№ 1006
гр. Бургас, 18.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Таня Д. Евтимова
Членове:Радостина П. Иванова
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Жана Авр. Кметска
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело
№ 20252100501800 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет на въззивна проверка е решение № 1815/31.07.2025г.,
постановено от Районен съд –Бургас по гр.д. № 20232120106509. С това
решение, съдът отхвърля исковете на Г. В. Д., ЕГН: **********, Н. В. Д.,
ЕГН: ********** и А. Н. Д., ЕГН: **********, всички представлявани от
адвокат Илиана Мелконян от БАК със съдебен адрес за призоваване в гр.
Бургас, ул. „Цар Асен“ № 26 да се признае за установено по отношение на Б.
А. Я., ЕГН: ********** от гр. Б., област Б., ул. "Д. с." № ** и С. К. Д., ЕГН:
********** от гр. Б., ул. "Т. К.", че тримата са собственици на по общо
54,435/268 кв.м. идеални части от два недвижими имота: ПИ с идентификатор
№ 07079.611.79 и ПИ с идентификатор № 07079.611.80 по КККР на гр.Бургас
с площ от 268 кв.м. всеки един, находящи се в гр. Бургас, ул. „Трайко
Китанчев“ № 29 и в гр. Б., ул. "Т. К." на основание давностно владение,
продължило в периода от 1995г. до 30.10.2023г. С решението, съдът осъжда Г.
В. Д., Н. В. Д. и А. Н. Д. да заплатят на Б. А. Я. сумата от 1 500 лева, а на С. К.
Д. – сумата от 1 550 лева, представляващи заплатено възнаграждение по
договор за правна помощ.
Подадена е въззивна жалба от Г. В. Д., Н. В. Д. и А. Н. Д. против
решение № 1815/31.07.2025г., постановено от Районен съд –Бургас по гр.д. №
20232120106509. Жалбоподателите оспорват извода на районния съд, че в
производството по гр. д. № 4994/2020г. по описа на РС – Бургас те са
основали правото си на собственост на наследяване и евентуално на изтекла в
1
тяхна полза придобивна давност с присъединяване на владението на
наследодателя им и възражението им е разгледано и прието за недоказано.
Жалбоподателите оспорват и извода, че с предявяването на иска от Б. Я., по
който е образувано гр. д. № 4993/2020г., давността е прекъсната на основание
чл.116, б. „б“ от ЗЗД, вр. чл.84 от ЗС и подчертават, че С. К. Д. не е бил страна
по това дело и по отношение на него давността не е прекъсната.
Жалбоподателите анализират предмета на гр. д. № 4994/2020г. по описа
на БРС и подчертават, че основанието, на което се позовават страните по него
за придобиване на собствеността е различно от основанието по настоящето
дело. Според въззивните страни, от представените по делото доказателства се
установява, че фактическият състав на чл.79 от ЗС е осъществен преди да
бъде предявен установителен иск от Б. Я. и са налице предпоставките да
бъдат признати за собственици на процесните идеални части от поземлените
имоти на основание давностно владение.
Жалбоподателите искат от въззивната инстанция да постанови решение,
с което да отмени решението на районния съд и да уважи предявените искове
с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗС.
Жалбоподателите се представляват в съдебно заседание от адвокат
Илиана Мелконян, която пледира за отмяна на първоинстанционното решение
и за уважаване на предявения иск.
Ответните страни Б. А. Я. и С. К. Д. представят писмен отговор, в който
изразяват становище за неоснователност за въззивната жалба. Я. и Д.
подчертават, че правото на собственост на въззивниците е отречено със сила
на присъдено нещо от датата на завещанието (1966г.) до датата на влизане в
сила на съдебното решение (17.08.2023г.) Според въззиваемите страни, по
делото не е доказано нито реално, нито изключително владение, а е
установено държане без намерение за своене. Нова давност, според
въззиваемите може да се претендира след 17.08.2023г., а в конкретния случай,
исковата молба е предявена на 30.10.2023г. и към тази дата са изтекли само
два месеца, които не са достатъчни за приложение на чл.79 от ЗС.
Ответните страни искат от въззивната инстанция да прекрати
производството като недопустимо по отношение на иска за придобиване по
давност на имота за периода от 29.08.1995г. до 17.08.2023г., а по отношение на
периода от 18.08.2023г. до 30.10.2023г. да отхвърли въззивната жалба като
неоснователна и недоказана.
Ответниците се представляват в процеса от адвокат Т., която пледира за
отхвърляне на жалбата и за потвърждаване на съдебното решение.
Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено следното:
С нотариален акт № 19, том ХІІ, дело № 5702/23.08.1995г., съставен от
нотариус в Районен съд– Бургас, К. Г. А., А. Н. Д., Г. В. Д. и Н. В. Д., в
качеството им на наследници на С. С. Д., бивш жител на гр.Бургас, починала
на 21.10.1966г., са признати за собственици по наследство на следния
недвижим имот: 217,75 кв.м. идеални части от дворно място, образуващо
2
парцел ХІV-1202, 1203 в кв.103 (бивш парцел ХVІ в бивш кв.91) по плана на
гр. Бургас, целият с площ от 543,70 кв.м. при следните квоти: ½ идеална част
за К. Г. А., равняваща се на 108,23 кв.м. идеални части и ½ идеална част за А.
Н. Д., Г. В. Д. и Н. В. Д., равняваща се на 108,23 кв.м. идеални части.
На 09.12.1997г. К. Г. А. дарява на сина си С. К. Д. следния свой
недвижим имот, придобит по наследство и завещание: дворно място,
състоящо се от 271,50/543 кв.м. идеални части, образуващо парцел ХІV –
1202, 1203, целият урегулиран с площ от 543 кв.м. в кв.103 (бивш парцел ХVІ
в кв.91) по плана на гр. Бургас, ведно с втори жилищен етаж от двуетажна
масивна жилищна сграда, построена в същото дворно място (нотариален акт
за дарение на недвижим имот № 137, том L, дело № 14597/09.12.1997г.,
съставен от нотариус в РС – Бургас).
На 24.10.2014г. Д. Д. П. прехвърля на Е. А. С. правото на собственост
върху следните недвижими имоти, находящи се в гр. Б., ул. "Т. К.", а именно:
1) дворно място с площ от 135,90/543 кв.м. идеални части, съставляващо УПИ
ХІV – 1202, 1203 в кв.103 по ПУП на ЦГЧ на гр. Бургас, собствеността върху
което към момента на сделката е разпределена, както следва: 67,57/268 кв.м.
идеални части от поземлен имот с идентификатор № 07079.611.79 и 68,33/273
кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор № 07079.611.80; 2)
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 07079.611.80.3 и
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 07079.611.80.4 (нотариален
акт за замяна на недвижим имот № 189, том ІІ, рег.№ 5068, нот. д. №
372/24.10.2014г., съставен от нотариус Н. Ников с рег.№ 246 в регистъра на
НК).
С нотариален акт № 145, том ІІ, рег.№ 3552, нот. дело №
313/11.08.2016г., съставен от нотариус Н. Ников с рег.№ 246 в регистъра на
НК, С. К. Д. учредява на съсобственика си Е. А. С. безсрочно право на строеж
върху съсобствения им недвижим имот, находящ се в гр. Б., ул. "Т. К.",
представляващ УПИ ХІV – 1202, 1203 в кв.103 с площ по документи за
собственост от 541 кв.м., отразен в КККР на гр. Бургас като поземлен имот с
идентификатор № 07079.611.79 и поземлен имот с идентификатор №
07079.611.80 за изграждане на масивна триетажна жилищна сграда с
разгъната застроена площ от 259,14 кв.м. за сумата от 2 000 лева.
На 09.08.2019г. Е. А. С. дарява на Б. А. Я. 1/268 кв.м. идеални части от
поземлен имот с идентификатор № 07079.611.79, находящ се в гр. Бургас, ул.
„Трайко Китанчев № 29 (нотариален акт за дарение на недвижим имот № 80,
том ІV, рег.№ 9287, дело № 605/09.08.2019г., съставен от нотариус Симеон
Илиев с рег.№ 699 в регистъра на Нотариалната камара).
На 09.08.2019г. Е. А. С. продава на Б. А. Я.: 1) 134,53/268 кв.м. идеални
части от поземлен имот с идентификатор № 07079.611.79 по КККР на гр.
Бургас, находящ се в гр. Бургас, ул.“Трайко Китанчев“ № 29 и 2) 136,29/273
кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор № 07079.611.80 по
КККР на гр. Бургас, находящ се в гр.Бургас, ул.“Трайко Китанчев“ № 27,
ведно с изградените в имота: сграда с идентификатор № 07079.611.80.1;
сграда с идентификатор № 07079.611.80.3; сграда с идентификатор №
3
07079.611.4 и 3) правото на строеж за изграждане на масивна триетажна
жилищна сграда с РЗП от 259,14 кв.м. (нотариален акт за замяна на
недвижими имоти № 81, том ІV, рег.№ 9293, дело № 606/09.08.2019г. на
нотариус Симеон Илиев с рег. № 699 в регистъра на НК).
С решение № 740/21.07.2021г., постановено по гр. д. № 4993/2020г.,
Районен съд – Бургас приема за установено по отношение на Б. А. Я., че А. Н.
Д., Г. В. Д. и Н. В. Д. не са собственици на ½ идеална част от 217,75 кв.м.,
равняващи се на 108,23 кв.м. от дворно място, образуващо парцел ХІV-1202,
1203 в кв.103, бивш парцел ХVІ в кв.91, който имот е заснет в кадастралната
карта като имот с идентификатор № 07079.611.79 и имот с идентификатор
№ 07079.611.80, а именно: 54,435/268 кв.м. идеални части от поземлен
имот с идентификатор № 07079.611.79 по КККР на гр. Бургас с адрес в
гр.Бургас, ул. „Трайко Китанчев“ № 29 с площ от 268 кв.м. с трайно
предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване:
средно застрояване при съседи: 07079.611.275; 07079.611.80 и 07079.611.78,
който имот е със стар № 1202 в кв.103, парцел ХІV и 54,435/268 кв.м
идеални части от поземлен имот с идентификатор № 07079.611.80 по
КККР на гр. Бургас с адрес в гр. Б., ул. "Т. К." с площ от 268 кв.м. с трайно
предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване:
средно застрояване при съседи: 07079.611.79; 07079.611.275; 07079.611.90;
07079.611.89; 07079.611.88; 07079.611.87; 07079.611.86; 07079.611.82;
07079.611.81; 07079.611.78, който имот е стар имот № 1203 в кв.103, парцел
ХІV. С решението, съдът отменя нотариален акт № 19, том ХІІ, дело №
5702/23.08.1995г., съставен от нотариус в Районен съд – Бургас в частта, в
която е признато правото на собственост в полза на А. Н. Д., Г. В. Д. и Н. В.
Д..
Решението е потвърдено с решение № 145/18.02.2022г., постановено от
Окръжен съд – Бургас по възз. гр. д. № 1689/2021г., което не е допуснато до
касационно обжалване с определение № 50153/17.08.2023г.
На 30.10.2023г. А. Н. Д., Г. В. Д. и Н. В. Д. предявяват иск против Б. А.
Я. и С. К. Д., с който искат да установят по отношение на ответниците, че са
съсобственици на основание давностно владение, продължило повече от 10
години на 54,435/268 кв.м. идеални части от поземлен имот с
идентификатор № 07079.611.79 по КККР на гр. Бургас с административен
адрес в гр. Бургас, ул. „Трайко Китанчев“ № 29 с площ от 268 кв.м. с трайно
предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване:
средно застрояване при съседи: 07079.611.80 и 07079.611.78, който имот е със
стар № 1202 в кв.14 и на 54,435/268 кв.м. идеални части от поземлен имот с
идентификатор № 07079.611.80 по КККР на гр. Бургас с административен
адрес в гр. Б., ул. "Т. К." с площ от 268 кв.м. с трайно предназначение на
територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: средно застрояване
или общо на 108,23 кв.м. идеални части от дворно място, образуващо парцел
ХІV – 1202, 1203 в кв.103, бивш парцел ХVІ в кв.91, който имот е заснет в
кадастралната карта като имот с идентификатор № 07079.611.79 и
идентификатор № 07079.611.80.
4
Ищците твърдят, че са владели процесните идеални части от преди
1995г. до датата, на която е предявен настоящия иск. Те поясняват, че през
1995г. е съставен констативен нотариален акт, с който са признати за
собственици по наследство на 108,23 кв.м. идеални части от дворното място,
но нотариалният акт е отменен с влязло в сила решение № 740/21.07.2021г. на
БРС. Независимо от това, ищците заявяват, че са придобили правото на
собственост върху спорните идеални части от поземления имот в резултат на
спокойно владение, продължило над 10 години, считано от 29.08.1995г. до
датата на предявяване на иска – 30.10.2023г.
Ответната страна Б. А. Я. представя писмен отговор, в който
противопоставя възражение за разрешаването на спора със сила на присъдено
нещо по гр. д. № 4993/2020г. на Районен съд – Бургас. Я. твърди, че с отговора
на исковата молба, по която е образувано гр. д. № 4993/2020г., ответниците,
сега ищци, са направили възражение за изтекла в тяхна полза придобивна
давност и с уважаването на отрицателния установителен иск е отречено
правото им на собственост и на това основание. Ответникът оспорва факта на
владение и твърди, че ищците ползват дворното място при условията на
обикновено държане, тъй като притежават жилище в сградата, която е
построена в имота и трябва да имат достъп до нея.
Ответната страна С. К. Д. представя писмен отговор, в който изразява
становище за недопустимост на иска, тъй като правата на ищците са отречени
с влязло в сила съдебно решение № 740/21.07.2021г. на БРС. При условията на
евентуалност, Д. твърди, че искът е неоснователен.
С определение № 4257/17.07.2024г., съдът приема иска за допустим, тъй
като ищците основават правото си на собственост на изтекла в тяхна полза
придобивна давност за периода от 29.08.1995г. до 30.10.2023г., който не е
идентичен с периода, за който е постановено решение № 740/21.07.2021г., т.е.
не е налице пълна идентичност във времево отношение – с оглед на момента,
към който е формирана силата на присъдено нещо.
По делото са приети писмени доказателства, които установяват
изложените по-горе факти. Изслушани са обясненията на ответника Д., който
твърди, че ищците са собствениците на етаж и половина от къщата, но не и на
дворното място. Според Д., през 2005г., неговият баща е разрешил на ищците
да паркират автомобилите си в двора, а след неговата смърт, той не се е
противопоставил на това.
По делото са събрани показанията на свидетелите Г. Я. К. и Д. Д. П..
Свидетелят Кузманов, който е близък приятел на първия ответник, твърди, че
вторият и третият ищец винаги са ползвали двора и имат гараж в
югозападната му част. Кузманов заявява, че Г. и Н. подържат двора, изградили
са плоча пред къщата, за да паркират по-лесно и са отгледали асма.
Свидетелят не знае страните да имат спор за двора.
Свидетелят П., която е била собственик и наемател в имота, твърди, че
дворът не се обработва, а в него паркират децата на Г. и С.. Свидетелката знае
за спора между страните, но казва, че всички паркират в двора.
5
Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, съдът
постановява решение, с което отхвърля иска. Съдът приема, че в
производството по гр. д. № 4993/2020г., което е образувано по предявен от
ответника Я. отрицателен установителен иск, ответниците, настоящи ищци,
са основали правото си на собственост на наследяване, а при условията на
евентуалност и на изтекла в тяхна полза придобивна давност с
присъединяване на владението на техния наследодател. Възражението за
придобивна давност е разгледано, но е прието за неоснователно. При това
положение, съдът приема, че дори и да осъществили владение по смисъла на
чл.79, ал.1 от ЗС върху процесните идеални части от двата поземлени имота, с
предявяването на иска от Б. Я. по гр. д. № 4993/2020г. на БРС, давността е
била прекъсната – чл.116, б. „б“ от ЗЗД, вр. чл.84 от ЗС. Съдът посочва, че по
време на процеса, давност не е текла – чл.115, ал.1, б. „ж“ от ЗЗД, вр. чл.84 от
ЗС, а нова давност, евентуално би започнала да тече от влизане в сила на
съдебното решение – 17.08.2023г., но до 30.10.2023г., когато е предявен
настоящия иск, срокът по чл.79 от ЗС не е изтекъл.
В хода на въззивното производство ищцата А. Н. Д. е починала и с
определение № 3099/10.12.2025г. е заличена като страна по делото.
Производството е продължено с участието на страните Г. В. Д. и Н. В. Д.,
които са правоприемници на Д. по смисъла на чл.227 от ГПК.
Въз основа на изложените факти, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежни страни, за които решението поражда неблагоприятни правни
последици. Поради това, жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира,
че обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в
пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена
форма. Подписано е и е разбираемо.
Решението е допустимо.
От представените по делото писмени доказателства, се установява, че
правото на собственост на ищците върху процесните идеални части е
отречено с влязло в сила решение на Районен съд – Бургас, постановено по гр.
д. № 4993/2020г. Според практиката на Върховен касационен съд, основанието
на отрицателния установителен иск не е индивидуализиращ белег на спорното
субективно материално право. При този иск, ищецът няма задължението да
посочи юридическия факт, от който се поражда спорното право. Ответникът,
напротив, трябва да изчерпи всички основания, на които основава правото си
до приключване на устните състезания. Обективните предели на силата на
присъдено нещо при отрицателния установителен иск се разпростират върху
всички възможни основания, които са осъществени до приключване на
устните състезания. Поради това, ответникът по уважен отрицателен
установителен иск може да предяви нов положителен установителен иск за
6
правото си, което е било съдебно отречено, само ако го основе на факти, които
са възникнали след приключване на устните състезания по делото, по които е
постановено съдебното решение. В настоящия случай, силата на присъдено
нещо на решението, с което е уважен предявеният от Я. отрицателния
установителен иск, обхваща всички основания, които са се осъществили до
постановяването на решението, към които се отнася и придобивната давност,
на която ответниците са се позовали изрично към дата 17.08.2023г.
Основанието на настоящия иск, обаче е изтекла в полза на ищците придобивна
давност за периода от 29.08.1995г. до 30.10.2023г. и не съвпада с основанието,
въведено в защитата по отрицателния установителен иск, тъй като обхваща и
периода след влизане в сила на решението по гр. д. № 4993/2020г. Поради
това, решението на районния съд е постановено по допустим иск.
Решение № 1815/31.07.2025г. е правилно. Този извод се налага по
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС правото на собственост по
давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години. Анализът на цитираната правна норма обосновава
извод, че за да се осъществи фактическия й състав, е необходимо да са налице
следните кумулативно предвидени материалноправни предпоставки: 1.
владение по смисъла на чл.68 от ЗС и 2. изтичане на 10 годишен период от
време. Други предпоставки за придобиване на вещно право по давност законът
не предвижда, в т.ч. и позоваването като изрично волеизявление по чл.120, вр.
с чл.84 от ЗЗД. В този смисъл са мотивите по т.2 от ТР № 4/17.12.2012г.,
прието от ОСГК на ВКС и мотивите на ТР № 2/2024г., постановено от ОСГТК
на ВКС.
В конкретния случай, от обясненията на втория ответник се установява,
че ищците използват имота за паркиране от 2005г., когато неговият баща е
разрешил това. От тези обяснения и от показанията на свидетелите Кузманов
и П. се установява, че това състояние е продължило до датата, на която е
предявен настоящия иск. Въпреки обстоятелството, че ищците са ползвали
имота, за да паркират автомобилите си и за да имат достъп до жилището,
което притежават в сградата, по делото не са събрани безспорни
доказателства, от които да се направи заключение, че ищците са упражнявали
фактическа власт върху процесните идеални части с намерение за своене.
Поради това, исковете им са неоснователни по отношение на двамата
ответници – Б. Я. и С. Д.. Като е достигнал до този извод, районният съд е
постановил правилно решение, по отношение на което не са налице
основанията за отмяна, въведени във въззивната жалба.
Възражението на въззивните страни, заявено в съдебно заседание, че
изгубването на владението върху имота в продължение на повече от шест
месеца, не препятства настъпването на вещноправния ефект на придобивната
давност (по аргумент от ТР № 2/2024г. на ОСГТК на ВКС), е неоснователно,
тъй като по делото не е установен безспорно факта на владение по смисъла на
чл.68, ал.1 от Закона за собствеността.
По изложените съображения, въззивната жалба се явява неоснователна
7
и трябва да се остави без уважение със следващото от това потвърждаване на
първоинстанционното решение.
По делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от
двете страни в процеса. Като се съобрази с разпоредбата на чл.78, вр. чл.81 от
ГПК и с изхода на спора пред настоящата инстанция, съдът намира, че трябва
да присъди в полза на въззиваемите страни извършените от тях разноски за
процесуално представителство пред Окръжен съд – Бургас в размер на 3 000
лева.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд, VI въззивен
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1815/31.07.2025г., постановено от
Районен съд –Бургас по гр.д. № 20232120106509, с което са отхвърлени
исковете на Г. В. Д., ЕГН: **********, Н. В. Д., ЕГН: ********** и А. Н. Д.,
ЕГН: ********** – починала в хода на въззивното производство с
правоприемници по чл.227 от ГПК: Г. В. Д. и Н. В. Д. против Б. А. Я., ЕГН:
********** от гр. Б., област Б., ул. "Д. с." № ** и С. К. Д., ЕГН: ********** от
гр. Б., ул. "Т. К." да се признае за установено по отношение на ответниците, че
ищците са собственици на по общо 54,435/268 кв.м. идеални части от два
недвижими имота: ПИ с идентификатор № 07079.611.79 и ПИ с
идентификатор № 07079.611.80 по КККР на гр.Бургас с площ от 268 кв.м.
всеки един, находящи се в гр. Бургас, ул. „Трайко Китанчев“ № 29 и в гр. Б.,
ул. "Т. К." на основание давностно владение, продължило в периода от 1995г.
до 30.10.2023г. и с което Г. В. Д. и Н. В. Д. и А. Н. Д. – починала в хода на
въззивното производство с правоприемници по чл.227 от ГПК: Г. В. Д. и Н. В.
Д. са осъдени да заплатят на Б. А. Я. сумата от 1 500 лева, а на С. К. Д. –
сумата от 1 550 лева, представляващи заплатено възнаграждение по договор
за правна помощ.
ОСЪЖДА Г. В. Д., ЕГН: ********** и Н. В. Д., ЕГН: ********** да
заплатят на Б. А. Я., ЕГН: ********** от гр. Б., област Б., ул. "Д. с." № ** и С.
К. Д., ЕГН: ********** от гр. Б., ул. "Т. К." съдебни разноски в размер на 3
000 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8
9