№ 21884
гр. ., 30.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВО В. ВЪТЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело №
20251110121806 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ.
Ищецът „ЗАД „.“ АД твърди, че в срока на застрахователното покритие
по договор за имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие –
пътнотранспортно произшествие (ПТП), в причинна връзка с което са
причинени щети на застрахования автомобил. Поддържа, че щетите са на
стойност 4204,25 лв., като в този размер е изплатил застрахователно
обезщетение по образуваната преписка за щета с № ., след което в негова
полза е възникнало регресно вземане срещу прекия причинител на вредата за
платеното обезщетение и 15 лв. ликвидационни разноски. Твърди, че към деня
на ПТП делинквентът е бил застрахована страна по валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество. Поддържа,
че и след покана ответникът не е заплатил регресния дълг, поради което
претендира сумата от 500 лв., представляваща част от непогасено регресно
вземане в общ размер от 4219,25 лв., за изплатено по застраховка „Каско”
обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 20.01.2023 г., в гр. .,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащане.
Ответникът „.” АД оспорва иска по основание и размер, като счита, че
от представените по делото доказателства не се установява настъпването на
събитието в причинна връзка с изключително виновно и противоправно
1
поведение на застрахованото при него лице, като оспорва описания механизъм
на ПТП. Поддържа, че размерът на изплатеното застрахователно обезщетение
надхвърлял действителната стойност на претърпените имуществени вреди.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу
лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е
сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач
на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е
настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно
разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените
обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираното вземане.
С оглед твърденията на страните по делото са обявени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на процесната дата между
водач на МПС, застрахован при ищеца по застраховка „Каско”, и водач на
МПС, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност”, е
реализирано ПТП, както и че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение
на пострадалия в размер на 4204,25 лв., като след получена покана, ответникът
не е извършил плащане по регресната претенция до постъпване на исковата
молба в съда. С оглед на изложеното, спорни между страните са останали
обстоятелствата относно вината за настъпилото ПТП, вид и размер на
настъпилите в причинно – следствена връзка с последното повреди върху
застрахованото от ищеца МПС.
От събраните гласни доказателствени средства чрез разпита на двама
свидетели – очевидци и участници в ПТП, както и от приетите по делото
писмени доказателства, се установява, че процесното ПТП е настъпило на
20.01.2023 г., около 17:15 ч., в гр. ., на кръстовището на бул. „.“ и ул. „.“, като
лек автомобил „.“, модел „.“ с рег. № СВ . МС, застрахован от ищеца и
управляван от свидетеля П. Н., се е движел по ул. „.“, в посока от ул. „.“ към
бул. „.“, и в същото време по бул. „.“, сигнализиран като път с предимство, в
2
посока към ж.п. гара „.“ се е движел автомобил, марка „.“, с рег. № СА . ХК,
управляван от свидетеля Н. Н.. Същият ден последната е бързала и затова се е
напуснала лентата си за движение, където по това време на деня са се
натрупали повече автомобили в колона, и се е придвижвала върху
трамвайните релси, изградени в средата по протежението на бул. „.“, като по
този начин Н. е изпреварвала автомобилите в колоната, намиращи се вдясно от
нея, движещи се също в посока към гара „.“. Свидетелят Н., управлявайки
автомобила по - горе по бул. „.“ е подходил към кръстовището с бул. „.“ и
първият автомобил от колоната по – горе, намиращ се вляво от автомобила на
Н., е дал знак, че пропуска автомобила му да влезе в кръстовището, въпреки
предимството, което автомобилите, намиращи се в колоната са имали по
отношение автомобилите влизащи в кръстовището откъм ул. „.“. Свидетелят
Н. е навлязъл с автомобила си в кръстовището, към което по същото време се
е приближавал автомобилът, управляван от свидетеля Н., който се е движел по
трамвайните релси на бул. „.“. Докато минавал пред колоната от автомобили,
свидетелят Н. не възприел приближаващия се отляво автомобил на свидетеля
Н. и не е пропуснал последния, въпреки че същият се е движел по път с
предимство, който автомобилът, управляван от Н. е пресичал, след което
предната лява предна част на автомобила, управляван от свидетеля Н. влязла в
съприкосновение с предната дясна част на автомобила, управляван от Н. и е
възникнало ПТП с леки повреди по двата автомобила. Свидетелите са
категорични за механизма на възникване на описаното ПТП, като съдът
кредитира напълно техните показания, доколкото същите са последователни и
вътрешно непротиворечиви и се подкрепят и от останалия събран
доказателствен материал и кореспондират с механизма на ПТП, описан в
съставения между тях двустранен констативен протокол за ПТП.
С оглед изложеното и при съвкупна преценка на събрания
доказателствен материал, настоящият съдебен състав намира, че отговорен за
настъпилото ПТП е именно застрахованият при ищеца водач на автомобил,
тъй като последният, като водач на пътно превозно средство (ППС), е
нарушил разпоредбата на чл. 50, ал. 1 ЗДвП и при преминаване през
кръстовище, на което единият път е бил сигнализиран, като път с предимство,
подхождайки към него от път без предимство, не е изпълнил задължението си
да пропусне ППС – автомобил с рег. № СА . ХК, което се е движело по пътя с
предимство – бул. „.“. Съгласно горната разпоредба водачът на автомобил,
който навлиза в кръстовище и пресича път, обозначен като такъв с
предимство, е длъжен да пропусне всички ППС, които се движат по този път.
Законодателят поставя акцента на пътя с предимство, независимо от броя на
пътните ленти за движение по него и тяхното предназначение. Водачът на
автомобил, движещ се неправомерно върху релсов път, разположен върху
3
платното за движение на път с предимство, предназначен за движение на
трамвай, също е участник в движението по този път и водачите на ППС,
идващи от пътища без предимство, са длъжни да го пропуснат. С други думи,
неправомерното движение по лента за движение на път с предимство,
предназначена за движение на релсови ППС, не освобождава водача на
автомобил, идващ от път без предимство, от задължението му да пропусне
тези ППС по същия начин както следва да пропусне движещия се по релсите
трамвай. От изложеното следва, че ако водачът на автомобила, движещ се по
ул. „.“ бе изпълнил задължението си да пропусне автомобила, движещ се по
пътя с предимство, то ПТП с описания механизъм е нямало как да настъпи.
Следователно, поведението на водача, чийто автомобил е бил застрахован от
ищеца се намира в пряка причинно – следствена връзка с настъпилото ПТП.
Изложеното по – горе изключва процесното ПТП да е настъпило вследствие
противоправно и виновно поведение на водача, чиято гражданска отговорност
е била застрахована от ответника. Затова и ответникът не носи отговорност за
обезщетяване на причинените по автомобила, застрахован от ищеца, повреди,
респ. за възстановяване на платеното от застрахователя по имуществена
застраховка на пострадалия обезщетение, доколкото отсъства елемент от
фактическия състав на регресното вземане, а именно противоправно
поведение от страна на водача, гражданската отговорност, на когото е била
застрахована от ответника, вследствие на което да е настъпило ПТП, от което
да са причинени повреди на застрахованото имущество - автомобил.
Отсъствието на който и да е елемент от фактическия състав на регресното
вземане, предпоставя отхвърляне на ищцовата претенция с правно основание
чл. 411, изр. 2 КЗ, доколкото за основателността на последната всички
елементи от фактическия състав на спорното право следва да са налице
кумулативно. Следователно, липсва основание за ангажиране на регресната
отговорност на ответника и предявеният иск по чл. 411, изр. 2 КЗ е
неоснователен и следва да се отхвърли.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на
разноски има само ответникът и затова в негова полза следва да бъде
присъдена сумата от 400 лв., от които 150 лв., възнаграждение на вещо лице,
50 лв., възнаграждение на свидетел и 200 лв., възнаграждение на юрисконсулт.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗАД „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр. ., ул. „.” № 16, срещу „.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление гр. ., ул. „. .“ № 7, ет. 5, иск с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ,
4
за сумата от 500 лв., представляваща част от непогасено регресно вземане в
общ размер от 4219,25 лв., за изплатено по застраховка „Каско” обезщетение,
по образуваната при ищеца преписка за щета с № ., за застрахователно
събитие, настъпило на 20.01.2023 г. в гр. ., в резултат на виновно и
противоправно поведение на лице, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника.
ОСЪЖДА „ЗАД „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.
., ул. „.” № 16, да заплати на „.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление гр. ., ул. „. .“ № 7, ет. 5, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
400 лв., разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5