РЕШЕНИЕ
№ 391
гр. Перник, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно
гражданско дело № 20231700500427 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 483/08.05.2023 г., постановено по гр.д. № 1340/2023 г.,
Пернишкият районен съд е отхвърлил предявените искове от „Топлофикация- София”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище/адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №
23Б, срещу Л. С. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание чл.422, вр.
чл.410 ГПК, вр. чл.153 от ЗЕ, за признаване за установено, че Л. С. Г. дължи на
„Топлофикация- София” ЕАД сумата от 110.37 лева, от които: сумата в размер на 89.75
лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за
стопански нужди за периода от м.10.2018 г. до м.01.2019 г., сумата от 20.62 лева -
законна лихва за забава за периода от 01.10.2019 г. до 05.07.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване заповед за изпълнение - 11.07.2022 г. до окончателното изплащане на сумата,
за които суми е издадена Заповед № 20917 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК от 21.07.202 г., по ч. гр.д. № 37517/2022 г. на СРС, като неоснователни и
поради изтекла давност.
Решението е постановено при участието на „Техем сървисиз” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище/адрес на управление: гр. София, ул. „Проф. Г. Павлов“ № 3, в
качеството му на трето лице - помагач на страната на ищеца - „Топлофикация- София”
ЕАД.
1
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба
от „Топлофикация- София” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от А.С.А. –
Изпълнителен директор и И.И.Е. – Председател на УС, чрез юрк. А.Т., с която се
обжалва първоинстанционното решение като неоснователно. Твърди се, че при
постановяване на акта районният съд неправилно е приел, че исковата претенция е
погасена по давност по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Сочи се, че между страните
не е подписан договор за продажба на топлинна енергия, въпреки отправената от
страна на дружеството покана, което от своя страна води до неоснователно
обогатяване на длъжника за сметка на дружество. Посочва, че на осн. чл. 149 (1) ЗЕ
продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при
общи условия между топлопреносното предприятие и клиента на топлинна енергия за
битови нужди. Допълва, че е сходна и разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от общите условия
на ТЕ за стопански нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София,
като продажбата се извършва въз основа на сключен писмен договор с всеки купувач.
В продължение се твърди, че страните по настоящия спор не са сключили договор
съгласно изискванията на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ и между тях няма валидно
облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия, по силата на което
да се търси отговорност на ответника за заплащане на претендираните суми. Допълва,
че поради липсата на облигационно отношение между страните, ответникът дължи
процесните суми на осн. чл. 59 от ЗЗД. Въз основа на изложените съображения се моли
съда за отмяна на първоинстанционния акт, като бъде постановено решение, с което да
бъде уважена исковата претенция на дружеството. Прави искане за присъждане на
сторените по делото разноски, включително юрисконсулско възнаграждение и във
въззивното производство.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК ответната страна Л. С. Г. е подала отговор на
въззивната жалба, с който същата се оспорва изцяло. Твърди се, че
първоинстнционното решение е подробно, точно и обосновано, постановено в
съответствие с материалния и процесуалния закон. Намира, че първата инстанция
правилно е възприела, че вземанията на ищеца са погасени по давност. В продължение
сочи, че тригодишния срок, посочен в чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, с изтичане на който
вземанията за главницата на „Топлофикация“ АД се погасяват, започва да тече от деня,
в който всяко едно месечно вземане е станало изискуемо /чл. 114, ал. 1 от ЗЗД/, въз
основа на което твърди, че предвид датата на подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК – 11.07.2022 г., вземането за главницата се явява погасено по давност, тъй като то
е за м. 10.2018 г. – м.01.2019 г. На следващо място се отбелязва, че дружеството не е
представило оригинал на заявление – декларация с искане за откриване на партида, от
която да е видно кой е титуляр на партидата, както и документи, че постъпилите
плащания са извършени от собственика на имота, а не от ползвателя. Допълва, че
ползвателя на процесния имот / ПИ ЕЛ ДИЗАЙН/ е заплащал текущите сметки. Въз
основа на изложеното се моли съда да постанови решение, с което въззивната жалба да
бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение бъде потвърдено. Прави
се възражение срещу направеното искане за присъждане на адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство на ищеца с аргумент от чл. 78, ал. 1 от ГПК. В
условията на евентуалност се оспорва размера на претендирания адвокатски хонорар
като прекомерен.
В съдебно заседание, страните не изпращат представител. С нарочна молба от
27.09.2023г. въззивния жалбоподател изразява становище по същество, като поддържа
въззивната жалба, по изложените в нея съображения.
2
Пернишки окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните
по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
ищец, останал недоволен от обжалвания съдебен акт, откъм съдържание е редовна,
поради което и се явява допустима.
При проверка по чл 269 ГПК Пернишки окръжен съд констатира, че решението
е валидно като постановено от надлежен състав; в изискуемата форма и реквизити.
Решението обаче е недопустимо като постановено по непредявен иск.
Видно от исковата молба твърденията на ищеца са, че между него и ответника
не съществува договорно правоотношение за доставка на топлинна енергия в
топлоснабден имот, собственост на ответника, находящ се в ***, дрогерия. Според
ищеца ответникът не е изпълнил задължението си за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия като небитов клиент. В исковата молба е посочено, че
се касае за неоснователно обогатяване, тъй като между Л. С. Г. и „Топлофикация
София“ ЕАД не е подписан договор за продажба на топлинна енергия. Поради това,
отговорността, която следва да бъде потърсена е такава, свързана с неоснователно
обогатяване, тъй като е налице разместване на имущество, без законно признато
основание за това.
Всичкото това води до извода, че пред районния съд е предявен иск с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.59,ал.1 от ЗЗД. В нито един момент пред Районен
съд - Перник ищецът не се е позовал като основание на иска на наличие на договорни
правоотношения между страните. В мотивите си районният съд, обсъждайки събраните
доказателства е достигнал до извода, че ответникът е клиент на топлинна енергия по
смисъла на чл.153 ЗЕ. Според съда между ищеца и ответника са съществували
облигационни отношения касаещи продажбата на топлинна енергия. Едновременно с
това съдът е приел, че се касае за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
каквито твърдения не се съдържат в исковата молба.
Произнасянето по иск на основание, каквото ищецът не е въвеждал,
представлява произнасяне по непредявен иск- такъв по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ, като в същото време не е разгледано заявеното основание-
липса на облигационно отношение и вреди, свързани с неоснователно обогатяване,
като Районен съд - Перник не е формирал воля по него.
Предвид гореизложеното решението следва да бъде обезсилено, а делото
върнато на друг състав на Районен съд – Перник за ново разглеждане от стадия първо
съдебно заседание и постановяване на решение на предявеното основание.
При този изход на въззивното производство по исканията на страните за
разноски не се дължи произнасяне от Окръжен съд - Перник. По разноските
включително и за настоящото дело ще следва да се произнесе РС – Перинк, с оглед на
крайния изход на спора при новото разглеждане.
Водим от гореизложеното и на основание чл.270, ал.3, пр.3 ГПК, съдът
РЕШИ:
3
ОБЕЗСИЛВА Решение № 483/08.05.2023г., постановено по гр. д. №
1340/2023г. по описа на Районен съд- Перник.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Перник, на друг съдебен състав, за ново
разглеждане от стадия на първо съдебно заседание и постановяване на решение на
предявеното с исковата молба основание.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4