Районен съд - Благоевград |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Атанас Иванов | |
и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по искова молба от Д. К. Р., ЕГН [ЕГН] против П. на Р. Б., представлявана от Г. пр., с адрес [населено място] Навежда се в молбата, че с влязло в законна сила на 22.04.2015г . решение № / 16 07.2014 г. по в. гр. д. № / 2013г. на САС, ГК, 1-ви състав, поправено с решение №/ 10.10.2014г. по същото дело, с което частично е потвърдено в осъдителната му част първоинстанционното решение No /19.06.2013г. по гр.д. № /2012г. на ОС- Б., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, П. на РБ е осъдена да плати на ищеца следните суми, представляващи имуществени вреди, а именно: 1. 40 689 32 лева - обезщетение за имуществени вреди от неполучено Б. за периода 07.10.2005г. - 19.12.2009г.; 2. 894,80 лева - законна лихва върху главницата от 40 689,32 лева за периода 22.05.2012г. (датата на влизане в сила на оправдателната присъда по н.о.х.д. № /2009г. на ОС-Б.) - 07.08.2012г. (датата на завеждане на иска по гр.д. № /2012г. по описа на ОС- Благоевград); 3. 3 260,33 лева - обезщетение за имуществени вреди от неполучено допълнително възнаграждение по чл.14 от ЗМ и чл. 3 от Наредба № /2001г. на МФ; 4. 71,70 лева - законна лихва върху главницата от 894,80 лева, за периода 22.05.2012г. - 07.08.2012г.; 5. 1000 лева - обезщетение за имуществени вреди от разноски за платен адвокатски хонорар в досъдебното производство; 6. 21,99 лева - законна лихва върху главницата от 1 000 лева за периода 22.05.2012г. - 07.08.2012г.; 7. 399,13 лева - обезщетение за имуществени вреди за внесени здравни осигуровки; 8. 8,77 лева - законна лихва върху главницата от 399,13 лева за периода 22.05.2012г. - 07.08.2012г.; 9. 4,20 лева - платен разход за изплащане на молба от 29.09.200бг.; 10. 4,56 лева - платен разход за изпращане на жалба, получена в АП - С. на 10.09.2005г.; 11. 1,63 лева - платен разход за изпратена на 14.02.200бг. пощенска пратка до Б.; 12. 1,63 лева - платена такса за изпращане на пощенска пратка до ОП-Б. на 20.04.2006г. Навежда се, че съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, обезщетението обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, поради което се прави довод, че ответникът дължи и законната лихва върху главниците по гореизброените обезщетения за имуществени вреди, за периода от 07.08.2012г. (датата на завеждане на иска по гр.д. № /2012 г. на ОС - Б.) до окончателното им изплащане. Твърди се, че претенция за присъждане на законна лихва върху обезщетенията за имуществени вреди, за периода от 07.08.2012г. до окончателното им изплащане, не е предявявана и не е била предмет на исковете по гр.д. № /2012г. на ОС - Б. Прави искане пред съда да бъде осъден ответника да заплати законната лихва за периода от 07.08.2012 г. до окончателното плащане, върху следните суми: 1. 40 689 32 лева - обезщетение за имуществени вреди от неполучено Б. за периода 07.10.2005г. - 19.12.2009г.; 2. 3260.33 лева – представляваща обезщетение за имуществени вреди от неполучено допълнително възнаграждение по чл. 14 от ЗМ и чл. 3 от Наредба № / 2001 г. на МФ; 3. 1000 лева - обезщетение за имуществени вреди от разноски за платен адвокатски хонорар в досъдебното производство; 4. 399,13 лева - обезщетение за имуществени вреди за внесени здравни осигуровки; 5. 4,20 лева - платен разход за изплащане на молба от 29.09.2006 г.; 6. 4,56 лева - платен разход за изпращане на жалба, получена в АП - С. на 10.09.2005г.; 7. 1,63 лева - платен разход за изпратена на 14.02.200бг. пощенска пратка до В.; 8. 1,63 лева - платена такса за изпращане на пощенска пратка до ОП-Б. на 20.04.2006г., както и претендира заплащане на сторените по делото разноски. С молба от 02.09.2015 г., се прави искане за изменение на петитума на иска, като с определение от 09.09.2015 г., съдът е допуснал изменение на иска, а именно - да бъде осъден ответника да заплати законната лихва в размер на 12 471,73 лева, представляващи законна лихва за периода 07.08.2012 г. – 10.08.2015 г., върху сумата от 40 689,32 лева – обезщетение за имуществени вреди от неполучено Б. за периода 07.10.2005 г. – 19.12.2009 г.; в размер на 999,93 лева, представляващи законна лихва за периода 07.08.2012 г. – 10.08.2015 г., върху сумата от 3 260,33 лева – обезщетение за имуществени вреди от неполучено допълнително възнаграждение по чл. 14 от ЗМ и чл. 3 от Наредба №2/2001 г. на МФ; в размер на 306,51 лева, представляващи законна лихва за периода 07.08.2012 г. – 10.08.2015 г., върху сумата от 1 000 лева – обезщетение за имуществени вреди от платени разноски за адвокатски хонорар в досъдебното производство; в размер на 122,34 лева, представляващи законна лихва за периода 07.08.2012 г. – 10.08.2015 г., върху сумата от 399,13 лева – обезщетение за имуществени вреди за внесени здравни осигуровки; в размер на 1,29 лева, представляващи законна лихва за периода 07.08.2012 г. – 10.08.2015 г., върху сумата от 4,20 лева – платен разход за изплащане на молба от 29.09.2006 г.; в размер на 1,39 лева, представляващи законна лихва за периода 07.08.2012 г. – 10.08.2015 г., върху сумата от 4,56 лева – платен разход за изпращане на жалба , получена в АП-С. от 10.09.2005 г.; в размер на 0,49 лева, представляваща законна лихва за периода за периода 07.08.2012 г. – 10.08.2015 г., върху сумата от 1,63 лева – платен разход за изпратена на 14.02.2006 г. пощенска пратка до В.; в размер на 0,49 лева, представляваща законна лихва за периода 07.08.2012 г. – 10.08.2015 г., върху сумата от 1,63 лева – платена такса за изпращане на пощенска пратка до ОП-Б. на 20.04.2006 г. Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал такъв, в който оспорва допустимостта и основателността на предявените искове. Навежда, че предявеният иск е недопустим. Нарушени са правилата за родовата подсъдност на делото по чл. 104 т. 4 ГПК, доколкото се претендира /по един от исковете присъждане на законна лихва върху главница- 40 689.32 левд/,.без да е посочен начален и краен период. Съобразно посочената разпоредба, макар лихвата да е акцесорно вземане, което следва главното такова, все пак същата касае сума над 25 000 лева, което се явява родово подсъдно на Окръжен съд. Навежда се, че е абсолютно недопустимо претендиране заплащане на законна лихва за забава върху присъдени, но неизплатени обезщетения по ЗОДОВ, за периода от датата на подаване на исковата молба до изплащане на главниците. Налице е утвърдена, последователна, трайна и безпротиворечива съдебна практика, че ищците са длъжни да индивидуализират и конкретизират исковите си претенции в най-пълна степен, позволяваща на ответната страна да осигури защитата си срещу тях, а на съда - да определи ясно обективните и субективни предели на спора и след уточняване на предмета му, да даде правната квалификация на исковете. Навежда се, че претенцията за присъждане на законна лихва върху обезщетенията за имуществени вреди, за периода от 07.08.2012г. до окончателното изплащане е била предявена и е била предмет на иска по гражданско дело № / 2012г., по описа на ОС Б., което производство е приключило с влязъл в сила съдебен акт, което изключва възможността да се иска отново. Навежда се, че претендиране на изтекли лихви след предявяване на иска до окончателното изплащане на паричното задължение не съставлява самостоятелен иск по аргумент на чл. 214, ал. 2 ГПК. Тя съставлява, законна последица от уважаване на иска, която се присъжда само и в случай, че е поискана в рамките на процеса относно главното присъдено вземане. Прави се алтернативно и оспорване на основателността на иска. В съдебно заседание, ищецът се явява лично, делегира процесуален представител, който взема становище по иска. Ответникът не се явява, делегира процесуален представител, който възразява срещу иска. Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Видно от решение № / 16 07.2014 г. по в. гр. д. № / 2013 г. на САС, ГК, 1-ви състав, поправено с решение № / 10.10.2014 г. по същото дело, с което частично е потвърдено в осъдителната му част първоинстанционното решение № / 19.06.2013 г. по гр. д. № / 2012 г. на ОС - Б., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, П. на РБ е осъдена да плати на ищеца следните суми, представляващи имуществени вреди, а именно: 1. 40 689 32 лева - обезщетение за имуществени вреди от неполучено Б. за периода 07.10.2005г. - 19.12.2009г.; 2. 894,80 лева - законна лихва върху главницата от 40 689,32 лева за периода 22.05.2012г. (датата на влизане в сила на оправдателната присъда по н.о.х.д. № 363/2009г. на ОС-Б.) - 07.08.2012г. (датата на завеждане на иска по гр.д. № /2012г. по описа на ОС- Б.); 3. 3 260,33 лева - обезщетение за имуществени вреди от неполучено допълнително възнаграждение по чл.14 от ЗМ и чл. 3 от Наредба № /2001г. на МФ; 4. 71,70 лева - законна лихва върху главницата от 894,80 лева, за периода 22.05.2012г. - 07.08.2012г.; 5. 1000 лева - обезщетение за имуществени вреди от разноски за платен адвокатски хонорар в досъдебното производство; 6. 21,99 лева - законна лихва върху главницата от 1 000 лева за периода 22.05.2012г. - 07.08.2012г.; 7. 399,13 лева - обезщетение за имуществени вреди за внесени здравни осигуровки; 8. 8,77 лева - законна лихва върху главницата от 399,13 лева за периода 22.05.2012г. - 07.08.2012г.; 9. 4,20 лева - платен разход за изплащане на молба от 29.09.200бг.; 10. 4,56 лева - платен разход за изпращане на жалба, получена в АП - С. на 10.09.2005г.; 11. 1,63 лева - платен разход за изпратена на 14.02.200бг. пощенска пратка до Б.; 12. 1,63 лева - платена такса за изпращане на пощенска пратка до ОП-Б. на 20.04.2006г. Установява се от исковата молба, че искът за обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, е предявен на 07.08.2012 г., за което е образувано гр.д. № /2012 г. на ОС – Б. Липсва искане в исковата молба и произнасяне на съда за лихва за забава върху обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди. Видно от платежно нареждане от 10.08.2015 г., ответникът е превел по банков път сумата в размер на 64182.83 лв., представляваща обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди по гр.д. № /2012 г. на ОС – Б. Останалите доказателства съдът не обсъжда, тъй като са неотносими към спора. При така наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска, въведения предмет на делото е правото на вземане за лихва, която правна квалификация е чл. 86 от ЗЗД, а по втория иск това е правото на вземане за разноски в процеса, която правна квалификация е чл. 78 от ГПК. Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Вземането по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не е възнаграждение, а служи за обезщетение за претърпените вреди за времето на забавата. Презумира се, че вредата е равна на размера на законния лихвен процент, действащ по време на забавата и че кредиторът би могъл да получи заемообразно на кредитния пазар сума, равна по размер на тази, невърната му в срок, като заплати лихви по кредита. Именно техният размер ще получи като обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, но законът не ограничава обема на отговорността ( аргумент от изр. 2 от чл. 86, ал. 1 от ЗЗД). Обезщетението по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се дължи по силата на закона и без да е договорено между страните, затова се нарича още законна лихва, макар и неточно, при наличие на забавено изпълнение. Съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД длъжникът изпада в забава след изтичането на определения за изпълнение ден, ако такъв е определен, а ако този ден не е определен, след като бъде поканен от кредитора. В настоящия случай, поканата на кредитора е от 07.08.2012 г. – датата на предявяване на иска за имуществени и неимуществени вреди, за което е образувано гр.д. № /2012 г. на ОС – Б. Исковата молба от гледна точка на материалното право е покана за изпълнение, която поставя длъжника в забава. От изложеното следва, че плащането на обезщетението за забава е дължимо на 07.08.2012 г., тъй като ответникът е изпаднал в забава от същия ден и дължи мораторна лихва за периода на забавата до окончателното изплащане на главницата. С оглед на обстоятелството, че е платен размер на главницата в хода на висящия процес – 10.08.2015 г., то това е момента на окончателното плащане, което обуславя основателност на предявения иск по размер, посочен в петитума на иска. По направеното искане за заплащане на направените по делото деловодни разноски, съдът намира за основателно. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът намира че направените разноски в размер на 3056.15 лв., от които 2500.00 лв. адвокатско възнаграждение и 556.15 лв. държавна такса, съответстват съразмерно на уважената част от иска. При гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът РЕШИ: ОСЪЖДА П. на Р. Б., представлявана от Г. пр., с адрес [населено място] да заплати на Д. К. Р., ЕГН [ЕГН], законната лихва в размер на 12 471,73 лева (дванадесет хиляди четиристотин седемдесет и един лева и 73 стотинки), представляващи законна лихва за периода 07.08.2012 г. – 10.08.2015 г., върху сумата от 40 689,32 лева – обезщетение за имуществени вреди от неполучено Б. за периода 07.10.2005 г. – 19.12.2009 г.; законната лихва в размер на 999,93 лева(деветстотин деветдесет и девет лева и 93 стоттинки), представляващи законна лихва за периода 07.08.2012 г. – 10.08.2015 г., върху сумата от 3 260,33 лева – обезщетение за имуществени вреди от неполучено допълнително възнаграждение по чл. 14 от ЗМ и чл. 3 от Наредба №2/2001 г. на МФ; законната лихва в размер на 306,51 лева (триста и шест лева и 51 стотинки), представляващи законна лихва за периода 07.08.2012 г. – 10.08.2015 г., върху сумата от 1 000 лева – обезщетение за имуществени вреди от платени разноски за адвокатски хонорар в досъдебното производство; законната лихва в размер на 122,34 лева (сто двадесет и два лева и 34 стотинки), представляващи законна лихва за периода 07.08.2012 г. – 10.08.2015 г., върху сумата от 399,13 лева – обезщетение за имуществени вреди за внесени здравни осигуровки; законната лихва в размер на 1,29 лева (един лев и 29 стотинки), представляващи законна лихва за периода 07.08.2012 г. – 10.08.2015 г., върху сумата от 4,20 лева – платен разход за изплащане на молба от 29.09.2006 г.; законната лихва в размер на 1,39 лева (един лев и 39 стотинки), представляващи законна лихва за периода 07.08.2012 г. – 10.08.2015 г., върху сумата от 4,56 лева – платен разход за изпращане на жалба, получена в АП-С. от 10.09.2005 г.; законната лихва в размер на 0,49 лева (четиридесет и девет стотинки), представляваща законна лихва за периода за периода 07.08.2012 г. – 10.08.2015 г., върху сумата от 1,63 лева – платен разход за изпратена на 14.02.2006 г. пощенска пратка до В.; законната лихва в размер на 0,49 лева (четиридесет и девет стотинки), представляваща законна лихва за периода 07.08.2012 г. – 10.08.2015 г., върху сумата от 1,63 лева – платена такса за изпращане на пощенска пратка до ОП-Б. на 20.04.2006 г. ОСЪЖДА П. на Р. Б., представлявана от Г. пр., с адрес [населено място] да заплати на Д. К. Р., ЕГН [ЕГН], сумата в размер на 2500.00 лв. (две хиляди и петстотин лева), представляваща направени по делото разноски за адвокатски хонорар. ОСЪЖДА П. на Р. Б., представлявана от Г. пр., с адрес [населено място] да заплати на Д. К. Р., ЕГН [ЕГН], сумата в размер на 556.15 лв. (петстотин петдесет и шест лева и 15 стотинки), представляваща направени по делото разноски за държавна такса. Решението подлежи на обжалване пред Б. в двуседмичен срок от съобщаването на страните. РАЙОНЕН СЪДИЯ: |