Решение по дело №2806/2013 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 271
Дата: 21 януари 2014 г.
Съдия: Живка Димитрова Петрова
Дело: 20135330102806
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 февруари 2013 г.

Съдържание на акта

   Р Е Ш Е Н И Е   N ..........

       Град Пловдив, 21.01.2014 година

 

      В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД,                                       VІ граждански състав, на двадесет и първи януари две хиляди и четиринадесета година,

в закрито заседание, в състав :

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ : ЖИВКА ПЕТРОВА

 

като разгледа докладваното гр. д. № 2806 по описа на съда за 2013 година,

за да се произнесе, съобрази:   

 

 

            С Решение № 4476 от 21.11.2013г., постановено по делото, е допусната съдебна делба между страните Е.Г.П. и С.Г.П. по отношение на следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.501.656.1.3 по КК и КР на гр. Пазарджик, одобрени със Заповед № РД-18-97/28.10.2008г. на Изп. директор на АГКК, с адрес: гр. П., ул. Х.К.*****, намиращ се в сграда № 1 с три надземни етажа, разположена в поземлен имот с идентификатор 55155.501.656, с предназначение на обекта: жилище, апартамент, с площ 147,00 кв.м., с прилежащи части: избено помещение, 1/3 ид. част от таванско помещение и припадащите са идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта - 55155.501.656.1.1, над обекта - 55155.501.656.1., ведно с 1/3 ид. част от имота, в който се намира обекта, а именно поземлен имот с идентификатор 55155.501.656, с площ 353 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване, с номер по предходен план: 5010656, а по плана на гр. Пазарджик, действащ към 30.01.1959г. – парцел ХІІІ-2 в кв. 110-122, при съседи: 55155.501.9537, 55155.501.9501, 55155.501.655, 55155.501.9536 и 55155.501.1148, и ведно с 1/3 ид. части от всички приращения в поземления имот, при равни квоти от правото на собственост на съделителите.

            С молба от 19.12.2013г. ищецът Е.Г.П., чрез пълномощника си адв. П., е поискал от съда, на основание чл.251, ал.1 от ГПК, да даде тълкуване по въпроса: 1/3 ид. част от кои приращения в поземления имот са допуснати до делба, с оглед факта, че в същия се намират два самостоятелни обекта – ПИ с идентификатор 55155.501.656.2 и ПИ с идентификатор 55155.501.656.3, за които не е поискана делба.

            В едноседмичния срок по чл.251, ал.3 от ГПК, ответникът С.Г.П., чрез пълномощника си адв. К., е представил отговор, с който оспорва искането за тълкуване на решението, като неоснователно. Счита, че поставения въпрос е въпрос по същество и е основание за проверка на решението по реда на инстанционния контрол, а не въпрос на тълкуване.

По преценка на съда, съобразно разпоредбата на чл.251, ал.2, изр.ІІ от ГПК, за произнасяне по искането не е необходимо призоваването на страните в открито заседание.

            Съдът, като разгледа искането за тълкуване на решението по поставения от ищеца въпрос, намери същото за основателно, поради следните съображения:

            Производството е било образувано по иска за делба на самостоятелен обект в сграда, ведно със съответни прилежащи части от общите части на сградата и ведно с 1/3 ид. част от имота, в който се намира обекта. Т.е. в предмета на делбата е включен и застроен недвижим имот.

Когато се иска делба на застроено дворно място описанието на сградите в него е от съществено значение с оглед предмета на делбеното производство. Постройките, които нямат самостоятелен характер, а представляват подобрения се делят винаги заедно с дворното място, независимо дали изрично такова искане се съдържа в исковата молба. Имотът се допуска до делба заедно с всички подобрения, т.е. с всички постройки които не съставляват самостоятелни обекти на право на собственост. Това е имал предвид настоящия съдебен състав под “приращения в поземления имот”.

Самостоятелните обекти се допускат до делба само ако това изрично е поискано при предявяването на иска за делба. В случая това не е сторено по отношение на сградите с идентификатори – ПИ 55155.501.656.2 и ПИ 55155.501.656.3. В такъв случай, след като в дворното място има самостоятелни постройки, чиято делба не е изрично поискана, те не се допускат до делба и по отношение на тези постройки, след влизане в сила на решението, с което делбата се допуска, не възниква сила на присъдено нещо досежно въпросите, които се разрешават в първата фаза на делбеното производство и по същото дело не може да се извърши делба на тази постройки.

Предвид изложеното, Съдът:

 

Р Е Ш И :

 

            ДОПУСКА ТЪЛКУВАНЕ на Решение № 4476 от 21.11.2013г., постановено по делото, по въпроса: 1/3 ид. част от кои приращения в поземления имот са допуснати до делба, така че да се счита, че делбата не е допусната по отношение на самостоятелните обекти в поземления имот, включително и по отношение на ПИ с идентификатор 55155.501.656.2 и ПИ с идентификатор 55155.501.656.3.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Пловдивски окръжен съд, считано от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

            Вярно с оригинала!

            Секретар: П. К.