Р Е Ш Е Н И Е
№ 260545
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
въззивно отделение - ХІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, на петнадесети
април две хиляди двадесет и първа година, след публично съдебно заседание на
пети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА ИВАНОВА
ИВАН АНАСТАСОВ
при участието на
секретар БОЯНА ДАМБУЛЕВА, след като разгледа докладваното от председателя
въззивно гр. дело №
2577 по описа за 2019 година, и за да се
произнесе, приема следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е от ищеца Х.А.Ф. чрез адв. Н.Ш. решение на І-инстанционния съд – Решение № 374 от 07.08.2019г. по описа на РС-Асеновград, І гр.състав, постановено по искова претенция с правно основание по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, с което исковата претенция е отхвърлена за прогласяване нищожността на спогодба от 29.12.2009 с нотариална заверка на подписите на нотариус С. К., вписана в НК с № 234, с район на действие РС - АСЕНОВГРАД, поради липса на съгласие на Х.А.Ф.. Във въззивната жалба се сочи неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение, иска се неговата отмяна и уважаване на претенцията. Направено е доказателствено искане за назначаване на тройна СГЕ, която да отговори на въпроса поставен във въззивната жалба – подписът положен в Спогодба от 29.12.2009г., с нотариална на подписите рег.№ 7924/29.12.2009г. по описа на нотариус С. К., с рег.№ 234, в графата за Х.А.Ф. като физическо лице, изпълнен ли е от него.
Постъпил е отговор на въззивната жалба, с който въззиваемата страна А.Е.А., ответник в първоинстанционното производство, чрез адв. С.Н., счита жалбата за неоснователна, моли да се потвърди І-инстанционният съдебен акт, няма направени доказателствени искания, дава становище относно искането за назначаване на тройна СГЕ, като счита, че такава не е поискана своевременно, поради което е преклудирана.
Въззивният съд в о.с.з. на 22.01.2020г. намира, че следва да бъде назначена тройна СГЕ пред настоящата инстанция, която да отговори на поставения в жалбата въпрос, при депозит 180 лв., вносими в седмичен срок от днес от жалбоподателя; като изиска ч.гр.д. № 690/2013 г. на РС - ВЕЛИНГРАД, като вещите лица следва да се съобразят с приложените там подписи върху спогодбата – в оригинал; при което и посочва, че вещите лица ще се определят от съда поименно след внасяне на определения за тях депозит от страна на жалбоподателя.
В о.с.з. на 17.06.2020г. е прието от въззивния съд заключение на назначената СГЕ с вещи лица К.П.С., С.А.С., М.Д.С.; като вещите лица заключават, че:1. Подписът за „Х.А.Ф.“ от името на Х.А.Ф. в качеството му на физическо лице в СПОГОДБА от 29.12.2009г. е изпълнен от Х.А.Ф.; 2. Подписите положени в Спогодба от 29.12.2009г., с нотариална заверка на подписите рег.№ 7924/29.12.2009г. по описа на нотариус С. К. с рег.№ 234, в графата за Х.А.Ф. като физическо лице и в графата за Х.А.Ф. като Управител на „ЛЪКИ СЪР“ ООД, са изпълнени с различна по цвят и състав химикална паста. В същото о.с.з., по направено от страна на жалбоподателя искане, въззивният съд намира, че следва да назначи повторна тройна експертиза, която да отговори на същия въпрос, поставен от жалбоподателя, но след като жалбоподателят представи допълнителен сравнителен материал.
В о.с.з. на 04.02.2021г. въззивният съд приема заключение на повторна тройна експертиза с вещи лица Г.М.Т., П.Н.Т., И.С.И., и тримата специалисти в БНТЛ при ОД на МВР ****. Заключението на вещите лица е, че:1.Подписът, изпълнен от името наХ. А.Ф. като физическо лице под отпечатания текст „Х.А.Ф.“ на лицевата страна в Спогодба от 29.12.2009г., с нотариална заверка на подписите рег. № 7924/29.12.2009г. по описа на нотариус С. К. с рег. № 234 на Нотариалната камара не е изпълнен от лицето Х.А.Ф.; 2. Подписите от името на Х.А.Ф. като физическо лице под отпечатания текст „Х.А.Ф.“ и като Управител на „ЛЪКИ СЪР“ ООД под отпечатания тест „За „ЛЪКИ СЪР“ ООД“ на лицевата страна в Спогодба от 29.12.2009г., с нотариална заверка на подписите рег.№ 7924/29.12.2009г. по описа на нотариус С. К. с рег. № 234 на НК-са изпълнени с различни по органичен състав химикални пасти.
В същото о.с.з. при оспорване заключението на повторната тройна експертиза от въззиваемата страна, по молба на пълномощника адв. Н., е допусната от въззивния съд петорна графологична експертиза, със задача: Вещите лица да изследват подписите на Х.А.Ф. в спогодбата от 29.12.2009г., положени на първа страница от спогодбата, като Управител на „Лъки сър” ООД и като физическо лице Х.А.Ф. и дадат заключение дали са изпълнени от Х.А.Ф.. Следва да се има в предвид, че Х.А.Ф., не оспорва, че е положил подписа си като Управител на „Лъки Сър” ООД, а оспорва само подписа си като физическо лице. Двата подписа са положени в един и същ ден и следователно, би трябвало най-малко да се различават, за разлика от другия сравнителен материал.Вещите лица, да изследват също, дали е възможно, Х.А.Ф., като е полагал подписа си като физическо лице, да го е преиначил, изменил, съкратил, за да не изглежда като негов подпис и един ден при оспорване на подписа от самия Х.А.Ф., той да доказва, че подписът не е негов.Като сравнителен материал, вещите лица, да използват само тези подписи, за които е ясно, че са положени от Х.А.Ф. и са най-близки до датата 29.12.2009 г., а това е, най-вече, подписа на Х.А.Ф. положен като управител на „Лъки Сър” ООД в спогодбата от 29.12.2009 г., който подпис той не оспорва.
В о.с.з. на 05.04.2021г. въззивният съд приема заключението на петорната СГЕ, обективирано с Протокол № 298 постъпил в ОС-Пловдив с вх. № 268660/11 март 2021г., с вещи лица К.П.С., Н.С.Б., С.А.С., М.Д.С. и Е.Т.Ч.. Съгласно заключението на петорната СГЕ, вещите лица заключават, че:1. Подписът за „ЛЪКИ СТАР“ от името на Х.А.Ф. и подписът положенот името на Х.А.Ф., като физическо лице, в СПОГОДБА от 29.12.2009г. е изпълнен от едно и също лице;2. Подписът положен от името на Х.А.Ф., като физическо лице в СПОГОДБА от 29.12.2009г. е изпълнен от Х.А.Ф.. В подписа не се установяват признаци за преиначаване, изменяне или съкращаване с цел да бъде оспорван.
В с.з. по въззивното дело всяка от страните поддържа, съответно, подадената въззивна жалба, както и отговорът на въззивната жалба; като се претендират разноски по въззивното дело. Допълнително по въззивното дело е постъпила и писмена защита от въззиваемия А.Е.А. чрез пълномощник адв. С.Н..
В първоинстанционното производство е били приети от съда СГЕ – единични с вещите лица С. и Ч. се установява, че подписът за „Х.А.Ф.“ положен от името на Х.А.Ф. като физическо лице, в представената за изследване Спогодба от 29.12.2009г., е положен от Х.А.Ф., което се потвърждава и от заключението по тричленната съдебно-графологична експертиза с вещи лица К.П.С., И. Б. Ч., С.А.С..
Въззивният състав на ПдОС след като констатира, че въззивната жалба е допустима – подадена от надлежна страна, в законния срок по чл. 259 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо решение на районния съд, разгледа въззивната жалба по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба се явява неоснователна, поради следното:
За да постанови обжалваното решение по предявен иск с правно основание чл. 26 ал. 2 от ЗЗД, с което решение искът е отхвърлен като неоснователен, районният съд излага съображения: От една страна съдът приема, че предявеният иск за прогласяване на нищожност на процесната спогодба от 29.12.2009г. се явява допустим, поради обстоятелството, че не е налице сила на пресъдено нещо по решение за установяване на вземането, предмет на спогодбата. След което приема, че във връзка с открито производство по оспорване истинността на подписа, подписан от името на ищеца Х.А.Ф. като физическо лице, в процесната спогодба, /по отношение на която е била издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК от 04.07.2013г.по образувано ч.гр.д. № 690/2013г. по описа на РС-Велинград/, са приети от районния съд две единични експертизи, както и тройна СГЕ, съдът намира, че от техните заключения, както на единичните експертизи с вещи лица С. и Ч. се установява, че подписът е положен от Х.А.Ф., което се потвърждава и от заключението по тричленната съдебно-графологична експертиза; при което и съдът намира, че оспорването на истинността на документа е недоказано. Крайният извод на районния съд е, че при това положение и при липса на друго искане,/в който аспект би могло да се преценява дали са настъпили последиците от спогодбата/, предявеният иск за прогласяване на нищожност на същата поради липса на съгласие с оглед липсата на подпис е неоснователен.
Въззивният съд изцяло приема за правилен крайния извод на районния съд за неоснователност на предявения установителен иск с правно основание чл. 26 ал. 2 от ЗЗД за обявяване нищожност на спогодбата от 29.12.2009г. поради твърдяно от ищеца липса на съгласие, тъй като той не е положил подпис в нея като физическо лице.
В тази насока, въззивният съд изцяло кредитира заключението на петорната СГЕ, прието по въззивното производство, съгласно което: 1. Подписът за „ЛЪКИ СТАР“ от името на Х.А.Ф. и подписът положен от името на Х.А.Ф., като физическо лице, в СПОГОДБА от 29.12.2009г. е изпълнен от едно и също лице;2. Подписът положен от името на Х.А.Ф., като физическо лице в СПОГОДБА от 29.12.2009г. е изпълнен от Х.А.Ф.. В подписа не се установяват признаци за преиначаване, изменяне или съкращаване с цел да бъде оспорван.
Следва да се посочи, че задачата поставена за петорната СГЕ изцяло съответства на предмета на предявения иск, поради което заключението на тази експертиза изцяло се приема като обосновано и компетентно изготвено от въззивния съд, /за разлика от повторната тройна експертиза, също, приета от въззивния съд, която при използване на сравнителни образци от подписа в различни документи, отдалечени по съставянето им по време от времето на подписване на спогодбата, при което и давайки, /само тази експертиза/, отговор, че ищецът не бил положил подпис като физическо лице/. Това е така, тъй като при неоспорване/даже признаване/ от страна на ищеца Х.А.Ф. че, именно, той е подписал като представляващ фирмата „ЛЪКИ СТАР“ в процесната спогодба, и при оспорване, само, на обстоятелството дали е подписал тази спогодба и като физическо лице/или дали подписът в спогодбата като физическо лице е, именно, неговият, то следва да се посочи, че изследвайки двата подписа в процесната спогодба с двата подписа, от която, именно, ответникът А.Е.А. черпи права,/а не, този екземпляр с изцяло липсващ подпис като физическо лице/, то поради близкия момент/или съвпадащия момент/ на полагане по време на двата подписа,/нотариално заверени/, като представляващ фирмата, и като физическо лице, то правилно посочената задача за вещите лица е, именно, изследване и съпоставяне точно на тези два подписа. Поради което и въззивният съд намира за правилен и изводът на вещите лица от петорната СГЕ, съгласно които ищецът е положил, както подписа си като представляващ фирмата „ЛЪКИ СТАР“, така и като физическо лице, в процесния екземпляр от спогодбата, „от който черпи права ответникът“, /последното цитирано и от самата искова молба от ищеца Х.А.Ф./.
Предвид изложените съображения въззивният съд намира, че решението на районния съд като правилно следва да бъде потвърдено изцяло, ведно със законните последици.
В т.н. допълнителните хипотетични разсъждения на районния съд в насока, че „дори да бъде прието, че в спогодбата от 29,12,2009г. липсва подпис на Х.А.Ф., положен от името на физическото лице, или пък, че същият не е изпълнен от него, то правните последици от този факт не съвпадат с направеното искане, тъй като не водят до нищожност на оспорения договор“, се намират за неотносими пряко към изхода на конкретния спор, поради което и не следва да се обсъждат от въззивния съд, /независимо, че се засягат от жалбоподателя/.
Поради неоснователност на въззивната жалба и по арг. от чл. 78 ал.3 от ГПК въззиваемата страна има право на направени и претендирани деловодни разноски по въззивното дело, в размер общо възлизащ на сумата от 200 лева, съгласно ДПЗС от 31.03.21г. и от 03.02.21г./лист 162-163 от в.дело/, платими от жалбоподателя.
Решението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280 ал. 3 от ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло,
постановеното на 07.08.2019г. Решение № 374 на Асеновградски районен съд, първи
граждански състав по гражданско дело № 632по описа на съда за 2018 година, с
което ОТХВЪРЛЯ предявения
иск от Х.А.Ф., ЕГН ********** *** против А.Е.А., ЕГН ********** ***, за
прогласяване на нищожността на спогодба от 29,12,2009г. с нотариална заверка на
подписите рег.№7924/29,12,2009г. по описа на нотариус С. К. с район на действие
Районен съд Асеновград, вписана в Нотариалната камара с №234, по отношение на Х.А.Ф.
поради липса на съгласието му; и ОСЪЖДА
Х.А.Ф., ЕГН ********** *** да заплати на А.Е.А., ЕГН **********
*** сумата от 1630 лева (хиляда шестстотин и тридесет лева), направени по
производството разноски.
ОСЪЖДА
Х.А.Ф., ЕГН ********** *** да заплати на А.Е.А., ЕГН **********
*** сумата от 200 /двеста лева/, направени по въззивното производство деловодни
разноски за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението на въззивния съд е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/
.