Решение по дело №4770/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 263616
Дата: 3 юни 2021 г. (в сила от 3 юни 2021 г.)
Съдия: Любомир Илиев Василев
Дело: 20211100504770
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 април 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

                              03.06.2021 година                        гр.София

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на тридесет и първи май две хиляди двадесет и първа година , в следния състав :

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ   

                           

ЧЛЕНОВЕ:   КАЛИНА АНАСТАСОВА   

 

                       Мл.съдия ИВАН КИРИМОВ   

 

при секретар Д.Шулева     

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №4770 по описа на 2021 година,

за да се произнесе взе предвид следното :   

 

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №4770/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Е.С.М. ЕГН ********** *** срещу решение №137691 от 01.07.2020 г постановено по гр.д.№3877/2019 г на СРС , 30 състав ; в частта , с което е признато за установено по искове с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.415 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД *** срещу М.  , че същата дължи  сумата от 414,53 лева цена на незаплатена топлинна енергия за периода м.04.2012 г – м.01.2014 г , ведно със законната лихва от 02.06.2015 г до окончателното заплащане ; и сумата от  80,03 лева лихви за забава за периода 31.05.2012 г – 22.05.2015 г ; за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 31.07.2016 г по ч.гр.д.№31149/15 г на СРС , 30 състав .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Счита , че не е потребител на топлинна енергия и по делото липсва надлежен документ за собственост . Заявление за откриване на партида е подадено от В.М.като съсобственик и само той е потребител на топлинна енергия . Въззивникът не е потребител на топлинна енергия  за стопански нужди , защото не е търговец , а ищецът търси суми като неоснователно обогатяване .  Никъде СРС не е посочил какво е правното основание на исковете , а то е по чл.55 ЗЗД.

Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба .

 

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 27.07.2020 г, поради което въззивната жалба от същата дата е подадена в срок .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна : 

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част.

  

Решението на СРС е валидно , но недопустимо като постановено по непредявени искове . Видно от заявлението за издаване на заповед за изпълнение и от исковата молба ищецът е предявил искове на основание неоснователно обогатяване ; при изрични твърдения , че ответникът като собственик на кафе /кафене/ е потребил топлинна енергия за стопански нужди, но не е не е подписал писмен договор .

Мотивите на СРС са формални и крайно неясни , като в тях се коментира само „цена на доставена топлинна енергия“ , но не и неоснователно обогатяване с въпросната цена . Според настоящия съд СРС е разгледал исковете на договорно основаниебез да посочи никаква реална правна квалификация извън общите процесуални норми на чл.422 ГПК и чл.415 ГПК и общата материална норма на чл.86 ЗЗД , включително от специалния ЗЕ /чл.149 ЗЕ или чл.150 ЗЕ / . В диспозитива не е посочен кой е топлоснабдения имот , нито СРС е изложил мотиви дали ответницата е потребител за стопански или за битови нужди . Уредбата на правата и задълженията на тези два вида потребители са съвсем различни по ЗЕ и ОУ /2008 г / .

Допуснати са сериозни очевидни фактически грешки още в заповедта за изпълнение . Видно от заявлението за издаване на заповед за изпълнение и от исковата молба исковете са с правно основание неоснователно обогатяване поради собственост на обект за стопански нужди , докато СРС е издал заповед за изпълнение „по общата бланка“ за задължения на договорно основание .

Произнасянето в противоречие с изрични фактически твърдения на ищеца в основанието на иска му е произнасяне по непредявени искове -решение №317 от 27.06.2012 г по гр.д.№117/12 г на ВКС , IV ГО . Съгласно чл.270 ал.3 изр.3 ГПК решението на СРС трябва да се обезсили и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на действително предявените искове .

Преди произнасяне по исковете новият състав на СРС следва да извърши поправка на очевидни фактически грешки в заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 31.07.2016 г по ч.гр.д.№31149/15 г на СРС , 30 състав .

При новото разглеждане на делото СРС трябва да се произнесе и по разноските по делото , включително и пред настоящия съд .

 

По изложените съображения , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОБЕЗСИЛВА решение №137691 от 01.07.2020 г постановено по гр.д.№3877/2019 г на СРС , 30 състав ; в частта , с което е признато за установено по искове с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.415 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД *** срещу Е.С.М. ЕГН ********** *** , че същата дължи сумата от 414,53 лева цена на незаплатена топлинна енергия за периода м.04.2012 г – м.01.2014 г , ведно със законната лихва от 02.06.2015 г до окончателното заплащане ; и сумата от  80,03 лева лихви за забава за периода 31.05.2012 г – 22.05.2015 г ; за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 31.07.2016 г по ч.гр.д.№31149/15 г на СРС , 30 състав .

 

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на СРС , при съобразяване на указанията в мотивите на настоящото решение .

 

Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 5000 лева по всеки от исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ  :                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                                             2.