О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 3305 08.2019 година град Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На трети април две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
като разгледа
докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 2745 по описа за 2018 година
Предявен
е иск с правно основание чл.134 ЗЗД, вр. с чл.124, ал.1 ГПК.
Дружеството ищец „Мото-Пфое“ ЕООД в качеството си на
процесуален субституент твърди, че титулярът на предявеното право „Агройокон
92“ ООД е негов длъжник по договор за лизинг от 03.04.2006г. Във връзка с
вземания по договора срещу дружеството била издадена заповед за изпълнение по
две ЧГД - № 18655/2011г. и № 18657/2012г. На 06.03.2014г. след развили се производства
за установяване съществуването на вземанията, които приключили с издаване на
изпълнителен лист срещу дружеството ответник, било образувано изпълнително дело
№ ********* г. по описа на ЧСИ ********, което впоследствие било изпратено по
подсъдност на ЧСИ *********, при когото било образувано с № ********. Поддържа
се, че към имуществото на „Агройокон 92“ ООД принадлежал и недвижим имот,
подробно описан в исковата молба и представляващ обособена част - цех за
сладолед със застроена площ 131 кв.м. и идентификатор ********* по кадастралния
план на гр. Р.. На 09.12.2013г. бил
издаден нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена
проверка, по силата на който ответниците В.С., Л.С., Й.С. и А.С. били признати
за собственици по давностно владение на процесния имот, като съответно В.С. и Л.С.
били признати са собственици на ½ ид. част в режим на СИО, а Й.С. и А.С.
на останалите ½ ид. части също в режим на СИО. Ищецът поддържа, че този имот е с
единствен собственик „Агройокон 92“ ООД, а със съставянето на самия нотариален
акт е намалено имуществото на длъжника, което служи за обезпечаване на
вземанията на неговия кредитор. Тъй като лицето Л.Я.С. било управител на
ответното дружество, се твърди, че била налице и свързаност между дружеството и
него самия и останалите ответници, поради което и дружеството бездействало и не
е предявявало правото си на собственост като по този начин се засягали
интересите на кредиторите. Предвид това и съобразно чл.134 ЗЗД ищецът предявява
иск за установяване по отношение на ответниците, че дружеството „Агройокон 92“
ООД е единствен собственик на процесния недвижим имот.
Ответниците В. и Й. С. считат, че предявеният иск е
неоснователен. Твърдят, че той е недопустим, тъй като между тях и дружеството
„Агройокон“ 92 ООД е налице влязло в сила решение по гр. дело № 15469/2013 г.,
с което е признато за установено, че В. и Й. С. са собственици на имота. Освен
това те поддържат, че са държали и владели имота като собствен повече от 17
години, като са демонстрирали владението си и намерението да своят имота пред
двамата управители на „Агройокон“ Л.С. и Б.Б.. Отричат дружеството да е влизало
във владение на имота. Освен това
поддържат, че дружеството притежава достатъчно друго имущество, което може да
служи за обезпечение на кредитора.
Ответниците Л.С. и А.С. считат, че искът е
неоснователен. Намират, че имотът е собственост на В. и Й. С., които го владеят
повече от 17 години.
След
като разгледа приложените по делото доказателства и съобрази становищата на
страните, съдът намери, че направеният от ответницит отвод за пресъдено нещо е
основателен.
Съгласно чл.298, ал.1 ГПК решенията влизат в сила само
между същите страни, за същото искане и на същото основание, а според чл.298,
ал.2 ГПК влязлото в сила решение има действие за наследниците на страните,
както и за техните правоприемници.
С иска по чл.134 ЗЗД за кредитора се урежда възможност
да упражни имуществените права на длъжника, когато неговото бездействие
заплашва удовлетворението на кредитора, освен ако се касае за такива права,
чието упражняване зависи от чисто личната преценка на длъжника. При завеждането
на този иск кредиторът действува като процесуалне субституент и не предявява
свои права, а тези на длъжника.
По делото се установи безспорно, че с решение от
14.03.2014г. постановено по гр. д. № 15469/2013г. на Пловдивския районен в
отношенията между дружеството „Агройокон – 92“ ООД, В.Л.С. и Й.Л.С. е било признато за установено, че двете
физически лица са собственици на следните недвижими имоти находящи се в гр. Р.*********:
1. Цех за сладолед – идентификатор на сградата № *********, който представлява
едноетажна промишлена сграда със застроена площ 131 кв.м.; 2.Цех за млечни
произведения с идентификатор на сградата № ********, който представлява полумасивна
сграда с площ 231 кв.м.; 3. Трафопост с идентификатор на сградата № **********,
който представлява едноетажна масивна сграда със застрена площ от 38 кв.м. при
квоти 95/100 ид.ч. за В.С. и 5/100 ид.ч. за Й.С., въз основа на давностно
владение продължило повече от 10 години, считано от 02.01.2002г. /лист 60/.
От това следва, че дружеството ищец „Агройокон – 92“ ООД, което е страна и
настоящото дело е обвързано от обективните предели на силата на пресъдено нещо
по гр. д. № 15469/2013г. на Пловдивския районен съд досежно предмета на
настоящото дело – правото на собственост върху обособената част представляваща
цех за сладолед с идентификатор № ********* и площ от 131 кв.м. Доколкото процесуалният
субституент, в качеството си на кредитор не предявява свои, а правата на
дружеството длъжник, следва че силата на пресъдено нещо трябва да бъде
зачетена, макар „Мото пфое“ ЕООД да не е било страна по предходното дело.
Съдът намира, че в случая следва да се приеме и
наличие на субективен идентитет на страните, доколкото основанието за
придобиване на собствеността, посочено в съдебното решение по гр.д. № 15469/2013г.
на ПРС е придобивна давност по чл.79, ал.1 ЗС, а не е спорно, че другите двама
ответника по настоящия иск - Л.Я.С. и А.А.С. са съпрузи на ищците по дело
15469/2013г. При осъществяване на давностно владение, започнало през
02.01.2002г. имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност,
поради което тези ответници, като задължителни необходими другари се явяват
обвързани от силата на пресъдено нещо формирана по гр. д. № 15469/2013г. на ПРС.
Според чл.299, ал.2 ГПК повторно заведеното дело се
прекратява служебно от съда.
Поради това, че отводът на ответниците за сила на
пресъдено нещо е основателен настоящото производство следва да се прекрати като
недопустимо. Без значение за допустимостта на иска е обстоятелството, че
влязлото в сила решение по гр. д. № 15469/2013г.
на ПРС може да бъде противопоставено на кредитора „Мото-Пфое“ ЕООД. Това е
така, защото ако е засегнат от сделки или действия, които намаляват имуществото
на длъжника, кредиторът разполага с друг способ за защита, който лежи извън
възможностите уредени в чл.134 ЗЗД.
На осн. чл.78, ал.4 ГПК ищецът следва да заплати на
ответниците В.С. и Й.С. деловодни разноски за адвокатско възнаграждение от по
860 лв. за всеки от двамата.
Мотивиран така, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като
недопустима исковата молба на „Мото-Пфое“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. Сливница №444, действуващо в качеството на
процесуален субституент на „Агройокон -92“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Раковски, обл. Пловдив, ул. Филип Славов № 57 против В.Л.С. ЕГН **********, Л.Я.С. ЕГН
**********, двамата с адрес ***, Й.Л.С. ЕГН ********** и А.А.С. ЕГН **********
двамата с адрес *** за установяване, на осн. чл.134 ЗЗД, вр. с чл.124, ал.1 ГПК,
по отношение на ответниците, че дружеството „Агройокон -92“ ООД е собственик на
следния недвижим имот, находящ се в гр. Р.: обособена част – цех за сладолед,
представляваща едноетажна промишлена сграда със застроена площ от 131 кв.м. с
идентификатор на сградата *******, построен в имот пл. №*******, за който са
образувани УПИ І, ІІ и VІ в кв. 601 по кад. план и ПУП- ПР
по плана на гр. Р. одобрен на 17.03.2008г..
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №2745/2018г. по
описа на Пловдивския районен съд.
ОСЪЖДА „Мото-Пфое“ ЕООД да заплатят
на В.Л.С., на осн. чл.78, ал.4 ГПК, сумата 860 лв. /осемстотин и шестдесет лева/ деловодни разноски.
ОСЪЖДА „Мото-Пфое“ ЕООД да
заплатят на Й.Л.С., на осн. чл.78, ал.4 ГПК, сумата 860 лв. /осемстотин и
шестдесет лева/ деловодни разноски.
Определението може да бъде обжалвано
пред Пловдивския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./Ж.Желев/
Вярно
с оригинала
ВД