Решение по дело №24422/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 7138
Дата: 7 май 2023 г.
Съдия: Илина Велизарова Златарева Митева
Дело: 20221110124422
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 7138
гр. София, 07.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20221110124422 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен осъдителен иск с правно основание
чл. 410, ал.1, т. 2 от КЗ вр. с чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД от „Дженерали Застраховане” АД срещу
Столична община за заплащане на сумата от 3482,48 лева, представляваща регресно вземане
за изплатено по застраховка „Каско на МПС” обезщетение за застрахователно събитие,
настъпило на 03.01.2019 г. с включени 15 лева за ликвидационни разноски по определянето
му, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 10.05.2022 г. до
окончателното погасяване на вземането.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени
щети на застрахования автомобил в размер на 3467,48 лева, като в този размер твърди да е
изплатил застрахователно обезщетение. Поддържа, че причина за настъпване на
застрахователното събитие е попадането на автомобила в необозначена и необезопасена
дупка на пътното платно. Счита, че отговорност за вредите носи ответникът в качеството му
на стопанин на пътя. С плащане на застрахователното обезщетение в посочения размер,
както и за сумата от 15 лева за ликвидационни разноски, в негова полза възникнало регресно
вземане за същите, поради което ги претендира, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 10.05.2022 г. до окончателното погасяване на вземането.
Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ответникът депозира отговор на исковата молба, с
който оспорва основателността на иска. Оспорва, че наличието на необезопасена и
необозначена дупка е причина за настъпване на твърдяните вреди, поради което и възразява
1
срещу изложения в исковата молба механизъм на настъпване на процесното ПТП. Излага, че
не е установено състоянието на гумите и джантите преди настъпване на застрахователното
събитие, както и че няма данни в какво се изразява увреждането им, и имало ли е начин да
се отремонтират вместо да се подменят с чисто нова. Твърди, че водачът на увредения
автомобил не е бил материално легитимиран да завежда претенция през застрахователя –
ищец в настоящото производство, с оглед на което оспорва представеното към исковата
молба Искане за оценка на вреди. Оспора обективираните в Протокола обстоятелства, тъй
като същият не притежава материална доказателствена сила. Оспорва размера на
заплатеното застрахователно обезщетение, както и че е налице основани за заплеащеното
му, тъй като към деня на процесното събитие няма данни да е била валидна
застрахователната полица със застрахователно покритие, обхващащо ПТП-то. Релевира
възражение за съпричиняване на вредите от водача на увредения автомобил, тъй като не е
съобразил поведението си с пътната обстановка и разрешената скорост, поради което
претендира за намаляване на застрахователното обезщетение. Моли за отхвърляне на
исковете. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне срещу възложителя
за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди
по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.
За възникване на регресното вземане в настоящия случай е необходимо да се установят
следните факти: 1/ наличието на валиден договор за имуществено застраховане между
увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/; 2/ в срока на застрахователното
покритие на договора и вследствие на виновно и противоправно поведение на лице, за
което отговаря ответникът /бездействието на негов служител във връзка със
стопанисването, поддържането и ремонтирането на пътя/, да е настъпило събитие, за което
застрахователят носи риска; 3/ в изпълнение на договорното си задължение застрахователят
да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните
вреди.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже възражението си за
съпричиняване или погасяването на дълга.
С приетия с протоколно определение от 29.11.2022г. доклад по делото на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорно между страните е отделено обстоятелството, че
застрахователното обезщетение в размер 3467,48 лева е изплатено от застрахователя-ищец в
настоящето производство на доверения сервиз, извършил ремонт на увредения лек
автомобил.
2
Видно е от приетата по делото застрахователна полица № 030320180966027828 от
28.12.2018 г., че между Дженерали Застраховане” АД, в качеството му на застраховател, от
една страна, и „МОТО ПФОЕ ЛИЗИНГ“ ЕООД, в качеството му на
собственик/застраховащ, от друга страна, бил сключен договор за комбинирана автомобилна
застраховка „Автогрижа“, включваща застраховки „Каско на МПС“, „ Автомобилен
асистанс за България“ и „Автомобилен асистанс за Европа“ по отношение на процесния
автомобил „LAND ROVER“ със срок на застрахователно покритие от 00:00 часа на
31.12.2018 г. до 23:59 часа на 30.12.2019 г. От представените в проведеното открито съдебно
заседание на 29.11.2022 от ищеца платежни документи, които не са оспорени от ответника,
съдът приема за установено, че премията по застрахователния договор е заплатена. Ето
защопо делото се доказва наличието на валиден договор за имуществено застраховане
между увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/ към момента на твърдяното
събитие.
Приети по делото са всички материали във връзка с издадения протокол за ПТП
№1725127/03.01.2018г., съставен от мл. автоконтрольор В. В.. В протокола е констатирано,
че по данни на водача М. Н. М., същият се движел по ул. „Евлия Челеби“ с посока на
движение от бул. „Н. Петков“ към ул. „Арбанаси“, при което на около 20-30 м. от №43
реализирал ПТП в необезопасена и несигнализирана дупка, находяща се на платното за
движение.
С искане за оценка за щета от 03.01.2019 г. М. Н. М. поискал от ищцовото дружество
изплащане на застрахователно обезщетение за претърпяната щета, като описал същия
механизъм на ПТП, посочен и в съставения протокол. Посочил, че желае обезщетяването да
бъде извършено чрез ремонт в официален сервиз на „Мото-Пфое“ ЕООД.
Видно от данните по делото при ищцовото дружество е образувана щета № *********, по
която е изготвен опис на щетите, а именно - увредени предна и задна дясна гума, задна
джанта и др.
С възлагателно писмо от 03.01.2019г. ремонтът на автомобила е възложен на „Мото
Пфое“ ЕООД.
Приета по делото е издадена фактура от доверения сервиз за процесната сума, както и
доказателство за извършеното от застрахователя плащане, което обстоятелство е отделено и
като безспорно между страните.
Изготвена е регресна покана по процесната щета за възстановяване на платената сума от
3485,48лв., за която ответника на оспорва, че е получена.
Механизмът на ПТП се установява от събраните по делото гласни доказателствени
средства чрез разпита на съставилия протокола за ПТП мл. автоконтрольор Валетнин Р. В. и
водача на увредения автомобил М. Н. М.. Свидетлите еднопосочно възпроизвеждат
обстоятелствата, описани в протокола за ПТП, в т. ч. времето и мястото на инцидента и
щетите по автомобила. Тъй като валяло дъжд, дупката не била видима. Водачът сочи, че се
движил с около 30 км./ч.
3
Съдът кредитира показанията на свидетелите, като счита същите за логични и
кореспондиращи с останалите доказателства по делото. Лиспва основание за възприемане
тезата на ответника за заинтересованост на водача на увредения лека автомобил -
застраховатленото обезщетение е изплатено преди завеждането на делото и не се
установяват други обстоятелства, които да обосновават извод за заинтересованост.
Механизмът на ПТП се потвърждава и от приетите по делото уведомление за изплащане на
застрахователно обезщетение и протокол за ПТП с начертана схема на увреждането, взети
предвид от вещото лице по приетата САТЕ, която установява причинната връзка между този
механизъм и настъпилите вреди на автомобила. Поради изложеното съдът приема, че на
описаното в исковата молба място са били налице неравности на пътя - дупка на пътното
платно, необозначена по начин, позволяващ избягването й.
Не се доказва възражението на ответника настъпилото ПТП да е съпричинено от водача
на застрахованото МПС, тъй като Столична община, чиято е тежестта, не доказва, че
поведението на водача на МПС не е било съобразено с конкретната пътна обстановка. Освен
това, видно и от разяснението на вещото лице по приетата САТЕ при изслушването му от
съда, водачът с поведението си не е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
От представената застрахователна полица се установява, че към датата на ПТП е
съществувало валидно правоотношение по застраховка „Каско“ между ищеца и собственика
на увредения автомобил. С оглед на представените Обши условия към застрахователната
полица съдът намира, че възражението на ответника, че реализиралият се риск не е покрит, е
неоснователно.
Налице е основание за възникване на регресното право в размер на платеното
застрахователно обезщетение. Обемът на суброгационното право включва както правата
срещу физическото лице - пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения
по чл. 47 - 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия - в
този смисъл раздел V от ППВС № 7/4.10.1978 г.
Не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е общински път по
смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2
и чл. 31 ЗП задължен да осъществява дейностите по поддържането му е именно ответникът.
Задължение на същия съобразно чл. 13 ЗДвП е било и да означи неравността на пътя с
необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението.
Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез
своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай
именно бездействието на последните по необезопасяването на пътя е довело и до
неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл.
49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с
неизпълнение на задълженията на неговите служители или други изпълнители. Ето защо
съдът намира, че ищецът има основание за суброгация в правата по чл. 49 ЗЗД на
застрахования при него собственик на увреденото МПС срещу ответника.
Съгласно заключението на приетата по делото САТЕ, неоспорено от страните, описаните
4
от ищеца щети на застрахования при него автомобил съответстват на механизма на ПТП и
са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие. Според
заключението на САТЕ стойността, необходима за възстановяване на щетите, причинени на
процесното МПС, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е в размер на
сумата от 3651,01 лева. Съдът кредитира експертните заключение като пълно, обективно и
компетентно изготвено.
Регресното вземане възниква в размера на по-малката от двете суми - на действителните
вреди и на извършеното плащане, а в случая - в размера на плащането – 3467,48 лева, и 15
лева за ликвидационните разноски по определяне на обезщетението, които съответстват на
обичайните размери. Ответникът не доказа погасяване, поради което искът следва да бъде
изцяло уважен, ведно със законната лихва върху главницата от подаването на исковата
молба до погасяването.
По разноските
Предвид изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, претенцията на ищеца
за разноски е основателна. Същият е направил разноски за държавна такса 139,30лв.,
депозит за вещо лице 450 лв., депозити за свидетели 100 лв. и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя на 100 лв., които му се следват от ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА с адрес: гр. София, ул. „Московска“ № 33,
представлявана от Кмета на общината да заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“
АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Ал.
Дондуков“ №68 на основание по чл. 410, ал. 1 КЗ вр. с чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата
от 3482,48 лева, представляваща регресно вземане за платено обезщетение за имуществени
вреди от ПТП настъпило на 03.01.2019 г. в гр. София при попадането на лек автомобил
„Ленд Ровер Рейндж Ровер“ с рег. № СВ 7589 НВ в необозначена и необезопасена дупка на
пътното платно, в т.ч. 15 лв. за ликвидационни разноски, ведно със законната лихва считано
от 10.05.2022г. до окончателното изплащане на задължението, както и на основание чл. 78,
ал. 1 сумата от 789,30 лева за разноските по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5