№ 711
гр. Варна, 27.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и трети
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Яна Панева
СъдебниРосица Анг. Харизанова
заседатели:Ана П. П.
при участието на секретаря К. К. Апостолова
и прокурора К. Ст. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Яна Панева Наказателно дело от общ
характер № 20243100201437 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
ПОДС. Г. С. С. – уведомен от предходно с.з., явява се лично и с адв.П.
В. – АК-Варна, служебен защитник от ДП.
С. Г. С. – баща на подсъдимия, уведомен от предходно с.з., не се явява.
М. Б. С. – майка на подсъдимия, редовно призована, не се явява.
СВИД. Г. Ф. И. – нередовно призован, явява се лично.
СВИД. А. М. С. – уведомен по телефона, явява се лично.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ИВАН Г. И. – редовно призован, явява се лично.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. В.: Няма процесуални пречки, моля да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се гледа делото.
Съдът като взе предвид становището на страните намира, че не са
налице пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ВЪВ ФАЗАТА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ПРИСТЪПВА към снемане самоличността на явилите се лица:
1
СВИД. Г. Ф. И.: 16 г., бълг. гр., ученик в 10 кл., неосъждан, неженен,
без родство, ЕГН **********. Съдът му разясни, че следва да говори
истината. Обещава да говори истината.
СВИД. А. М. С.: 52 г., бълг. гр., женен, неосъждан, без родство, ЕГН
**********. Предупреден за отговорността по чл.290 НК. Обещава да говори
истината.
СВИД. С.: Ако може да бъда разпитан първи, тъй като трябва да вземам
жена ми от болницата.
В.Л. ИНЖ. ИВАН Г. И.: 46 г., бълг. гражданин, женен, не осъждан, без
родство. Предупреден за отговорността по чл.291 НК. Обещава да представи
заключение по съвест и знание.
На основание чл. 273 ал.1 от НПК съдът отстрани свид. Гюрджян И. от
съдебната зала.
Съдът пристъпва към разпит на свид. А. М. С.:
На въпроси на адв. В.:
СВИД. А. С.: Работя в Провадия, като кантонер на ЖП прелеза. Аз
имам участък от ЖП-Гара Провадия до Солниците, това са 7 км. обиколка.
Обикалям с един ключ да видя има ли счупено, нередности и нещо ако има се
обаждам.
Тогава, когато е станал инцидента, аз не бях на работа. Шефът ми се
обади и ме помоли да отида да видя за какво става въпрос, защо е спрял влака.
Отидох, видях, беше спрян влака, прозореца счупен, имаше и полиция. Мисля,
че и машиниста беше ударен малко в окото. Това е, което помня.
Началникът ме прати да видя за какво става въпрос. Аз отидох да
огледам влака и да видя защо е спрял влака. Аз оглеждам пътния участък.
Шефът ми каза да отида да видя дали има нещо на пътя и да видя какво се е
случило, защо е спрял влака. Аз не съм проверявал целия участък, аз не бях на
работа, само отидох точно на мястото където ми казаха, мястото където е
спрял влака, кога е счупено стъклото аз не знам. Къде е счупено стъклото
също не знам. Между спирка Добрина и гара Провадия, близо до училището
беше спрял влака на километър 490/550-560, мисля нещо такова беше. Трасето
не съм оглеждал, само влака ходих да видя, видях, казах на моя пряк началник
2
и си тръгнах. Нямам спомен нещо да съм видял на релсите, което да ми е
направило впечатление. Не съм давал писмено обяснение до началника.
АДВ. В.: Правя искане да се предявят част от материалите по
досъдебното производство в рамките на това обяснение, което е до Началника
на ЖП секция Шумен, изготвено на 11.07.2023 г. на свид. С.. Става въпрос за
обяснението от 11-ти.
СВИД. С.: Може и да съм писал нещо до нашия началник, но не си
спомням, то 2023 г. е станало….. Аз и не бях на работа, аз тогава почивах. Не
си спомням.
АДВ. В.: Оттеглям искането си.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свид. С. и същия бе
освободен от съдебната зала.
СВИД. Г. И.: Когато ме разпитваха в полицията бях с българските
имена Е. Ивелинов И.в и личната ми карта беше с българските имена. Мисля,
че декември месец си смених имената и съм с нова лична карта.
Познавам Г. и сме приятели. Те дойдоха да ме посрещнат, аз си бях в
парка до нас и като се връщахме по пътя, чак тогава разбрах, че е станало
нещо. Аз преди това даже не бях разбрал, че е станало нещо. Парка е наблизо
до ЖП линията. Стояхме си на парка и като се връщахме тогава се разбра, че е
станало нещо. Разбрах, че нещо е станало от компанията, но кой е хвърлил
камъка не знам. Просто разбрах, че нещо е станало, но кой е хвърлил камъка
не разбрах.
На въпроси на прокурора:
Не си спомням датата, на която стана това нещо, беше лятото. Аз в кафе-
бар „Пиано“ с Б. и другите не съм бил. След обяд беше, като дойдоха при мен
в парка, но точно часа не помня. Срещнахме се на парка до нас, където живея,
до моята къща, където аз живея. На връщане минахме покрай музея. Един път
минахме през жп-линията, от парка към центъра. Вървяхме заедно, не знам
кой е бил по-напред и кой по-назад, просто си вървяхме заедно. Г. беше с нас,
но къде е вървял не знам, просто си вървяхме. Не си спомням нещо друго да
се е случило този ден, което да ми е направило впечатление. Не помня в колко
часа се прибрах в къщи, може да е било към 10 часа, може и по-рано.
3
На въпроси на адв.В.:
Като дойдоха при мен момчетата казаха, че е станало нещо, но не знам.
Когато тръгнахме да се връщаме видяхме, че влака е спрян и казаха, че е
станало нещо. Видяхме, че влака е спрян и имаше счупено стъкло отпред.
След случая с влака бяхме в полицията, но не помня дата. Като бях в
полицията говорих с М., той ми обясни какво е станало и както те са казали,
така и аз казах. Като бяхме в полицията, аз не съм говорил с него. Сам отидох
в полицията. На разпита в полицията бях с чичо ми. В сградата на полицията в
Провадия освен мен и чичо ми, не си спомням дали имаше някой друг. Преди
да отида в полицията разговарях с М. по телефона. Аз му се обадих, за да го
питам какво е станало и в полицията просто потвърдих това, което са казали
те. М. ми каза, че са хвърляли всички камъни, но кой е уцелил не знам. Втори
път не съм разпитван в полицията.
Докато бях в парка при мен дойдоха М., Гошо, И. и Б.та.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свид. И. и същия бе
освободен от съдебната зала.
На основание чл.282 НК съдът прочете заключението на СОЕ.
В.Л. ИНЖ. ИВАН Г. И.:
Поддържам даденото от мен писмено заключение.
На въпроси на адв.В.:
Това което съм оценил, го има на снимки в материалите по делото. Това
е лява част на челно стъкло на влака. То е едно стъкло, но са разделено на две
части. Стъклото е с вграден нагревател, то е тип „секюрити“, преминало през
специална термична обработка. Нагревателят го има в становището на
фирмата, която го е изработила. Без да огледам стъклото от моя страна няма
как да кажа със сигурност дали има нагревател или не. Говоря за това стъкло,
което са дали от фирмата, която е издала фактурата. Оценил съм това стъкло,
което е дадено по фактурата. Няма как да кажа това счупено стъкло какво е
без да го огледам. Не смятам, че заключението ми е необосновано. Звънял съм
на фирми, като повечето отказаха въобще да се занимават с това стъкло, други
ми обясниха, че евентуално могат да намерят такова стъкло. Не мога да
посоча коя от фирмите, които съм изброил в заключението си, се занимава с
4
монтаж на такова стъкло. Не знам кой се занимава с монтажа, целта ми беше
цената на такова стъкло. Повечето от тези фирми имат интернет страници,
отделно има фирми които предлагат части, така съм ги намерил. Всички
фирми предлагат части за локомотив – втулки, болтове, но дали е за Шкода не
знам. Всички, на които съм звънял потвърждават, че могат да доставят части
за локомотив. Мисля че говорих с фирма Експрес сервиз-Русе и с първата
мисля също говорих и те казаха, че трябва да направят запитване до завода и
така да ми отговорят, но след това не ми отговориха. Казах им, че ще изчакам,
но така или иначе те не ми отговориха. Не съм разговарял с представител на
фирма Иновейшън груп сървисис ООД.
Поддържам становището си, че по отношение на счупеното стъкло не се
прилага корекционен коефициент на овехтяване. Стъклени елементи от този
вид не се подлагат въобще на корекционен коефициент. Това стъкло понеже
няма данни в материалите по делото дали е сменяно и ако приемем, че не е
сменяно то е издържало 45 г. Със същата успеваемост то щеше да издържи
още 45 години.
АДВ. В.: Значи вие определяте срок на годност на едно стъкло 90
години.
В.Л. ИНЖ. И.: Не, не определям. Казвам, че може да издържи още 45
години със същата успеваемост.
Тип „секюрити“ стъкло, е стъкло допълнително закалено, подложено на
термична обработка при температура близка до неговото разтопяване, след
което то се подлага на изстудяване с въздух, контролирано изстудяване за да
не се повреди самото стъкло, което довежда до повишаване на неговата
здравина 4-5 пъти. Казва се „секюрити“, защото при неговото счупване
евентуално, то не се чупи на големи парчета-остри, които да увредят стоящия
зад него, а се раздробява на малки парченца, които нямат остри ръбове и не
могат да увредят евентуално. Понеже има нагреватели самото стъкло освен,
че е допълнително закалено то е стъклопакет. Между две стъкла се слагат тези
нагреватели, за да могат да извършват своята дейност, съответно да затоплят
това челно стъкло и да предпазват от външните условия. Затова това стъкло
вътре има поливенил и стои като паяжина спукана, а заради евентуалния
предмет, който е влязъл вътре, има тази дупка и съответно стъкълцата влезли в
кабината са на малки парченца. Въздух между двете стъкла не би трябвало да
5
има, той се изсмуква по специален начин. При изработката двете стъкла са
долепени едно до друго, разстояние между тях няма. По начина на счупване
който е останал, това е извода който може да се направи, тези паяжини които
са на снимката са стъкло- стъклопакет. Вградените нагреватели не се виждат,
могат да се видят когато е здраво стъклото и тогава трябва много внимателно
да се погледне от вътрешна страна и тогава могат да се видят, от външната
страна не се виждат. Когато е счупено стъклото не могат да се видят
вградените нагреватели. Размери на стъклото не мога да кажа, може и да ги
има някъде, но не знам.
Страните заявиха, че нямат въпроси към вещото лице.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приеме заключението.
АДВ. В.: Да се приеме заключението.
Съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИОБЩАВА СОЕ на вещото лице инж. И. към
материалите по делото.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице И. в размер на 200 лв. за
изготвяне на експертизата и 200 лв. за изслушване в с.з. /изд. к.о./
Съдът констатира, че в списъка към обвинителния акт не е бил вписан и
не е призован лекаря от СМП, който е посетил местопроизшествието – д.р.
Сидеров.
ПРОКУРОРЪТ: По отношение на лекаря от Спешна помощ - д-р.
Сидеров, щом не съм го вписала към обв. акт, значи съм преценила, че не е
необходим. Той когато е разпитван не си е спомнял нищо, така че не знам след
две години какво ще си спомни.
АДВ. В.: Не държа да бъде призоваван и разпитван лекаря от Спешна
помощ.
По отношение на заключението от експертизата въпреки, че няма
достатъчно данни, както заяви експерта той е дал заключение и обръщам
внимание на това, че той е дал заключение на стъклото, което е подменено и
сложено пред 2023 г. Тоест, той не отговоря на въпроса да оцени по пазарна
стойност счупеното стъкло, а оценява здравото стъкло. Оставям на съда да
6
прецени доколко трябва да се постави въпрос, да отговори наистина вещото
лице на единствения въпрос в тази експертиза. Аз повторих действията на
вещото лице, звънях на тези телефони на фирмите. Една от тези фирми само
се занимава с това, другите са само транспортни фирми с много нисък
капитал и възможности, които са далеч под цената на оценката на това стъкло.
Единствено русенската фирма Експрес сервиз-Русе, говорих с представителя
на фирмата Ц.К., който всъщност е говорил на тази тема и той е много добре
запознат с делото, защото на него са му звънели всички вещи лица,
включително и това което излезе, звънели са му представители на Иновейшън
груп да даде той цена. Пред мен той сподели, че всички тези опити, които
правим за оценка на стъклото са напразни, защото за съжаление БДЖ има над
50 локомотива донори, които са разрязани и са на складиране. Сподели, че
никой не е купувал стъкло от никъде и всичко това е проформа, включително
и Иновейшън груп, които нямат никакви лицензи да купуват специални
стъкла. Беше много учуден, че изобщо се занимаваме с тази проблематика.
Това стъкло за локомотива го имат на склад под тези над 50 донори
локомотиви Шкода, които са разпарчадосани. Оставям на съда да прецени
дали следва да се възложи допълнителна експертиза и затова съм разколебан,
защото чух становището на експерта, който се занимава с доставка и монтаж
на части за локомотиви точно в тези сфери. Затова съм разколебан в
желанието си за допълнителна експертиза след неговото становище, че
всъщност няма закупуване на ново стъкло и няма производство на нови
стъкла. Стъклата се правят, те се изработват. С всички изисквания които има в
момента, в България няма такава фирма която нито може да достави, нито
може да изработи. Специално за Шкода никой не търси сертификат за
доставка на такива стъкла. На всички е известно, че има локомотиви донори,
от които се вземат стари стъкла.
Това е моето становище и оставям на съда да прецени доколко да
приемем заключението на вещото лице. Въпроса към експертизата да бъде
същия, интересува ни счупеното стъкло, не ни интересува колко е цената
вписана във фактурата на Иновейшън груп, защото те имат оборот 50 000 лв.
на година и изобщо не се занимават с доставка на стъкла за Шкода.
Пак казвам оставям на съда да прецени дали е необходимо. Аз съм почти
убеден, че няма да има вещо лице, което да се занимава с тази проблематика.
7
ПРОКУРОРЪТ: Аз не разбрах да има направено искане, за да
изразявам становище по него.
Съдът, след тайно съвещание след като се запозна със становището на
адв. В. съдът да прецени дали да назначи нова СОЕ със същия въпрос, намира,
че не следва да назначава допълнителна СОЕ. По наказателни дела при
назначаване на СОЕ се поставя задача със следния въпрос – „Каква е
пазарната стойност на унищожена или повредена вещ към дата на извършване
на деянието“. В този смисъл съдебният състав намира, че вещото лице инж.И.,
изслушан в днешно с.з., отговори пълно и обосновано на въпросите на
защитата, изготвил е експертиза като е дал съответното заключение, което без
възражение от страните се прие в днешното с.з.
Предвид горното съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
Оставя без уважение искането на защитата за назначаване на
допълнителна СОЕ със същия въпрос на който бе отговорено в днешното
съдебно заседание.
Съдът докладва писмо от „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД, с
приложени към него фактура, складова разписка, искане за материали –
резервни части и справка.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приемат.
АДВ. В.: Да се приемат.
Съдът намира, че постъпилите писмени документи са относими и
допустими към предмета на делото, поради което и
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмените доказателства по делото
постъпилото по делото писмо от „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД, ведно с
приложени към него фактура, складова разписка, искане за материали –
резервни части и справка.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам какво да кажа повече от това, което съм
казал. Случи се така, че вървяхме и влака се движеше много бързо и затова
8
хвърляхме камъни. Не видях кой хвърля, обаче видях поне 3 камъка. Не знам
кой хвърля, но не бях сам. Аз също хвърлях, но съм абсолютно сигурен, че не
уцелих аз влака. Там бяхме с Е., М., Б. и И..
На въпроси на прокурора:
Нямам си на идея дали съм хвърлил последен, това се случва преди две
години, просто си вървяхме заедно. Камъните ги има по цялата линия. Аз взех
камъка от самата линия, взех само един камък и го хвърлих. Не сме говорили
после, след като разбрахме, че е счупено стъклото на влака. Вече в полицията
ме питаха и говорихме, но какво съм отговарял там не помня. С родителите си
не съм споделял нищо и не съм говорил по въпроса. Има разлика в
отношенията ми с родителите ми от тогава до сега.
Тогава поведението ми не беше кой знае колко лошо, но сега определено
е по-добро.
На въпроси на адв.В.:
На релсите никой не е слагал предмети.
Съдът обяви 15 минути почивка.
След обявената почивка, заседанието продължава в 10:50 часа с
участието на всички страни.
На основание чл.283 НПК председателят на състава прочете
материалите по делото.
На основание чл.284 НПК председателят на състава предяви на страните
вещественото доказателство.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да правя искания за нови следствени действия.
АДВ. В.: Аз също няма да правя искания за нови следствени действия.
Председателят обяви съдебното следствие за приключило, поради което
и на основание чл.291 НПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-жо Председател и съдебни заседатели,
поддържам повдигнатото обвинение срещу подс. С., за извършено от него
9
престъпление като непълнолетен по чл.340 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.2 НК.
В интерес на истината този процес протече почти изцяло като се
базираше на събраните в хода на ДП доказателства. Считам че и входа на ДП,
и в хода на съдебното производство фактологията изложена в обв. акт такава,
каквато е изписана се потвърди. Аз считам, че безспорно е установено
авторството на деянието, а именно, че то е извършено от непълнолетния Г. С..
Няма спор и по датата 09.07.2023 г., както е посочена в обв. акт, тъй като тя е
фиксирана с много писмени документи. Още на ДП авторството на деянието
обективно е установено, че хвърлилия камък срещу движещия се влак с №
2654 на 09.07.2023 г. около 17:15 часа, е непълнолетния Г. С. и това може би
нямаше да влезе така в обсега на полицията и на общественото внимание на
прокуратура и съд, ако този камък не беше счупил стъклото на локомотива,
като стъклата макар и малки и заоблени, не са попаднали в окото на
машиниста. С това, въпреки че той тука, в хода на разследването с оглед
заключенията на назначената СМЕ се установи в крайна сметка лека телесна
повреда, защото можеше да бъде и по-тежка, е довело до създаване на реална
опасност за живота на пътуващите във влака, които установено е при
разследването, че са били 145 пътници, толкова билета са били издадени и 4
човека /2 човека локомотивна бригада - машинист и пом. машинист и
превозна бригада от началник влак и кондуктор/. Създадена е опасност,
защото в един момент влака остава в движение безконтролно. Ние
установихме и тука при разследването, че в момента на пулта за управление е
бил помощник машиниста, който се е готвил за машинист, но той е можел да
управлява влака единствено под прякото наблюдение и ръководство на
машиниста – пострадалия в случая. В един момент влака се е управлявал,
докато спре, от неправоспособно лице, тъй като ръководство от машиниста не
е можело да бъде оказано, защото е имал силна болка в очите, нито е можел да
реагира. След това му е направена промивка на окото, след това са предприети
медицински действия от страна на него, излязъл е в дълги болнични, с които е
ангажирал други вреди на БДЖ.
Тука за съставомерността на деянието не се изисква конкретна стойност
на повредата, въпреки че аз за прецизност в обвинението съм посочила
стойност 9500.30 лв. Такава каквато е предоставена от БДЖ като щета от това
деяние. В хода на съдебното производство се назначи една експертиза, която
10
да оцени само стъклото. Оценката която днес в с.з. приехме на в.л. И. в
посочения размер на 7686 лв, това е само пазарната стойност на увреденото
стъкло, с което е подменено то като ново. Но за съставомерност на деянието
нас точната стойност на практика не ни интересува на причинената щета,
интересува ни наличието на повреда и кумулативно да бъде създадена
опасност за живота на пътуващите, в случая железопътния състав. Така че, аз
мисля, че съставомерността на деянието по този текст от закона е правилно
определена, правилно квалифицирана по този текст. Това не е съставомерност
на деянието по чл.216, както е започнало навремето това ДП, да е причинена
единствено и само повреда и там да ни интересува щетата. Това е едно
престъпление по транспорта, което е специфично престъпление, което е с
отделен раздел и затова квалификацията му като специален текст е по чл.340
ал.1. Няма да се спирам на обстоятелството по отношение на авторството.
Присъствахме на целия процес, свидетелите на база на чийто показания още
на полицейската проверка и после на ДП е установено кой е точно
извършителя на деянието, който е хвърлил камъка и е счупил стъклото, че
това е подс. С.. В хода на съдебното производство на всички свидетели без
изключение които в процеса на ДП са били разпитани по съответния ред от
НПК и се прочетоха показанията, считам че следва да се кредитират техните
показания от ДП, тъй като не само, че отдалечеността на времето която е
точно 2 години, но и обстоятелството, че те са приятели на подсъдимия, както
и обстоятелството, че никой от тях, когато са били разпитвани, не е
предполагал, че може да се стигне до съд и че тези правдиви показания които
са дали тогава ще „навредят“ на приятелят им. Аз считам, че тяхното
непълнолетие или тяхната…, хората които ги съветват как да живеят живота,
тяхната среда, неправилно интерпретират обстоятелството, че ако Г. бъде
изправен на съд, това ще доведе до нещо лошо в неговото израстване или в
неговото поведение. Напротив, освен да се изясни обективната истина, аз
считам, че този съдебен процес ще доведе до по-пълноценното протичане на
живота и промяната към по-добро в самия живот на Г.. Представила съм пред
вас писмени доказателства, които сочат, че той е бил едно проблемно дете в
тази тийнейджърска възраст, където институциите, въпреки тяхното желание
и възможности, и това как са упражнявали желание да доведат към по-добро
поведение, не са дали никакъв резултат. Той е имал назначена социална услуга
в Център за обществена подкрепа, но и това не дало резултат, защото не е
11
посещавал срещите с психолога, така че това деяние естествено е довело
извършителя до това. Като неглижира изцяло общо приетото поведение
оценката му за добро и зло, не е била на нужното ниво към момента на
извършване на това престъпление и поради това считам, че този съдебен
процес би довел до неговото поправяне и тук ще стигнем и до заключението
какво наказание да му бъде наложено така, че на това младо момче
индивидуалната превенция да го поправи. Но от друга страна и това наказание
което Вие ще определите, да доведе до генерална превенция, защото всички
знаете, че изключително висока обществена опасност има това поведение. Да
хвърляш камъни срещу движещ се влак, от няколко години това са чести
случаи в определи райони на страната и за съжаление Провадия е един от тях.
Да не говорим за районите около София и Пловдив, където са ромските
махали и така извършители на подобни деяния се оказват обикновено
непълнолетни лица. Не във всеки случай се води…, тези деяния попадат до
такава степен се постига квалификация на това престъпление да са доведе и
до опасност, защото не винаги се уцелват стъклата на локомотивите, но
самото хвърляне на камъни срещу движещ се влак, а имаше тук в района на
Варна и срещу движещи се коли, това беше забава на тийнейджърите и това
са доста опасни деяния, които могат да доведат действително до реална
опасност за живота на пътуващите в тези превозни средства.
Не осъждан Г. и то няма и как да бъде осъден на тази възраст въпреки, че
за различните му прояви в неговия живот са вземани различни възпитателни
мерки по ЗБППМН. Той е имал и други прояви, които не са по делото, но със
справка в системата биха могли да се установят, че са постановявани откази за
негови противообществени прояви на база на това, че е непълнолетен и
поради лекомислие е извършвал тези постъпки.
За настоящото производство е важно да се отчете високата обществена
опасност на това престъпление и да се наложи такова наказание, което освен
индивидуалната превенция да бъде наложено с оглед целите на генералната
превенция. В този смисъл аз предлагам да наложите наказание лишаване от
свобода, което да бъде отложено с подходящ изпитателен срок. Не считам, че
има основание за прилагане на чл.55 и това наказание да бъде заменяно с
пробация или обществено порицание. Наказанието такова каквото е
предложено във връзка с чл.63 ал.1 т.2 няма долна граница, долната граница е
5 години. Но каквото и наказание да му наложите като лишаване от свобода,
12
следва да бъде определен един подходящ изпитателен срок, може и да не е
максималния, за да може да му дадете шанс през този изпитателен срок, той
да преосъзнае своето поведение, своите възможности, да се поправи и да
стане един прекрА. член на нашето общество. Аз разбирам, че той учи и след
това вече ще работи, и да се надяваме, че е тръгнал по един път който води до
неговото поправяне. Затова считам, че това наказание би изиграло роля и на
индивидуалната превенция, защото налагайки му пробация или обществено
порицание мисля, че то няма да е подходящо за него, а и няма условията на
чл.55 за да бъде наложено.
По отношение на назначените заключения на експертизите не се спрях,
но те така или иначе всички са приети, установено е, че е разбирал свойството
и значението на извършеното, могъл е да ръководи постъпките си. Установено
безспорно е и, че машиниста е получил лека телесна повреда, днес приехме
заключението и на СОЕ такава, каквото е представена в днешното с.з., но
изрично там е посочено, че това цената на стъклото с ДДС, без да е включена
останалата стойност на останалите причинени щети, а именно с това което е
ощетено предприятието.
В този смисъл моля да постановите решението си.
АДВ. В.: Уважаеми г-жо Председател и съдебни заседатели, аз малко по-
подробно ще се спра на фактите и какви са доказателствата и
доказателствените средства за установяване съпричастността на С. към
деянието за което е привлечен към наказателна отговорност.
Протокола за оглед - от съществено значение за делото. Става въпрос да
повреждане на имущество. За това тежко престъпление моето мнение е, че
огледа е повърхностен като се има предвид, че огледа трябва да установи и
фиксира обстановката на местопроизшествието, да изучи, да фиксира, да
изземе следи, да е видна изцяло обстановката на местопроизшествието. За
съжаление имаме само 6 снимки и това днес затрудни при разпита на
свидетеля-кантонер, да установим къде точно и какво се е случило, къде
точно е местопроизшествието. Там където е увредено това стъклото, като ни е
ясно, че огледа е извършен на втори коловоз на ЖП-гара Провадия, но това не
е мястото където всъщност е увреждането.
По отношение на СОЕ ще взема отношение само заради задължението
си за обсъждане на доказателствата. Аз изразих едно становище в хода на
13
следствието. Нито нищо експертно няма в това заключение, нито в
съобразителната част, нито в изследването, нито в заключението. Въпроса в
последната СОЕ е ясно формулиран. Съответно и заключението е ясно
формулирано, че вещото лице оценява по предоставената фактура това
стъкло, което е монтирано на локомотива през 2023 г. Проблема не е липсата
на достатъчно данни по делото, лошото е че експерта не се позовава на чл.149
ал.2 да посочи какви материали не са достатъчни за да даде обосновано
заключение, напротив той дава заключение без да събере данни, дори отговаря
на въпрос който не му е зададен – колко струва това стъкло което е монтирано.
Важни са раните на И. И., машинист-пострадал. По данни на
заключението на д-р С. Михова има нараняване на конюнктивната част от
прах и частици от стъкло, които са довели до невъзможност да изпълнява
професионалните си задължения. Да вярно е, машиниста в разпита си заяви
какво му е било състоянието, имал е сълзене, парене, болки в очите, но трябва
да вземем предвид, че е имало и втори машинист. Съжденията на
прокуратурата, че този машинист бил некомпетентен, не можел да изпълнява
функциите на машинист, защото бил помощник машинист, аз смятам за
абсолютно неоснователни. Свид. И. се е намирал в ляво, въпреки че по
длъжност е машинист, изпълнявал функциите на помощник машинист.
Отговаряше на въпросите какво включват неговите задължения, длъжен е бил
да наблюдава обстановката, но доколко успешно се е справял, аз не мога да
преценя, защото той не е видял никое от децата да хвърля към влака, а е видял
групата деца на 300 м. Видял, че поставят камъни – препятствия на релсите.
Установено безспорно от материалите по делото, че влака се е движил с 80
км/ч. И в тази част, аз не мога да приема показанията на машиниста за
достоверни, че докато погледнал и камъка бил влязъл в кабината. Той ги
вижда на 300 м. и в следващия момент камъка влиза в кабината. Да обаче
съвсем нормално е, ако сметнете 300 м. при скорост 70 км/ч, на него са му
необходими 15 секунди докато стигне до момента в който камъка ще лети през
прозореца. Да речем, че са били 200 м., това са пак 10 секунди. Тоест в
рамките на тези 10-15 секунди той е бил длъжен и е наблюдавал обстановката.
Не мога да приема, че машинистите са били изненадани и не са имали
възможност и време да реагират.
Свидетелските показания на З. С. – той представя сходни показания на
тези на И., той потвърждава, че е управлявал влака, бил е в дясно, също е
14
видял от достатъчно голяма дистанция децата, той всъщност се изрази като
„човешки индивиди“. Явно дистанцията е била достатъчно голяма и от това
разстояние той не е могъл да прецени дали това са деца или възрастни, и той
вижда камъни или предмети някакви на релсата от лявата страна. Значи
дистанцията е толкова голяма, че той не може да различи хората, но вижда
камък. Дали го е видял от 300 м. който е с размери от 10 см. каквито са
нормалните камъни под траверсите. Свид С. също потвърждава, че е намалил
скоростта. Такова намаляване видно от тахограмата няма. Намаляването
започва със спирането от 70 км/ч. И двамата машинисти сочат, че спирането е
започнало след повреждане на стъклото. Тоест от момента в който те са
видели, осъзнали са препятствието, видели са човешки индивиди, ние нямаме
данни по делото те да са намалили скоростта. И двамата машинисти сочат, че
с оглед повредата на стъклото, локомотива не може да се движи с висока
скорост, но може де се придвижи с 20 км/ч казват машинистите. Което
навежда на мисълта, че всъщност локомотива все пак може да се движи.
Свид М. - всички свидетели които са били в групата пресекли ЖП
линията, по един или друг начин потвърждават отношенията си с Г. като
приятелски. В тази възраст не мога да преценя доколко те са в такива
приятелски отношения, но моето мнение е, че не са толкова приятелски
отношения и не мога да приема становището на прокуратурата, че те в с.з.
дават показания съществено различни от тези дадени на ДП под предлог да не
навредят на Г. или да не потвърдят нещо лошо за Г.. Аз считам, че показанията
на тези свидетели съществено се различават поради две причини. Говоря за
всички деца които са разпитвани в Провадия. Едната причина е, че има една
предубеденост, за която прокуратурата счита, че от обективна страна
извършителя е бил своевременно установен, а аз смятам, че са намесени
външни фактори, които са посочили Г., но по-късно ще разберете какво имам
предвид. Втората причина е, че първоначалните действия – разпити на
свидетели и заподозрян са извършвани от полицейски служители, които са
счели, че трябва да намерят виновен и в случая най-подходящ е бил Г.. М.
казва, че той не е хвърлял, счита че повече от един човек е хвърлял камък по
влака, не е видял Г. да хвърля камък и казва, че в полицията са го притиснали
малко. Защото първо са разпитали Б. и майка му Севим Емин е била там, а те
вече са били посочили Г. като извършител на деянието. Самият М. счита, че не
е излъгал в ДП, не е потвърдил неистина, защото полицаите така са му казали.
15
Той се е доверил на полицаите, не на своето убеждение какво е видял той, а е
повярвал на полицаите. Щом те твърдят, че така е станало, той се е съгласил с
тях.
Свид. Б. М. – на първоначалния разпит е присъствала майка му. Майка
му е съдебен заседател в настоящия съд и настоящия мандат 2022-2026 г.
Прави впечатление, че Б. при разпита си в с.з. говори в множествено число.
Много точно е записано в протокола той говори „минаваме“, „виждаме как
Гошо уцелва влака“, „почнахме да бягаме“. Той говори от свое име и от името
на останалите в групата. Неколкократно той сменя виждането си за
фактическата обстановка. Първо казва „видяхме как Гошо уцели влака“, после
казва „лично не съм го видял, те другите са го видели“ след това мотивира
това, че Г. е уцелил влака с това, че той бил последен Г. и когато е чул звук, той
си е помислил, че той е хвърлил камъка. Прочетени му бяха показанията на
свид.Б. М. и той ги потвърди. Потвърди сведенията дадени в ДП, въпреки че
са налице пак противоречия. След това продължихме с противоречията в
неговия разпит. Той казва „щом сме казали, че се видели Г. да реди камъни,
значи сме го видели“. След това се поправи „ние продължихме да вървим
напред и не сме го видели дали реди камъни“. След това четвърта промяна в
показанията му „видяхме, че той нарежда камъни“. Свид. М. не е видял Г. да
хвърля камъни, но според него няма кой друг да е, той трябва да е, защото чул
„тън“ . За да излезе от положение свидетелят казва „абе той не е искал да
направи нищо лошо“. В този разпит в с.з. той едновременно потвърждава
разпита и от ДП, в същото време дава противоречиви показания и отхвърля
казаното от ДП. Както и да анализираме казаното от него и като наблюдаваме
поведението му по време на разпита с намесата на майката която беше там,
това затвърди у мен едно подозрение, че Б. М. не желае да разочарова майка
си, която беше непосредствено до него, защото беше вече изградена една
стратегия по отношение на неговата сигурност, да не би да уличи сам себе си в
престъпление. Останаха въпросите по отношение разследването на Б., видял
ли е Г. да хвърля или е чул. Видял ли е Г. да нарежда камъни или е бил вече
напред и не е знаел какво се случва. В същото време той потвърди, че са си
говорили малко непосредствено преди да дойде влака, за коли. Тоест от
момента в който са видели влака, до момента на хвърлянето те са си говорили
за коли, това е в рамките на 10-15 сек. Можем ли да вярваме на показанията на
този свидетел. Аз дълбоко се съмнявам, че показанията му отговарят на
16
действителността.
Свид. И. А. – той твърди, че е бил най-отпред на групата, свид. М. също
твърди, че и той бил най-отпред, а Г. бил назад и не видели какво се е
случвало. Свид. А. също не видял, но чул. Фрапиращото в показанията му е,
че той даже като се обърнал и видял дупката на стъклото, при положение, че
влака се движи с 70 км/м. Тоест бил е на такова отстояние, че да може да види
как камъка влиза в кабината. Свидетеля предоставя сведения, че са се питали
един-друг кой хвърли камъка. Тази разговори са се провеждали на
площадката. Склонена съм да вярвам, че е имало разговори за камъка, но не
кой е хвърлил камъка, а кой е уцелил стъклото. Когато хвърлят всички,
естствено въпроса е кой има попадение. Всички са чули звука от счупеното
стъкло, но не всички са видели пораженията. Показанията на А. е, че той даже
е видял как камъка влиза, което според мен е невъзможно. Свид. А. сочи че
Гошо се обърнал към Е., който извод ние трябва да направим, че той самия не е
хвърлял камък. По отношение показаноята на този свидетел в полицията, аз
също считам, че са дадени под страх, бил е уплашен. Свид. М. също е бил
уплашен. Те са деца и не знам за кой път влизат в полицията, но явно са били
респектирани по време на снемане на сведения от тях, а и нека не забравяме,
че случая в Провадия е придобил обществена известност. Общественото
внимание се е насочило към това нещо, имало е телефонни разговори.
Въпреки, че полицията закъснява и след четвъртия час се посещава
произшествието, е указано влияние и не знам това влияние доколко, но според
мен е указало влияние върху разследването и обективността и вътрешното
убеждение на представителя на прокуратурата.
Свид. Г. или Е., прекалено обран, на всички ни е ясно, че той изобщо не е
бил сред групата деца, които са преминали релсите и са хвърляли камъни, но
за нас е показателно едно, че като му чета показанията на ДП, те са едно към
едно с останалите. Не знам как са се подвели разследващите за да напишат
същото като на останалите. Дълбоко се съмнявам той да е прочел или чичо му
да е прочел написаното в тях. От особено значение са и показанията на
кантонера. За съжаление конкретни факти и обстоятелства не можехме да
добием с неговия разпит, но аз поне се осланям на докладната, която е написал
до неговия началник, че по линията където е спрял локомотива, не е имало
следи от поставени прегради или предмети на жп-релсата.
17
Държавното обвинение се спря на характеристичните данни на Г. С.! Аз
от своя страна ще обърна внимание на състава на съда на СППЕ. Има един
термин, който използват експертите - „лопос на контрола“, това е понятие
което дава връзката между нагласите, поведението и резултатите в живота.
Лопоса на контрол при Г. е непълноценен, това е извода на вещите лица. Той
има за себе се не достатъчно ясно и правилно възприемане, той самия не знае
как да се възприема и е противоречив във външното си възприемане и
вътрешното си усещане. Това са изводи на вещото лице. Ще припомня на
съда, че Г. е дете по време на деянието, той е на 15 г., той не внимава в
отношенията си с други лица, той не е достатъчно прецизен в отношението и с
така наречените свои приятели. Изобщо той живее в някакъв вътрешен свят и
не отдава много внимание на всичко около него, защото от тази експертиза
виждаме, че неговите идеали и ценности са малко по-различни. Г. се
интересува да може да изкарва пари, като и всички нас. И той се интересува от
ранна детска възраст, как може да стане това и това, че някой го е посочил, че
той е хвърлял камъни, за него не особено проблем, защото той има
вътрешната убеденост, че не той е счупил стъклото. Това до някъде го прави и
горд, защото само той като мъж е излязъл и е казал, че е хвърлил камъка, а
другите са си замълчали. Той си е признал, а останалите свидетели, които са
били с него, са затаили истината, а някой директно са излъгали. Самия той не
знае, не е видял и доколкото разбирам от разпитите на свидетелите никой не
може да потвърди чий камък хвърлен, от кое от децата е попаднал в стъклото.
Всички за хвърляли, никой не е видял. Единия от свидетелите каза, че е видял
и твърди, че не видял от кого е, твърди, че е видял как камъка влиза. Това е
свидетеля И. А..
Тази експертиза сочи, че Г. има недостатъчно ясно себевъзприемане с
което е противоречив и в тази връзка и изводите от социалните доклади,
които са в делото отчитат това проблемно поведение в училището. Тези
социални доклади са във връзка с проблемно поведение в училище. Той е
ползвал социална услуга 2023-2024 и във всички доклади пише, че няма
достатъчно материал за да бъде обсъден, тоест няма достатъчно срещи с Г., за
да могат да дадат някакъв анализ на неговото състояние и да дадат становище,
но там в тези доклади ние добиваме една картина за неговата ценностна
система. Той има план в живота, иска да емигрира. Когато съм говорил с него,
му се въртят различни бизнес идеи, той има идеи защото смята, че за да успее
18
в живота трябва да работи нещо и да получава средства. Миналата година той
беше в Англия. Това момче не се предава, има хъс, желание да работи. Това че
в момента е в ролята на подсъдим, поне в предишните си контакти с него, не
го притеснява много, той вярва много в собствената си невинност. Той е дете
на разведени родители, има природени братя и сестри в семействата на майка
си и на баща си, и се грижи основно сам за себе си. Според мен той е
надраснал връстниците си. За Г. е смешно, че майката на един от свидетелите е
била там и е обяснявала кой, какво и как да бъде. Той не може да възприеме
сериозността на проблема.
По отношение щетите на БДЖ.
Пътнически превози всяка година, както сочи прокурора, понася щети за
хиляди левове, от счупени стъкла на вагони, мотриси и локомотиви.
Държавната БДЖ освен, че от материалите по делото понася големи щети, тя
не предприема действия за подмяна на остарялата и неизползвана вече
технология да монтира и поставя устойчиви стъкла. Аз изразих едно мнение
за донорите локомотиви на Шкода, които се режат за скраб. Потвърждавам го
и сега. Ползват се и до сега, до изтичане на ресурса на тези локомотиви, но
всяко едно нещо което се сменя, не си мислете, че се купува. Има части и вещи
за локомотивите, които не се произвеждат и в тази връзка е моето становище
по отношение на оценителната експертиза. Тези стъкла видно от огледния
протокол, видно от фотоснимките се пръскат на остри и опасни за машиниста
парчета. Това стъкло не е „секюрити“, ако беше „секюрити“, както на
съвременните автомобили, ако сте виждали ПТП-та, стъклото не се пръска, то
остава там, трудно е да го пробиеш, стъкла не могат да падат. Съжалявам,
вещите лица са оценители-икономисти и не знам дали правят разлика между
„секюрити“ и обикновено стъкло. Пак ще повторя „секюрити“ е стъкло, това
което не може нищо да проникне от вътре и от вън. Стъклото с камък се чупи,
но остава на място.
Не бих допуснал да е възможно едно счупено стъкло на автомобил, да
доведе до такъв тежък резултат и ми беше много странно при привличането
му по чл.340 НК. Едва ли Г. на 15 г. е съзнавал, че хвърлянето на камък по
локомотив съставлява резултатно престъпление с такава висока степен на
обществена опасност. Да създаде опасност за живота на другиго или
значително да увреди имота. По отношение хипотезата на чл.340 държавното
19
обвинение изрази становище като е посочил нанесена една лека телесна
повреда на машиниста, но в обв. акт, както и в обстоятелствената част и в
диспозитива е посочено, че Г. е създал опасност за живота на пътуващите в
същия влак 145 пътници, локомотивната му бригада - машинист и помощник
машинист и превозната му бригада - началник влак и кондуктор. Нямаме
конкретно лице, чийто живот е бил застрашен. Престъплението описано в обв.
акт е против безопасността на транспорта и изпълнителното деяние
„повреждане“, то е такова засягане на веща при което се отнема възможността
временно или частично да може вещта да не се ползва пълноценно спрямо
нейното предназначение. А какъв следва да е престъпния резултат, такова
повреждане трябва да е налице някаква реална опасност, иначе щеше да бъде
по чл.216. Трябва да имаме реална опасност. Тази опасност следва да е
предизвикана непосредствено от дееца, чрез действие или бездействие и това
действие ли бездействие да не може да отнеме възможността за движение на
влака. Изпълнителното деяние за това повреждане трябва да води до изненада
за тези, които го управляват. Помощник- машинистът и машинистът, и
двамата трябва да бъдат изненадани от едно такова действие, от едни
евентуални злоумишлени действия, а в същото време ние знаем, че двамата са
наблюдавали пътната обстановка, видели са децата на линията, не са видели
кой е хвърлил камъка по локомотива, но аз категорично соча, че ефект на
изненада няма. Напротив, те не се спазили протокола изобщо да намалят и
спрат, когато има препятствие на линията. За да е налице състав на това
резултатно престъпление, наличие на опасност за живота и здравето на друго
лице, следва да са налице два фактора. Единият фактор е повредата да не
отнема възможността на жп състава да се движи и управлява. Втория фактор е
повредата да е скрита, да е невидима, да е изненадваща за водача. Той да няма
възможност да реагира и тази негова невъзможност да доведе до опасност за
живота и здравето на другиго.
По отношение на вината:
В обстоятелствената част на обв. акт е описано, че обвиняемия С. е
извършил деянието умишлено по смисъла на чл.11 ал.2 пр.1 от НК /цитат на
ОА/. Практиката на съда, както и правната теория сочи, че престъпление по
чл.340 ал.1 е недопустимо да се извърши с пряк умисъл, както е посочено в
обв. акт - чл.11 ал.2 пр.1 от НК. Съзнавал обществено опасния характер на
деянието, предвиждал е последиците, искал е настъпването, ако това
20
наистина е било така, то обвинението трябва да е по чл.116 ал.1 т.6 – по начин
и със средства опасни за мнозина или отиваме на причиняване на телесни
повреди от чл.128 до чл.130 НК. В никакъв случай деянието не е
съставомерно по чл.340 да бъде извършено с пряк умисъл. Умисъла е
евантуален или по непредпазливост. Ако приемем, че деянието е извършено
непредпазливо по чл. 341, то в нашия случай е несъставомерно, защото освен
една лека телесна повреда нямаме друго. Твърденията на държавното
обвинение, че Г. е проблемно дете, аз мисля, че трябва да прецените критично
това твърдение от страна на прокуратурата. Не мисля, че той е проблемно дете
нито за родителите си, нито за обществото. Г. е дете, което се е научил сам да
се справя с живота, грижи за себе си. Той ще има трудности, но да не му ги
създаваме ние допълнително, защото той има желание да живее почтено и
достойно, и да си изкарва парите сам.
Уважаеми съдебни заседатели, обръщам се само към Вас, защото в
предходно съдебно заседание един ваш колега – съдебен заседател, който има
значителна роля при извършване на първоначалното действие по
разследването и определяне на заподозряното лице за повреждането на
локомотива, дали това е защитна реакция на една майка, дали е имало
конкретно отношение към Г., аз не мога да ги изяснявам тези неща, но това
което разбрахме е, че майката на Б. се е намесила активно в разпитите. Аз
моля да вземете решение като прецените фактите и така да анализирате
доказателствата, да не се притеснявате, че може да постановите присъда, като
оцените и достоверността на сведенията на свидетелите и не се притеснявате,
че ще има съмнения относно отношение на син на ваш колега.
Уважаеми окръжен съдия, уважаеми съдебни заседатели деянието по
чл.340 определено в обв. акт на ВОП е недоказано. То не е доказано по
безспорен и несъмнен начин. Защото ако е налице това деяние, което е
описано в обстоятелствената част, то не кореспондира обективно с
предпоставките посочени в чл.340 от НК. Повредата на подвижния
железопътен състав, визирам счупено стъкло, не е с такава степен на
интензивност, която да създаде опасност за живота или да предизвика
значително повреждане на нещо. В обв. акт не е посочено кое конкретно лице
живота и здравето му са били в опасност, но ако сте чули записите от тел.112,
ще ви направи впечатление, че там се обаждат пътници, част от тези 145
21
пътници, за които аз не мога да кажа, че са били в опасност в следствие на
деянието за което се твърди, че е извършено от Г.. Те са били в опасност,
защото са били дехидратирани, има малки деца които не са яли и не са пили
вода. Аз не съм наясно кое е конкретното лице чийто живот и здраве за
поставени в опасност, не мога да гадая, но съм сигурен, че Г. не е поставял
нито едно от тези 145 лица посочени в ОА, в опасност. В тази връзка на
основание чл.304 НПК моля да признаете Г. за невиновен и да го оправдаете.
Аз съзнавам, че много трудно ще вземете решение, защото Г. заяви пред Вас,
че е хвърлил камък, но пак повтарям той трябва…., в преценката си да сте
убедени, че точно неговия камък, хвърлен от него е попаднал в гърдите на
машиниста, а не камъка на М. или камъка на Б...
Изявлението на прокуратурата как ще изпълни една присъда лишаване
от свобода, отложена с период по чл.66, дали ще изпълни задачата на
генералната и общата превенция, са абсолютно неоснователни. Това момче
още от самото предявяване на материалите, след като беше привлечен по
чл.340 НК то е ясно, че този състав на престъпление изобщо не кореспондира
с деянието. Едно увреждане би свършило много по полезна работа в нашия
казус. За съжаление във връзка с общественото внимание към случая не знам
до каква степен се оказва влияние на разследването, но решението на
прокуратурата да измени състава от чл.216 на чл.340 НК е неправилен. Моля
да оправдаете Г. по така повдигнато обвинение.
ПРОКУРОРЪТ: /реплика/ По отношение протокола за оглед -
протокола за оглед е прецизно направен, огледа е извършен на място където е
бил локомотива, няма как протокола да бъде на километри. Огледан е
локомотива, огледана е и повредата, иззет е камъка който е бил отпред на
таблото и е като ВД по делото. По отношение СОЕ-оценителната експертиза
оценява стойността на повредата, пазарната оценка и няма какви други
съждения да прави. Каква е общата щета която е претърпяло БДЖ, дали ще
включим само стъклото, дали ще включи и останалите нанесени от
хвърлянето на този камък, аз считам, че следва цялостната щета да бъде
оценена. Тя не се изисква за съставомерност на деянието както е по чл.216, а
тя е само с оглед прецизност.
Интерпретацията на защитата по отношение кой е машинист и кой е
помощник машинист, аз считам, че безспорно се установи по делото, че свид.
22
И. е машинист, но той е изпълнявал надзорник на помощник машиниста,
който е бил стажант машинист. Тоест свидетеля който е управлявал
локомотива и целия влак - З. С., е бил стажант и той не може да управлява
този локомотив без надзора на своя наставник – пострадалия свид. И.. Като
лишаваме свид. И. от неговите функции, респективно лишаваме от
правомерно управление на влака, тъй като няма кой да го надзирава. Това
тогава настъпва реалната опасност за всички пътуващи в този влак, след като
камъка пробива стъклото и свид. И. не може да изпълнява своите функции
като надзорник на този който кара влака и в този момент за всички пътници е
реалната опасност за техния живот, не за живот и здраве, защото на практика
влака се управлява от неправоспособен човек и управлението на влака е от
неправоспособен. Така че не само, че били дехидратирани пътниците и стояли
5 часа, това няма нищо общо с деянието. Опасността за живота на всички
пътници, включително и на бригадата, машиниста и помощник машиниста в
този момент има опасност за техния живот. А не както защитата твърди, че
машинистите били виновни, защото не са намалили скоростта на влака.
Свидетелите затаили истината - няма такива свидетели затаили
истината, нито един свидетел освен, че тука в с.з. се опитваха да оневиняват
подсъдимия, никой не твърди, че са хвърляни много камъни. Няма такова
нещо, има един, единствен хвърлен камък, машинистите го виждат и те го
казват в с.з. Имало е лица на линията които правят нещо, но има един хвърлен
камък и той е от подсъдимия Г.. Така че не е тази фактологията. Така, че
интерпретацията по отношение на защитата на доказателствата е
неоснователно.
АДВ. В.: /дуплика/ Надявам се, на състава на съда е ясно, че помощник
машинистът по длъжностна характеристика е компетентно лице въпреки, че
той е в дясно и изпълнява функциите на машинист, той е компетентно лице.
Интерпретация няма на доказателствата, всички деца, без днес разпитания Е.
твърдят, че някой други са хвърляли камъни, аз обясних защо.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам какво да добавя. Придържам се към
казаното от адвоката.
Съдът на основание чл.297 от НПК дава на подсъдимия
ПОСЛЕДНА ДУМА
ПОДСЪДИМИЯТ: Вървяхме си, аз също хвърлих камък, но съм
23
убеден, че моят камък не уцели влака. Желая да ме оневините.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание постанови присъда, която председателя
обяви публично, като разясни на страните срока и реда на обжалването й пред
Апелативен съд гр.Варна.
ПРОТОКОЛЪТ се изготви в съдебно заседание, което приключи в
13:20 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
24