Р Е Ш Е
Н
И
Е
№
град Свиленград, 17.08.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, І състав, в публично съдебно заседание на десети август две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
при секретар Ренета
Иванова, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно
дело (АНД) № 366 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда
на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление (НП) № 1154/2019 от 24.06.2019 година на И.Д. Началник на Отдел „Митническо разузнаване и
разследване Южна морска”, в което на Н.Т.Т.
с ЕГН **********
***, със съдебен адрес:***, офис № 18, чрез адвокат Стефан Петров, за нарушение на
чл. 233, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 29 046 лв.,
на
основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата 120
броя тиристори „SEMIKRON SKT300”, 260 броя тиристори „SEMIKRON
SKT160” и 190 броя диоди „Д161-250” и на
основание чл. 233, ал. 8 от ЗМ е отнет в полза на Държавата лек автомобил марка
„MERCEDES”, модел „Е220 CDI” с държавен регистрационен номер СТ 97
96 АМ, ведно с Регистрационен талон № ********* и контактен ключ.
Жалбоподателят Н.Т.
чрез пълномощника си – адвокат Стефан Петров, моли за отмяна на
обжалвания акт, тъй като бил издаден от некомпетентен
орган. Сочи, че нарушението не било извършено от жабоподателя и че отнемането
на лекия автомобил било незаконосъобразно, както и че Глобата била завишена.
В
съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Н.Т.
се
явява. За него се явява адвокат Стефан Петров, който пледира за
изменение на обжалвания акт в частта му, касаеща наложената Глоба съобразно
стойността, посочена във Фактура № 211 от 10.04.2019 година, както и за отмяна
в частта, касаеща отнемането на лекия автомобил и принадлежностите му.
В
съдебната фаза не се ангажират доказателства –
направено е искане за назначаване на експертиза, което е оставено без уважение,
поради липса на необходимост от специални знания за изпълнение на поставената
от процесуалния представител на жалбоподателя задача.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) –
И.Д. Началник на Отдел „Митническо
разузнаване и разследване Южна морска”, редовно призовани на
посочения съдебен адрес, изпращат представител – Старши
юрисконсулт Цветан Делчев, който сочи че НП е издадено
законосъобразно и че не са допуснати процесуални нарушения при издаването му. Моли
същото да бъде потвърдено изцяло.
Претендират
се разноски по делото. Не е представен Списък на разноските.
В
съдебната фаза се ангажират писмени и гласни
доказателства.
Районна
прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не
изпраща представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени
поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни
доказателства, установи следното от
фактическа страна:
На
11.04.2019 година, около 12.00 часа на
Митнически пункт (МП) „Капитан
Андреево”, област Хасково, на трасе „Изходящи леки автомобили и автобуси”, на път от Република България за Република Турция, пристига моторно
превозно средство (МПС) - лек автомобил марка „MERCEDES”,
модел „Е220 CDI” с
държавен регистрационен номер СТ 97 96 АМ, управляван от българския
гражданин
– жалбоподателя Н.Т., който е пътува сам.
Преди
започване на митническата проверка устно е поканен от митническия служител –
свидетеля К.Н.Д. да
декларира носените от него стоки, валутни ценности и лични вещи. Водачът
на процесния лек автомобил не декларира
нищо.
В изпълнение на служебните си задължения и на основание
чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗМ, митническите служители – свидетелите
К.Н.Д. и П.И.П., в хале № 57, находящо се на трасе „Входящи леки автомобили и
автобуси”, започват да извършват митническа проверка, в хода на която в лявата част на
багажника, в отделение, пригодено за съхранение на резервната гума и под
задната седалка на автомобила са открити недекларираните процесни
стоки – 120 броя тиристори „SEMIKRON SKT300”, 260 броя тиристори „SEMIKRON SKT160” и 190 броя диоди „Д161-250”.
Съставен е Протокол за извършена митническа проверка с № 19BG9931H014907 от 11.04.2019 година.
В
Личното
си обяснение, изискано на основание чл. 16, ал. 1,
т. 5 от ЗМ от митническите
служители за нуждите на проверката, каквото и дава в писмена форма жалбоподателят Н.Т. сочи, че има Фактура за недекларираната стока, че процесните стоки били застояли, че ги е укрил и че мислел, че няма проблем да ги изнесе след
като има документ за придобиването им.
При
тези фактически
обстоятелства, след разкриването на контрабандираните процесни стоки, в този смисъл
открито деянието и неговият извършител, свидетелят
К.Д. пристъпва на основание чл. 230
от ЗМ към съставянето на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 803/11.04.2019 година против
жалбоподателя Н.Т.. След съставянето на АУАН, жалбоподателят Н.Т.
е запознат със съдържанието му и е връчен лично,
като с
подписа си Н.Т. удостоверява получаването на
екземпляр от него, видно от Разписката, инкорпорирана в
самия документ, датирана от 11.04.2019 година, като
жалбоподателят сочи че за процесните стоки има
Фактура на стойност 650 лв. Предметът на
нарушението е индивидуализиран надлежно, съобразно установените към момента
данни, с посочване на вида на стоките, модела им и тяхното
количество. Задържан е и лекия автомобил, ведно с Регистрационния
талон и контактния ключ.
Посочените по–горе стоки и лек автомобил,
ведно с принадлежностите му, са иззети,
респ.задържан
съответно с
Разписки № 0144277 и № 0144278, двете от дата 11.04.2019 година.
С
Приемателно–предавателни протоколи от дата 11.04.2019 година, процесните стоки и лекия автомобил,
ведно с принадлежностите му, са предадени на отговорно пазене в склад на Териториална
дирекция Южна морска.
Срещу
Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.
На 16.05.2019 година постъпва в Регистратурата на АНО
Искане от жалбоподателя, към което е приложена посочената по-горе Фактура с №
211 от 10.04.2019 година с издател ЕТ „Елимекс –
Николай Борисов”, в която е посочено че единичната цена на всеки артикул от процесните е 1 лв.
Според
постъпилата
в Деловодството на
АНО
с вх.№ 32-122976/29.04.2019 година
Оценъчна експертиза, изготвена
от вещото лице Огнян Николов Бюлбюлев, стойността към датата на извършване на
нарушението на стоките
възлиза на общо 29 046
лв. За определяне на стойността на стоките
вещото лице извършва оглед на същите по снимков материал и извършва проучване
като ценово сравнява задържаните стоки с цените на подобни такива в множество
български интернет онлайн магазини, складове и борси.
Видно от постъпилата в Деловодството на АНО с вх.№ 32-122981/29.04.2019 година
Оценъчна експертиза, изготвена
от вещото лице Огнян Николов Бюлбюлев, реалната
пазарна стойност към датата на извършване на нарушението
на лекия автомобил
възлиза на 4 200
лв. За определяне на реалната пазарна стойност
на лекия автомобил вещото лице извършва оглед на автомобила и използва метода
на пазарните аналози като директно сравнява с подобен (аналогичен) актив и извършва
ценово сравнение. Посочената стойност е установена чрез детайлно проучване в множество
български интернет-сайтове на автокъщи, магазини и борси за автомобили.
Използвана е средната пазарна цена, използвана в процеса на продажба на стоки в
непроменена форма на независим партньор, където продавачите и купувачите могат
да бъдат открити нормално по всяко време и цените са общодостъпни.
На 14.06.2019 година в
Регистратурата на АНО постъпва Възражение от жалбоподателя, в което сочи, че не
бил извършил процесното нарушение.
Във връзка с Възражението е
изготвено Становище от юрисконсулт на АНО, в което е посочено, че Възражението
е недопустимо поради просрочие.
Сезиран
надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него
преписка, И.Д. Началник на Отдел „Митническо разузнаване и
разследване Южна морска” в качеството на
наказващ орган с делегирана компетентност, издава
процесното НП № 1154/2019 на 24.06.2019 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло
фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на
нарушението, дадена от контролния орган - чл. 233, ал. 1
от ЗМ. АНО при съпоставянето на стойността на стоките - предмет на нарушението
и на пазарната стойност на лекия автомобил,
послужил за извършване на нарушението, приема, че
стойността на превозното средство е в пъти по-ниска от стойността на предмета
на митническата контрабанда, поради което при издаването на санкционния акт
постановява лекият автомобил да бъде отнет в полза на Държавата. Обжалваното НП
не е връчено на жалбоподателя (по данни на жалбоподателя, последният се
запознава със съдържанието му след като
служители на НАП започват да го търсят с оглед събирането на наложената Глоба).
Направените опити за връчване на НП на един от адресите, посочени в същото: град Стара Загора, ул.„Хаджи Д.Асенов” № 5, вход „Б”, етаж 5, ап.№ 108, по пощата и
чрез Митническо бюро (МБ) – Стара Загора се указват неуспешни – на върната в
цялост Обратна разписка от пощенската служба е посочено, че пратката не е
потърсена, а от МБ – Стара Загора сочат, че въпреки многократните опити лицето
не е открито, но сочат че са посетили вход „В” (, а не вход „Б”). На другия
известен адрес жалбоподателят не е търсен.
Както
вече бе посочено в Акта, така и в НП е прието за установено, че жалбоподателят
Н.Т. е
извършил нарушение по чл. 233, ал. 1 от ЗМ, тъй като е направил
опит да превози стоки през
държавната граница без знанието и разрешението на митническите органи.
Извършеното деяние не представлява престъпление. За това нарушение на основание
чл. 233, ал. 1 от ЗМ на нарушителя е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 29 046 лв. (100 % от стойността на
недекларираната стока) и на основание чл. 233, ал. 6 и
ал. 8 от
ЗМ са отнети в полза на Държавата недекларираните стоки и лекия
автомобил, ведно с принадлежностите му.
Видно
от приетата като доказателство по делото Заповед № ЗАМ – 42/32-8714 от 07.01.2019 година на
Директора на Агенция „Митници”, Началниците на Отдели „Митническо
разузнаване и разследване” в Главна дирекция „Митническо разузнаване и
разследване” имат
право съобразно териториалната си компетентност да издават НП за нарушения по
ЗМ. Представена е и Заповед № 7182 от 07.06.2019 година за
назначаването на Иван Добрев Паскалев да изпълнява длъжността „Началник на
Отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна морска”” за срок от 07.06.2019
година до 04.08.2019 година, т.е. към момента на съставяне на обжалваното НП И.Д.
Началник на Отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна морска” се явява носител на
санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия
орган по закон съгласно чл. 231 от ЗМ – Директорът на Агенция „Митници” по надлежния ред с
индивидуален административен акт - Заповед.
В кориците
на делото е налична справка от Търговския регистър относно актуалното състояние
на ЕТ „Елимекс – Николай Борисов”, както и Писмо от посочения ЕТ, в което е
посочено, че процесната Фактура е надлежно осчетоводена, че към месец април
2019 година ЕТ е продавал тиристори и диоди от процесните марки с единична цена
1 лв., които са залежала стока и са произведени преди повече от 30 години.
В хода на
делото жалбоподателят даде обяснения, в които посочи че процесните диоди и тиристори са залежала стока, произведени преди 35 години, никой не ги търси
и за да не
ги бракува и изхвърля, собственикът на ЕТ „Елимекс
– Николай Борисов” му ги продал да пробва дали в Турция би могъл да ги продаде. Сочи, че в момента те
са негодни за техническо приложение в България.
Изложената фактическа обстановка, се установява по
категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в
съдебното заседание, проведено на 10.08.2020 година, свидетели К.Н.Д. и П.И.П..
Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от
страните (изключая
Заключението на вещото лице Огнян Бюлбюлев, касаещо
стойността на процесните стоки) и Съдът
ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и
правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и
свидетелските показания на К.Н.Д. и П.И.П., които са последователни, без
вътрешни противоречия, взаимно допълващи се и логични, правдиво звучащи и при
липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява
посочените свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги
провокира да съставят АУАН. И това е така предвид липсата на противоречия –
вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се
компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници –
писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани
от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в
цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите
обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от Административнонаказателната
преписка (АНП). Основания за критика по отношение на свидетелските показания на
Д. и П. не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители
на Агенция „Митници”, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка
подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от
тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на
обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които
възпроизвеждат в показанията си. В допълнение към
изложеното следва да се посочи, че в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи
при АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН. В този смисъл е
Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година, докладчик Съдията
Пенка Костова. Ето защо, според Съда показанията на посочените свидетели
не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по
делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с
кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното
деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на
осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от
жалбоподателя, с оглед установения факт, че жалбоподателят е направил опит да
превози стоки без знанието и разрешението на митническите органи. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
Съдът дава вяра и на обясненията на
жалбоподателя Т., тъй като те не са в противоречие с кредитираните от Съда
доказателства.
Съдебният
състав, възприема изцяло и кредитира Заключението по Оценъчната експертиза, назначена от АНО, касаеща реалната пазарна стойност на лекия
автомобил, тъй като е изготвена след извършване на необходимите проучвания и на базата на събраните по
делото доказателства. Експертизата е изготвена от специалист в
съответната област (, включен в Списъка
на вещите лица за 2019 година за Хасковския
съдебен район), поради което няма
основание за каквото и да е съмнение относно неговата квалификация на специалист. С тези съображения,
Съдът приема посочената Експертиза, назначена от АНО, за извършена от вещо лице –
специалист с необходимата квалификация и знания, липсват индиции за
предубеденост, а от формална страна изготвеното писмено Заключение обективира необходимите данни, ползвани за оценката и фактически
констатации, поради което се явява обосновано и аргументирано, в съответствие и
кореспондиращо с фактите по
делото и останалите доказателства, с оглед което не възникват каквито и да е
съмнения за неговата правилност.
Обратни доказателства, опитващи се да опровергаят констатациите, обективирани
в посоченото Заключение на вещото лице, приложено в АНП, няма, поради което Съдът намира за
обоснована и правилна Експертизата, назначена от АНО, касаеща реалната пазарна стойност на лекия
автомобил (както вече бе
посочено) и ползва същата при формирането на фактическите и правните си
изводи. Въз основа на Експертизата се установява
стойността на лекия автомобил към датата на деянието. Досежно приложимия способ за
определяне на стойността на лекия автомобил, ползван от вещото лице Бюлбюлев, Съдът намира същия за правилен и законосъобразен.
Идентична правна оценка, на кредитиране с доверие, се
налага и относно писмените доказателства, приложени в преписката, приобщени по
реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от страните (с изключение на Оценъчната експертиза относно
стойността на процесните стоки, чиято доказателствена
сила се опроверга от събраните по делото доказателства, т.е. направеното
оспорване от страна на жалбоподателя бе проведено успешно). Същите Съдът цени
за достоверни по съдържанието им спрямо възпроизведените в тях факти, респ.
автентични по признак – авторство.
Съдебният състав не
кредитира Заключението на Оценъчната експертиза, назначена от АНО и касаеща
стойността на процесните стоки. Стойността на процесните вещи, обективирана в Заключението
на посочената Оценъчна експертиза, бе оспорена от страна на жалбоподателя чрез
процесуалния му представител, т.е. бе оспорена самата Оценъчна експертиза и
въпреки, че тежестта за доказване на данните, касаещи стойността на процесната стока пада върху АНО, не бяха предприети действия
в тази насока. За пълнота на настоящото
изложение следва да се посочи, че за разлика от гражданския процес, където
изрично е посочено при оспорване на документи, чия е тежестта за доказване на
твърденията, в НПК, приложим на основание чл. 84 от ЗАНН, изрично не е посочено
върху кого пада тежестта за доказване при оспорване на даден документ, но
предвид разпоредбата на чл. 103 от НПК, която сочи, че тежестта да се докаже
обвинението, респ. нарушението пада върху Прокурора и разследващите органи, в случая
- върху АНО, Съдът, счита че тежестта за доказване на истинността на посочения
документ, респ. на данните, съдържащи се в него, пада върху АНО. На следващо място Съдът не
кредитира посоченото Заключение, тъй като не е изготвено на базата на наличните
в АНП доказателства, а именно на вещото лице Бюлбюлев
не е била предоставена Фактура № 211 от 10.04.2019 година (видно от изявлението
на процесуалния представител на АНО, направено в съдебно заседание и от
обстоятелствената част на цитираното Заключение). Наличната по делото Фактура не бе оспорена от
насрещната страна (от АНО) по надлежния ред, поради което доказателствена й
сила не бе оборена и Съдът е длъжен да се съобрази с данните, съдържащи се в
нея. В подкрепа на изложеното са и данните, съдържащи се в Писмо с вх.рег.№
8505 от 31.07.2020 година, чието съдържание също не бе оспорено и документът бе
приет като доказателство по делото, както и обясненията на жалбоподателя,
дадени пред настоящия Съдебен състав, които се кредитират. От цитираното Писмо
става ясно каква е единичната цена на процесните
артикули от процесните марки. Единичната цена не буди
съмнение, тъй като артикулите са залежали, произведени са преди повече от 30
години и нямат приложение в България. Съгласно § 1, т. 38 от Допълнителната
разпоредба (ДР) на ЗМ, „Стойност на стоки при износ” за целите
на административнонаказателната отговорност е цената на стоката при продажбата
за износ франко българска граница или пазарната цена на стоката без данъка
върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия
за идентична или сходна стока между лица, които не са свързани, с включени в
нея съпътстващи разходи, като комисиона, опаковане, транспорт, застраховка, и
други разходи, пряко свързани с доставката до българска граница.”. Т.е. в
конкретния случай е налична пазарна цена на процесната
стока, посочена в цитираната Фактура, неоспорена от страна на АНО, приета като
доказателство по делото и подкрепена от другите налични по делото доказателства.
Няма данни по делото страните по покупко-продажбата, обективирана
във Фактура № 211 от 10.04.2019 година да са свързани лица. Разходи като
комисиона, опаковане, транспорт, застраховка и т.н., пряко свързани с
доставката до българска граница на процесните стоки,
няма. За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че в цитираната
Фактура общата бройка на стоката и бройките по артикули не съвпадат с предмета
на нарушението (като обща бройка и като бройки по артикули), но това не променя
горните изводи на Съда, тъй като от Писмо с вх.рег.№ 8505 от 31.07.2020 година стават
ясни марките на процесните артикули (, които съвпадат
с процесните), а по отношение на броя – Съдът сам
може да сметне общата пазарна стойност на предмета на нарушението вземайки
предвид единичната цена на артикул. С тези съображения, Съдът приема, че стойността на процесната стока е 570 лв. (570 броя стоки с единична цена
от по 1 лв.).
Като
прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения,
при цялостната служебна проверка на акта, при
условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във
връзка със становищата на страните, настоящият
състав на Свиленградски районен съд, достигна
до следните правни изводи:
Преценена
по същество, Жалбата е частично основателна.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.
1 от ЗАНН и е допустима – подадена е от надлежно легитимирано за това действие
лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото,
при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване
на твърдяното нарушение) и родово (по
аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд. Жалбата
не е просрочена - видно наличните в АНП
документи и отбелязването, извършено върху НП, че е влязло в сила на 26.08.2019
година, става ясно, че АНО е приел, че препис от същото е връчен на
нарушителя при условията и по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. За да бъде извършено редовно връчването в хипотезата на посочената норма,
то следва да бъдат налични при условията на кумулативност две предпоставки -
първо, наказаното лице да не е намерено на адреса, посочен в АУАН, доколкото
именно това е адресът, посочен пред наказващия орган, при промяната на който
нарушителят поема задължението за уведомяване по чл. 43, ал. 1 от ЗАНН и второ - новият адрес на наказаното лице да е неизвестен.
Както става ясно при логическия анализ на нормата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, то съществува взаимна обусловеност между визираните в разпоредбата предпоставки
за приложението на въведените с нея последици. За да се приеме, че нарушителят
не е намерен на известния на наказващия орган и посочен в АУАН адрес, то на
първо място следва да се установи, че търсеното лице липсва. При това, тази
липса следва да бъде постоянна, т.е. лицето вече да не живее на адреса. Това
заключение се подкрепя с оглед съдържанието на втората предпоставка за
настъпването на последиците на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН
- неизвестен нов адрес, т.е. наличие на нов адрес на нарушителя, на който
последният вече се помещава, но при полагането на всички, разбира се възможни
усилия, наказващият орган не може да установи този нов адрес на нарушителя. При
приемането на обратната теза, т.е. че липсата на нарушителя на известния на
наказващия орган и посочен в АУАН адрес може да бъде и кратковременна (например по причина явяване на нарушителя на работа по времето, по което
е търсен или друга причина, която може да обуслови ненамирането на лицето по
времето, по което е търсено), то би се обезсмислило предвиденото
от законодателя издирване от страна на наказващия орган на нов известен адрес
на нарушителя, какъвто няма да съществува, ако се приеме, че липсата на лицето
на известния на наказващия орган адрес може да бъде и временна. Основавайки се
на изложените дотук съображения и наличните по делото доказателства, в
конкретния случай не се доказва от страна на наказващия орган жалбоподателят да е напуснал посочения в АУАН и НП адрес, а именно: град Стара
Загора, ул.„Хаджи Димитър Асенов”
№ 5, вход
„Б”, етаж 5, ап.№ 108. На върната Обратна разписка е
посочено, че лицето не е потърсило пратката си, т.е. не е налице първата от
посочените предпоставки - лицето вече да не живее на адреса. Действително се
установява, че лицето два пъти е търсено от митническите органи на адрес: град Стара
Загора, ул.„Хаджи Димитър Асенов” № 5, вход „В”, етаж 5, ап.№
108, като при посещенията е установено, че не е открито. Последното означава единствено, че в моментите на посещение на адреса, лицето не е намерено, поради което няма основание да се приеме, че отсъства
постоянно от адреса, респ. не може да бъде намерен на последния, както изисква
нормата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. Отделно от това следва да се посочи, че лицето е
търсено в друг вход, както и че по делото има посочен още един адрес: село
Малко Кадиево, област Стара Загора, на който
нарушителят въобще не е търсен. В случая не се установява и наличието на втората изискуема
предпоставка за приложението на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН - наказващият орган, след като не е открил наказаното лице на известните му адреси, да е удостоверил, че и новият му
адрес не е известен. В конкретния случай не се установява наказващият орган да
е събрал данни, че наказаното лице не живее на посочените адреси, нито пък, че се е преместило на нов адрес, който е
неизвестен. Отделно от това следва да се посочи, че АНО не е
предприел никакви действия евентуално за да установи някакъв друг адрес на
нарушителя – например Справка в Националната база данни „Население” и др.п. Отделно
от това следва да се посочи, че в кориците на АНП нарушителят е посочил телефон
за връзка, който е можел да се използва,
за да се разбере адреса на пребиваване на жалбоподателя; както и има данни за
наличие на адвокат с приложено в АНП Пълномощно и с посочени телефонни номера
(дори два), на който процесуален представител също е можело да бъде връчен
препис от обжалвания акт, респ. да се поиска информация за адреса на клиента му.
Предвид гореизложеното, Съдът намира, че не
са налице предпоставките по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, за да се приеме редовното връчване на препис от процесното НП на
нарушителя в посочената хипотеза (в изложения
смисъл са и Определение № 1 от 15.02.2016 година, постановено по КЧАНД № 3/2016
година по описа на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Ива
Байнова, Решение № 192 от 24.09.2015 година, постановено по КАНД № 168/2015
година по описа на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Кремена
Костова-Грозева, Определение № 8 от 11.09.2015 година, постановено по КЧАНД № 199/2015
година по описа на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Ива Байнова
и др.). Ето защо, след като липсва надлежно връчване на Постановлението, то и срокът за обжалването на последното по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН не е започнал да тече, респ. подадената от Н.Т.Т. Жалба против НП № 1154/2019 от 24.06.2019 година не е просрочена. Ето защо същата е
проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното
НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална,
процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна
проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП, не се констатираха
недостатъци на актовете.
Спазена е
изцяло административната процедура по съставяне на Акта и издаване на
обжалваното НП, не се констатираха допуснати процесуални нарушения във фазата
на производството по издаването им, развила се пред наказващия орган. Спазени
са формата и редът при постановяването им.
За пълнота на настоящото
изложение следва да се посочи следното: разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН сочи, че преди да се произнесе по
преписката, наказващият орган проверява Акта с оглед на неговата
законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните
доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните
обстоятелства, като разследването може да бъде възложено и на други длъжностни
лица от същото ведомство. Видно е, че АНО е изпълнил задълженията си относно
преценка на възраженията и събраните доказателства, и изясняване на спорните
факти и обстоятелства във връзка с Възражението на жалбоподателя - изготвено е
било Становище от 27.06.2019 година от Старши юрисконсулт Цветан Делчев относно
съставения АУАН, в което е посочено, че Възражението е просрочено. Следва също
да се отбележи, че при издаване на НП, АНО е обвързан от разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН относно съдържанието му и няма задължение да се
произнася изрично, в самото НП, по направените възражения; т.е. самото
обсъждане от страна на АНО на възраженията не е задължително да съставлява
реквизит на издаденото от него НП. В посочения смисъл е Решение от 29.04.2014 година, постановено по
КАНД № 111/2014 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Теодора
Точкова. Действително в цитираното
по-горе Становище са посочени грешно
имената на актосъставителя и датите на съставяне на АУАН и на депозиране на
Възражението, което не представлява нарушение, тъй като в АУАН и в НП е описано
точно и ясно нарушението. Но дори и да се приеме, че посочените разминавания
представляват нарушения, то не са съществени такива, тъй като съгласно правната теория и константната съдебна
практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените
правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта,
т.е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго
разрешение на поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия
случай не е налице.
Настоящата съдебна инстанция приема, че при
съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването
на атакуваното НП - тези на чл. 57 от ЗАНН, т.е. същите имат изискуемите
реквизити на минимално необходимото съдържание, съгласно разпоредбите на чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН. Самото нарушение е описано, както словесно, така и с
посочване на правната му квалификация. Така изложените обстоятелства са напълно
достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното
административното нарушение и да организира адекватно защитата си. Фактът, че при посочване на нарушената правната норма,
наказващият орган не е изписал конкретната хипотеза на чл. 233, ал. 1 от ЗМ, не
води до различни правни изводи, тъй като този
подход не засяга правото на защита на наказания, защото в НП се съдържат
конкретните факти по случая (кога, къде, кой, как, при какви обстоятелства,
какво е извършил). Тези конкретни факти са надлежно квалифицирани като
нарушение по чл. 233, ал. 1 от ЗМ. Т.е. налице е пълно съответствие между
описанието на нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е
нарушена.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно
чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 230 от ЗМ и чл.
47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 231 от ЗМ. Съгласно чл. 230 от ЗМ за всяко нарушение
на митническия режим се съставя Акт от митническите органи. В процесния казус е установено,
а и не е спорно между страните, че към 11.04.2019
година актосъставителят К.Н.Д. е заемал длъжността „Инспектор”
в звено „Борба с наркотрафика – Капитан Андреево”,
Сектор „Борба с наркотрафика Южна морска”, Главна дирекция „Митническо
разузнаване и разследване” в Централно митническо управление към Агенция „Митници”, т.е. бил е митнически орган. В тази насока е и изявлението на свидетеля Д.,
направено в открито съдебно заседание, проведено на 10.08.2020 година. Лицето,
подписало НП – Иван Добрев Пасков, заема към момента на издаването му
длъжността „И.Д. Началник на Отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна
морска” и деянието е извършено в зоната на отговорност на Териториална дирекция
Южна морска.
При
издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1,
изречение второ и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН
срокове.
Предвид
изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално основание поради
недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение от
категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на
санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите,
подлежащи на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи,
решаващият Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци, в резултат
на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се
явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт. От тук, съответно липсват формални основания за
неговата отмяна.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното
НП е правилно и обосновано, обсъдено с оглед приложението на материалния закон
и при възведената правна квалификация – чл. 233, ал. 1 от ЗМ, приета от АНО,
която е вярна, съответстваща на фактите, съдържими се в обстоятелствената част
на Акта. Същите и категорично се доказаха от събраните доказателства в хода на
съдебното производство, в съвкупност обосноваващи безспорен извод за
осъществяването на изпълнително деяние от страна на жалбоподателя, обективно и
субективно съставомерно като митническо нарушение,
във фактическия състав на чл. 233, ал. 1 от ЗМ.
Въз
основа на кредитираните гласни доказателства – пряко, както и косвено от
приобщените писмени доказателствени източници от преписката, установи се и че
посочените стоки лицето Н.Т. не е обявило
пред митническите органи, поради което не е разполагал и не е представил
митнически документи, удостоверяващи надлежното им деклариране или задействане
на митнически режим за тях. Свидетелите, са единодушни и относно
съпричастността на лицето към пренасяните стоки и неговото лично отношение на
своене и държане на същите, както и относно вида и естеството на носените вещи,
представляващи тиристори и диоди и тяхното количество. С оглед посоченото
същите, несъмнено попадат в легалната дефиниция на понятието „стоки”, дадена в
§ 1, т. 14 от Допълнителната разпоредба (ДР) на ЗМ, която т. 14 е отменена и
към настоящия момент легалното определение на понятието „стоки” се съдържа в
чл. 5, ал. 1 от ЗДДС, като нормативен акт най-съотносим към митническото
законодателство, а именно: „„Стока”
е всяка движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода,
топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартният софтуер.”.
Според българския тълковен речник, „стоката” е материално благо, продукт, произведен с цел задоволяване на
определени нужди, потребности на
хората в зависимост от техните вкусове и
предпочитания. С оглед така дадените определения стоки са и процесните
предмети – тиристори и диоди. Поради това, с оглед събраните
доказателства по делото Съдът приема за доказано по безспорен начин, от
обективна страна, че на 11.04.2019
година през МП „Капитан Андреево” при излизането си от
страната към Република Турция, жалбоподателят Н.Т.
е носил, т.е. фактически се е
опитал да
превози през държавната граница стоки с търговски
характер и количество, без знанието и разрешението на митническите органи. С това
е осъществил състава на митническото нарушение „митническа контрабанда”,
дефиниран в чл. 233, ал. 1 от ЗМ, във втората от предвидените изпълнителни
форми - „превозване” през държавната граница. За съставомерността на деянието
достатъчно е обективно да е липсвало
знание и разрешение на митническите органи, конкретните стоки да напуснат митническата
територия на страната, съвпадаща и с държавната такава, но административно
организирана, като проверка преди реалното излизане
от страната. Т.е. съгласно чл. 233, ал. 1 от ЗМ,
който направи опит да превози през държавната граница стоки без
знанието и разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не
представлява престъпление, се наказва за опит за митническа
контрабанда. В случая държавната граница на Република България съвпада с
линията на митническата проверка предвид спецификата на разположение на
службите за контрол на митническите пунктове, чийто служители не са на самата
държавна граница (, което е практически невъзможно), а вътре в територията на
Република България. Именно в тази връзка при преминаване на митнически контрол,
действащо е задължение за деклариране на изнасяните стоки, респ. въвеждани от лицата, установено с
материалната разпоредба на чл. 66, ал. 1 от ЗМ – общото задължение и в
частност това за писмено деклариране, произтичащо от Регламентите
на Европейския съюз (ЕС),
които имат директно действие за вътрешното ни законодателство след
присъединяването на България към ЕС - приложими за конкретното
нарушение. Според текста на чл. 66 от ЗМ, всяка стока, предназначена да бъде
поставена под митнически режим, подлежи на деклариране за съответния режим,
като са допустими при определени условия писмено или устно деклариране. Правното действие „деклариране”
се
свързва със задължителното прилагане на определен митнически режим за дадената
стока. Отрицателният факт за отсъствието на деклариране
от страна на водача Н.Т. на носените от него
стоки, в релевантния момент на извеждането им от митническата
територия на Република България, пряко се установява от показанията на двамата свидетели –
митнически служители, които са категорични, че той не е декларирал нищо. В конкретния случай,
съобразно видът и количеството на стоката, дължимото за нея и надлежно
деклариране е било писменото, тъй като този им брой изключва
нетърговски характер, обратно сочи търговско предназначение,
т.е. процесните стоки
не могат да бъдат определени като нетърговски такива. Устно
деклариране е допустимо когато стоките са с нетърговски характер, когато
стоките са с търговски характер, но се съдържат в личния багаж на пътника и
т.н.. Именно това свое задължение за писмено деклариране не е изпълнил
жалбоподателят
Н.Т. при излизането си от страната към
Република Турция, като той несъмнено е бил субект на същото, възникнало за него
в момента на започване на формалностите по митническия контрол - първоначален.
Доколкото не е направено деклариране в дължимата и изискуема форма - с писмена
митническа декларация (унифициран формуляр ЕАД), то налице е липса на
деклариране. Бездействието от негова страна по отношение на задължението за
деклариране, което той не е изпълнил и то по надлежния ред и форма, изключва
знанието на компетентните митнически органи, субсумира и липсата на дадено
разрешение от тях за изнасянето на стоките от територията на
страната. От тук следователно доказан е и вторият съставомерен признак на
нарушението. След като това е така, безспорно с деянието си жалбоподателят Н.Т.
е
консумирал от обективна страна административнонаказателния състав на чл. 233,
ал. 1 от ЗМ, осъществявайки опит за контрабанда на стоки с
търговски характер и количество, тъй като не е изпълнил задължението си да ги декларира
при преминаването през митнически контрол, макар реално да е носил такива, като
те са били открити вече при митническата проверка. Поради това напълно
основателно и правилно е била ангажирана неговата административнонаказателна
отговорност и направените изводи от АНО са изцяло правилни и законосъобразни,
като се споделят от Съда. Осъществяването от обективна страна на деянието се
установява, както вече се посочи от преките гласни доказателства на
митническите служители, които Съдът цени и относно авторството, с оглед
изясненото от свидетелските показания цялостно поведение на нарушителя в хода
на проверката, обективният факт на откриването им в процесния лек автомобил, както и
възпроизведените от тях негови предпроцесуални признания – стоките да са негови.
В допълнение следва да се посочи, че в
Регламент (ЕО) № 1186/2009 на Съвета от
16 ноември 2009 година за установяване на система на Общността за
митнически освобождавания (Регламент № 1186/2009 година) се определят случаите,
в които поради особени обстоятелства се предоставя освобождаване от вносни и износни мита за стоки, допуснати за свободно обръщение или изнасяни от
митническата територия на Общността. Стоките, освобождавани от износни мита са посочени
в няколко отделни глави. Обектите
– предмет на нарушението не могат
да бъдат отнесени към никоя от
стоките, посочени в Регламент №
1186/2009 година.
Чл. 227 и сл. от Регламент
(ЕС) № 952/2013, посочва кои стоки са освободени от мита, като отново стоките - предмет на
нарушението не подадат под тези норми.
В конкретния случай,
съобразно видът на стоките те не подлежат на освобождаване от митни
сборове, и подлежат на деклариране.
Деянието извършено от Н.Т. е съставомерно и по субективен признак, същото е извършено
виновно – при пряк умисъл, категорична правно съждение за което се налага от
факта на укриването на носените стоки в отделението, пригодено за съхранение на резервната
гума и под задната седалка, от тук
разкрива се и пряко целения резултат – настъпването на общественоопасните
последици – укриването и недаването на
информация на митническите органи, при наличие и на представа за обвързващото
задължение за деклариране на превозваните стоки, въпреки това напълно
съзнателно и със знанието за общественоопасния характер на деятелността си,
жалбоподателят Н.Т. е бездействал при митническия контрол. Т.е. жалбоподателят
е разбирал свойството и
значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките си. Интелектуалният
и волевият елемент на умисъла, пряко се извеждат от обективните му действия и
поведение в хода митническата проверка. Същият е следвало да знае, както и е
знаел действащия митнически режим, респ. и задължението за писмено или устно
деклариране му е било известно. Още повече
същият твърди в Личното си обяснение, както и в обясненията си, дадени пред
настоящия Съдебен състав, че пътува често, което навежда на мисълта, че това задължение
му е известно. Поради изложеното, липсва каквото и да е правно основание за друг
различен правен извод, освен този, че напълно правилно е ангажирана неговата
административнонаказателната отговорност. С тези правни съображения Съдът прие
обжалваното НП за правилно и законосъобразно от материалноправна страна,
издадено при правилно приложение на материалния закон.
В обобщение на изложеното до тук, решаващият
Съдебен състав намира за правилна и съответна на доказаните факти по делото, квалификацията на процесното
нарушение, във формата на изпълнителното деяние - превозва. До същия
правен извод е достигнал и АНО, издавайки НП, и той е правилен и следва да бъде
споделен. В допълнение към вече изложените съображения, необходимо е да се
разясни, че проведеното разграничение в изпълнителните форми на контрабанда –
превозва и пренася, въздигнати в самостоятелен фактически състав съгласно
административнонаказателната разпоредба на чл. 233, ал. 1 от
ЗМ, е в зависимост от използването на допълнително средство - пътно
превозно, но само когато това е необходимо, за да се реализира самото
изпълнително деяние, без което и неговото осъществяване би било невъзможно или
пък когато е свързано с формално изпълнение на обществен превоз на товари,
респ.Договор за превоз. Само по себе си фактическото обстоятелство за пътуване
с МПС и управлението му от нарушителя, респ. намиране на стоки в това МПС, не
обосновава изпълнително деяние във форма - превозва, за осъществяване на
митническата контрабанда. И това е така, тъй като формата на изпълнително
деяние следва да се съобрази с вида, обема и количеството на процесните стоки. Ето защо, извършеното от жалбоподателя Н.Т. по обективните
си характеристики, покрива признаците на изпълнително деяние - превозил/превозва,
следователно и приетата от АНО правна квалификация е правилната, както досежно изпълнителната форма на нарушението, така и по
правно основание - чл. 233, ал. 1 от ЗМ.
Налице е опит,
тъй като за да има довършено нарушение трябва да е довършено изпълнителното
деяние, т.е. да е преминал линията на митнически контрол, а в случай
жалбоподателят е спрян на линията на митнически контрол и изпълнително деяние е
останало недовършено по независещи от него причини.
Извършеното
конкретно деяние, преценено според обективните си признаци, не може да се
квалифицира като престъпно, доколкото не покрива елементите на престъпление по
чл. 242 от НК съобразно равностойността на своя предмет – тиристори
и диоди.
По убеждение на настоящия съдебен състав процесното административно нарушение, за което жалбоподателят
Н.Т. е
наказан с обжалваното НП, не може да се квалифицира като маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не разкрива характеристиките на такъв. Дори и само предвид голямото количество
контрабандирани стоки, както и видът им, деянието не разкрива значително
по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този род нарушения, още
по-малко пък изобщо – липса на такава. Отделно от това, в случая се касае за
формално нарушение - на просто извършване, без значение е настъпването на вреди
от същото, отделно като релевантен аргумент Съдът съобрази и характерът на
обществените отношения, засегнати от конкретната простъпка – административнонаказателна,
с оглед действащия режим на митническия контрол – в сферата на отношенията,
ползващи се със засилена защита, който и пряко е свързан с охраняването на публичните,
фискални интереси на Държавата и ЕС. В този смисъл не са налице основания за
приложение на чл. 28 от ЗАНН, вр.чл. 93, т. 9 от ДР
на НК по силата на препращането от чл. 84 от ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като
незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и
предпоставка за незаконосъобразност на НП. Иначе казано, мълчаливата преценка
на АНО, обективирана с издаването на санкционен акт,
с който е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя,
Съдът споделя за правилна. Поради изложеното, не може да се обоснове
маловажност на случая, следователно и във връзка с приложението на чл. 28 ЗАНН
не са налице предпоставки за незаконосъобразност на НП и неговата отмяна, като
неправилно санкциониращо маловажен случай на административно нарушение.
ПО
РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Съгласно
чл. 233, ал. 1 от ЗМ за
митническа контрабанда на стоки на виновните лица се
налага „Глоба” в размер от 100 % до 200 % от стойността
на
недекларираните стоки; съгласно съответно чл. 233, ал. 6 от същия закон
недекларираните стоки - предмет на митническа контрабанда се отнемат в полза на
Държавата, независимо чия собственост са и съгласно ал. 8 на
посочената разпоредба превозните и преносните средства, които са послужили за
превозването или пренасянето на стоките - предмет на митническа контрабанда, се
отнемат в полза на Държавата независимо чия собственост са, освен ако стойността
им явно не съответства на стойността на предмета на митническата контрабанда.
Административното наказание е правилно и
законосъобразно определено в минималния размер от 100 % от стойността
на недекларираните стоки. Така проведената
индивидуализация, според Съда е правилна и законосъобразна, тъй като е съобразена с
разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и указаните в нея критерии при отмерване на
наказанието – за преценка на всички релевантни за отговорността обстоятелства –
смекчаващи и отегчаващи такива. Като очевидно отчетени
са
конкретно количество и видове на контрабандно пренесените стоки – значителни, което
обстоятелство безспорно е отегчаващо и предопределя по-висока тежест на
деянието. Като смекчаващи вината обстоятелства, извън това за
пренасянето на стоките да не е бил използван тайник или друг специален начин, се установиха
липсата на данни в кориците на делото за други нарушения, напредналата възраст на жалбоподателя, социалното му
положение – пенсионер и че не е възпрепятствал или правил опити да осуети
проверката. Не се констатира обществената опасност на деянието и на
дееца да са завишени. Предвид така установените релевантни за отговорността
обстоятелства, преценени в съвкупност и съобразно относителната им тежест,
очертаващи с превес са смекчаващите такива, поради което обосновано, при спазване
критериите на чл. 27 от ЗАНН, законосъобразно, както и справедливо - съответно
по тежестта си на извършеното е било индивидуализирано наказанието в минимален размер, в който именно е и наложената „Глоба” – формирана от
100% от стойността на стоката. В този смисъл извършената от АНО
преценка относно режима на индивидуализация е правилен
относно процентното отношение на наложеното административно наказание.
Но с оглед некредитирането на Заключението на вещото лице Бюлбюлев, касаещо стойността на процесните
стоки, размерът на административното наказание следва да е 570 лв., а не 29 046
лв., тъй като стойността следва да се определи съгласно § 1, т. 38 от ДР на ЗМ
и по реда на чл. 70 – 73 от Регламент (ЕС) №
952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за
създаване на Митнически кодекс на Съюза, т.е. на базата на
пазарната цена на стоките, респ. на договорната стойност. Т.е. в случая следва
да се вземе предвид договорената и действително платената цена на стоката, за
която има данни по делото и по-конкретно Фактура, чието съдържание Съдът
намира, че не се опроверга от доказателствата, представени от АНО. Същата не бе
и оспорена от АНО. С оглед изложеното Съдът намира, че следва да вземе предвид
като база за определяне на стойността именно тази Фактура макар и с доста
по-ниска единична стойност на стоките, което се дължи на обстоятелството, че
стоките са залежали, произведени са преди повече от 30 години и нямат
приложение на територията на Република България.
Така редуцираното
и определено наказание „Глоба” в размер на 570 лв., Съдът намира за
правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното
наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен
ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите
граждани.
НП
е законосъобразно и правилно, в частта на постановеното отнемане в полза на
Държавата на стоките - предмет на нарушението. Подобно разпореждане е напълно
законосъобразно, приложено на съответното правно основание - чл.
233, ал. 6 от ЗМ. Правната разпоредба е императивна и обвързва във
всички случаи указаното разпореждане с тези стоки, както правилно е подходил и
АНО, позовавайки на същата норма, като друго различно разрешение не следва и
предвид доказаното извършване на конкретното митническо нарушение, обвързано с
приложението й.
Настоящата инстанция намира, че
изграждането на обоснован извод относно правилността и законосъобразността на
обжалваното НП в частта му относно
отнемането на лекия автомобил, ведно с принадлежностите му,
се предопределя от това коя
от визираните стойности митническа или пазарна следва да бъде меродавна, както
на пътното превозно средство,
така и на стоките - предмет
на нарушението.
Както вече бе
посочено съгласно разпоредбата на чл. 233, ал. 8 от ЗМ, превозните и преносните средства, които
са послужили за превозването или пренасянето на стоките - предмет на митническа
контрабанда, се отнемат в полза на Държавата независимо чия собственост
са, освен ако стойността им явно не съответства на стойността на предмета на
митническата контрабанда.
В закона не е посочен
критерия за остойностяване на тези две стойности при преценка налице ли е явно
несъответствие между двете. Изхождайки от чл. 233, ал. 1 от ЗМ където стойността е ръководеща за определяне размера
на наказанието, то обективен критерии за преценка би се явила именно тя.
Преценката на Съда за
наличие или липса на явно несъответствие обаче, следва да е винаги конкретна,
предвид спецификата на всеки отделен случай и не следва да изхожда само от
наличието или не на двукратно превишаване на едната спрямо другата, а като се
изхожда и от размера на всяка една стойност поотделно, но и размера на
съответното превишение, ако разбира се такова е налице.
Ръководна за митническия
орган е единствено „стойността” на дадена стока, а не застрахователната или митническата такава.
Следва да се посочи, че
стойността, която е определена в конкретния
случай, на стоките - предмет
на нарушението, също е пазарна такава, а не застрахователна или митническа. Само
тези две равностойни по съществото си оценъчни стойности могат да
се сравняват при преценяване дали е налице явно несъответствие между тях.
При обсъждане на НП в тази част Съдът
възприема изцяло приетото от ВКС тълкуване на НК и ЗМ в Решение № 67 от 13.03.2009 година на ВКС по КНД № 772/2008 година, I н.о., НК. В този съдебен акт на ВКС се приема, че аналогично на
предвиденото в чл. 242, ал. 8 от НК, отнемане на „превозното или преносното средство, послужило за
превозването или пренасянето на стоките, предмет на контрабандата”, включително „и когато не
е собственост на дееца, освен ако стойността му явно не съответства на тежестта
на престъплението”, в чл. 233, ал. 6 от ЗМ (сега ал. 8) се предвижда, че превозните и преносните средства, които са
послужили за превозването или пренасянето на стоките - предмет на митническа
контрабанда, се отнемат в полза на Държавата независимо чия собственост
са, освен ако стойността им явно не съответства на стойността на предмета на
митническата контрабанда. В Решението на ВКС се приема, че
в чл.
233, ал. 6 от ЗМ (сега ал. 8) е почти напълно възпроизведен текстът на
ал. 8 на чл. 242 от НК във връзка с отнемането на превозните и преносни
средства, послужили за митническа контрабанда „независимо чия собственост са, освен ако стойността им явно не
съответства на стойността” на предмета на тази контрабанда, както и че за митническа контрабанда, останала в рамките на административно
нарушение, за прилагането й винаги да е необходима такава преценка за съответствие.
Определената
пазарна стойност
на пътното превозно средство – лек автомобил, е в размер
на 4 200 лв. Определената
стойност на стоките - предмет на митническа контрабанда, е в размер на 570 лв.
В тази насока Съдът намира че е налице явно
несъответствие
между двете конкуриращи се стойности
- тази на стоките, и тази на отнетия лек автомобил.
В
светлината на изложеното по–горе, стойността на лекия
автомобил,
която е повече от 7 пъти по-висока от стойността на стоките,
предмет на нарушението, се явява несъответна на стойността на стоките - предмет на
митническа контрабанда, поради което Съдът намира, че
пътното превозно средство не подлежи на отнемане. Поради това и НП в тази
част
следва да бъде отменено.
По разноските:
По делото се
констатираха действително направени разноски от страна на АНО в
размер на 80 лв. за
юрисконсулство възнаграждение. Жалбоподателят не претендира разноски
по делото.
Съгласно разпоредбата на
чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните производства по
ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс (АПК). Съгласно чл.
143, ал. 4 от АПК, когато Съдът отхвърли
оспорването или оспорващият оттегли Жалбата, подателят на Жалбата заплаща
всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за
един адвокат, определено съгласно Наредбата по чл.
36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала
такъв. От изложеното следва, че в полза на АНО действително следва да
бъдат присъдени разноски за юрсконсултско възнаграждение.
Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.
Т.е. частично основателно
е искането, направено от страна на АНО, за присъждане на разноски, които са в
размер на 80 лв. Присъденият размер трябва да бъде справедлив и обоснован.
Съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която
препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.чл. 37 от Закона за
правната помощ, за този вид работа е предвидено възнаграждение от 80 лв. до 120
лв. Не е налице правна и фактическа
сложност на делото, работата на юрисконсулта по това дело се състоеше в явяване
в едно съдебно заседание, поради което юрисконсултско
възнаграждение в посочения размер е справедливо.
С оглед изхода
на делото и обстоятелството, че НП следва да бъде потвърдено в частта му,
касаеща отнемането на стоките – предмет на нарушението, изменено в частта му,
касаеща наложеното административно наказание чрез намалянето
му и отменено в частта му, касаеща отнемането на лекия автомобил и
принадлежностите му, следва в полза на АНО да се присъдят част от направените
по делото разноски в размер на 27 лв.
Сумата следва да се присъди в полза на Агенция „Митници”
в качеството й на
юридическо лице съгласно чл. 3, ал. 1 от
Устройствения правилник на Агенция „Митници”, в чиято структура се намира издателят на обжалваното
НП.
По отношение на
Решението в частта за разноските АНО не може да иска
изменение, тъй като по делото не бе представен Списък на разноските
от тяхна страна.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, Съдът в
настоящия си състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно НП № 1154/2019 от 24.06.2019 година на И.Д. Началник на Отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна
морска”,
в частта, с която от Н.Т.Т. с ЕГН ********** ***, на основание чл.
233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата 120
броя тиристори „SEMIKRON SKT300”, 260 броя тиристори „SEMIKRON
SKT160” и 190 броя диоди „Д161-250”.
ИЗМЕНЯ НП № 1154/2019 от
24.06.2019 година на И.Д. Началник на Отдел „Митническо разузнаване и
разследване Южна морска”, в частта, с
която на Н.Т.Т. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 233, ал. 1 от ЗМ е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 29 046 лв., като
НАМАЛЯ размера на административното наказание „Глоба” от 29 046 лв. на 570 лв.
ОТМЕНЯ НП № 1154/2019 от 24.06.2019 година на И.Д. Началник на Отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна
морска”,
в частта, с която от Н.Т.Т. с ЕГН ********** ***, на основание чл. 233, ал. 8 от ЗМ е отнет в полза на
Държавата лек автомобил марка „MERCEDES”,
модел „Е220 CDI” с
държавен регистрационен номер СТ 97 96 АМ, ведно с Регистрационен талон №
********* и контактен ключ.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ОСЪЖДА Н.Т.Т. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Агенция „Митници” с адрес: град
София, ул.„Георги Сава Раковски” № 47,
сумата от 27 лв., представляваща част от направените разноските по настоящото
производството за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението
за постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
(Кремена Стамболиева)