Решение по дело №12354/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5572
Дата: 28 декември 2024 г.
Съдия: Александрина Пламенова Дончева
Дело: 20241110212354
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 септември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 5572
гр. София, 28.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.

ДОНЧЕВА
при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА
Административно наказателно дело № 20241110212354 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „***“ ООД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „*** № 2, срещу Наказателно
постановление № 774049-F754342/13.06.2024 г., издадено от началник на
отдел „Оперативни дейности“ - София, Дирекция „Оперативни дейности“ в
ГД „Фискален контрол“, с което на „***“ ООД с ЕИК ***, е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 (хиляда)
лева, на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, за нарушение на чл. 118,
ал. 6 от ЗДДС.
В жалбата се моли за отмяна на НП като незаконосъобразно и
неосъществен състав на нарушение. Изложени са доводи и за маловажен
случай на нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Дружеството-жалбоподател е редовно призовано за откритото
съдебно заседание, в което се представлява от пълномощника си адв. Арсенов
от САК, който моли за отмяна на НП по съображенията, изложени в жалбата.
Претендира се присъждане на направените от жалбоподателя разноски.
Въззиваемата страна е редовно призована за откритото съдебно
заседание и се представлява от юрк. Върбанова, която изразява становище за
неоснователност на жалбата. Счита, че е осъществен състав на
административно нарушение. Моли за потвърждаване на НП като
законосъобразно и претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
1
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 19.01.2024 г. старши инспектор по приходите в НАП М. Б. Н.
извършил данъчноосигурителна проверка в търговски обект, а именно
петролен терминал, находящ се в гр. София, кв. „***“, ул. „Складова база“ №
1, стопанисван от „***“ ООД, ЕИК: ***. При проверката било установено, че
в обекта има функциониращо ЕСФП модел „Дианел плюс 3,5 KL“ с ИН на ФУ
DL002151 и ИН на ФП № 59002584, което било регистрирано в НАП, с
нивомерна система тип „5106“. При справка в ПП ФУДВ „Справка за
регистрирани съобщения за доставк на гориво“ за наличното в обекта ЕСФП –
„FRID“ 459303 с нивомерна система тип „5106“ било установено, че на
13.01.2024 г. през ЕСФП са отразени постъпили горива по документ АДД №
0000000008338069/17.01.2024 г. в размер на 66150 л гориво, като за
посочената дата от нивомерната система в обекта по справка от
информационните масиви на НАП са получени данни за получени горива в
размер на 78776 л. Поради това проверяващият констатирал, че за дата
11.01.2024 г. има разлика между документ и нивомер в размер на 13978 л. в
резервоар 3, от което не може да се определи реалното получено количество
гориво. Съставен бил Протокол за извършена проверка на 19.01.2024 г., в
който били описани констатациите.
Въз основа на изложеното проверяващият инспектор приел, че е
налице нарушение на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС и на 01.02.2024 г. М. Б. Н.
съставил на „***“ ООД акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) № F754342 за нарушение на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС и и го връчил на
пълномощник на дружеството.
Въз основа на съставения АУАН на дружеството жалбоподател било
издадено обжалваното Наказателно постановление № 774049-
F754342/13.06.2024 г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“
- София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което
на „***“ ООД с ЕИК ***, е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1000 (хиляда) лева, на основание чл. 185,
ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, за нарушение на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК, по които страните не спорят – показанията на актосъставителя М. Б. Н.;
протокол за извършена проверка серия от 19.01.2024 г.; копие на данъчни
документи; свидетелство за калибриране; блок схема на ЕСФП; служебен бон
за доставка на гориво; опис на паричните средства в касата; акцизни данъчни
документи; заповед № 3ЦУ384/27.02.2024 г.; пълномощни и др.
Съдът кредитира показанията на актосъставителя, тъй като същите са
ясни, последователни и не съдържат вътрешни противоречия, като не се
опровергават и от други достоверни доказателства по делото. От показанията
на свидетеля Н. се установяват обстоятелствата относно извършената
проверка и направените констатации относно данните между
документираното получено количество гориво и отразеното по нивомерната
2
система. Следва да се отбележи, че приложените по делото писмени
доказателства са непротиворечеви и напълно кореспондират с гласните
доказателства, изводими от показанията на посочения свидетел. Поради това
съдът приема за достоверни всички събрани по делото доказателства.
При така установената фактическа обстановка и направения по-
горе доказателствен анализ, съдът достигна до следните правни изводи:
Както съставеният АУАН, така и издаденото въз основа на него НП са
издадени от длъжностни лица, в пределите на тяхната материална и
териториална компетентност.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че в хода на
производството са допуснати съществени процесуални нарушения, които не
могат да бъдат санирани в съдебната фаза на наказателното производство и
обуславят отмяна на НП. В обстоятелствената част на АУАН не е посочена
дата на нарушението, която е основен реквизит от обективната страна и чиято
липса поставя в невъзможност наказаното лице да разбере кога и какво
нарушение му е вменено за извършено. В съставения акт е отразена датата на
извършената проверка 19.01.23 г., както и констатацииете относно 13.01.23 г.,
като е посочено, че на 13.01.2024 г. през ЕСФП са отразени постъпили горива
по документ АДД, посочени са номерата, а именно АДД №
0000000008338069/17.01.2024 г. в размер на 66150 л гориво, както и че за
посочената дата от нивомерната система в обекта по справка от
информационните масиви на НАП са получени данни за получени горива в
размер на 78776 л., поради което проверяващият констатирал, че за дата
11.01.2024 г. има разлика между документ и нивомер в размер на 13978 л. в
резервоар 3, от което не може да се определи реалното получено количество
гориво. От своя страна в НП АНО е приел аналогична фактическа обстановка
като е въвел промяна единствено относно датата, на която приема, че е налице
разлика между документираното постъпило количество гориво и отразеното
по нивомерната система. АНО е обективирал като дата на нарушението
17.01.2024 г. като се е позовал, че това е датата, отразена в акта като датата на
установяване от органите по приходите в информационния масив на НАП на
получените данни. Наличното несъответствие води до неяснота на
административното обвинение и ограничава възможността на
санкционираното дружество да се защити по него. В случая не може да бъде
прието, че АНО е упражнил правомощията си по чл. 53, ал. 2 от ЗАНН,
доколкото е извел фактологична обстановка, свързана с действително
констатирано разминаване между данните, подадени до НАП чрез
използваната в обекта нивомерна система и данните за полученото количество
гориво, тъй като изначално е следвало в съставения акт да бъде конкретно
посочена, респ. определена датата на нарушението.
Освен горното, отговорността на дружеството-жалбоподател
неправилно е ангажирана под нормата на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, тъй като
съгласно посочената разпоредба: „всяко лице по ал. 1, извършващо
доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на
лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад
по смисъла на ЗАДС, е длъжно да предава по дистанционна връзка на НАП и
3
данни, които дават възможност за определяне на наличните количества
горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива.
В ал. 4 от ЗДДС е указано, че министърът на финансите с Наредба определя
" изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и
подаването на данни към Националната агенция за приходите“. Съответно,
съгласно действащата разпоредба на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. регламентира, че всяко лице, което извършва продажби на течни
горива чрез средства за измерване на разход, е длъжно да предава на НАП по
установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за
определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в
обектите за търговия на течни горива. Съдът приема, че от събраните по
делото доказателства се установява по безспорен начин, че за дата 13.01.24 г.
от дружеството са подавани данни през ЕСФП за постъпилите горива; няма
спор и за това, че е констатирана разлика м/у документираното през ЕСФП
постъпило количество гориво и данните от информационните масиви,
отразени по нивомерната система. Цитираната разпоредба на чл. 118, ал. 6 от
ЗДДС, вменява на жалбоподателя, извършващ доставки/продажби на течни
горива от търговски обект, задължение да предава по дистанционна връзка на
НАП данни, които дават възможност за определяне на наличните количества
горива в резервоарите за съхранение в стопанисвания от него обект за
търговия с течни горива. По делото бе установено, че на процесната дата са
подавани данни в НАП относно наличното количество дизелово гориво, които
са били различни от отчетените такива в НАП по АДД. Анализът на
горепосочената норма навежда, че с нея се регламентира единствено
задължение за подаване на данни до НАП, неизпълнението на което обуславя
осъществяване на състава на административно нарушение по посочения
законов текст. Неточното подаване на данни чрез нивомерната система до
НАП обаче не представлява административно нарушение, доколкото, макар и
неточни, дружеството е подавало изискуемите данни до НАП (в тази насока
са Решение по адм. дело № 8833/2022 г. по описа на АССГ от 02.02.23 г.;
Решение от 16.11.22 г. по адм. дело № 5354/2022 г. по описа на АССГ, 19-ти
състав и т. н). Отделно от това следва да се отбележи, че се касае за неголямо
отклонение при подаването на данни чрез нивомерната система, което може да
се дължи на различни фактори – температурни; свързани с динамика в
горивото при зареждане и др., като следва да бъде взето предвид и посоченото
в свидетелството за калибриране допустимо отклонение от 3000 л.
По изложените мотиви обжалваното НП следва да се отмени.
Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и с оглед
направеното искане от страна на процесуалния представител на дружеството-
жалбоподател, в полза на „***“ ООД следва да се присъдят направените по
делото разноски. От приложения по делото договор за правна защита и
съдействие, списък с разноски и фактура е видно, че жалбоподателят реално е
заплатил адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по
делото в размер на 480 (четиристотин и осемдесет) лева с ДДС. В случая е
релевирано възражение от наказващия орган за прекомерност на заплатеното
от жалбоподателя адвокатско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК,
4
което съдът намира за неоснователно, тъй като заплатеното адвокатско
възнаграждение е в размер на минималния, и е с включено ДДС. В полза на
въззиваемата страна разноски не се дължат и не следва да се присъждат.
Така мотивиран, съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 774049-
F754342/13.06.2024 г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“
- София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което
на „***“ ООД с ЕИК ***, с което на „***“ ООД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „*** № 2, е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 (хиляда) лева, на
основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, за нарушение на чл. 118, ал. 6 от
ЗДДС.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „***“
ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*** № 2,
сумата от 480 (четиристотин и осемдесет) лева с ДДС, представляваща
направени разноски от дружеството по настоящото дело за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София-град в 14-дневен срок от съобщението до
страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5