Решение по дело №4518/2013 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 1864
Дата: 15 ноември 2013 г.
Съдия: Светла Илменова Замфирова
Дело: 20134430104518
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 август 2013 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

***,  15. 11. 2013 год.

 

Плевенският районен съд, шести граждански състав, в публичното заседание на осми ноември двехиляди и тринадесета година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА     

при секретаря С.Ц., като разгледа докладваното от съдията СВЕТЛА ЗАМФИРОВА гр.д.№ 4518, по описа за 2013 г, за да се произнесе, взе предвид:

Иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1 и т. 3, вр. чл. 225, чл. 128, т.2, чл.  220, вр. чл. 222, вр. чл. 224 от КТ, вр. чл. 86 от ЗЗД,  вр. чл. 310, ал.1, т. 1 от ГПК.

           Делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от  Т.Т.В., ЕГН **********, от ***,  чрез пълномощник адвокат С.И.,***, против   ***, представлявано от И.Б.И.,***,  с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1 и т. 3, вр. чл. 225, чл. 128, т.2, чл.  220, вр. чл. 222, вр. чл. 224 от КТ, вр. чл. 86 от ЗЗД,  вр. чл. 310, ал.1, т. 1 от ГПК.

В исковата молба ищецът твърди, че е работил по трудово правоотношение на длъжност *** съгласно трудов договор, сключен на 13. 03. 2013 г. с работодателя ***

Твърди се, че по силата на ***, трудовото му правоотношение е било прекратено на основание чл. 328, ал.1, т.1у във връзка с чл. 220, ал.1 от Кодекса на труда - поради закриване на предприятието, без работодателят да спази законоустановения едномесечен срок на предвиденото от закона едномесечно предизвестие. Твърди се, че от заповедта е видно и какви суми му е начислил като трудови възнаграждения и обезщетения при прекратяване на трудовото му правоотношение. Твърди се, че тези факти са вписани и в трудовата му книжка.

Ищецът счита, че основанието за прекратяване на трудовото му правоотношение, визирано в чл. 328, ал.1, т.1 КТ - закриване на предприятието, вписано в Заповедта за прекратяване и в трудовата ми книжка, не се е осъществило, т.е. към датата на уволнението му дружеството - работодател не е било прекратено.

Твърди се, че при прекратяване на трудовото му правоотношение, работодателят му е дължал и не му е изплатил трудово възнаграждение за месец май 2013г. в размер на 400 лв. и за месец юни 2013г. в размер на 342.72 лв., както и обезщетения по чл.220, ал.1 КТ за неспазено предизвестие в размер на едно брутно трудово възнаграждение - 400 лв, обезщетение по чл.222, ал.1 КТ за оставане без работа в размер на едно брутно трудово възнаграждение - 400 лв./ невписано в заповедта за уволнение/

Ищецът счита, че с оглед гореизложеното,  за него е налице правен интерес да предяви настоящите обективно съединени искове, поради което моли,  съдът да постанови решение, с което:

- да осъди ответника ***, със седалище и адрес на управление: ***, на основание чл.128, т.2, във връзка с чл.220, ал.1, чл.222, ал.1 КТ да му изплати сумата от 1542.72 лв, представляваща сбора на дължимите трудови възнаграждения за месец май 2013г. в размер на 400 лв. и за месец юни 2013г. в размер на 342.72 лв, както и обезщетения по чл.220, ал.1 КТ за неспазено предизвестие в размер на едно брутно трудово възнаграждение - 400 лв, обезщетение по чл.222, ал.1 КТ за оставане без работа в размер на едно брутно трудово възнаграждение - 400 лв, както и мораторната лихва, натрупана върху всяка от сумите от датата на дължимостта до датата на исковата молба, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

-  на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ да признае уволнението му за незаконно и да го отмени;

-  на основание чл.225, ал.1 КТ във връзка с чл.344, ал.1, т.1 КТ да осъди ответника да му изплати обезщетение за оставане без работа за периода на уволнението 27.06.2013г— 27.12.2013г. в размер на 2 400 лв, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл.131 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ответната страна.

Ищецът се  представлява от адв.  С.И.  - ПлАК  и поддържа исковата молба.

Ответникът не се явява и не се представлява.

Въз основа на така установеното, съдът прави следните изводи:

Ищецът  е работил по трудово правоотношение на длъжност *** съгласно трудов договор, сключен на 13. 03. 2013 г. с работодателя *** По силата на ***, трудовото му правоотношение е било прекратено на основание чл. 328, ал.1, т.1, във връзка с чл. 220, ал.1 от Кодекса на труда - поради закриване на предприятието, без работодателят да спази законоустановения едномесечен срок на предвиденото от закона едномесечно предизвестие.

Допусната и изслушана е съдебно - икономическа експертиза, която е дала заключение, след като е извършила справка в счетоводството на ответника за размера на дължимото трудово възнаграждение и дължимите обезщетения.

Съгласно заключението на вещото лице, дължимата сума за получаване от ищеца за трудово възнаграждение за м. май 2013 г.  е  400 лв, дължимата сума за получаване от ищеца за трудово възнаграждение за м. юни  2013 г.  е  342,72 лв. Съгласно заключението на вещото лице, дължимите трудови възнаграждения са общо  размер на 742,72 лв.

Съгласно заключението на вещото лице, дължимата сума за обезщетение по чл. 220 от КТ е в размер на 400 лв, дължимата сума за обезщетение по чл. 222 от КТ е в размер на 400 лв. Мораторната лихва върху  дължимите трудови възнаграждения и дължимите обезщетения е в размер на общо 24, 96 лв.

Съгласно заключението на вещото лице, дължимата сума за обезщетение за оставане без работа по чл. 225 от КТ за периода на уволнението от 27. 06. 2013 г. до 27. 12. 2013 г. е в размер на 2400 лв.

Ответникът не представя доказателства, че претендираните трудови възнаграждения и обезщетения са изплатени на работника.

Установи се по делото, че към момента на издаването на ***. за прекратяване трудовото  правоотношение, на основание чл. 328, ал.1, т.1 във връзка с чл. 220, ал.1 от Кодекса на труда, основанието, вписано в нея - закриване на предприятието, не се е осъществило, което е видно от справката от 06. 08. 2013 г. за състоянието на ***

Ответникът не представя доказателства, че към момента на издаването на ***. предприятието е било закрито.

Тежестта да докаже изпълнението на тези задължения е на ответника, което не е сторено от него и не са посочени доказателства.

          Горепосоченото позволява да се обобщи, че предявеният иск по чл. 128, т.2, от КТ, е процесуално допустим, основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен за сумата общо в размер от 742, 72 лв, представляваща дължими и неизплатени трудови възнаграждения, ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от дата на завеждане на исковата молба 26. 08. 2013 г, до окончателното и изплащане.

Предявеният иск за обезщетение по чл. 220 от КТ, е процесуално допустим, основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен за сумата общо в размер на 400 лв.

Предявеният иск за обезщетение по чл. 222 от КТ, е процесуално допустим, основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен за сумата общо в размер на  400 лв.

Предявеният иск чл. 225 от КТ, е процесуално допустим, основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен за сумата общо в размер на  2400 лв, представляваща полагащото се обезщетение за оставане без работа за шест месеца по чл. 225 от КТ за периода на уволнението от 27. 06. 2013 г. до 27. 12. 2013 г.

Предявеният иск по чл. 86 от ЗЗД за обезщетение за забавено плащане на дължимите и неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения е процесуално допустим, основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен за сумата общо в размер на 24, 96  лв.   

Предявеният иск по чл. 344 от КТ, е процесуално допустим, основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен и да бъде признато за незаконно уволнението на Т.Т.В., ЕГН **********, от ***,  

При този изход на делото, ответникът следва да заплати на *** сумата в размер на  346 лв, представляваща държавна такса върху уважените искове и направените от съда разноски за вещо лице в размер на 50 лв.

                   Водим от горното, съдът

Р  Е  Ш  И  :

          ОСЪЖДА, на основание чл. 128, ал. 2 от КТ, ***, представлявано от И.Б.И.,***,   ДА ЗАПЛАТИ на Т.Т.В., ЕГН **********, от ***,  сумата 742,72 лв.  представляваща дължимо и неизплатено трудово възнаграждение, ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от дата на завеждане на исковата молба 26. 08. 2013 г, до окончателното и изплащане.

           

ОСЪЖДА, на основание чл. 220 от КТ, ***, представлявано от И.Б.И.,***,   ДА ЗАПЛАТИ на Т.Т.В., ЕГН **********, от ***,  сумата 400 лв, представляваща дължимо обезщетение за неспазено предизвестие, ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от дата на завеждане на исковата молба 26. 08. 2013 г, до окончателното и изплащане.

 

ОСЪЖДА, на основание чл. 222 от КТ, ***, представлявано от И.Б.И.,***,   ДА ЗАПЛАТИ на Т.Т.В., ЕГН **********, от ***,  сумата 400 лв, представляваща дължимо обезщетение за оставане без работа в размер на едно брутно трудово възнаграждение, ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от дата на завеждане на исковата молба 26. 08. 2013 г, до окончателното и изплащане.

 

ОСЪЖДА, на основание чл. 86 от ЗЗД, ***, представлявано от И.Б.И.,***,   ДА ЗАПЛАТИ на Т.Т.В., ЕГН **********, от ***,  сумата 24, 96  лв. представляваща обезщетение за забавено плащане на дължимите и неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения.

 

ПРИЗНАВА, на основание чл. 344 от КТ, за незаконно уволнението на Т.Т.В., ЕГН **********, от ***,   поради което ОТМЕНЯ ***. за прекратяване трудовото  правоотношение между Т.Т.В., ЕГН **********, от ***,   и ***, представлявано от И.Б.И.,***.

 

ОСЪЖДА, на основание чл. 225 от КТ, ***, представлявано от И.Б.И.,***,   ДА ЗАПЛАТИ на Т.Т.В., ЕГН **********, от ***,  сумата 2400 лв. представляваща дължимо обезщетение за оставане без работа за шест месеца за периода   от 27. 06. 2013 г. до 27. 12. 2013 г, ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от дата на завеждане на исковата молба 26. 08. 2013 г, до окончателното и изплащане.

 

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ***, представлявано от И.Б.И.,***,   ДА ЗАПЛАТИ на *** сумата общо в размер на 346 лв, представляваща държавна такса върху уважените искове и направените от съда разноски за вещо лице в размер на 50 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ПлевенскиОС в 14 дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: