Р Е Ш Е Н И Е
№ 357
гр. Велико
Търново, 15.12.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският административен съд, Х-ти състав,
в публично заседание на двадесет и седми октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия: Ивелина Янева
при секретаря Д.
С., като разгледа докладваното от съдията И. Янева адм.дело N
258 по описа на
Административен съд Велико Търново за 2021 год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на ЕООД „Маг“ с адрес на управление гр.Велико Търново,
ул.„Хан Аспарух“ № 5, ет.1 против Уведомително писмо изх. №
02-040-2600/332 / 02.06.2020г. за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на
селските райони 2014-2020г. за кампания 2018г., издадено от Заместник
изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, с което на дружеството са наложени
санкции за неспазени базови изисквания в размер на 48 222,20лв. и е
оторизирана сума от 0 лв. В жалбата се твърди постановяване на
административния акт в нарушение на процесуалния и материалния закони. Сочи се, че актът е
издаден от некомпетентен орган, при неспазване на формата на акта, при
нарушение на материалния закон и при несъответствие със законовата цел. Същия
не съдържа мотиви и не е ясно въз основа на какво е наложена санкцията. Моли се за отмяна на оспорения
административен акт и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът – Заместник
изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ – чрез процесуален
представител оспорва жалбата, като я намира за неоснователна и недоказана. Моли
за отхвърлянето й и присъждане на сторените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Предмет
на настоящото съдебно производство e Уведомително писмо изх. № 02-040-2600/332 / 02.06.2020г. за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“
от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020г. за кампания 2018г.,
издадено от Заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, с което на
дружеството са наложени санкции за неспазени базови изисквания в размер на
48 222,20лв. и е оторизирана сума от 0 лв.
След като разгледа оплакванията,
изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в
рамките на задължителната проверка по чл.168 от
АПК,
административния съд приема за установено от фактическа страна следното:
ЕООД „Маг“ е
регистриран земеделски производител, който за кампания 2018г. подава заявление
за подпомагане № 1879038 / 25.04.2018г. Заявено е участие по следните схеми и мерки
- схема за единно плащане на площ 43,1 хектара, схема за преразпределително
плащане, схема заплащане на селскостопански практики, които са благоприятни за
климата и околната среда 43,1 хектара, схема за обвързано подпомагане на
плодове 33,74 хектара, схема за преходна национална помощ за земеделска земя на
хектар 43,1 хектара, биологично земеделие 33,74 хектара и компенсаторно плащане
в планинските райони 43,1 хектара. Съгласно Приложение за кандидатстване по
мярка 11 „Биологично земеделие“ 2018г. е заявено направление биологично
растениевъдство и е отбелязано заявление за плащане. Към заявлението е
представен Договор за контрол и сертификация № 159 / 08.02.2018г. между ЕООД „Маг“ и ЕООД „Био сертификейшън“ – орган за контрол
и сертификация. На стопанисваните от дружеството недвижими имоти не е
извършвана проверка на място.
Във връзка с подадената заявка за плащане по мярка
11 „Биологично земеделие“ е издадено оспореното писмо, като в таблица на стр.4
от писмото „Площи с неспазени базови и други изисквания“ колони 11 и 12 са
попълнение с „не“. Наименованието на колоните е съответно „Спазено е
изискването да не се надвишават минималните периоди на преход, съгласно чл.11,
ал.5 от Наредба № 4 / 24.02.2015г.“ и „Заявената от кандидата биологична
дейност не се различава от тази, установена от контролиращото лице“.
В хода на съдебното производство е прието без
възражение заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза, което съдът
кредитира като компетентно, обективно и безпристрастно дадено.
След извършване на служебна
проверка, съдът установи, че обжалвания акт
е издаден от компетентен орган при условията на делегиране на правомощия от
изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", съгласно чл.20а, ал.4 ЗПЗП
и представената Заповед № 03-РД/2891/23.07.2019г. на ИД на ДФЗ.
Актът е
издаден и в предписаната от закона писмена форма, но е немотивиран и издаден
при нарушаване на административнопроизводствените правила за това.
Според чл.59, ал.2, т.4 от АПК, когато
административният акт се издава в писмена форма, той съдържа фактически и
правни основания за издаване на акта. В процесния случай с акта е разпоредено
редуцирането /отказът/ на субсидии по мярка 11 „Биологично земеделие“. От съдържанието на писмото обаче не става ясно какви фактически
обстоятелства са съобразени, за да се разпореди посоченият резултат, и под кое
точно материалноправно основание тези обстоятелства са подведени. За да бъде
спазено изискването за форма, актът следва да съдържа ясно и недвусмислено
изложение на фактическите основания, въз основа на които е постановен той. В
случая обаче в табличен вид единствено са посочени размерите на исканите суми,
на намаленията и на оторизираните суми. Според поясненията в писмото в колона
„Намаления“ се отчитат: - намаления на субсидията след извършени административни
проверки, при които са установени всички недопустими за подпомагане площи в
съответното заявление – проверки за площи, заявени от повече от един кандидат,
проверки на място или автоматизирани проверки спрямо данните в слоя с допустими
площи от СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МОСВ; - намаления на субсидията в
случаите, когато не са спазени сроковете за подаване и/или редакция на
заявлението съгласно чл. 12 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда
за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания; - линейно
намаление съгласно чл. 65, параграф 2, буква „в“ от Регламент (ЕС) № 1307/2013, налагано съгласно чл. 6, параграф 2,
буква „е“, т. iii от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията. В дадените обяснения към
колоните от съдържащите се в акта таблици не се установява какви са
фактическите основания за постановяване на акта, които приема органът. Такива
не могат да се извлекат и от документите, предхождащи издаването на оспореното
уведомително писмо. Цитирането общо на приложимата нормативна уредба не
обосновава извод за наличието на която и да е конкретна хипотеза довела до
постановяване на акта. Излагането на релевантните факти и обстоятелства от
органа е следвало да бъде извършено при издаване на административния акт, тъй
като посочването им едва в съдебно заседание е свързано с възможност за подмяна
на съображенията, мотивирали преценката на органа, което е недопустимо. Непосочването
на фактически основания в акта в конкретната хипотеза не позволява да бъде
идентифицирана волята на административния орган относно упражненото правомощие
да отказва финансиране, както и да бъде извършена последваща проверка за
условията за неговото упражняване, т. е. проверка за материалната
законосъобразност на акта. Освен това, от съдържанието на акта не се установява и въз основа на кои правни
основания е издаден същия, тъй като конкретни такива също не са посочени. Дотук изложеното е достатъчно да обоснове отмяната на процесното писмо с
оглед порока по чл.146, т.2 от АПК.
Едва в Становище на Директор дирекция „Директни
плащания“ до Директора на ОД на ДФЗ Търговище са изложени конкретни съображения
за постановения отказ за подпомагане – парцелите са заявени с код на дейност
БРП 3 и са надвишени минималните периоди на преход за тях, както и установено
разминаване между декларираното състояние „в преход“ и установеното и въведено
от контролиращото лице „биологично производство“. След депозиране на това
становище пред съда постъпва и изявление на процесуалния представител на
жалбоподателя за допусната техническа грешка при подаване на заявлението и
липсата на законова възможност за коригирането на тази грешка. Наведените нови
твърдения на страната водят до извод, че нито при подаването на заявлението,
нито при издаването на административния акт представител на дружеството е бил
надлежно уведомен за причините за отказа за подпомагане по тази мярка.
По отношение на твърдението за разминаване в
декларирането на площите от жалбоподателя и контролиращото лице в
административния акт липсват каквито и да било фактически установявания. Не е
посочено кое е контролиращото лице, какво е декларирано от него за всеки един
парцел, кога е декларирано това обстоятелство и в кой публичен регистър е
налице тази информация, запознато ли е дружеството с декларираните от
контролиращото лице данни и възможна ли е корекция на заявлението за
подпомагане след проверката на контролиращото лице и дадените от него изводи. Едва
в хода на съдебното производство е представено копие от някакъв документ, без
заглавие, с подпис и печат на контролиращо дружество и с дата 17.01.2019г. В
този документ в табличен вид са отразени разнообразни данни за различни
земеделски производители. По отношение на жалбоподателя може да се извлече, че
състоянието на парцелите към 11.06.2018г. е биологично. Следователно към
момента на подаване на заявката за плащане липсва удостоверяване от
контролиращото дружество на обстоятелството за преминат преходен период и
наличие на биологично производство и заявените от дружеството данни
съответстват на състоянието на парцелите.
По отношение на второто
основание за постановяване на отказа – надвишаване на минималния период на
преход – отново в административния акт липсват конкретни факти. Не е посочено
през коя година е поет биологичния ангажимент, от кога е започнало
сертифицирането на парцелите, какви са минималните периоди на преход – все
факти от значение за достигане на извод за наличие на правно основние за отказ
за подпомагане. При липсата на конкретни факти в административния акт недопустимо
е едва в съдебно производство те да се установяват.
Следва да се отбележи и наличието на неправилно
приложение на материалния закон. Посоченото в писмото основание за отказа за
плащане е разпоредбата на чл.11, ал.5 от Наредба № 4 / 2015г. и неспазване на
минималните периоди за преход. Посочената правна норма е приета през 2020г. и
има действие от влизането й в сила на 24.04.2020г. Периода, за който се
претендира плащане, и през който земеделският производител следва да отговаря
на определени правила е 2018г. Следователно отказът е постановен въз основа на
матирална правна норма, която не е съществувала към момента на
правоотношението. Основен правен принцип е приложение на материален закон,
действащ по време на възникване на спорното право. В конкретния случай
жалбоподателя претендира възникнало през 2018г. право на изплащане на
подпомагане по мярка 11 и следва да бъде съобразен материалния закон, действащ
към този момент. Следователно в оспорения административен акт не само липсват
факти, но и е налице неправилна правна квалификация на основанието за отказ,
което води до извод за неговата незаконосъобразност.
Следва да се отбележи и обстоятелството, че
разпоредбата на чл.11, ал.5 от Наредба № 4 / 2015г. предвижда да не се изплащат
сумите по ал.1 на същия член спрямо стопанства, които надвишават минималните
периоди на преход разписани в Регламент 889 / 2008г. Дори да игнорираме факта,
че в този регламент се предвиждат различни периоди на преход при различни
условия, и че използвания термин „не по-малко” води до извод за възможността
периода на преход да продължи и повече от посочения, то не можем да игнорираме
обстоятелството, че административния орган е събрал доказателства за наличието
на биологично производство на процесните площи в периода на заявлението за
плащане. При установяване на този факт плащане на заявените суми е дължимо по
реда на чл.11, ал.2 от Наредба № 4 / 2015г. – за биологично стопанство.
Административният орган не е изследвал наличието на обстоятелства за изплащане
на сумите по програмата на друго основание, нито е дал възможност на
земеделския производител да измени основанието за изплащане на суми по
програмата. След като целта на подпомагането по мярка 11 „Биологично
производство” е да се постигне производството на продукция, отговаряща на
условията тя да бъде сертифицирана като биологична или целта е производство на
чиста храна, то тази цел е постигната от жалбоподателя през 2018г. и той е
произвел биологична продукция. Постигането на целта на програмата следва да
бъде поощрявано. Несъответстващо на целта на закона – постигане на производство
на биологична продукция – е поведението на ответника с постановяване на отказ
за подпомагане за кампания 2018г. при установено от него биологично
производство.
С оглед установеното неправилно приложение на
процесуалния и материалния закони, съдът намира, че оспорения акт следва да
бъде отменен и преписката върната на ответника за ново произнасяне.
С оглед изхода на спора основателно се явява искането
на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на сторените по
делото разноски съобразно представен списък с разноските и доказателства за
действителното им плащане. От претендираните разноски в размер на 600лв.
депозит за вещо лице следва да бъде уважено искането за сумата от 400лв, а
остатъка е наличен по сметка на съда.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Уведомително писмо изх. № 02-040-2600/332 /
02.06.2020г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка
11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони
2014-2020г. за кампания 2018г., издадено от Заместник изпълнителен директор на
ДФ „Земеделие“, с което на дружеството са наложени санкции за неспазени базови
изисквания в размер на 48 222,20лв. и е оторизирана сума от 0 лв.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие” да заплати
на ЕООД „Маг“ с адрес на управление гр.Велико Търново, ул.„Хан Аспарух“ № 5,
ет.1 сума в
размер на 450лв. ( четиристотин
и петдесет лева ).
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд, в 14 – дневен срок от получаването му.
Съдия: