РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. Нова Загора, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на петнадесети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря КУНКА ИВ. МОМЧИЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ Гражданско дело
№ 20222220101077 по описа за 2022 година
Производството е по чл.124, ал.1 от ГПК.
Постъпила е искова молба от Б. В. Т. с ЕГН ********** и постоянен адрес: ***, Т. В.
Т. с ЕГН ********** и постоянен адрес: **** и В. В. А. с ЕГН ********** и постоянен
адрес: ***, чрез адв.М. П. М. от АК - Сливен против Община Нова Загора с ЕИК *********,
ул.„24-ти май“ №1.
В молбата си ищците посочват, че са законни наследници на В.Т.А. ЕГН **********, б.ж. на
с.Коньово, общ Нова Загора, починал на 23.10.2013 г.
Излага, че на 24.11.1980 г. наследодателят на ищеца закупил от продавачи Д.К.Х.,
В.И.И. и И.И.Х., за сумата от 1000 лв., недвижим имот, находящ се в с.Коньово, общ.Нова
Загора и съставляващ празно дворно място от 715 кв.м, с планоснимачен № 497 по плана на
селото, извън регулацията на населеното място, като сделката била обективирана в договор
от 24.11.1980 г., с нотариално удостоверяване на подписите, извършено от съдия при PC
Нова Загора и бил вписан в СВ под № 147/01.02.1993 г.
Твърди се, че считано от датата на сделката и до смъртта си, наследодателят на ищците
- В.Т.А. живял в този имот, построил в него къща и заедно със сина си Б. В. Т. и другите си
две деца са владели и ползвали имота, със съзнанието, че са собственици.
Заявява се, че така, в продължение на повече от 40 години, процесният недвижим имот
с планоснимачен № 497 по плана на с.Коньово, извън регулацията на населеното място, е
собственост на наследодателя на ищците и на наследниците му - трите му деца Т., В. и Б.,
през който дълъг период от време те са владели и ползвали имота явно, трайно, без
прекъсване, и никой, и по никакъв повод не им бил оспорвал собствеността.
Сочи се, че преди седмица ищите направилл опит да се снабдят със скица на имота, с
цел ликвидиране на съсобствеността върху него и тогава му станало известно, че имотът се
водел общинска собственост, което обстоятелство силно ги притеснило, тъй като през целия
си съзнателен живот те, заедно с баща си владяли и ползвали процесния имот и никой не им
бил оспорвал това право. Ищците не били предполагали, че собствеността им се нуждае от
установяване, по реда на ЗСПЗЗ и поради тази причина съсобствениците му не били подали
заявление в ОС „З“ гр.Нова Загора за признаване правото им на собственост.
Понастоящем процесният имот на ищците бил записан като собственост на Община
1
Нова Загора и съставлявал поземлен имот с идентификатор 38426.71.4 по КККР на
с.Коньово, общ.Нова Загора, в местността „Под село“, с площ от 726 кв.м, вид територия:
земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 2, стар номер: 071004,
при граници: поземлени имоти с идентификатори: 38426.71.3, 38426.71.23, 38426.71.321 и
населеното място.
Предвид горното за тях бил налице правен интерес от предявяване на установителен
иск, който моли съда да образува в дело и след като докаже твърденията си, да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответната Община Нова Загора,
че процесният имот с идентификатор 38426.71.4 по КККР на с.Коньово, общ.Нова Загора, в
местността „Под село“, с площ от 726 кв.м, вид територия: земеделска, с начин на трайно
ползване: нива, категория на земята: 2, стар номер: 071004, при граници: поземлени имоти с
идентификатори: 38426.71.3, 38426.71.23, 38426.71.321 и населеното място, а по стар
/недействащ/ план на с.Коньово - съставляващ празно дворно място с площ от 715 кв.м,
планоснимачен № 497 по плана на селото, е тяхна собственост по наследство от баща им
В.Т.А. с ЕГН **********, б.ж. на с.Коньово, общ.Нова Загора, починал на 23.10.2013 г., на
основание наследствено правоприемство и давностно владение.
Ищците представят писмени доказателства по опис и правят доказателствено искане за
допускане до разпит на двама свидетели.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Община Нова Загора,
представлявана от И.И.Е. – вр.ИД кмет на общината, с който се посочва, че счита предявения иск за допустим и
основателен, но Община Нова Загора не била владяла процесния имот и с поведението си не била давал повод за
завеждане на иска.
Посочва се, че процесния имот бил описан в исковата молба като празно дворно място от 715 кв.., с
планоснимачен № 497 по плана на с.Коньово, общ.Нова загора, извън регулацията на
населеното място. Ищците били представили договор за покупко-продажба на недвижимия
имот от 24.11.1980 г. Понастоящем имотът съставлявал ПИ с идентификатор 38426.71.4 по
КККР на с.Коньово, общ.Нова Загора, в местността „Под село“, с площ от 726 кв.м, вид
територия: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 2, стар номер:
071004, при граници: поземлени имоти с идентификатори: 38426.71.3, 38426.71.23,
38426.71.321 и населеното място.
Твърди, че поземлен имот с идентификатор 38426.71.4 по КККР на с.Коньово, общ.Нова
Загора, с площ 0.726дка бил собственост на Община Нова Загора по силата на чл.19 от
ЗСПЗЗ и бил предоставен с протоколно решение № 1НЗ/27.07.2008 г., с начин на трайно
ползване „нива“, а за имота бил съставен акт № 3552/21.04.2016 г. за частна общинска
собственост.
С оглед изложеното се заявява, че признават предявеният иск, намират го за основателен и няма да се
защитават срещу него.
Моли се съда, при постановяване на решение да се съобрази с разпоредбата на чл.78,
ал.2 от ГПК в частта относно разноските, тъй като ответната страна счита, че не дължи
такива.
В последното откритото съдебно заседание проведено на 15.02.2023 г. процесуалния
представител на ищците адв.М. посочва, че поддържа искова молба и всички твърдения,
съответно доказателства и моли съда да уважи исковата претенция, като основателна и
доказана, съобразно направеното признание на ответника. Моли да бъдат присъдени
направените разноски от ищеца Б. В. Х..
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Съдът прие представените от страните доказателства, а именно: Удостоверение изх.№
2
49/05.09.2022 г. за наследници на В.Т.А., издадено от Кметство с.Коньово, Адвокатски
пълномощни, Договор за покупко-продажба на недвижим имот на л.5 по делото, Скица за
ПИ 38426.71.4 на л.7 по делото, Квитанция за платена държавна такса.
С постъпилата искова молба от ищците против Община Нова Загора се иска да се
признае за установено по отношение на ответната община, че процесния имот, подробно
описан в исковата молба е собственост на ищците на основание наследство и давностно
владение.
Безспорно се установи факта на смъртта на наследодателя В.Т.А., както и че ищците се
явяват негови наследници, а към момента на депозиране на исковата молба имота се води
собственост на Община Нова Загора.
От представеният Договор за покупко-продажба на недвижим имот на л.5 по делото е
видно, че на 24.11.1980 г. наследодателят на ищците В.Т.А. е придобил процесния имот.
Ответната Община Нова Загора, чрез И.И.Е. – вр. ИД кмет на общината е представила в
срока по чл.131 от ГПК писмен отговор с който заявява, че признава предявения срещу нея
иск.
В последното открито съдебно заседание адв.М. моли съда да се произнесе с решение
по признание на иска, съобразно разпоредбата на чл.237 от ГПК.
От така приетото за установено съдът прави следните правни изводи:
Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.
Претендираните от ищците права произтичат от обстоятелството, че били собственици
на процесния имот, оставен им в наследство от техният общ наследодател, който са владяли
необезпокоявано от никого и то със съзнанието на собственици в продължение на повече от
40 години. Тъй като наскоро разбрали, че част от имота е станал общинска собственост, са
предявили иск за установяването на правото на собственост и принадлежността му на
ищците поради наследство и давност, от което следва, че е предявен иск с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.109 от ЗС.
Ответникът представя писмен отговор по предявения срещу него иск, с който се посочва,
че признава иска и няма да се защитава срещу него.
С оглед изложеното, посочените в исковата молба обстоятелства и представените по
делото писмени и гласни доказателства, както и допълнително представените в хода на
процеса, съдът може да направи обоснован извод, че предявеният иск се явява основателен,
поради което следва да бъде уважен в неговата цялост, така както е предявен.
Предявения положителен установителен иск за дължимост на процесните суми, следва
да бъде уважен, съгласно чл.237 от ГПК, поради признание на иска от ответника.
Относно разноските:
Процесуалния представител на ищците - адв.М. моли да им бъдат присъдени
направените разноски по делото.
В отговора си ответника моли съда при постановяване на решение, да се съобрази с
разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК в частта относно разноските, тъй като счита, че не следва
да дължат такива, което съда обаче не намира за основателно, тъй като въпреки направените
признания, настоящия процес е бил необходим, за да се установи собствеността, предвид
обстоятелството, че имота е станал общинска собственост по силата на закона на основание
чл.19 от ЗСПЗЗ и е бил предоставен с протоколно решение № 1НЗ/27.07.2008 г., макар и
Общината да твърди, че не е дала повод за завеждане на настоящия процес.
Процесуалния представител на ищеца – адв.М. моли да им бъдат присъдени
направените разноски по делото. Друг правен ред за установяване собствеността не е
налице, поради което съдът счита, че ответната община дължи на ищците направените
разноски по делото, а именно такива в общ размер на 650.00 лв., от който: 600.00 лв. –
3
адвокатски хонорар и 50.00 лв. – държавна такса.
Водим от горното съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б. В. Т. с ЕГН ********** и
постоянен адрес: ***, Т. В. Т. с ЕГН ********** и постоянен адрес: **** и В. В. А. с ЕГН
********** и постоянен адрес: ***, че ищците Б. В. Т. с ЕГН ********** и постоянен адрес:
***, Т. В. Т. с ЕГН ********** и постоянен адрес: **** и В. В. А. с ЕГН ********** и
постоянен адрес: ***, СА СОБСТВЕНИЦИ на основание наследствено правоприемство от
наследодателя В.Т.А. с ЕГН **********, б.ж. на с.Коньово, общ.Нова Загора, починал на
23.10.2013 г.,, както и на основание давностно владение, на имот с идентификатор
38426.71.4 /тридесет и осем хиляди четиристотин двадесет и шест точка седемдесет и едно
точка четри/ по КККР на с.Коньово, общ.Нова Загора, в местността „Под село“, с площ от
726 кв.м /седемстотин двадесет и шест квадратни метра/, вид територия: земеделска, с начин
на трайно ползване: нива, категория на земята: 2, стар номер: 071004, при граници:
поземлени имоти с идентификатори: 38426.71.3, 38426.71.23, 38426.71.321 и населеното
място, а по стар /недействащ/ план на с.Коньово - съставляващ празно дворно място с площ
от 715 кв.м /седемстотин и петнадесет квадратни метра/, планоснимачен № 497 по плана на
селото.
ОСЪЖДА ОБЩИНА НОВА ЗАГОРА с ЕИК ********* и адрес: гр.Нова Загора, ул.
„24-ти май“ № 1, ДА ЗАПЛАТИ на Б. В. Т. с ЕГН ********** и постоянен адрес: ***,
направените РАЗНОСКИ по делото в размер на 650.00 лв. /шестстотин и петдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на
съобщението от страните пред Сливенски Окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
4