РЕШЕНИЕ
№ 682
гр. Враца, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Иван В. Никифорски
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело №
20251420101047 по описа за 2025 година
Производството е образувано по постъпила искова от И. Г. Ч., ЕГН: **********, чрез
адвокат-пълномощника Л. К. Б. САК против „София Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Изгрев, бул. Васил Калчев,
бл. 58, офис № 6.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпила отговор от ответника. В същия срок е
предявен насрещен иск от „София Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК ********* против И. Г.
Ч..
В срока за отговор по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба по
предявения насрещен иск.
По първоначално предявения иск:
Ищецът И. Г. Ч. е предявил против „София Комерс Кредит Груп“ АД иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, във вр. с чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 146 ЗЗП за
прогласяване нищожност на сключения между страните Договор за потребителски кредит,
поради противоречието му със закона – чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 19, ал. 1 ЗПК и с чл. 143 ЗЗП.
В условията на евентуалност:
- Иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД за прогласяване нищожност на
сключения между страните Договор за потребителски кредит, поради заобикаляне на закона
– на чл. 19, ал. 4 ЗПК;
В исковата молба ищецът твърди, че на 05.01.2024 г. И. Ч. е сключила Договор за
потребителски кредит, по силата на който „София Комерс Кредит Груп“ АД й е
предоставило в заем сумата от 700 лв. при фиксиран ГЛП от 52.68 % и ГПР от 67.46 %.
Съгласно погасителен план следвало да внесе 12 месечни вноски в размер на 113,01 лв., като
сумата включвала главница, лихва и неустойка за непредставяне на обезпечение..
Твърди, че Договор за паричен заем е нищожен. Същият съдържа следните нищожни
1
неравноправни клаузи:
ГЛП е 52.68 % - видно от самия договор лихвата е прекомерна и само на това
основание договора следва да се обяви за нищожен.
- ГПР е 67.46 % - Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в ал. 4 на визираната
правна норма е посочен неговият максимално допустим размер - пет пъти размера на
законната лихва.; ГПР по скрит начин е увеличен, тъй като в него не е включена дължимите
допълнително такса и неустойка, което е още едно основание за нищожност на договора;
- В чл. 6 от Договора е посочено, че кредитополучателят се задължава да предостави
на кредитора едно от следните обезпечения: 1. Поръчителство на едно физическо лице,
което да представи бележка на работодател, доказваща нетен размер на трудовото
възнаграждение надвишаващ 90 % от стойността на кредита, но не по-нисък от 1,5
минимални работни заплати или 2. Поръчителство на две физически лица, които да
представят служебна бележка от работодател, доказваща нетен размер на трудовото
възнаграждение в размер надвишаващ 90 % от стойността на кредита, но не по-нисък от 1,5
минимални работни заплати, а в чл. 7, страните се договорили, че в случай на
непредоставяне на обезпечение, на кредитополучателя ще бъде начислена неустойка в
размер на 440,76 лв., платима на равни части в размер на 36,73 лв..
Посочва, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
следва да съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. Спазването на това изчисление, дава
информация на потребителя, какъв е размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.
Годишният процент на разходите, представлява така нареченото "оскъпяване" на кредита и
включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита,
както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. В ГПР следва да
бъдат изрично описани всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко
свързани с кредитното правоотношение. В настоящия случай е казано, че ГПР е 67.46 % и
ГЛП е 52.68 %, но липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на
разходите по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия.
По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът
на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. В контекста на дадената дефиниция в
чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
Развива подробни съображения за наличие на всяко едно от посочените основания за
недействителност на процесния договор.
В срочно подаден отговор ответникът „София Комерс Кредит Груп“ АД оспорва
предявените искове, като намира същите за неоснователни, въз основа на подробно
изложени твърдения.
Посочва, че съгласно чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК ясно е посочено какви следва да са
реквизитите на договора за кредит съобразно тази разпоредба - лихвен процент и условията
за прилагането му. В договора за заем е посочен фиксиран годишен лихвен процент по заема
от 52,68 %, представляващ реквизит по чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК и доколкото е фиксиран за
целия период от договора не е необходимо да се посочват условията за прилагането му.
Общата сума за погасяване по кредита е в размер 915,36 лева и е описана в §1 от договора за
кредит. Няма законово изискване да бъде отделно посочена сумата на дължимата лихва,
2
както и да се прави съотношение с главницата по кредита.
За неоснователните и необосновани са твърденията на ищеца, че не са спазени
разпоредбите на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК. В §1 от процесния договор е посочен размерът на
отпуснатия кредит, годишният лихвен процент, годишният процент на разходите, както и
размерът на общата сума за погасяване по кредита, с което напълно са спазени изискванията
на чл. 11, ал.1 т.10 ЗПК. В погасителния план се съдържа ясна и подробна информация
относно заплащането на всяка една вноска като е посочено как се разбива сумата по
вноската и какво погасява. Освен в договора, подробна информация за всички дължими
суми се съдържа и в Стандартния европейски формуляр, предоставен на ищеца. Единствено
възнаградителната лихва участва при формирането на ГПР, което лесно се вижда, при
калкулирането му при условието на отпускане на кредита: размер на главницата, срок на
договора и размер на възнаградителната лихва.
Въз основа на тези и други подробно изложени съображения се иска от съда да
отхвърли предявените искове, претендира разноски. Оспорва направеното искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗАдв. В случай, че
бъдат възложени разноски в тежест на ответника, релевира възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.
По насрещния иск:
Ищеца „София Комерс Кредит Груп“ АД е предявил против И. Г. Ч. насрещен иск с
правна квалификация по чл. 79, ал. 1 ЗЗД,вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР за сумата
от 160,67 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за паричен заем сключен
на 05.01.2024 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск до
окончателното плащане.
Ищецът посочва, че съгласно §3 от Договора, И. Г. Ч. се задължила да върне
получената в заем главница от 700 лева на 12 равни вноски, заедно с фиксираната
договорена лихва от 52.68% на година или общо сумата от 915,36 лева. Съгласно същия
параграф, вноските по кредита се дължат на 05-то число всеки месец, като първата вноска е
дължима на 05.02.2024г, а последната на 05.01.2025г. За погасяване на задълженията си по
процесния Договор за кредит, ответникът по насрещния иск е заплатил на “София Комерс
Кредит Груп“ АД сума в общ размер на 539,33 лева. В тази връзка И. Г. Ч. дължи на “София
Комерс Кредит Груп“ АД пълния размер на остатъка главницата в общ размер на 160,67
лева. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът по насрещния иск не го оспорва, като признава
задължението в размер на 160,67 лева. Възразява да се присъждат разноски на ищеца по
насрещния иск, позовавайки се на практика на съда на ЕС.
След като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съдът прима за установено следното от фактическа страна:
Съдът с постановеното по реда на чл.140 ГПК е отделил като безспорно и ненуждаещо
се от доказване между страните, че 05.01.2024 г. е сключен договор за кредит между И. Г. Ч.
/кредитополучател/ и “София Комерс Кредит Груп“ АД /кредитодател/, за сумата от 700.00
лева, която ищецът е усвоил. В договор за потребителски кредит е сключен при следните
параметри: Срок на Кредита - 12 погасителни вноски, първа падежна вноска на 05.02.2024
година и последна на 05.01.2025 година: Фиксиран ГЛП по Кредита - 52,68 %, а ГПР по
Кредита е отразено, че възлиза на 67.46 %. Посочено е също, че ГПР е определен в
съответствие с изискванията на чл.19, ал.2 ЗПК, съгласно формулата към приложение 1 към
същия закон и включва единствено договорената между страните възнаградителна лихва.
Представен като доказателство е и стандартен европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителски кредит във връзка с процесния договор.
За установяване на обстоятелствата по делото е изслушано заключение на назначената
3
от съда съдебно – счетоводна експертиза. След направените изчисления, вещото лице е
посочило, че размерът на Годишният процент на разходите( ГПР), като се вземе предвид и
размерът на дължимата неустойка, представлява 93,73 %. Размерът на Годишния лихвен
процент (ГЛП) по договора е фиксиран лихвен процент – 52.68 %. Размерът на основния
лихвен процент на БНБ към датата на сключване на договора е 37,90 %.
За задълженията по процесния договор за потребителски кредит от ищцата за
погасяване на задълженията е постъпила сума в размер на 539,00 лв. Със сумата са погасени
задълженията, както следва:За главница - сума в размер на 248,66 лв., За договорна лихва -
сума в размер на 132,75 лв. и За неустойка - сума в размер на 157,59 лв..
Съдът кредитира експертното заключение като компетентно изготвено, като не
възникват съмнения за неговата правилност и обективност.
Други относими по делото доказателства не са ангажирани.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По първоначално предявения иск:
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже, че сключеният между страните Договор за потребителски кредит от разстояние,
сключен на 05.01.2024 г. противоречи на закона – чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 19, ал. 1 ЗПК и чл.
143 ЗЗП.
Всеки съд е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни
материалноправни норми, които регулират правния спор. Правовата държава провежда
принципа на законността /чл. 4 КРБ/. За това чл. 5 ГПК задава като основен принцип на
гражданския процес и задължава съда при решаването на делата да осигури точното
прилагане на закона. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на
императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява диспозитивното
начало /чл. 6 ГПК/. Съдът следи служебно и при незаявено основание за нищожност на
договора, когато: 1./ е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се
изисква събиране на доказателства; 2./ е относимо до формата /външната страна на
представения правопораждащ спорното право документ/; 3./ е налице противоречие с
добрите нрави /в т.см. - Решение № 229/21.01.2013 год. по т.д.№ 1050/2011 год. на II т.о. на
ВКС; т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и др/; 4./ е налице неравноправна
клауза.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит
е недействителен.
Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), който е приложим в
отношенията между страните договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем
език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които - общият размер на кредита и
условията за усвояването му (т. 7); лихвения процент по кредита; годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит (т.10) и условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т. 11) .
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по
кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
4
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит. В този смисъл процесният договор за кредит формално отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото в него е посочен годишен процент на
разходите и обща сума, дължима от потребителя. Така посочените техни размери обаче не
съответстват на действителните, съобразно поетите от потребителя задължения.
Съдът приема,че при сключването на договора е допуснато нарушение на
императивната разпоредба на чл.11 ал.1 т.10 о т ЗПК. По силата на посочената разпоредба,
договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания,използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите. Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит е
необходимо, защото дава на потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата
услуга и му позволява да прецени икономическите последици от сключване на
договора.Поради това, посочването на ГПР е условие за действителността на самия договор
за потребителски кредит, а неспазването му има за резултат недействителност на договора
съгласно чл.22 от ЗПК. Според съдържащото се в §1 т.2 от ДР на ЗПК законово определение
на понятието “обща сума, дължима от потребителя“, същата представлява сборът от общия
размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които пък представляват
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи,пряко свързани с договора за
потребителски кредит,които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати,включително разходите за допълнителни услуги,свързани с договора за кредит,и по-
специално застрахователните премии в случаите,когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита,или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
В процесния договор, кредиторът е посочил единствено абсолютни стойности на
лихвения процент по заема и ГПР, без да е разписана ясна методика на формиране на
годишния процент на разходите по кредита/кои компоненти точно са включени в него и как
се формира същият от 67.46 %/. Посочената годишна фиксирана лихва от 52.68 % не е ясно
как точно участва в него. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере
какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Целта на
чл.11 т.10 от ЗПК е потребителят да получи пълна, точна и максимално ясна информация за
разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че в
годишния процент на разходите сумата за неустойка не е включена в ГПР и размер на ГПР
ако в него е включена и дължимата неустойка възлиза на 93,73 %. При това положение ГПР
надхвърля максимално допустимия размер съгласно чл.19 ал.4 от ЗПК.
В случая договорът за кредит не отразява действителния размер съгласно чл.19 ал.4 от
ЗПК. Посочването в договора на стойност на ГПР, която не отговаря на действителната, а е
по-ниска, представлява и невярна информация, което следва да се окачестви като нелоялна и
по-конкретно заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68г ал.4 от ЗЗП във връзка
с чл.68д ал.1 от ЗЗП, тъй като подвежда потребителя относно спазването на забраната на
чл.19 ал.4 от ЗПК и изискванията на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК и не му позволява да прецени
реалната икономическа тежест на договора.
Това се явява и в директно противоречие с чл.3 §1 и чл.4 от Директива 93/13/
ЕИО.Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР на практика обуславя
невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти,от които се формира,както и дали
5
те са в съответствие с разпоредбата на чл.19 ал.1 от ЗПК.От посоченото следва,че за да е
спазена и разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само
цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява
ГПР,но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи,които длъжникът ще
направи и които са отчетени при формиране на ГПР.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че е налице нарушение
на ЗПК по отношение на съществен елемент на договора, тъй като е налице несъответствие
между действителния и отразения в договора ГПР и включените в него компоненти, което
води до недействителност не само на тази клауза, но и до недействителност на целия
договор на основание чл.22 от ЗПК във връзка с чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Поради това,съдът
приема,че предявеният установителен иск е основателен и следва да бъде уважен така, както
е предявен от ищеца.
При несбъдване на вътрешно процесуалното условие, а именно отхвърляне на главния
иск, съдът на дължи произнасяне по предявените при условията на евентуалност искове.
По насрещния иск:
В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,вр. чл. 240,
ал.1 ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР е да докаже при условията на пълно и главно доказване
правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между
“София Комерс Кредит Груп“ АД и И. Г. Ч. е възникнало валидно облигационно
правоотношение по процесния договор за потребителски кредит, по силата на което за
кредитополучателя е възникнало задължението за връщане на заетата сума за главница в
претендирания размер.
Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. Както бе посочено, процесния договор е недействителен.
На ответника бе възложена процесуалната тежест /задължение/ да установи
положителния факт на погасяване на главницата по договора. От заключението по
допуснатата съдебно - счетоводна експертиза се установи, че ответникът е погасил сума в
размер на 539.00 лева, която следва да бъде отнесена към главницата по договора.Тоест,
непогасената главница е в размер на 161.00 лева. Ищецът е предявил иска си за сумата от
160.67 лева, за която сума искът следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от датата
на предявяване на насрещната искова молба в съда – 03.06.2025 година.
По разноските:
По първоначалният иск ищецът е освободен от заплащането на държавна такса и
разноски в производството. Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати
дължимата държавна такса по иска в размер на 50.00 лева и депозит за вещо лице в размер
на 400.00 лева, или общо 450.00 лева по сметка на Районен съд – Враца, на основание чл.78,
ал.6 ГПК.
По отношение на разноските за безплатно адвокатско представителство на ищеца по
главния иск, на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв, настоящият съдебен състав намира следното:
В чл. 38, ал.1 ЗАдв е предвидена възможност за оказване на безплатна правна помощ и
съдействие на: лица, които имат право на издръжка; материално затруднени лица; роднини,
близки или на друг юрист, като в ал.2 се посочва, че ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има
право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-
нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
С оглед обстоятелството, че процесуалният представител на ищеца е осъществявал
безплатна адвокатска защита, то следва на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗА да му се определи
възнаграждение за процесуално представителство по всеки от предявените искове. С оглед
6
това в полза на процесуалния представител следва да се определи възнаграждение за
представителство в размер от по 400.00 лв., съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за
адвокатските възнаграждения, платим от ответника. Доколкото възнаграждението се
определя от съда в под минималния размер, то неоснователно е възражението на ответника
за прекомерност на същото.
По насрещния иск ищецът също е доказал извършване на разноски за държавна такса в
размер на 50.00 лева. Съдът на основание чл.78, ал. 8 от ГПК определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00 лева, или ответникът по насрещния иск следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сума в размер на 150.00 лева.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК
НИЩОЖНОСТТА на Договор за потребителски кредит, сключен от разстояние на
05.01.2024 г. между И. Г. Ч., ЕГН: ********** и „София Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК
*********, поради противоречието му със закона.
ОСЪЖДА „София Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК ********* да заплати ДА
ЗАПЛАТИ на адв. Л. К. Б., адрес на кантората: гр. **, ул. „**“ № **, ет. **, офис **, сумата
от 400 лева /четиристотин лева/ на основание чл. 38, ал.1,т.2 Закона за адвокатурата за
оказано процесуално представителство на И. Г. Ч., ЕГН: ********** – ищец по гр.д. №
1047/25 г. по описа на РС – гр.Враца.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „София Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК
********* ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд
– гр. Враца държавна такса и депозит за вещо лице в размер на 450.00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 240, ал.1 ЗЗД, вр.чл. 23 ЗПК И. Г. Ч., ЕГН: ********** да
заплати на „София Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК ********* сумата от 160.67 лева,
представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит, сключен от
разстояние на 05.01.2024 г. между И. Г. Ч., ЕГН: ********** и „София Комерс Кредит Груп“
АД, ЕИК *********, ведно със законната лихва върху сумата считано от 03.06.2025 година
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК И. Г. Ч., ЕГН: ********** да заплати на
„София Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК ********* съдебно-деловодни разноски в размер на
150.00 лева - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, съобразно нормата на чл.7, ал.2 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - гр. Враца в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
7