Р Е Ш Е Н И Е
Номер 512 от 05.04.2021 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Бургас, трети състав, на двадесет и четвърти март две хиляди
и двадесета година в публично заседание в следния състав:
Председател: Чавдар Димитров
при секретаря Ирина Ламбова като разгледа докладваното от съдия Димитров административно дело номер 431 по описа за 2021 година и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба
на „Комфиш“ ООД, ЕИК ********, представлявано от управителя Х.Т.Т., с адрес на
кореспонденция: гр.Бургас, кв. Победа ул.“Бистрица“ №22, против Заповед за
налагане на принудителна административна мярка №ФК-32-0052202/05.02.2021г.,
издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни
дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с
която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС е наложена
принудителна административна мярка „Запечатване на
търговски обект“ –магазин за риба, находящ се в гр.Бургас, ТК Краснодар, бл.2, м.4,
стопанисван от жалбоподателя, като на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е
забранен достъпа до обекта за срок от 30 дни. Иска се от съда да отмени
оспорваната заповед като неправилна и незаконосъобразна.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител.
Ответната страна
се представлява от юрисконсулт И., която оспорва жалбата. Пледира същата да
бъде отхвърлена, като бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Представя
допълнителни писмени доказателства.
След като прецени твърденията на страните и
събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата
е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е основателна.
Предмет на
оспорването е Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-32-0052202/05.02.2021г.,
издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни
дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с
която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС е наложена
принудителна административна мярка „Запечатване на
търговски обект“ – магазин за риба, находящ се в гр.Бургас, ТК Краснодар, бл.2,
м.4, стопанисван от жалбоподателя, като на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е
забранен достъпа до обекта за срок от 30 дни.
На 30.01.2021г. в хода на извършена проверка на търговски
обект – магазин за риба, стопанисван от
жалбоподателя, е установено, че при извършена контролна покупка на шаран на стойност
от 22 лв. не е издадена фискална касова бележка от монтираното в обекта
фискално устройство. Проверяващите
установили, че е налице касова разлика в размер на 02.90 лв. между наличните
парични средства в касата и тези,
маркирани във ФУ и е налице дневен оборот за 29.01.2021г. на стойност 101.60
лв. След като се легитимирали, контролните
органи отпечатали дневен финансов отчет от касовия апарат и разпечатка КЛЕН за
30.01.2021г. Резултатите от
проверката са обективирани в протокол за извършена проверка.
При така
изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото
писмени доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:
Съобразно
разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.
Заповед за
налагане на принудителна административна мярка №ФК-32-0052202/05.02.2021г., издадена
от директор на дирекция „Контрол“ в Териториална дирекция на НАП Бургас, е
издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл.186, ал.3 от ЗДДС и
правомощията предоставени му със заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г., издадена от
изпълнителния директор на НАП.
Съгласно
чл.186, ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярка се налага с
мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице. От тази правна норма следва извод, че заповедта издадена по
този ред, в качество и́ на индивидуален административен акт, следва да
отговаря на всички законови изисквания по чл.59 от АПК. Съгласно чл.59, ал.2,
т.4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни
основания за неговото издаване, каквито са изложени в заповедта .
При издаването на заповедта от административният орган
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Заповедта е
издадена в писмена форма и съдържа задължителните законоустановени реквизити -
наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат,
разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока
на изпълнение на ПАМ, срок и реда за обжалване и подпис на физическото лице,
персонализиращо административния орган.
В случая са налице и материалноправните предпоставки
за налагане на ПАМ.
Съгласно приложимата материалноправна разпоредба на
чл.186, ал.1, т.1, б.”а” от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване
на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на
съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба.
Съгласно чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г.
за регистриране и отчитане
на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, независимо от документирането с първичен счетоводен документ,
задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от
ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл.3,
ал.1 - за всяко
плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на
пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез
наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3,
ал.1. В чл.25, ал.3
от Наредбата е предвидено, че фискалната касова бележка в случаите по ал.1 се издава при
извършване на плащането, като лицата по чл.3 са длъжни едновременно с
получаване на платената цена да предоставят на клиента издадената фискална
касова бележка.
В съставения протокол за извършена
проверка, е посочено, че при заплащане на
сумата не е издаден фискален бон от наличното в обекта фискално устройство. Ето
защо, след като в случая за извършеното плащане не са издадени нито фискален
бон от фискално устройство, нито касова бележка от кочан, правилно е прието, че
е налице посоченото нарушение на нормата на чл.186, ал.1, т.1 от ЗДДС.
За налагане на ПАМ е достатъчно да бъде надлежно, т.е.
с АУАН констатирано нарушение, каквото в случая е налице. С АУАН №F 589105/10.02.2021г. е констатирано неиздаването на
фискална касова бележка за извършеното плащане, което нарушение е описано в
съставения протокол за извършена проверка, което представлява фактическо
основание за издаването на заповедта. По делото не са ангажирани доказателства
опровергаващи констатациите на органите по приходите и правилно е прието в
обжалваната заповед, че са налице предпоставките на чл.186, ал.1, т.1, б.”а” от ЗДДС, за налагане на ПАМ. Следва да се има в предвид, че в цитираната хиопотеза
органът действа при условията на обвързана компетентност, поради което при доказаното
наличие на предпоставките на чл.186, ал.1 от ЗДДС, органът е бил длъжен да
издаде заповед за прилагане на ПАМ, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции. Заповедта е мотивирана именно с наличие предпоставките за
прилагане на ПАМ – нарушение на реда за отчитане продажбите в търговския обект.
Относно продължителността на срока, съдът съобрази
следното:
В разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДДС е предвидена
възможност, принудителната административна мярка запечатване на обект да се
прилага за срок до един месец. След като законодателят не е предвидил абсолютен
размер на срока, то административният орган е длъжен да обоснове неговата
продължителност в рамките на нормативнопредвидените „до 30 дни“. В случая съдът,
при зачитане на представените в о.с.з. писмени доказателства от страна на
ответника, констатира неколкократно налагани ПАМ, с влезли в сила заповеди,
вкл. с продължителност на мярката от 30 дни. Това обстоятелство обаче не е било
надлежно изложено в мотивите на оспорения адм. акт от страна на
административния орган, като основание за определяне на максималната
продължителност на ПАМ, регламентирана в ЗДДС, поради което не може да бъде
зачетено от страна на контролиращата инстанция, тъй като липсват изложени от
страна на органа съображения в тази насока. Вместо това са изложени фактически
обстоятелства, част от които са елементи от състава на самото констатирано
нарушение, (като неиздаването на касов бон при покупката), поради което не
могат да участват и при индивидуализацията на продължителността на ПАМ. Друга
част от изложените обстоятелства са ирелевантни за продължителността на мярката
- като обстоятелството, че нарушителят е регистриран по ЗДДС или това че
среднодневният му оборот (за неуточнен период от време) възлиза на 735,48 лева,
респ. декларираните за периода 2017г. - 2019г. финансови резултати, като
последните са и недоказани такива - например относно наличето на създадена
организация на работа, позволяваща част от оборота на търговеца да не се отчита
през фискалното устройство. Наличието на три констатирани административни
нарушения от същия вид, допуснати от страна на търговеца през 2018г., но
липсата на допуснати такива през 2019г. и 2020г. не може да обоснове извод за нарочносъздадена
организация на работа , позволяваща укриване на обороти, още повече че
представените по делото наказателни постановления в подкрепа на този извод, са
без надлежна заверка, която да удостовери, че същите към момента на приключване
на съдебното дирене са влезли в сила.
Така изложените мотиви не обосновават определянето на максималната
продължителност на наложената мярка в достатъчна степен, като съдебният състав
не може да допълва волята на органа в тази й част с нови обстоятелства и
фактически констатации, каквито са по-рано наложените ПАМ за идентични
нарушения, тъй като това би нарушило правото на защита и пълноправно участие в
производството на самия жалбоподател. Поради изложеното съдът констатира
несъразмерност между определеният максимален размер на наложената ПАМ и
обстоятелствата, изложени от административния орган като основание за
определянето му. Доколкото индивидуализацията на ПАМ по вид и размер е предмет
на оперативната самостоятелност на органа, съдебният състав не е в състояние да
изменя/намаля нейната необоснована продължителност. По тази причина оспорената
заповед и наложената с нея ПАМ запечатване на обекта за срок от 30 дни се явява
незаконосъобразна, каквато е и разпоредената забрана за достъпа до обекта на
основание чл.187, ал.1 от ЗДДС.
За пълнота на
изложението следва да бъде посочено, че наложената ПАМ формално съответства на
целта на закона. Целта на разпоредбата
на чл.
186 от ЗДДС е с преустановителен и превантивен характер т.е. има за цел на
първо място да попречи на лицето, на което е наложена, да продължава да
извършва нарушение от този вид и на второ да го превъзпита към спазване на
законовите норми, както персонално към наказаното лице, така и по отношение на
останалите търговци.
Въпреки това,
с оглед на изложеното относно констатираните дефекти, жалбата против заповед за
налагане на принудителна административна мярка №ФК-32-0052202/05.02.2021г., е основателна
и следва да бъде уважена.
По делото е
направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на
процесуалния представител на ответника. С оглед изхода на спора пред настоящата
инстанция такова не следва да бъде присъждано.
Предвид
гореизложеното, на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Бургас, трети състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалбата на „Комфиш“ ООД,
ЕИК ********, представлявано от управителя Х.Т.Т., Заповед за налагане на
принудителна административна мярка №ФК-32-0052202/05.02.2021г., издадена от
началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“,
главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: