Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер                                                  Година 02.11.2018                     Град Стара Загора  

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорски районен съд                                                    Първи  граждански състав

На десети октомври                                                 Година две хиляди и осемнадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                                                Председател: Генчо А.

                                                                                                Членове:

Секретар Живка Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията А.

гражданско дело номер 2663 по описа за 2018 година.

 

            Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК.

Ищецът „ТИДИ” ЕООД, гр. Стара Загора твърди в исковата си молба, че през септември 2017 г.  влязъл в трайни търговски отношения с "Експрес Евро Карго" ЕООД, по силата на които "Експрес Евро Карго" ЕООД се задължило в качеството си на спедитор да му осигурява и възлага да извършва срещу заплащане превози на товари в страната и чужбина с товарен микробус „Мерцедес Спринтер” peг. № СТ4868ВХ и ремарке „Бюкман” peг. № СТ2065ЕН. Съгласно постигнатите договорености "Експрес Евро Карго" ЕООД трябвало да осигурява на "ТИДИ" ЕООД товари и да възлага извършването на превоза в страната и чужбина с микробуса, а при повече товари - и с ремаркето, а "ТИДИ" ЕООД след извършване на превозите издавало фактура на "Експрес Евро Карго" ЕООД за дължимото навло, която последното трябвало да плати по банков път. В изпълнение на описаните договорености "Експрес Евро Карго" ЕООД възложило, а "ТИДИ" ЕООД извършило превоз на товари както следва: Превоз на товари - уплътнения, от Нови Искър, България, до гр. Хиндуара, Румъния, при навло от 540.00 лв. с ДДС, който превоз бил завършен на 19.09.2017 г., като за плащане на навлото била издадена фактура 375/20.09.2017 г. на стойност 540.00 лв. с ДДС.; Превоз на товари - обувки, от Орадея, Румъния, до София, България, при навло 540.00 лв. с ДДС, който превоз бил завършен на 21.09.2017 г., а за плащане на навлото била издадена фактура 376/21.09.2017 г. на стойност 540.00 лв. с ДДС; Превоз на товари от Лазури, Румъния, до Монтана, България, при навло 540.00 лв. с ДДС, който превоз бил завършен на 30.09.17 г., а за плащане на навлото била издадена фактура 378/30.09.2017 г. на стойност 540.00 лв. с ДДС; Превоз на товар от София до Стара Загора, при навло 84.00 лв. с ДДС, който бил извършен на 30.09.2017 г., а за плащане на навлото била издадена фактура 380/30.09.2017 г. на стойност 84.00 лв. с ДДС. От изброените по-горе фактури "Експрес Евро Карго" ЕООД платило частично в размер на 400.00 само фактура 375/20.09.2017 г. Плащането било извършено на 12.01.2018 г., когато бил доплатен остатъкът на навлото по предходен превоз, за който била издадена фактура 374/07.09.2017 г. В резултат на това към 28.03.2018 г. - датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д. 1448/2018 г. на PC Стара Загора, "Експрес Евро Карго" ЕООД дължало плащане на навлото по описаните по-горе превози и фактури, както следва - по фактура 375/20.09.2017 г. - остатък от 140.00 лв., по фактура 376/21.09.2017 г. - 540.00 лв., по фактура 378/30.09.2017 г. - 540.00 лв. и по фактура 380/30.09.2017 г. - 84.00 лв., или общо дължимото навло за четирите превоза по изброените фактури било 1304.00 лв. Плащането на навлото било договорено да бъде отложено до плащането му от съответните товародатели и/или товарополучатели на "Експрес Евро Карго" ЕООД, но не по-късно от 30 дни от датата на извършване на превоза, респективно от датата на издаване на фактурата. В резултат "Експрес Евро Карго" ЕООД дължал и лихва за забавено плащане на навлото по четирите превоза в размер общо на 56.91 лв., от които 6.31 лв., представляващи лихвата върху неплатения остатък от 140.00 лв. по фактура 375/20.09.2017 г. за времето от 20.10.2017 г. до датата на подаване на заявлението, 24.20 лв., представляващи лихвата върху неплатената сума от 540.00 по фактура 376/21.09.2017 г. за времето от 21.10.2017 г. до датата на подаване на заявлението, 22.85 лв., представляващи лихвата върху неплатената сума от 540.00 лв. по фактура 378/30.09.2017 г. за времето от 30.10.2017 г. до датата на подаване на заявлението и 3.55 лв., представляващи лихвата върху неплатената сума от 84.00 лв. по фактура 380/30.09.2017 г. за времето от 30.10.2017 г. до датата на подаване на заявлението. Освен горното "Експрес Евро Карго" ЕООД дължал и законната лихва върху сумата 1304.00 лв. за времето от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й плащане, както и платените държавна такса за образуване на делото и възнаграждение за адвокат. За описаните по-горе вземания "ТИДИ" ЕООД подал срещу "Експрес Евро Карго" ЕООД в PC Стара Загора заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и образувано ч.гр.д. 1448/2018 г., по което била издадена заповед за изпълнение. "Експрес Евро Карго" ЕООД подало възражение срещу издадената заповед. Твърди, че на 29.04.2018 г., след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, "Експрес Евро Карго" ЕООД платило дължимата от него главница по описаните фактури в размер на 1304.00 лв., но не платило и останало да дължи мораторна лихва от 56.91 лв., законната лихва върху главницата от 1304.00 лв. за времето от 28.03.2018 г. - датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, до 29.04.2018 г. - датата на плащане на главницата, както и разноските по образуването и воденето на ч.гр.д. 1448/2018 г. в размер общо на 628 лв. Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че "Експрес Евро Карго" ЕООД с ЕИК *********, с адрес Стара Загора, ул. „Отец Паисий” № 122, вх. Б, ап. 13 му дължи: лихва за забавено плащане в размер на 56.91 лв. от които: 6.31 лв. представляващи лихвата върху неплатения остатък от 140.00 лв. по фактура 375/20.09.2017 г. за времето от 20.10.2017 г. до датата на подаване на заявлението, 24.20 лв. представляващи лихвата върху неплатената сума от 540.00 по фактура 376/21.09.2017 г. за времето от 21.10.2017 г. до датата на подаване на заявлението, 22.85 лв. представляващи лихвата върху неплатената сума от 540.00 лв. по фактура 378/30.09.2017 г. за времето от 30.10.2017 г. до датата на подаване на заявлението и 3.55 лв. представляващи лихвата върху неплатената сума от 84.00 лв. по фактура 380/30.09.2017 г. за времето от 30.10.2017 г. до датата на подаване на заявлението; законната лихва върху 1304.00 лв. за времето от 28.03.2018 г. - датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, до 29.04.2018 г. - датата на плащане на главницата; разноските по образуването и воденето на ч.гр.д. 1448/2018 г. в размер общо на 628 лв. Моли съда да му присъди разноските и платеното възнаграждение на адвокат за образуването и воденето на настоящото дело.

Ответникът „ЕКСПРЕС ЕВРО КАРГО” ЕООД, гр.Стара Загора не е представил в срок отговор на исковата молба и не е взел становище по предявения иск. В заповедното производство е депозирал възражение, в което не е изложил конкретни доводи за недължимост на взмането.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

            Предявен е иск по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, който представлява специален положителен  установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора  съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи. По този иск кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 1448/2018 г. описа на Старозагорския районен съд,  съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 806/29.03.2018 г. за сумата 1304 лева за главница представляваща неизплатено задължение за извършен превоз по чл.372 от ТЗ, във вр. чл.367 от ТЗ, с 56,91 лева лихва от 20.10.2017г. до 28.03.2018г. и законна лихва върху главницата от 28.03.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата 628 лева разноски по делото.

 

 

 

В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника и в срока по чл.415, ал.4 от ГПК е подадена настоящата искова молба, която е за част от вземането, тъй като останалата част е била изплатена на ищеца след подаване на заявлението.

В заповедното производство е претендирано заплащане на възнаграждение по четири договора за превоз на товари /чл.367 и сл. от ТЗ/, като за доказването на твърдените материални правоотношения по настоящото дело са представени: фактура № 375/20.09.2017 г. за сумата 540 лв., фактура № 376/21.09.2017 г. за сумата 540 лв., фактура № 378/30.09.2017 г. за сумата 540 лв. и  фактура № 380/30.09.2017 г. за сумата 84 лв. Ответникът не е оспорил възникването на правоотношения по договор за превоз на товари с твърдяното от ищеца съдържание, като е извършил и пълно плащане на дължимите превозни възнаграждения по горепосочените договори. По признание на ищеца плащанията са извършени на 29.04.2018 г., т.е. след издаване на заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В случая ищецът признава, че страните са уговори плащането на навлото да се извършва в 30-дневен срок от издаване на съответната фактура, поради което ответникът е изпаднал в забава след изтичане на този срок. Тъй като претенцията за мораторна лихва е доказана по основание, определянето на размера следва да се извърши по преценка на съда – чл.162 от ГПК. Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл. единствен от Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения и размера на основния лихвен процент на Българската народна банка за периода на забавата, намира за доказан претендираният в заповедното производство размер на лихвата за забава - 56,91 лева  за периода от 20.10.2017 г. до 28.03.2018 г.

Тъй като няма данни ответникът да е изпълнил и задължението си за заплащане на законната лихва върху главницата върху главницата в размер на 1304 лева по издадената заповед за изпълнение от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /28.03.2018 г./ до датата на погасяване на главното задължение /29.04.2018 г./, следва да бъде установена и дължимостта на законната лихва за периода 28.03.2018 г. – 28.04.2018 г.

            По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК е основателен и следва да бъде уважен, като  се признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземането на ищеца  за сумата 56,91 лева лихва от 20.10.2017 г. до 28.03.2018 г. и законна лихва върху главницата в размер на 1304 лева от 28.03.2018 г. до 28.04.2018 г., присъдени  със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 806/29.03.2018 г. по ч.гр.д.№ 1448/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. с т.11г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените разноски, както следва: в заповедното производство - в размер на 628 лв., представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и в настоящото производство - в размер на 427 лв., представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение. 

Воден от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕКСПРЕС ЕВРО КАРГО” ЕООД, гр.Стара Загора, ул. „Отец Паисий” 122, вх.Б, ап.13, ЕИК *********, представлявано от Руско Цонев Москов, съществуването на вземането на „ТИДИ" ЕООД,  гр.Стара Загора, ул. „Августа Траяна” 48, вх.Б, ап.6, ЕИК *********, представлявано от Кънчо Тенев Петков, за сумата 56,91 лева лихва от 20.10.2017 г. до 28.03.2018 г. и законна лихва върху главницата в размер на 1304 лева от 28.03.2018 г. до 28.04.2018 г., присъдени  със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 806/29.03.2018 г. по ч.гр.д.№ 1448/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд.

ОСЪЖДА „ЕКСПРЕС ЕВРО КАРГО” ЕООД, гр.Стара Загора, ул. „Отец Паисий” 122, вх.Б, ап.13, ЕИК *********, представлявано от Руско Цонев Москов, да заплати на „ТИДИ" ЕООД,  гр.Стара Загора, ул. „Августа Траяна” 48, вх.Б, ЕИК *********, представлявано от Кънчо Тенев Петков, сумата 628 лева, представляваща разноски в заповедното производство, както  и сумата  427 лева, представляваща разноски в исковото производство.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: