О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№
/ 24.03.2021 год., гр.
Провадия
Провадийският районен
съд, втори състав на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и първа
година, в закрито заседание в следния състав:
Районен съдия: Елена Стоилова
разгледа гражданско
дело № 473 по описа на съда за 2020 година, установи:
Производството е
образувано по искова молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христо
Смирненски“ 9, партер, офис 1-2, срещу М.Я.Д., с постоянен адрес ***.
Съдът, като взе
предвид, че в рамките на предоставения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК особения представител
на ответника е депозирал отговор на исковата молба, намира, че на основание чл.
140, ал. 3 ГПК следва да насрочи делото; да се произнесе по доказателствените
искания, като допусне доказателствата, които са относими, допустими и
необходими.
Съдът на основание чл.140, ал.3 от ГПК изготви следния
проект доклад по делото:
В исковата молба се излага, че ищецът е
подал заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение, която е
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, в резултат на което и
съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД възниква правен интерес от завеждане на установителен иск
за вземанията на дружеството срещу него.
Твърди се, че е подписан Договор
за паричен заем № 5458251 от 31 юли 2018 г. между „Вива Кредит" ООД като
Заемодател и М.Я.Д. като Заемател, с който Заемателят удостоверява, че е
получила Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по
паричния заем.
Сключен Рамков договор за прехвърляне
на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и
Приложение № 1 към него от 01 август 2019 г. г. между „Вива Кредит" ООД,
ЕИК ********* и „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, ЕИК
*********, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за
контрол на просрочени задължения" ЕООД изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности.
Съгласно сключения договор за заем,
Заемодателят се е задължил да предостави на ответника сума в размер на 800
лева, под формата на паричен заем, който се усвоява в търговски обект от
клоновата мрежа на „ИЗИПЕЙ" АД. С подписването на договора, М.Я.Д.
удостоверява, че е получил от Заемодателя заемната сума от 800 лева, като
договорът има силата на разписка за предадена, съответно получена сума.
Заемателят се е задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на
сключения договор, като заплати сума в размер на 1 302.21 лева, ведно с
договорната лихва на 9 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 144.69 лв.
(включваща първоначална главница и договорна лихва и такса за експресно
разглеждане). В договора страните се съгласяват, че със сключването на същия ще
се рефинансира текущият заем на ответника по Договор за паричен заем № 5440368 в
размер на 410.65 лева. Страните са направили изрично изявление за прихващане на
насрещни изискуеми задължения, като в случая процесният договор има сила на
разписка. След извършеното прихващане задължението на Заемателя се погасява
изцяло, а Заемодателят му изплаща остатъка от заемната сума по договора. По
договора за паричен заем, М.Я.Д. е извършвала плащания в общ размер на 185 лв..
Към момента дължимата главница е в размер на 722.40 лв.
За ползването на предоставената заемна
сума по сключения Договор за паричен заем № 5458251 от 31 юли 2018 г.,
ответникът дължи договорна лихва, в размер посочен в договора. Била начислената
договорна лихва в размер на 113.36 лева за периода от 30 август 2018 г. -
датата на първата вноска до 27 април 2019 г. - датата на настъпване на падежа
на договора.
Ответникът дължи такса за експресно
разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 321.67 лева,
тъй като се е съгласил с това.
Съгласно клаузите на договора,
Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да
предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно
- поръчител физическо лице, което да отговаря на посочените в договора условия
ИЛИ валидна банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем,
в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна за
целия срок на договора за заем. Поради неизпълнение на цитираните задължения от
страна на Заемателя, съгласно уговореното от страните по договора, на същия е
начислена неустойка за неизпълнение в размер на 361.98 лева, която е дължима на
падежната дата на погасителната вноска.
Дължимата към момента на подаване на
исковата молба неустойка за неизпълнение на договорното задължение за
предоставяне на обезпечение е в размер на 321.76 лв.
Разпоредбите на договора предвиждат,
че кредитополучателят се е запознал с Тарифа на Вива кредит ООД, която е
актуална към датата на сключване на договора и се намира, както във всеки
търговски обект от клоновата мрежа и партньорска мрежа на Заемодателя, така и
на интернет страницата - www.vivacredit.bg. Тарифата представлява неразделна
част от договора. В последната е посочено, че при забава на плащане на
погасителна вноска, ответникът дължи на Кредитора определени суми,
представляващи направени разходи за провеждане на телефонни разговори,
изпращане на писма, покани и електронни съобщения за събиране на просроено
вземане, както и разходи за събиране на просрочените вземания, включващи
ангажиране дейността на лице/служител, което осъществява и администрира
дейността по събиране на вземането. В настоящия случай се твърди, че М.Я.Д.
дължи разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер
на 245лв.
Ответникът е трябвало да изплати целия
заем на 27 април 2019 г. - последната падежна дата, но това не се е случило,
поради което дължи и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената
главница, в размер на 35.03 лева от 28 април 2019 г. датата, следваща деня на
последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на
заявлението - 28 януари 2020 г. г., ведно със законната лихва върху главницата
от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите
суми.
Иска се признаване на установено в отношенията
между страните, че „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД има
следните вземания срещу М.Я.Д.: 722.4 лв. главница; 113.36 лева за периода от
30 август 2018 г. до 27 април 2019 г. г.; 321.76 лв. неустойка, 321.67 лв.
такса за експресно разглеждане на документите; 245 лв. разходи и такси за
извънсъдебно събиране; 35.03 лихва за забава /мораторна лихва/ върху
непогасената главница, от 28 април 2019 г. - датата, следваща деня на
последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на
заявлението - 28 януари 2020 г. г., ведно със законната лихва върху главницата
от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите
суми. Иска се присъждане на разноски по заповедното и исковото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор
от особения представител на ответника.
В него се заявява, че исковата молба е редовна, а исковете допустими.
Твърди се, че исковете са основателни и сумата претендирана от ищеца е дължима
на ищеца по силата на сключения между него и заемателя рамков договор за цесия.
Твърди се, че задължението на ответницата действително произтича от Договор за
паричен заем № 5458251 от 31 юли 2018 г., сключен между „Вива Кредит" ООД
и ответницата.
Ответницата работела в чужбина и имала намерение, когато се завърне да
изплати процесния кредит.
Правна
квалификация на предявените искове:
Предявен е
установителен иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, с искане да бъде
прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумите описани в издадената Заповед за изпълнение на парично задължение издадена
по ч.гр.д.123/2020г. по описа на ПРС.
Съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 5, вр. ал. 2 ГПК, указва на страните,
че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка от тях е длъжна да установи
спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и
връзките между тези факти.
Съдът
на основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК указва
на ищеца, че носи доказателствената тежест да докаже, че между цедента и
ответника е сключен процесния договор за кредит, с посочените в исковата молба
условия, че цедента е изправна страна по него, цедирането на вземането,
изискуемостта на процесния вземания.
Съдът на основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК указва на
ответника,
че няма факти, които да са в негова доказателствена тежест предвид направеното
признание на иска.
Съдът на основание чл.146, ал.2 от ГПК
намира, че няма
факти, за които страните не сочат доказателства.
Съдът
на основание чл.140 от ГПК следва да се произнесе по допускане на
доказателствата.
Следва да бъдат
допуснати за приемане представените с исковата молба писмени доказателства,
като допустими и относими към предмета на спора, както и чгд 123/2020 на ПРС.
Съдът намира, че няма
основания за прекратяване на производството на този етап от него,, тъй като
предявения иск е допустим.
Водим от горното и на
основание чл.140 ал.1 и ал. 3 от ГПК, Провадийският районен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно
заседание на 21.04.2021 год. от 10:10
часа, за които дата и час да се призоват страните.
ДОПУСКА приложените към исковата молбата писмени
доказателства и чгд 123/2020г. на РС Провадия.
УКАЗВА на ищеца в
срок до приключване на първото по делото заседание да заяви дали иска съдът да
се произнесе с решение при признание на иска.
НАПЪТСТВА страните към сключването на съдебна
спогодба, медиация, извънсъдебно споразумение или друг способ за доброволно
уреждане на спора, последиците от които са по-благоприятни за тях.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван способ чрез медиация,
страните могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на
съдебния спор и сключат по тях споразумение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в
Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев”
№12, ет.4 , в сградата, в която се помещава СИС при ВРС.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един
месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено
съобщение, страните са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
неизпълнение на това задължение, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
ДА СЕ ВРЪЧИ ПРЕПИС от определението на страните, на
ответника да се връчи чрез особения му представител, а на ищеца и от
отговора на исковата молба.
Определението не
подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………………….