Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 28.02.2018 г. гр.Белоградчик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Белоградчишкият районен съд
втори състав
На двадесет и първи февруари две хиляди и осемнадесета година
В публичното
заседание в следния състав:
Районен съдия :
Антон Антов
Секретаря Жанета Еленкова,
като разгледа докладваното от съдия Антов
гр.дело № 768 по описа за 2017 година,
и за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е по реда на чл. 422, ал.1 ГПК : за
установяване на вземането на заявител в р-р на 624.39 лв. – главница с пр. осн.
чл. 79 ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240 ЗЗД и мораторна лихва – 51.83лв. на осн.
чл. 86 ал.1 ЗЗД.
В исковата молба, предявена от “Агенция за събиране
на вземания” ЕАД се излага : между “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и
ответника е сключен договор за потребителски кредит № CASH-10704421/24.04.2014 г. в общ размер на
2 952.00лв. Сумата от 1200.00лв./чист размер на кредита/ е предадена на ответника
Кредита е следвало да бъде
издължен на 18 месечни вноски, ответника е платил част от кредита в общ размер
2 470.00лв. Крайния срок за погасяване на кредита е изтекъл на
15.11.2015г. и не е обявяван за предсрочно изискуем
Ответника е изпаднал в
забава при плащането, поради което дължи
мораторна лихва.
С договор за цесия от
13.01.2015г. “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е прехвърлило вземанията си с/у
ответника на “Микро Кредит” АД, което с Анекс № 2/08.04.2016г. към рамков
договор за цесия от 16.01.2015г. е прехвърлило вземанията си с/у ответника на
ищеца/ с предишно наименование “Агенция за събиране на вземания” АД/
Проведено е производство по чл.
410 ГПК/в т.ч. подадено в срок възражение от ответника с/у Заповедта за
изпълнение /
Моли се да бъде прието за установено, че ответника дължи изпълнение на парично задължение в
размер на 624.39 лв. – главница с пр.
осн. чл. 79 ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240 ЗЗД и мораторна лихва – 51.83лв. на
осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД и разноските по ч.гр.д. № 477/2017г.
Представя писмени доказателства,
претендира разноски.
Ответника не е подал отговор на иск. молба в срока по чл. 131 ГПК.Редовно призован не се явява в с.з. при разглеждане на делото.
Предвид направеното искане от страна
на ищеца за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника, в с.з. на 21.02.2018г.,
съдът е приел, че няма процесуални пречки да бъде постановено неприсъствено
решение срещу ответника, при хипотезата на чл. 238, ал. 1 ГПК.
Съдът
приема, че са налице всички законови предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника, а именно : ответникът не е представил в
срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, не се явил в първото по делото
заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.
От друга страна, ищеца е направил
искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника и е представил
доказателства с исковата молба. Налице са и предпоставките на чл. 239, ал.1,
т.1 ГПК – на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжата и от неявяването му в с.з. /с връчването на разпореждането
на съда, съобщението и призовката за насроченото с.з./
Съдът, приема, че исковете са вероятно
основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства. Съдът приема, че представените от страна на ищеца
доказателства, установяват по безспорен начин, че вземането на ищеца срещу
ответника съществува в посочените в исковата молба размери. Представените с исковата
молба доказателства установяват вероятната основателност на предявените искове.
В
случая съвкупността от фактите, наведени в исковата молба и събраните по делото доказателства, са достатъчни да
обосноват основателността на заявената искова претенция. Тъй като истинността на приложените към исковата молба писмени доказателства не е оспорена, то
съдът ги преценява само от тяхната външна страна. Приетите по делото писмени доказателства не будят съмнение
за формална нередовност.
При горните мотиви, съдът постановява
неприсъствено решение срещу ответника и уважава предявените искове, като
предвид разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът не се мотивира по същество, а
указва че решението се основава на наличието на предпоставките за постановяване
на неприсъствено решение.
С оглед изхода на спора ответницка следва да плати на
ищеца направените по ч.гр.д. № 477/2017г. разноски в размер на 25.00лв. – държавна такса и
200.00 – адвокатско възнаграждение и разноските по настоящото дело в размер на 75.00лв.
– държавна такса и 300.00лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 415 ал.1 ГПК, че С.З.А. с ЕГН ********** ***, дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. С., бул.
“…”, офис сграда ..., ет…, офис .., сумите : 624.39
лв. – главница с пр.
осн. чл. 79 ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240 ЗЗД и 51.83лв. - мораторна лихва за периода 28.09.2016г.
– 03.08.2017г. на осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК №
437/07.08.2017г. по ч.гр.д. № 477/2017г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА С.З.А. с ЕГН ********** да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* направените по ч.гр.д. № 477/2017г. разноски
в размер на 225.00лв. и разноските по настоящото дело разноски в размер на 75.00лв.
- държавна такса и 300.00лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Решението
не подлежи
на обжалване.
Районен съдия: