РЕШЕНИЕ
№ 47 / 2.3.2020г.
град Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАРНОБАТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД І гражданскисъстав
На
трети февруари две хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Станчева
Секретар: Веска Христова
като разгледа докладваното от съдия Т.Станчева
гражданско дело номер
250 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по исковата
молба на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление гр.София, п.к. 1407, р-н Лозенец, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15,
представлявано от А.В.Г., чрез пълномощник – юрисконсулт К. Николаева П., с
адрес: ***, п.к.1407, р-н „Лозенец“, ул.“Хенрик Ибсен“ № 15, ет.6 срещу В.Д.П.
ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес: ***, с предявен положителен
установителен иск за приемане за установено, че ответникът дължи
на ищеца сумите
от 330.49 лева /триста и тридесет лева и 49 ст./ -
главница; 146.10 лева /сто четиридесет и шест лева и 10 ст./
- договорна лихва от 30.06.2016г. до 15.09.2016 г.; 74.74 лева /седемдесет и четири лева и 74 ст./
- законна лихва за забава от 01.07.2016
г. до 11.10.2018 г. и такси в размер на 95.32 лева /деветдесет и пет лева
и 32 ст./ – от 30.06.2016г. до 15.09.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата, начиная от 29.10.2018 г. до изплащане на вземането, дължими по договор за паричен заем с № ***от 12.05.2016
година.
Ищецът твърди, че на 12.05.2016 г., между „Сити кеш“ ООД и
ответника В.Д.П.,
е сключен договор за паричен заем, съгласно който на ответника е била
предоставена парична сума в размер на 500 лева, която сума ответникът се
задължил да върне ведно с уговорените лихви, такси и неустойки. На 30.06.2016 г. ответникът спрял да погасява заема. Твърди
се от ищеца, че падежът на задължението е настъпило на 15.09.2016г.
На 10.04.2017
г. между „Сити кеш“ ООД, ЕИК ***и „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК ***е сключен договор за
покупко-продажба на вземания (цесия), с което вземането на Сити
Кеш ООД към ответника В.Д.П. е
цедирано на ищеца „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД. По силата на
договора за цесия, на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД титуляр на вземанията по
договора за паричен заем, вкл. вземанията, претендирани в настоящото
производство, станало ищцовото дружество.
Основанията
за дължимост на търсените суми се основават на твърденията за наличието на
облигационно правоотношение по сключен между „Сити Кеш“ ООД
и В.Д.П. договор за паричен заем № ***от 12.05.2016г. по силата
на който „Сити Кеш“ ООД е отпуснал заем на ответника в размер на 500 лева, което
задължение не е изпълнено от заемодателя и вземането на кредитора е прехвърлено
на ищцовото дружество.
Въз
основа на договора на ответника била предоставена сумата от 500 лв.- главница,
при годишен лихвен процент 40,08%, ГПР 49,054%. Заемателят се задължил да върне
кредита в срок до 15.09.2016 г. на 18 ежеседмични равни вноски, в размер на 29,85
лева всяка, като в тази вноска се включва както главницата, така и лихвата. На
заемателя е предоставен погасителен план към договора за заем.
В
срока по чл.131 от ГПК, ответникът чрез назначения му особен представител на
основание чл.47, ал.6 от ГПК, оспорва иска, като твърди че предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника. Счита, че длъжникът В.Д.П. не е бил уведомен за извършената цесия, а
уведомлението за извършената цесия не може да бъде осъществено чрез назначения
от съда особен представител.
В съдебно заседание, представител на ищеца не се
явява. Депозира молба и оспорва наведени в отговора на исковата молба
твърдения.
Ответникът В.Д.П.,
редовно призован, чрез особения представител не се явява, в съдебно заседание.
Назначеният особен представител, депозира молба, с която поддържа отговора на
исковата молба.
Карнобатският районен
съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 12.05.2016г. между Сити
Кеш ООД/3аемодател/ и ответника /заемател/ В.Д.П.
е сключен Договор за паричен заем с № ***.
C подписването на
договора заемодателят се
задължил да предостави на заемателя парична
сума в размер нa 500 лева. Погасителните вноски били уговорени като
ежеседмични, с ден на плащане на вноската – четвъртък. Уговореният годишен
лихвеният процент е фиксиран за срока на договора в размер на 40,08%, пpи кoeтo
общата стойност нa плащанията пo кредита е в размер на 537,29 лв. или ежеседмичната
вноска била в размер на 29,89 лева. Съгласно
разпоредбите нa договора за паричен заем,
заемателят се е задължил да
върне кредита в срок до 15.09.2016 г.,
на 18 равни ежеседмични погасителни
вноски, като падежът на първата погасителна вноска е 19.05.2016г. С подписването на договора
ответникът е декларирал че е получил в брой заемната сума – чл.4 от договора.
Заемателят поел и
задължение да обезпечи изпълнението на договора с поне две от посочените
обезпечения /чл.6 от договора/: запис на заповед, изададен от заемателя,
банкова гаранция или поръчител, отговарящи на условията на чл.9, ал.2 от ОУ към
договора за заем. Съгласно чл.8 от договора за заем обезпечението следва да се
представи от заемателя на заемодателя в тридневен срок от сключването на
договора.
При неизпълнение на
задължението за обезпечение на договора за заем, съгласно чл.8 от договора, заемодателят дължи
неустойка на заемателя в размер на 215,10 лева. В деня на подписване на
договора -12.05.2016г., заемателят е подписал погасителен план, в който преди
да изтече тридневния срок по чл.8 от договора е начислено
задължение за неустойка към всяка падежна вноска, в размер на 11,95 лева.
На 06.03.2017г. между Сити Кеш ООД и „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е
сключено споразумение за цедиране на вземания към рамков договор за продажба на
вземания /цесия/ от същата дата. По силата на договора за цесия, титуляр на
вземанията към ответника В.Д.П. е
станал ищецът „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД.
В приложението, с което вземането на цедента е
прехвърлено на новия кредитор са посочени следните суми: главница 330.49 лева, 146.10 лева –лихви, 95.32 лева – неустойка, законна
лихва -31,33 лева.
Твърди се в исковата молба че ищецът е изпратил
уведомление до ответника, по пощата на посочения от него адрес в договора за
паричен заем, но същото било върнато в цялост. Доказателства в тази връзка по
делото не бяха представени от ищеца.
С исковата молба ищецът „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД заявява,
че уведомява ответника за извършената цесия. Към исковата молба ищецът е
представил пълномощно по силата, на което цедента „Сити Кеш“ ООД е упълномощил
цесионера „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД да уведоми от негово име длъжниците по
вземанията, предмет на цесията. Към исковата молба /лист 21 от делото/ е приложено
уведомление, адресирано до ответника В.Д.П. за извършеното
прехвърляне на задълженията му към новия кредитор „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД и
е отправено искане ответникът да бъде уведомен за цесията с исковата молба.
Падежът на задължението е
настъпил на 15.09.2016 г. и липсват доказателства ответникът да го е погасил.
Ищецът „Фронтекс Интернешънъл“
ЕАД, се снабдил със заповед № 731 от
31.10.2018 г. за изпълнение на парични задължения по реда на чл. 410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 1179/2018 г. по описа на КРС, с която съдът е разпоредил
ответникът да заплати на ищеца сумата от 330,49 лева - представляваща
главница; лихва: 146,10 лева за
периода от 30.06.2016 г. до 15.09.2016 г; законна лихва: 74,74 лева за периода
от 01.07.2016г. до 11.10.2018г.; такси в
размер на 95,32 лева за периода от 30.06.2016г. до 15.09.2016 г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от 29.10.2018г. до окончателното
плащане на вземането. Осъдил е длъжникът да плати на заявителя „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД направените
по делото разноски в общ размер от 75,00 лева.
Заповедта за изпълнение
на парично задължение и исковата молба са връчени на ответника при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК. В исковото производство на основание
чл.47, ал.6 от ГПК му е назначен особен представител.
Липсват доказателства и
не се твърди от ответната страна, че ответникът е погасил задължението си.
Видно от допусната ССчЕ ответникът В.П. е внасял за погасяване
на кредита следните суми: 41,80 лева на 16.6.2016г.; 50,00 лева на 21.07.2016г.;
50,00 лева на 18.8.2016г.; 84,00 лева
-29.10.2016г. 50,00 лева на 24.11.2016г. и 100,00 лева на 06.04.2017г. или ответникът е внесъл сумата в общ
размер от 375,80 лева. Внесените от ответника суми, видно от заключението на
вещото лице, кредиторът е отнасял за погасяване, както следва: изцяло на пълният размер на неустойката, пълният
размер на договорната лихва и таксата от
95,32 лева. Таксата от 95,32 лева е начислена на основание чл.7, ал.4 от
договора и е в размер на 20% от дължимата до пълното погасяване на договора
сума, включваща непогасена главница, договорна лихва и неустойка по чл.8 от ДПЗ
№ ***от 12.05.2016г. Дължимата главница съгласно заключението на вещото е лице
е в размер на 471,91 лева, а законната лихва върху тази сума за периода от
01.07.2016г. до 11.10.2018г. е в размер на 106,12 лева.
При така установената
фактическа обстановка Карнобатският
районен съд прави следните правни изводи.
Предявените искове са с правно
основание. по чл.422 във вр. чл. 124
от ГПК във вр. чл.79 и чл. 240 от ЗЗД.
Съгласно чл. 99 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане на друго лице, за което е
задължен да уведоми длъжника и да предаде на новия кредитор документите, които
установяват вземането. Изрично в ал. 3 на чл. 99 ЗЗД е посочено, че прехвърлянето има действие спрямо
третите лица и спрямо длъжника от деня, когато съобщението бъде получено от
длъжника. Тъй като длъжникът не знае за цесията, за него не съществува
задължение да престира на цесионера, а задължението му спрямо него ще възникне
едва след получаване на съобщението от предишния кредитор. Смисълът на
съобщението е да се предотврати възможността длъжникът да изпълни в полза на
лице, което не е кредитор, като се доведе до знанието на задълженото лице
станалата цесия. Настоящият състав на съда, съобразявайки се с практиката на
ВКС приема, че получаването на уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, приложено към исковата молба и доказателствата за
връчване на съобщението е изпълнено изискването длъжникът да е уведомен.
Съобразно решение № 198/18.01.2019г по т. д. № 193/2018г на първо т. о. на ВКС, на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК при изпълнение на предпоставките по чл. 47, ал. 1-5 ГПК, с оглед охрана на интересите на ответника на последния се назначава
особен представител. Връчването на всички книжа по делото на ответника е
надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат
свързаните с факта на връчване правни последици. Настоящият състав счита, че с
оглед на тези разрешения, връчването на уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД на особения представител на длъжника –ответник има
правните последици, посочени в тази разпоредба и цесията е породила действие за
ответника. След като същото е достигнало редовно до адресата, то цесионерът се
легитимира валидно като кредитор на вземането по отношение на длъжника. По
изложените съображения съдът приема, че ищецът „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД по силата на договор за цесия се явява кредитор на ответника В.Д.П..
Договорът за паричен заем № ***от 12.05.2016г. попада
в приложното поле на Закона за потребителския кредит /ЗПК/.
Същевременно, към него е приложима и общата императивна закрила срещу
неравноправно договаряне, в сила от 10.06.2006 г. /§ 13, т. 12 от ДР на ЗЗП, вр. чл. 143 и сл. от ЗЗП/, както и нормите на Европейското общностно право -
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993
г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. В тази връзка,
съдът следва да следи служебно и при незаявено основание за нищожност на
договора, когато: 1.) е нарушена норма предвидена в закона в обществен интерес
и не се изисква събиране на доказателства; 2.) е относимо до формата /външната
страна на представения правопораждащ спорното право документ/; 3.) е налице
противоречие с добрите нрави /решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. №
1050/2011 г. на II т. о. на ВКС/; 4.) е налице неравноправна клауза в
потребителски договор /решение № 23 от 7.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г.
на ВКС, I т. о./.
Общата потребителска закрила по чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, вр. чл. 24 от ЗПК, предвижда, че неравноправните клаузи в договори
между потребители и търговци са нищожни, при наличието на две предпоставки:
потребителски характер на договора и липса на индивидуално договаряне,
доколкото въведената като общо правило за всички държави от ЕС система на
защита се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна
спрямо доставчика, включително и при финансова услуга, от гледна точка както на
преговорните си възможности, така и на степента си на информираност. В
конкретния случай, съдът приема, че начинът на договаряне категорично изключва
формиране на волята на страните по всяка една от клаузите на договора, част от
които са и във вреда на потребителя, нарушават значително равновесието между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя и не отговарят
на изискването за добросъвестност /чл. 143 от ЗЗП/. Преди всичко, по
делото не се установи, ответникът да е получил преддоговорна информация от
заемодателя за точните параметри на кредита. В представеното предложение за
сключване на договора – молба за заем № SF0083215 /лист 5-6/ не се съдържа
информация за ГЛП и ГПР, който ще се прилага, както и за клаузата за неустойка.
В този смисъл клаузите на процесния договор по отношение на ГЛП, ГПР и
неустойката са неравноправни, по силата на чл. 143, т. 9 от ЗЗП, вр. чл. 24 от ЗПК, т. к. налагат приемането на условия, с които
потребителят не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора,
в резултат, на което той не е бил в състояние да прецени икономическите
последици от сключването на договора, съставляващо още едно основание за
неравноправието им, по силата на чл. 143, т. 18 от ЗЗП, вр. чл. 24 от ЗПК. Същевременно, тези клаузи /за ГЛП, ГПР и
неустойката по договора/ ищецът не доказа да са били индивидуално уговорени с
ответника, за да е приложимо спрямо тях изключението по чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Напротив
предоставената му за попълване бланка – предложение за сключване на договора е
типова, стандартизирани са и действията по сключване на договора и не се предвижда възможност за ответника, да влияе на
съдържанието на клаузите, при което се налага извод, че сключеният договор е с
клаузи, подготвени предварително - типови и стандартно предлагани на клиентите
на заемодателя за съответния вид кредит /чл. 146, ал. 2 от ЗЗП/. При
позоваване на неравноправен характер на договорна клауза от потребител или при
служебна проверка от съда, както е в случая, за евентуално неравноправен
характер на клауза от потребителски договор, съгласно решение № 23/07.07.2016
г. по т. д. № 3686/14 г. на ВКС, І т. о., търговецът или доставчикът следва да
установи индивидуалното уговаряне на оспорената клауза. Индивидуално уговорена
клауза по смисъла на чл. 146 от ЗЗП е клауза в потребителски
договор, която не е била изготвена предварително от търговеца или доставчика,
или дори и да е била изготвена предварително, потребителят е могъл да изрази
становище по нейното съдържание, доколкото при достатъчно информиран избор, я е
приел. В случая обаче по вече изложените съображения, ответникът не е
разполагал с такъв избор, в този смисъл е и трайната съдебна практика съдебната
практика /решение № 98/ 25.07.2017 г. по т. д. № 535/2016 г., ТК, I т. о. на
ВКС/. Предвид гореизложените съображения, клаузите от процесния договор относно
ГЛП, ГПР и неустойката - съдът намира за нищожни, като неравноправни и
неиндивидуално уговорени /чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, т. 9 и 18, вр. чл. 147 от ЗЗП, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 24 от ЗПК/.
Клаузите от
процесния договор относно ГЛП, ГПР и неустойката са нищожни и на основание чл. 21 от ЗПК.
Както се посочи, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9, т.10 и т.11 от ЗПК, задължителен реквизит от всеки договор за потребителски кредит е ГПР
и ГЛП. По процесния договор ГПР е в размер на 49,054%, а ГЛП е в размер на
40,08%. В случая не се установяват обстоятелства, които да обосновават
определянето на ГЛП и на ГПР в такива високи размери, довели до нееквивалентност
на насрещните престации при установената стойност на заема и недоказаността на
значителни разходи или риск, поет от заемодателя за срока на договора, които да
оправдават договарянето на такива високи проценти. Установената съдебна
практика приема, че максималният размер, до който съглашението за плащане на
възнаградителна лихва е действително, ако тя не надвишава с повече от три пъти
законната такава (решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/ 2005
г., II г. о., и др). В случая това съотношение не е налице. Договорената между
страните годишна лихва в размер 40,08 % надхвърля значително размерa на
законната такава за времето на сключване на договора, при определения от БНБ
основен лихвен процент и 10 пункта надбавка, поради което уговорката
противоречи на добрите нрави и е нищожна. Уговарянето на ГЛП и ГПР в процесните
високи размери не е обяснимо нито с разходите, които прави заемодателят, нито с
риска, който носи, нито с размера на добросъвестно очакваната от сделката
печалба. Уговорените клаузи са нищожни, тъй като заобикалят закона, и в
частност заобикалят ограничението на годишния процент на разходите по чл. 19 от ЗПК.
По аналогични съображения, е нищожна и клаузата за
неустойка, уговорена в чл.8, ал.1 от договора във вр. чл.9, ал.2 т.1 и т.4 от
ОУ към договора за заем. Съгласно чл. 92 ЗЗД, неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Тя има превантивна функция,
гарантира изпълнението на поетото задължение, и служи за обезщетение, в случай
на неизпълнение. За да е действителна клаузата, тя следва да не противоречи на
добрите нрави. В закона не се съдържа легално определение на понятието "добри нрави", но е
общоприето, че това са критерии за поведение, установени в обществото и
наложили се като норми на държание, с които хората се съобразяват и ги зачитат,
поради вътрешното си убеждение. Включването в договор на клаузи, които са
изначално неизпълними, сочат на противоречие с добрите нрави, доколкото това
неизпълнение се санкционира със заплащане на неустойка. В случая, според
настоящия състав, двете поставени от Заемодателя условия в чл. 9, ал.2 т.1 и
т.4 от ОУ за заплащане на неустойка от страна на заемателя, са практически
неизпълними. Първото от тях е в тридневен срок от сключване на договора да
бъдат осигурени като поръчители едно или две физически лица, с общ осигурителен доход в размер на най –малко от
7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната, а в случай на двама
поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в
размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страна; лицата да не са
поръчители по други договори за заем, които да не са заематели или поръчители по друг договор за заем, сключен
със заемодателя, да нямат неплатени осигуровки за последните две години, да
нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат –
кредитната им история в ЦКР към БНБ за една година назад да е със статус не
по-лош от "Редовен" и да подпишат договор за поръчителство.
Изискването да бъдат осигурени двама такива поръчителя,
които да се съгласят да обезпечат издължаването на заема от страна на В.Д.П., отговарящи
на всички изброени по-горе условия и с високи нетни трудови възнаграждения, с
добър кредитен рейтинг, според настоящия състав не може да бъде изпълнено в
краткия 3-дневен срок по договора, а това означава автоматично възникване на
задължението за заплащане на неустойка. Заемодателят още в деня на подписването
на договора и предоставянето на погасителния план е включил в задължението по
договора, заемателят да плаща неустойката в общ размер от 215,10 лева.
Същото се отнася и до второто условие чл.9, ал.2
т.4 от ОУ, което на практика е неизпълнимо – предоставяне на банкова гаранция,
издадена от лицензирана от БНБ търговска банка, за период включващ от
сключването на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на
последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в
размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща
договорената главница и лихва. Съдът приема, че горното изискване на
заемодателя е нереално и в никой случай не може да бъде удовлетворено от страна
на заемателя тъй като лице, което има средства в размер на посоченото изискване
/в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща
договорената главница и лихва/ за заплащане на банкова гаранция в полза на
заемателя си, няма да сключи договор за заем за сума, два пъти по-малка от
дължимата главница и лихва. По тези съображения
условията включени в чл. 8, ал.1 от договора за паричен заем и чл.9, ал.2, т.1 и т.4 от ОУ към договора
сочат на противоречие с добрите нрави и като такива не произвеждат правно
действие. От изложеното следва че претенцията за сумата от 215,10 лева, която
към настоящия момент платена е недължима, тъй като клаузата, на която се
претендира е нищожна. В заповедното и исковото производство се претендира
сумата от 95,32 лева - дължима такса, изчислена на основание чл.7, ал.4 от ДПЗ. Тази клауза от договора предвижда начисляване
на неустойка за предсрочна изискуемост, без да бъде уведомяван ответника, в
размер на 20% от дължимата до пълното погасяване на договора, начислена върху
общата сума, включваща непогасена главница, договорна лихва и неустойка/определена
по чл.8/. Клаузата е нищожна, тъй като предсрочната изискуемост, предвидена в
чл.7, ал.4, не може да настъпи
автоматично. Съгласно ТР № 3/2013 на ОСГТК, т.18, задължително е волеизявлението
на заемодателя, че едностранно променя договора, обявявайки го за предсрочно
изискуем, да достигне до длъжника.
Отделно от това кредиторът неправилно е начислявал неустойка за предсрочна
изискуемост върху договорена лихва и начислена неустойка по чл.8 от договора.
По изложените съображения на основание
чл.22 от ЗПК договорът за паричен заем е недействителен. В този случай
заемателят по договора, ответник в настоящото производство на основание чл.23
от ЗПК, дължи връщане единствено на чистата
стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита, т.е. в
настоящия случай следва да се уважи само иска за главницата от 330,49 лева, ведно с акцесорната претенция за
законна лихва от датата на депозиране на заявлението до окончателното ѝ
изплащане.
При това се налага извода, че се дължат и част от
направените в заповедното производство разноски в размер на 38,33 лева, които
съгласно дадените указания в т. 12 от тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС следва да бъдат присъдени в настоящото производство.
При този изход на спора частично основателна се
явява претенцията на ищцовото дружество за присъждане на направените по делото
разноски, като се осъди ответника да му
заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 278,53
лева, съобразно уважената част от иска. При определянето размера на разноските
длъжими от ответника на ищеца, съдът взе предвид направените разноски в размер
на 175 лева – държавна такса по исковото производство, 300 лева – депозит за
особен представител, 150 лева – депозит за вещо лице и определи възнаграждение
на юрисконсулта на ищеца, основание чл.78 ал.8 от ГПК във вр. чл.37 от ЗПП, в
размер на 70 лева.
Мотивиран от
гореизложеното, Карнобатският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение
на ответника В.Д.П.
ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес: ***, че дължи
на „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр.София, п.к.
1407, р-н Лозенец, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15, представлявано от А.В.Г., част от сумите по заповед за
изпълнение на парично задължение № 731/31.10.2018 г., издадена по чл. 410 от ГПК,
по ч.гр.д. № 1179/2018 г. по описа на Карнобатския районен съд, а именно: сумата
от от 330.49 лева /триста и тридесет лева и 49 ст./ -
главница, ведно със законната лихва върху главницата,
начиная от 29.10.2018 г. до окончателното плащане
на вземането, дължима по сключен Договор за паричен заем с № ***от 12.05.2016
година между В.Д.П. ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: *** и „Сити Кеш“ ООД ЕИК
*********, договор за паричен заем № ***/12.05.2016г.,
които вземания са прехвърлени на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК: ***, с
договор за цесия от 06.03.2017 г., като отхвърля исковете за сумите от: 146.10 лева /сто
четиридесет и шест лева и 10 ст./ - договорна лихва от 30.06.2016г. до
15.09.2016 г.; 74.74 лева
/седемдесет и четири лева и 74 ст./ -
законна лихва за забава от 01.07.2016 г. до 11.10.2018 г. и такси в размер на 95.32 лева /деветдесет и пет лева
и 32 ст./ – от 30.06.2016г. до 15.09.2016 г.
ОСЪЖДА В.Д.П. ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр.София, п.к. 1407, р-н Лозенец,
ул. „Хенрик Ибсен“ № 15, представлявано от А.В.Г., сумата от 316,86 лева, представляваща направените от ищеца „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК: ***, разноски,
от които 278,53 лева – разноски в настоящото производство и 38,33 лева –разноски в заповедното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: