Решение по гр. дело №1027/2022 на Районен съд - Видин

Номер на акта: 395
Дата: 17 юли 2025 г. (в сила от 19 август 2025 г.)
Съдия: Милена Стоянова Стоянова
Дело: 20221320101027
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 395
гр. Видин, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милена Ст. Стоянова
при участието на секретаря Милена С. Евтимова
като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело №
20221320101027 по описа за 2022 година
Предявен е иск от „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД - ****** против Б. Н. Д.т
с. ******, общ. ****** с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД.
Твърди се в исковата молба, че на 17.08.2020г. около 04.00ч. на път III-1221, км.
11+700 в област ******, при управление на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ВН
**** АК, управляван от ответника, е реализирано ПТП, в резултат на което на място са
починали Д. О. Л., пътуващ на предна дясна пасажерска седалка и В. П. П., пътуващ на
задна лява седалка /зад водача/. Пътникът на задна дясна седалка Л. Л. Й. също е пострадал.
Посочва се, че към датата на ПТП за процесното МПС, е налице активна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Поддържа се, че ответникът е управлявал МПС след употреба на алкохол, съгласно
Протокол за химическо изследване за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта №
289/21.08.2020г. на ЦХЛ – ЦДМП – Плевен, в кръвта на водача Б. Д. е намерен алкохол с
концентрация 1.02 на хиляда Срещу ответника е образувано НОХД № 55/22 по описа на ОС
– Видин.
Посочва се също, че по подадена искова молба от Л. Л. Й. срещу ищцовото
дружество за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е образувано гр.д. №
25/2021 г. Със споразумение от 25.02.2021 г. , сключено между ищцовото дружество и
ищеца, страните са се съгласили застрахователят да заплати на пострадалото лице сума в
размер на 30 500.00 лева, която сума е изплатена на 01.02.2021 г.
На 07.12.2020 г. В. В. П. и П. Е. П. – родители на починалия В. П. П. са подали в ОС
– Видин искова молба срещу ищцовото дружество за заплащане на обезщетение за
1
неимуществени вреди от смъртта на сина им. Със споразумение от 02.02.2021 г., сключено
между ищцовото дружество и ищците, страните са се съгласили застрахователят да заплати
на увредените лица сума в размер на 80 000.00 лева на майката та починалото лице и 90 000
лева – на бащата на починалото лице, които суми са изплатени на 09.02.2021 г. Общо
изплатената сума от ищцовото дружество е в размер на 200 500 лева.
Поддържа се, че с изплащане на обезщетението, в полза на застрахователя е
възникнало регресно вземане, тъй като ответникът е управлявал застрахования автомобил
след употреба на алкохол в кръвта с концентрация над допустимата по закон.
Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на
ищеца сумата от 5000.00 лева, представляваща частична сума от общото вземане от 200 500
лева, а именно 2000 лева като част от вземането от 80 000 лева, 2000 лева като част от
вземането от 90 000 лева и 1000 лева като част от вземането от 30 500 лева, ведно със
законната лихва, считано от завеждане на иска в съда до окончателното плащане, както и
разноските по делото.
Ответникът, редовно уведомен, не е подал отговор на исковата молба в указания
месечен срок и не е взел становище по исковата претенция.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Назначена и изслушана е
съдебно-медицинска експертиза.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
С присъда № 1 от 23.01.2023 г., постановена по НОХД № 55/2022 г. по описа на
Окръжен съд – Видин, изменена с Решение № 351/23.10.2023 г. по ВНОХД № 641/2023 г. по
описа на Софийски апелативен съд, потвърдено с Решение № 548/05.11.2024 г. по н.д. №
796/2024 г. по описа на ВКС, I н.о., Б. Н. Д. с ЕГН ********** е признат за виновен в това,
че на 17.08.2020 г. при управление на МПС – лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Голф“, с рег. № ВН **** АК, собственост на Б. М. А. от с. ******, обл. ******, движейки се
по път III-1221, км. 11+700 с посока на движение от с. ******, обл. ****** към с. ******,
обл. ******, в условията на десен завой, в нарушение на правилата за движение по
пътищата, а именно чл. 20, ал. 1 от ЗДвП – „водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – „при
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава стойността на скоростта в км/ч за извън населено място“, движейки се с около
125 км/ч при максимално разрешена 90 км/ч, загубил управление над автомобила, ударил се
в крайпътно дърво и по непредпазливост причинил: смъртта на Д. О. Л. от гр. ****** и на
В. П. П. от гр. ******, и средна телесна повреда на Л. Л. Й. от гр. ******, изразяваща се в
черепно-мозъчна травма със загуба на съзнание и характерна посткомоционна
симптоматика, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота и
травматични увреждания на втори шиен прешлен – пукване на дъгите двустранно и
шиповидния израстък, без увреждане на гръбначния мозък и коренчетета му, довели до
2
трайно затруднение на движението на врата, като деянието е извършено в пияно състояние –
с концентрация на алкохол в кръвта 1.02 на хиляда, установено по надлежния ред с Протокол
за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 289/2020 г. на
СХЛ към ЦСМП – гр. Плевен, поради което и на основание чл. 343, ал. 4, във вр. с ал. 3, б.
"б", предл. 1, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, във
вр. с чл. 54 и чл. 36 от НК е осъден на наказание "лишаване от свобода" за срок от пет
години, което да се изтърпи при условията на „общ“ режим по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 3
от ЗИНЗС.
По делото не се спори между страните за наличието на сключена в „ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" със
застрахователна полица № BG/06/120001314070 за лек автомобил, марка „Фолксваген Голф“
с рег. № ВН **** АК, с валиден срок на действие към датата на настъпване на
горецитираното ПТП.
Не се оспорва, че по подадена искова молба от Л. Л. Й., ЕГН ********** срещу
„ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е
образувано гр.д. № 25/2021 г. по описа на Окръжен съд – Видин, което впоследствие било
прекратено поради отказ от иска, тъй като с извънсъдебно споразумение от 25.02.2021 г.,
сключено между „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД и Л. Л. Й., страните се съгласили
застрахователят да изплати на пострадалия Й. сума в размер на 30 500.00 лева, която сума е
заплатена на 01.02.2021 г.
Не се оспорва, че с извънсъдебно споразумение от 02.02.2021 г., сключено между
„ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД и родителите на починалия В. П. П. – В. В. П. и П. Е. П.
страните са се съгласили застрахователят да изплати на увредените лица следните суми:
80 000.00 лева на В. В. П. и 90 000.00 лева на П. Е. П., които суми са изплатени на
09.02.2021 г.
Като писмени доказателства по делото са приети и 3 бр. преводни нареждания от
01.03.2021 г., от 09.02.2021 г. и от 09.02.2021 г. за суми в размер съответно на 30 500 лева, 80
000 лева и 90 000 лева.
По делото са разпитани в качеството на свидетели лицата В. В. П., П. Е. П. и Л. Л.
Й..
Свидетелят Л. Л. Й. посочва, че познава ответника и е пътувал с него. Твърди, че
бил в колата му заради познанството си с другите момчета – Д. и В.. Излага, че се качили
всички в колата на Б., за да се возят, като карал Б.. Твърди, че той самият не е пил същата
вечер, но за другите момчета не знае дали са употребили алкохол. Посочва, че с ответника са
учили в едно и също училище, но не са били близки. Не помни в колко часа се е случила
катастрофата. Преди това били в с. ******, говорили си в заведение, което се намира в
селото и след това решили да се повозят. Качили се в колата на Б., който управлявал
автомобила. Свидетелят твърди, че седял отзад в дясно. Качили се всички в автомобила, Б.
потеглил и тръгнали в посока с. ******. Преди завоя на с. ****** се ударили, като
3
свидетелят не знае защо е настъпил удара. Твърди, че не помни друго след катастрофата.
След това бил във Видинската болница, там му казали, че нищо му няма, но той твърди, че
всичко го боляло. Изписали го от там след няколко часа майка му го транспортирала с личен
автомобил в ******, в ИСУЛ, където открили, че има счупен прешлен. Лежал в болницата в
****** около седмица, носил яка и бил на системи, имал болки. След като го изписали от
болницата твърди, че се прибрал в с. ******, четири месеца носил яката, имал болки,
открили му кръвно петънце от удара, като след това то изчезнало. Посочва, че е получил
обезщетение от ищцовото дружество.
Свидетелката В. В. П. посочва, че е майка на починалото вследствие на
процесното ПТП момче – В.. Твърди, че е получила обезщетение от „ДЗИ Общо
застраховане“ ЕАД в размер на 80 000.00 лева, а съпругът й е получил обезщетение в размер
на 90 000.00 лева. Посочва, че познава ответника Б., не познава свидетеля Л. Й.. Твърди, че
се е случила катастрофа, като Б. е управлявал автомобила. В автомобила били Б., Л., В. и
Д.с. Вследствие на катастрофата загинали синът й В. и другото момче Д.с. Твърди, че има
още един син и две дъщери, синът й е на 30 години, едната дъщеря е на 27 години, другата е
на 22 години. Посочва, че В. бил роден **** г. Излага, че смъртта на сина й много
променила живота й. След случая била съсипана, била в депресия, не била на себе си
известно време, не можела да повярва. Още й е тежко, не може да го преодолее, тази
жестока трагедия променила начина й на живот. Посочва, че това било голям удар за тях, В.
бил първото им дете. Излага, че докато учел В. живял при нея и съпругът й, но след като
завършил училище отишъл в с. ****** да работи при земеделски производители и заживял
при тези хора, при които работел. Чувал се с майка си и баща си по телефона, виждали се,
били близки.
Свидетелят П. Е. П. сочи, че е баща на В. – починалото в катастрофата момче.
Твърди, че не знае нищо във връзка с катастрофата, тъй като е бил на работа. Работи в
строителна фирма и тогава е работел там. Разбрал след катастрофата на обяд, че В. е
пострадал и е в болницата, тъй като жена му се обадила. Отишъл в болницата и там разбрал,
че В. е починал. Много зле го приел. Разболял се, сложили му два стенда на сърцето и
получил инфаркт от стреса след известно време. Посочва, че бил в гр. Перник и му станало
лошо, три-четири месеца след случката получил инфаркт. След това събитие животът му се
променил, след загубата на сина му не можел да спи, хранел се горе-долу, но имал безсъние
и сега също му тежи. Твърди, че ищцовото дружество му заплатило обезщетение, но тази
сума той не приема, че е овъзмездила случката, защото един живот не струва 100 хиляди
лева. Посочва, че болката си е болка и детето му вече го няма. Не познава ответника Б..
Сочи, че синът му В. е работел в с. ******. Излага, че до 18 годишна възраст В. живеел у
тях, после отишъл в с. ******. Докато живеел там идвал и у тях и си говорели, редовно
поддържали връзка. Сочи, че В. им е първороден син и че много го обичал. Посочва, че е
погребан в гробищата във Видин и често ходели на гробища.
По делото е изслушана и приета съдебно-медицинска експертиза, чието
заключение съдът приема като обективно и вярно изготвено, кореспондиращо и на
4
останалите доказателства по делото. Вещото лице е дало следното заключение:
При ПТП-то пострадалия Л. Л. Й. е получил съчетана травма – глава, шия, гръден
кош, таз, корем и долни крайници. Установено е мозъчна контузия, счупване на 2 шиен
прешлен без дислокация на фрагментите и охлузвания на долните крайници. При първичния
преглед е изследван и насочен за домашно лечение, поради липса на категорични данни за
увреждания. Приет е бил за диагностично лечение на 18.08.2020 г. и бил изписан на
22.08.2020 г. в неврологично отделение на МБАЛ. След изписването насочен за домашно –
амбулаторно лечение. Ориентировъчния период за възстановяване е до 6 месеца. Наличието
на усложнения и в какво се изразяват не може да се установи поради липсата на документи
от евентуално проведени контролни прегледи и обръщане към специалисти. Дългият
времеви период от 2020 г. до 2025 г. без наличието на оплаквания и контакти по повод
уврежданията, получени при ПТП-то дават основания да приемем, че пострадалият се е
възстановил и към момента е практически здрав. Вещото лице е дало заключение, че е
причинено трайно ограничение на движенията на главата и шията, поради счупения шиен
прешлен C2, Временно разстройство на здравето неопасно за живота заради мозъчната
контузия. Болки и страдания.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни, логични и
непротиворечащи на събраните по делото доказателства.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира искът,
предявен на основание чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. 1-во от КЗ за сумата от 5000.00 лева,
представляваща частична сума от общото вземане от 200 500 лева, а именно 2000 лева като
част от вземането от 80 000 лева, 2000 лева като част от вземането от 90 000 лева и 1000
лева като част от вземането от 30 500 лева, за основателен, по следните съображения:
Безспорно по делото е установено, че на 17.08.2020 г. в резултат на ПТП,
причинено по непредпазливост от ответника Б. Н. Д. като водач на лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № ВН **** АК е била причинена смъртта на Д. О. Л. и В.
П. П., както е причинена средна телесна повреда на Л. Л. Й. – обстоятелства, които не се
оспорват от ответника.
Безспорно е и това, че деянието, за което е ангажирана наказателната отговорност
на ответника с присъда, влязла в законна сила на 05.11.2024 г., е извършено в пияно
състояние, както и това, че към момента на настъпване на ПТП, управляваният от ответника
лек автомобил е бил застрахован по договор за застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите", сключен с ищцовото дружество, от страна на което в полза на
наследниците на В. П. П., а именно родителите му В. В. П. и П. Е. П. са били изплатени
застрахователни обезщетения за неимуществени вреди в размери по на 80 000 лева на В. П.
и 90 000 лева на П. П., а в полза на Л. Л. Й. е изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30500 лева, по силата на сключени
помежду им споразумения.
С изплащане на обезщетенията за неимуществени вреди в полза на В. П., П. П. и
5
Л. Й., в общ размер от 200 500.00 лева, ищецът при който е било застраховано МПС,
управлявано от делинквента е встъпил в правата на увредените лица до размера на
платеното, съгласно изричната в тази насока разпоредба на чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. 1-во от
КЗ, при което за него е възникнало правото на регрес, явяващо се средство за санкциониране
на виновния водач – ответникът Б. Н. Д. за причинените на В. П. и П. П., в качеството им на
наследници на В. П. вреди и за причинените на Л. Й. вреди, в случаите, когато моторното
превозно средство е управлявано от водач след употреба на алкохол с концентрация на
алкохол в кръвта над допустимата по закон норма. В тази връзка съдът зачита правните
последици на влязлата в сила присъда, с която е ангажирана наказателната отговорност на
ответника, съгласно нормата на чл. 300 от ГПК.
Наличието на посочените по-горе две предпоставки – управление на МПС от
ответника Б. Н. Д. в пияно състояние и изплатено от ищеца застрахователно обезщетение в
полза на пострадалите лица, в изпълнение на договор за застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите", в сила към момента на настъпване на ПТП, сключен
между ищеца и собственика на управляваното от виновния водач МПС, обуславят
основателността на предявения от застрахователя против делинквента регресен иск, поради
което същия следва да бъде уважен и ангажирана отговорността на ответника на посоченото
по-горе правно основание – чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. 1-во от КЗ, като бъде осъден да
заплати на ищеца исковата сума в размер на 5000.00 лева, представляваща частична сума от
общото вземане от 200 500 лева, а именно 2000 лева като част от вземането от 80 000 лева,
2000 лева като част от вземането от 90 000 лева и 1000 лева като част от вземането от 30 500
лева.
Като основателно съдът намира и искането за присъждане на законна лихва върху
претендираната главница от 5000.00 лева, считано от подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
понесе направените от ищеца разноски в настоящето производство в общ размер на 1514.00
лева /200.00 лева – държавна такса, 984.00 лева – адвокатско възнаграждение с включен
ДДС, 30.00 лева – разноски за свидетели и 300.00 лева – разноски за вещо лице/.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК в решението следва да се посочи и банковата
сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин на
плащане. В случая, ищецът е посочил банкова сметка, по която да се преведат присъдените
суми, както следва: IBAN: BG58UBBS88881000476074, BIC: UBBSBGSF – Банка „ОББ“
АД.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: с. ******, ул. ****** ДА ЗАПЛАТИ
НА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК: *********, със съдебен адрес: гр.
6
******, бул. ****** сумата в размер на 5000.00 лева, представляваща частична сума от
общото вземане от 200 500.00 лева, а именно 2000.00 лева като част от вземането от
80 000.00 лева, 2000.00 лева като част от вземането от 90 000.00 лева и 1000.00 лева като
част от вземането от 30 500.00 лева, представляващи изплатено застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от В. В. П. и П. Е. П., в следствие
смъртта на сина им В. П. П. и от Л. Л. Й., настъпили при ПТП, реализирано на 17.08.2020 г.
по вина на ответника, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска –
06.06.2022 г. до окончателното издължаване.
ОСЪЖДА Б. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: с. ******, ул. ****** ДА ЗАПЛАТИ
НА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК: *********, със съдебен адрес: гр.
******, бул. ****** разноски по делото в общ размер на 1514.00 лева /200.00 лева –
държавна такса, 984.00 лева – адвокатско възнаграждение с включен ДДС, 30.00 лева –
разноски за свидетели и 300.00 лева – разноски за вещо лице/.
Банковата сметка на ищеца, по която да се преведат присъдените суми е: IBAN:
BG58UBBS88881000476074, BIC: UBBSBGSF – Банка „ОББ“ АД.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Видин в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
7