето лице-помагач (ТЛП) на страната на ответника, оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва механизма на реализиране на ПТП и настъпването на вредите, чието репариране се претендира, в причинно-следствена връзка с произшествието.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

          От представения по делото Констативен протокол №к-271/18.06.2020 г., съставен от А.И.– дежурен ТПТП - О„ПП“ – СДВР, се установява, че на 18.06.2020 г., около 18.20 часа на автомагистрала „Тракия” около 120 км. преди 8-ми км. в посока вход - гр. С., лек автомобил „Тойота Авенсис” с рег. № ********, управляван от К.Н.П. реализира ПТП със спрелия (аварийно от друго ПТП) на платното за движение лек автомобил „Сеат” с рег. № ********, управляван от Д.Т.Т., като от удара лекият автомобил „Тойота Авенсис” се отклонява и реализирае ПТП с аварийно спрелия в аварийната лента лек автомобил „Ауди” с рег. № *******, управляван от И.Н.Й., при което са причинени материални щети и на трите МПС, и са пострадали ищцата А.Ж.П. и П.К.К.– и двамата пътници от  лек автомобил „Тойота Авенсис”.

          Протоколът за ПТП по своята правна природа представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила, относно обективираните в него обстоятелства за датата, мястото на увреждането, механизма, и причинените вреди. Тъй като материалната доказателствена сила на този официален свидетелстващ документ не бе оборена от ответника, съдът приема за доказани твърденията на ищцата за настъпило ПТП при посочените в исковата молба обстоятелства.

          От представената по делото присъда №260108/25.06.2021 г. постановена по НОХД №1521/2021 г. по описа на СГС, НО, 27 – ми състав, се установява, че К.Н.П. е признат за виновен в това, че на 18.06.2020 г., около 18.20 часа на автомагистрала „Тракия” в района на гр. С., при управление на лек автомобил „Тойота Авенсис” с рег. № ********е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно – чл.20, ал.2 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”, и по непредпазливост е причинил смъртта на пътника в управлявания от него лек автомобил - П.К.К., както и средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.2 НК на А.Ж.П., също пътник от управлявания от него лек автомобил.

 

          С определение от 06.10.2022 г., в което е обективиран изготвения по делото писмен доклад съдът по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че водачът, управлявал лек автомобил с марка „Тойота Авенсис” с рег. № ********, е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество, със срок на действие, обхващащ датата на настъпване на пътно – транспортното произшествие.

    От заключението на приетата по делото Комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза (КСМАТЕ) се установява, че вследствие на процесното ПТП ищцата е получила следните увреждания – счупване на костите на носа с разместване и кървене от лявата ноздра, разкъсноконтузна рана на гърба на носа и двуглезенно счупване на лявата подбедрица, като през периода на лечение ищцата е търпяла болки и страдания – за уврежданията на носа с продължителност около месец, с най-голям интензитет през първите две седмици, а по отношение на счупването в областта на лявата подбедрица – с продължителност около четири месеца, с най-голям интензитет през първите два месеца. Установява се и, че водачът на лек автомобил с марка „Тойота Авенсис” с рег. № ********е имал пряка оптична видимост спрямо спрения в лявата пътна лента лек автомобил „Сеат” от разстояние над 300 м. и при опасна зона за спиране от 136 м. е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара и да не допусне ПТП. Вещите лица са посочили, че по делото няма данни за местоположението на ищцата към момента на настъпване на процесното ПТП, като дори и при правилно поставен обезопасителен не ограничава страничните движения на главата и тялото. Описаните в медицинската документация увреждания на ищцата е възможно да се получат при ПТП с механизъм, като в настоящия случай, като при наличието на поставен предпазен колан не биха се получили нараняванията при ищцата в областта на лицето и носа. Сочи се, че по принцип най-честите последици от подобен вид счупвания са ограничен обем на движение в глезенната става и болки в областта на счупването при натоварване и промяна на времето.

От показанията на свидетеля К.Н.П. (водач на лек автомобил с марка „Тойота Авенсис” с рег. № ********), които показания съдът намира за последователни, непротиворечиви и подкрепящи се от събраните по делото писмени доказателства, и прецени по реда на чл. 172 от ГПК кредитира с доверие, се установява, че свидетелят се опитал да избегне спрелия в неговата лента за движение лек автомобил, но не успял. Свидетелства, че спрелият автомобил не бил сигнализиран по никакъв начин, както и че го забелязал, когато бил на около 10-15 метра от него.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Относно иска по чл.432, ал.1 КЗ

Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника - застраховател.

          От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установи, че на 18.06.2020 г., около 18.20 часа на автомагистрала „Тракия” в района на гр. С., при управление на лек автомобил „Тойота Авенсис” с рег. № ********К.Н.П. е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно – чл.20, ал.2 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”, и виновно реализира ПТП, в следствие на което е пострадала ищцата, както и че гражданската отговорност на водача на лек автомобил „Тойота Авенсис” с рег. № ********е била обезпечена от ответното застрахователно дружество чрез сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност” валидна към момента на настъпване на процесното ПТП. В причинна връзка с противоправно поведение на К.Н.П., ищцата А.Ж.П. е претърпяла неимуществени вреди.

          Тези данни са достатъчни за обосноваване на противоправния характер на поведението на водача на горепосоченото МПС, който се изразява в нарушаване на разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Именно нарушението на посочените правила за движение се явява непосредствената причина за настъпване на произшествието.

За да има основание за прилагане на института на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД поведението на пострадалия следва да е в причинна връзка с настъпването на самото ПТП или в причинна връзка с настъпването на вредите, съответно за увеличаване на размера на вредите. В двете хипотези поведението на пострадалия следва да е противоправно, но не е нужно да е виновно, като това поведение следва да води до настъпване вредоносния резултат като го обуславя в някаква степен. Поемането на предвидим и реално очакван риск или неговото неоправдано игнориране е обективен принос, който е противоправно поведение и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. Поетият риск и реализираният риск следва да е идентичен. ( В този смисъл т. 7 от ТР № 1/23.12.2015 г. на ОСГТК).

В тежест на ответника е да установи, наличие на съпричиняване от страна на ищеца, тоест да ангажира доказателства, че ищецът с поведението си, обективно е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, като не е проявил грижа за безопасността си, необходима с оглед на пътна обстановка.

От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установи, че направеното от ответника възражение за съпричиняване от пострадалата е основателно, тъй като видно от заключението на КСМАТЕ при наличието на поставен предпазен колан не биха се получили нараняванията при ищцата в областта на лицето и носа. Пострадалата А.Ж.П. с поведението си е поставила сама себе си в опасност, което представлява обективен принос и е в пряка причинна връзка с настъпилите неимуществени вреди. С оглед на гореизложеното съдът приема, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат 30 %.

Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че от процесното ПТП ищцата е претърпяла травматични увреждания. От приетата като компетентно изготвена КСМАТЕ се изяснява правнорелевантният факт, че характерът на получените от пострадалите увреди е травматичен, които в съвкупност са причинили на ищцата болки и страдания, с продължителност – за уврежданията на носа около месец, с най-голям интензитет през първите две седмици, а по отношение на счупването в областта на лявата подбедрица – с продължителност около четири месеца, с най-голям интензитет през първите два месеца.

При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете и начинът на извършването на противоправното деяние (виновно осъщественото нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП), неудобствата в нормалната деятелност на ищцата, двигателните затруднения и неудобства в рамките на острата фаза след травмата, претърпяните болки през възстановителния период, вероятността от наличието на последващи отзвуци върху емоционалното й състояние, в резултат на изпитания страх, както и нормативно определения лимит на обезщетението за неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност”.

Съдът приема, че заместващото обезщетение на ищцата за причинените й от противоправното поведение на делинквента А.Ж.П. неимуществени вреди е в размер на 30 000.00 лв., от което следва да се приспадне процента на съпричиняване.

По изложените съображения предявеният иск от А.Ж.П. е основателен и доказан до размера от 21 000.00 лв. Като законна последица от уважаване на главния иск следва да бъде присъдена и законната лихва върху главницата, считано от подаването на исковата молба – 17.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

По иска с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД

След като главният иск за заплащане на заместващо обезщетение за причинените неимуществени вреди на ищцата от процесното застрахователно събитие са основателни, следва да бъде уважен и акцесорният иск за заплащане на законната лихва върху главницата. Лихвата е дължима с изтичане на 15-дневен срок от датата на сезиране на застрахователя с извънсъдебна претенция от страна на пострадалия - аргумент от чл. 497 от КЗ. Законът свързва задължението на застрахователя да заплати лихва с датата, на която изтича срокът за представяне на всички необходими доказателства или с изтичане на тримесечния срок за произнасяне на застрахователя (която от двете настъпи по-рано). Същата съобразно правилото на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ и датата на депозиране на молбата пред застрахователя на 15.07.2020 г. (видно от представената по делото претенция от ищцата за изплащане на застрахователно обезщетение – л. 11 от делото) е основателна за претендирания период от 15.10.2020 г. до изплащане на вземането.

Относно разноските по производството

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да бъдат присъдени и сторените от нея и своевременно поискани разноски по делото съразмерно с уважената част на предявените искове, в размер на 420.00 лв., представляващи сбора от заплатената от ищеца държавната такса по исковата молба и депозит за вещо лице.

         С оглед искането на пълномощника на ищцата – адв. С.К.Н., осъществената защита и изхода на делото, съдът, на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗАдв, във  вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, определя възнаграждението на пълномощника в размер на 1 730.00 лв., което възлага в тежест на ответника.

При този изход на спора на ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да се присъдят своевременно поисканите разноски по производството съразмерно с отхвърлената част  – в размер на 213.75 лв. (депозит за вещо лице и свидетел). Въпреки претенцията на ответника за разноски за адвокатско възнаграждение, такива не му се следват, тъй като не са представени доказателства, за това че е заплатил адвокатски хонорар на пълномощника си.       

          Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на СГС на основание чл. 78, ал. 6 държавна такса за уважения иск в размер на 440.00 лв.

         

            Така мотивиран, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА „ЗАД Д.Б. Ж.И З.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на А.Ж.П., ЕГН **********,*** – адв. С.Н., на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 21 000.00 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, дължимо по силата на застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност” № BG/30/119003481369, във връзка с реализирано на 18.06.2020 г. пътно-транспортно произшествие в района на гр. С. по вина на К.Н.П., водач на лек автомобил „Тойота Авенсис” с рег. № ********, ведно със законната лихва върху сумата от 15.10.2020 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния му предявен размер.  

ОСЪЖДА „ЗАД Д.Б. Ж.И З.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на А.Ж.П., ЕГН **********,*** – адв. С.Н., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 420.00 лв., представляваща разноски по делото пред СГС.

         ОСЪЖДА „ЗАД Д.Б. Ж.И З.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адвокат С.К.Н., сумата от 1 730.00 лв. – възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

ОСЪЖДА А.Ж.П., ЕГН **********,*** – адв. С.Н., да заплати на „ЗАД Д.Б. Ж.И З.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 213.75 лв. – разноски за производството пред СГС.

ОСЪЖДА „ЗАД Д.Б. Ж.И З.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати по сметка на Софийския градски съд на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК държавна такса в размер на 440.00 лв.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „ДЗИ-О.З.” ЕАД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление:***, като трето лице-помагач на страната на ответника.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

         

            СЪДИЯ: