Решение по дело №17143/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 януари 2025 г.
Съдия: Петя Данаилова Петкова
Дело: 20231110217143
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 декември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1838
гр. София, 17.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Б. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА Административно
наказателно дело № 20231110217143 по описа за 2023 година
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ,93 с-в, в публично
заседание на двадесет и осми март две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ДАНАИЛОВА

при участието на секретаря К.Михайлова, като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 17143 по описа за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Е. Б. С. срещу НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 22-
4332-029165/ 24.03.2023г., издадено от Началник група в СДВР, отдел „ПП” при СДВР, с
което на Е. Б. С., ЕГН-**********, са наложени адм.наказания, както следва: по. т. 1-за
нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДП е наложено наказание “Глоба” в размер на 20 (двадесет)
лева –на основание чл. 185 от ЗДП и по т.2- за нарушение на чл. 123, ал.1, т. 3, б“в“ от ЗДП,
на основание чл. 175, ал.1, т. 5 от ЗДП е наложено адм. наказание-„Глоба“ в размер на
100(сто) лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от Един месец.
Жалбоподателят-редовно призован, не се явява лично; ползва проц. представител-адв.
П.Д. от САК, която пледира за отмяна на НП по изложените в жалбата съображения. Излага
аргументи за недоказаност осъществяването на нарушението и допуснати съществени
процесуални нарушения при издаване на НП. Моли за присъждане на направените по делото
разноски. В жалбата са изложени аргументи за отмяна НП поради непълнота на изложената
1
фактическа обстановка съобразно въведената правна квалификация на деянията.
Въззиваемата страна ОПП-СДВР, редовно призована за съдебно заседание, не изпраща
представител.
СРС, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с
материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 19. 10. 2022 г. бил съставен АУАН от акт. А. С.- мл.автоконтрольор към СДВР, на ж-
ля Е. Б. С.. В акта било отразено, че на дата - 21.05.2022г. в 13.00ч. в гр. София, на
бул.“Цариградско шосе“323 с посока от ул“Д.Пешев“ към бул“Копенхаген“ ж-лят Е. С. е
управлявал МПС- товарен автомобил „ДАФ“ с рег. № *** и поради недостатъчен контрол
върху МПС-то допуска ПТП в „Фолксваген“ с рег № *** като му нанася щети в предната
част в ляво , след което не остава на местопроизшествието и не уведомява органите на МВР
по територия.
На сочената в акта дата на мястото на произшествието по сигнал пристигнали
полицейски служители от ОПП-СДВР. Изготвена била Докладна записка, Протокол за ПТП
и скица на произшествието от св. П. Ч.. Снети били сведения от установения на мястото на
ПТП-то св. М. С.. В хода на проверката било снето обяснение от жалбоподателя Е. С. като
собстненик на процесното МПС- т.а „ДАФ“ с рег. № ***.

В съставения на 19.10.22г. АУАН № 189800 актосъставителят приел, че жалбоподателят е
извършил нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и на чл. 123, ал.1, т. 3, б“в“ от ЗДП. АУАН бил
подписан от жалбоподателя и впоследствие били депозирани възражения.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено
обжалваното наказателно постановление.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните
по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетеля-
акт. А. С., св. П. Ч., св. М. С. и св. ***; справка картон на водач; Заповед № 8121з-
1632/02.12. 2021 г. на министъра на вътрешните работи; Заповед №513з-5073/21.07.201г.;
Заповед № 8121к-13180; Протокол за ПТП и скица ; сведения; ксерокопие на разпечатка от
тахошайба; Пълномощно и др.
НП е издадено от оправомощен за това орган. В този смисъл по делото е приложена
Заповед № 8121з-1632/02.12.21 г. на министъра на вътрешните работи. Видно от Заповед №
8121з-1632/02.12.21 г. на министъра на вътрешните работи служител на длъжност "младши
автоконтрольор" в О"ПП" при СДВР е компетентен да издава актове за установяване на
нарушения на ЗДвП.

По делото като свидетел е разпитан акт.А. С., който не дава данни относно извършените
нарушения и сочи, че е съставил АУАН въз основа на документи и след постъпило сведение
от собственика на автомобила с отразяване лицето, което го е управлявало на процесната
2
дата. Съдът намира липсата на спомен у актосъставителя относно обстоятелствата, описани
в акта и констатираните нарушения за напълно обяснимо предвид естеството на заемата от
длъжност.
От показанията на св. Пл.Ч. се установяват обстоятелства, свързани с датата, мястото на
посетеното ПТП, съставения протокол и сица, превозните средства, както и установения на
мястото очевидец. Св. Ч. дава данни, че е снел сведения от водача на
л.а“Фолксваген“процесния камион като сочи, че нарушението е установено въз основа на
тези сведения. Съдът констатира, че изложеното от св. Ч. съответства на отразеното в
съставената Докладна записка и протокол за ПТП. Съдът кредитира показанията на
актосъставителя и на посочения свидетел като ги намери за правдиви и съответни на
приложените писмени доказателства.
В показанията на св. М.С. се съдържа информация за възприето от него след преглед на
записи от охранителни камери ПТП. Той дава данни за датата, мястото, автомобилите, както
и начина на реализиране на произшествието от товарния автомобил и последвалото
напускане на водача на мястото. Съдът прие показанията на свидетеля като ги намери за
ясни, последователни и незаинтересовани.
Съдът прие като правдиви и показанията на св. С.С.а, която се е намирала на процесното
място, възприела е паркирането на товарния автомобил от Е. С. в близост до магазина,
който са песители заедно с жалбоподателя, както и че е видяла потеглянето му след това без
да е видяла настъпване на удар. Нейните показания съдът не намери за тендинциозни
независимо родствената връзка с жалбоподателя, но отчете, че касаят субективните
възприя.
Приложените писмени докадателства съответстват изцяло на гласните такива, поради
което съдът ги прие изцяло към доказателствената маса.
При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Процедурата по установяването на административно нарушение и издаването на НП е
уредена в ЗАНН. В производството по обжалване на НП административнонаказващия орган
е този, който поддържа адмистративнонаказателното обвинение, съответно тежестта на
доказване е за него. Отразените в АУАН фактически констатации нямат доказателствена
стойност по презумпция. Същите не се считат за установени, до доказване на противното,
със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес. В настоящия случай
съдът счита, че в хода на производството е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което обезсмисля детайлния анализ на релевантните факти. В този
смисъл съдът приема за основателни доводите на процесуалния представител на
жалбоподателя за неспазване на срока, предвиден в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.
Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН :“Не се образува административнонаказателно производство,
ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е
изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, екологични и
валутни нарушения, както и по ИК, ЗПП, ЗППЦК ......“.
3
Ноторно е, че възможността за започване на административно производство се
погасява с изтичане, на който и да е от предвидените в посочената норма срокове. В
настоящия случай, МПС-то-товарен автомобил „ДАФ“, с който се сочи, че е извършено
нарушението е бил известен към датата на произшествието с оглед обстоятелството, че е
установен очевидец на реализираното ПТП, който е посочил данните за него, което е било
отразено и в съставената докладна записка. Св. М. С. е предоставил на служителите на
ОПП- СДВР, посетили местопроизшествието на 21.05.2022 г., данните за регистрационен
номер, марка, модел на напусналия местопроизшествието автомобил. В хода на проверката е
прилежено сведение от 19.07.22г. от лицето управител на дружеството-собственик, в което е
отразено, че не е предоставял МПС-тои на процесната дата го е управлявал като се намирал
на мястото на произшествието. По делото няма данни жалбоподателят след като е
установен, да е призован в рамките на предвидените три месеца за съставяне на АУАН.
Процесният акт е съставен на дата 19.10.2022г.
Поради изложеното съдът прие, че в нарушение на правилата при извършено
нарушение на 04. 08. 2023 г. и установен нарушител към 18.10.2023г., контролният орган е
съставил АУАН на 19.12.2023 г., а АНО е издал обжалваното НП без да изложи аргументи в
тази насока и доказателства, които да го подкрепят, и не е прекратил производството.

Относно нарушението по т. 1 на НП- Приетата за нарушена разпоредба на чл.20,ал.1 от
ЗДП съдържа задължение за водачите на МПС да упражняват постоянен контрол върху
автомобила и е приложима в случаите на изгубване контрола при управлението му.
Правният анализ на нормата сочи, че обвързва поведението на водачите с различни външни
и вътрешни фактори, съотнесени към контрола върху управляваното от тях МПС. Съответно,
следва да бъдат конкретизирани като част от фактическата обстонавка, която се приема за
установена както в АУАН, така и в НП. Нито в обстоятелствената част на акта, нито в
издаденото НП е описано от фактическа страна поведението на водача на товарния
автомобил „ДАФ“ на платното при реализиране на ПТП-то. Това е следвало освен с оглед
задължението на двата органа съобразно чл.42, т.4 от ЗДП и чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН за
детайлно описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е намерило
проявление в обективната действителност, така и предвид установеното от материалите по
преписката, в частност сведението на очевидеца, установен на мястото, че причината за
ПТП-то е маневра при потегляне на товарния автомобил.
По изложените аргументи и като прие, че е налице непълно описание на нарушението и на
всички обстоятелства, при които то е извършено,както и на доказателствата, които го
потвърждават, освен че нарушават императивните изисквания на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т.
5 от ЗАНН, са довели и до неяснота на административното обвинение.
Относно нарушението по т.2 на НП-
Нормата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б.“в“ от ЗДП ангажира водачът на пътното превозно
средство, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди „… и между
4
участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, без
да напускат местопроизшествието…да уведомяват съответната служба за контрол”. В
съставения АУАН от обективна страна е отразено, че ж-лят не е изпълнил задълженията си
като участник в ПТП като актосъставителят не е описал съставоменрите елементи на
нарушението, а като задължение за водачът е посочил, че „ му нанася щети...,след което не
остава на местопроизшествието и не уведомява органите на МВР по територия“. От своя
страна в обстоятелствената част на НП АНО е приел, че жалбопадетялт е напуснал мястото
на произшествието като не уведомява органите на МВР и наред с това е вменил на
жалбоподателя, че „при наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП-то го
напуска“. В хода на административно-наказателното производство не бе доказано
наличието на разногласия между водачите при налични само материални щети, поради
което е налице неяснота на повдигнатото административно обвинение на водача на
т.а“ДАФ“ Поради това и като е въвел нови фактически твърдения и доколкото е ангажирал
отговорността на жалбоподателя за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б.“в“ от ЗДП , е
следвало АНО да приведе доказателства в насока на твърдяното. Посочената неяснота при
описанието на нарушението от фактическа страна и несъответствието му с дадената правна
квалификация представлява съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя, което като последица води до отмяна на
НП.
Въз основа на гореизложените мотиви съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено изцяло.
При този изход на делото на жалбоподателя се дължат разноски за адвокатско
възнаграждение, каквото се и претендира. От представения договор за правна защита и
съдействие се установи заплащането на договорено адвокатско възнаграждение в размер на
800 (осемстотин) лева на адв. П. Д. от САК, като е налице възражение за прекомерност,
направено с изпаращане на матариалите по преписката от въззиваемата страна. В случая са
наложени две административни наказания и с оглед актуалната редакция на чл. 18, ал. 2 от
Наредбата за заплащане на адвокатските възнаграждения, според която възнаграждението се
определя по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредбата върху стойността всяка наложена глоба, съдът
не намира договореното адвокатско възнаграждение за прекомерно. Съдът намира, че оглед
правилото на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималния размер на
адвокатските възнаграждения, следва да бъдат присъдени на жалбоподателя претендираните
разноски в размер на 800 лева, като отчита, че са проведени три съдебни заседания,на които
се е явявал процесуален представител на жалбоподателя и са разпитавани свидетели на две
от тях. Поради изложеното СДВР следва да заплати разноски по делото в размер на
800 лева(осемстотин) на жалбоподателя.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 22-4332-029165/ 24.03.2023г.,
издадено от Началник група в СДВР, отдел „ПП” при СДВР, с което на Е. Б. С., ЕГН-
**********, са наложени адм.наказания, както следва: по. т. 1-за нарушение на чл. 20, ал. 1
от ЗДП е наложено наказание “Глоба” в размер на 20 (двадесет) лева –на основание чл. 185
от ЗДП и по т.2- за нарушение на чл. 123, ал.1, т. 3, б“в“ от ЗДП, на основание чл. 175, ал.1, т.
5 от ЗДП е наложено адм. наказание-„Глоба“ в размер на 100(сто) лева и Лишаване от право
да управлява МПС за срок от Един месец.

ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ЗАНН, СДВР да заплати на
жалбоподателя Е. Б. С., ЕГН-********** направените съдебни разноски в размер на 800
(осемстотин) лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред административен съд – София град в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6