№ 74
гр. Благоевград, 30.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Милена Каменова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
и прокурора
Сложи за разглеждане докладваното от Милена Каменова Гражданско дело №
20241200100803 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Ищецът А. И., редовно призован – лично и с адв. М., редовно
упълномощена.
За ответника Прокуратурата на Р България, редовно призована – явява
се прокурор Мадолев.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че липсват процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Съдът докладва постъпилата информация по изпратените искания във
вр. с Определение на БлОС № 1375/05.12.2024 г.
АДВ. М.: Уважаема госпожо съдия, поддържам ИМ по всички
твърдения изложени в нея. Поддържам направените доказателствени искания
в същата. Във вр. с определението на съда, с оглед допуснатите гласни
1
доказателства, заявявам, че водим в днешното с.з. трима свидетели, а именно
Ж.Г. И.а, И.С.П. и А.И.Д.. Да се приемат постъпилите документи.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо съдия, оспорвам исковата молба,
като неоснователна. Не се противопоставям да се приемат представените по
делото доказателства, с изключение на тези копия, които са представени от
публикациите, тъй като нямат качеството на доказателство по смисъла на чл.
194 на ГПК. В тази насока е и възражението, което сме направили в
съответния отговор. Не се противопоставям по отношение на определението
на съда, единствено с оглед изложеното становище, че следва да се произнесе
съдът в настоящото с.з. по отношение на искането за назначаване на ССЕ,
противопоставям се на това искане, мотивите подробно сме ги изложили в
писмения отговор, но съвсем накратко ще посоча, че прекратяването на
трудовото правоотношение е в резултат на самостоятелно взето решение на
органа, който е бил работодател на ищеца, т.е. при условията на оперативна
самостоятелност. Освен това има доказателства по делото, че същият е
възстановен на работа, след това впоследствие е упражнявал трудова дейност
в каквато насока са и приложените по делото доказателства. Но основният ни
довод е, че не е в причинно следствена връзка с производството. Да се приемат
постъпилите документи.
АДВ. М.: Видно от представената заповед за прекратяване на трудовия
договор, като причина е лишаване по административен ред от заеманата
длъжност. Тъй като Кулата е гранична зона, там за да работят, всеки един от
служителите на пътни такси имат допуск за гранична зона. С повдигането на
обвинението, този допуск на всички обвиняеми лица е отнет и той изобщо не е
връщан. След като беше възстановен на работа от съда, на 12.10.2009 г. е
възстановен, на 14.10 е прекратен, просто защото не може да му бъде
предоставен такъв допуск, с оглед воденото разследване срещу него. И това е
причината, защото впоследствие „Пътни такси“ с едно постановление на
Министерски съвет преминава към Агенция Митници, но там изискването е,
за да работиш, трябва да ти бъде предоставен такъв допуск, а за да бъде
предоставен, не следва да имаш висящи наказателни производства, както и
досъдебни производства. Аз продължавам да твърдя, че оставането му без
работа, вкл. и след възстановяването, след спечеленото дело, като причини е
именно това, че на лицето не може да му бъде предоставен допуск за работа в
гранична зона. Това е основната причина, но това е по същество.
ПРОКУРОРЪТ: Оспорвам иска по основание и по размер. Оспорвам
обезщетението, което се претендира. На първо място считам същото за
неоснователно и на второ място и по размер го оспорвам, предвид
приложените по делото доказателства, но само искам да вметна, че това което
се твърди от ищеца въобще не се опира на доказателствата по делото. Има
съвсем други текстове, в които е посочено прекратяването на трудовото
правоотношение и този въпрос за допуска въобще не се е разглеждал от
2
административния орган, вкл. и от Софийски районен съд. Оспорвам
посочения размер на сумата за това, че ищецът е бил останал без работа,
предвид приложените по делото доказателства.
АДВ. М.: По отношение възражението на прокурора да не се приемат
публикациите, все пак това са обществено известни факти, има достъп и в
момента в Интернет до всяка една от тези публикации, и ако прецени съдът,
ние сме готови да предоставим оригинала на самите печатни издания, тези от
националните медии няма как да ги представим, печатните издания сме готови
да ги представим в оригинал. По отношение искането за приобщаване на
НОХД № 630/2012 г. по описа на РС Кюстендил. Тъй като по делото има
изпратена информация до съда, че все още делото е висящо пред ОС
Кюстендил и не се намира в архива на РС Кюстендил, при справката
извършена по телефона в деловодството на съда, тази информация се
потвърди, поради което, с оглед все пак, че и самото дело, в което се съдържа и
цялото ДП, вкл. и проведените две отделни производства пред РС Петрич, е
достатъчно голямо по обем, представям и моля да приемете списък на
документи, които да се изискат от РС Кюстендил, които считам, че са
относими към настоящото дело. Това са документи, с оглед привличането на
лицето като обвиняем; налагането на МНО; след това тъй като той е бил под
домашен арест в промяната в парична гаранция; всички постановления, с
които е налагана забрана на обвиняемите и подсъдимия тогава да напускат
пределите на страната, както и документи относно наложените обезпечения
във вр. с предявения граждански иск от страна на прокуратурата. Т.е. това са
документите, касаещи нашите твърдения, въз основа на които претендираме
иска за имуществени и неимуществени вреди.
ПРОКУРОРЪТ: Аз намирам, че за пълното изясняване на настоящото
производство, по отношение на основателността и доказуемостта на иска,
следва да се приобщи наказателно производство, тъй като едното от
основанията, което беше посочено по отношение на размера на
неимуществените вреди, това е продължителния период на разглеждане на
делото. Без това производство, само въз основа на тези документи, които се
сочат от страната, такъв извод не може да се направи обосновано, доколкото
прокуратурата е виновна за този продължителен период на провеждане на
наказателното производство. Отделно от това ние твърдим и предпоставките
на чл. 5 от ЗОДОВ за принос на ищеца по отношение на евентуално твърдение
вредоносния резултат. Ето защо, аз намирам, че без това дело не може да се
вземе обективно решение, поради което намирам, че са налице предпоставките
на чл. 229, ал. 1, т. 4 за спиране на производството до приключване на делото в
ОС Кюстендил.
АДВ. М.: Аз предлагам и правя искане, мисля че тук го имаше като
последна точка в моя списък, справка за броя на проведените съдебни
заседания в РС Петрич, РС Кюстендил, ОС Кюстендил, ВКС едно заседание, с
3
отбелязвания - на кои се е явил и каква е причината, защото аз завявам, че са
проведени 44 съдебни заседания в рамките на продължилия процес, който е 10
години само в съдебна фаза, 6 години в досъдебна фаза, на които заседания, на
абсолютно всяко заседание, ищецът по настоящото дело се е явявал в
качеството на подсъдим и той не е станал причина за така продължилия дълъг
процес. Мисля, че това нещо което иска прокуратурата да докаже като
твърдения, е да се провери като факти, е с изискването на една такава справка
от съда за броя на проведените съдебни заседания, съответно ако трябва
самите протоколи, от които да се види, че ищецът е присъствал и се е явил на
тези съдебни заседания.
Съдът се обръща към страните да не говорят помежду си и ако имат
въпроси да ги отправят към съда.
АДВ. М.: Нямам възражения срещу проектодоклада на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам възражения срещу проектодоклада на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА проекта на доклада по делото за окончателен.
ПРИЕМА като доказателства по делото: Служебна бележка от Агенция
по заетостта от 12.12.2024 г.; справка за съдимост на ищеца от 12.12.2024 г.,
издадена от РС Сандански; писмо изх. № ЕО 40-00-266/19.12.2024 г. на ТД на
НАП, ведно със справка за осигуряването на ищеца за периода от 01.09.2006 г.
до 30.09.2022 г., както и справка за актуално състояние на действащи трудови
договори на ищеца за периода от 18.09.2006 г. до 08.09.2022 г.; писмо изх. №
11-00-164/08.01.2025 г. на АПИ, ведно с копие на изпълнителен лист от
03.09.2009 г. издаден от СГС, заповед № Р-325/14.10.2009 г., предизвестие изх.
№ КД-4039/14.10.2009 г., трудов договор № КД – 200/12.10.2009 г., заповед №
3-3983/12.10.2009 г., заповед № 3-3985/12.10.2009 г., заповед № 3-
2730/18.09.2006 г., допълнително споразумение № КД-2634/12.09.2006 г. към
трудов договор № 28/28.02.1996 г. и писмо изх. № КД – 2731/18.09.2006 г.
всички на Управление „Пътни такси и разрешителни“; Решение №
35/15.04.2008 г. на СРС, писмо до ищеца от СРС по гр.д. № 8588/07 г. и писмо
изх- № 1023-01-123/14.01.2025 г. на ТП на НОИ-Благоевград.
Относно публикациите, съдът вече се е произнесъл, като тяхната
връзка и доказателствената стойност, съдът ще обсъди при постановяване на
крайния съдебен акт.
4
Относно наказателното производство, което съдът е изискал и към този
момент няма официална информация постъпила на какъв етап е същото, съдът
намира, че следва да се изиска отново делото от ОС Кюстендил, съответно,
ако делото не е приключило, съдът следва да отговори на какъв етап се намира
същото, както и да приложи копия на документи по списък, представен от
представителя на ищеца в днешното с.з., който съдът следва да приложи по
делото, и след постъпване на информацията, съответно документите, съдът
ще се произнесе по искането на представителя на окръжна прокуратура за
спиране на наказателното производство. Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЛАГА по делото представения от адв. М. списък на документите,
които да бъдат изискани от РС Кюстендил по НОХД № 630/2012 г.
ДА СЕ ИЗИСКА повторно от Окръжен съд Кюстендил НОХД №
630/2012 г. по описа на РС Кюстендил и съответно, ако образуваното дело в
ОС Кюстендил не е приключило, да бъде изпратен отговор на какъв етап се
намира същото, както и да приложи копия на документи по списъка,
представен от представителя на ищеца в днешното с.з.
След разпита на свидетелите съдът ще се произнесе по искането за
допускането на съдебно-счетоводна експертиза.
Снема се самоличността на свидетеля И.а:
Ж.Г. И.А: 51 г., съпруга на ищеца.
На свидетеля се разясни разпоредбата на чл. 166 от ГПК.
СВИДЕТЕЛЯТ: Желая да бъда свидетел по делото.
На свидетеля се разясни наказателната отговорност по чл. 290 от
НК, за което даде обещание да казва истината.
СВИД. И.А: Всичко започна на 15.09.2006 г. Мисля, че няколко дни
преди това Р.П. в едно сутрешно предаване спомена нещо за Кулата и
Златарево, че там нещо било ставало. Чух, не мога да цитирам точно, но си
спомням, че на Кулата и Златарево, че са откраднати 2,5 милиона лева или
евро, не мога да кажа, дали е такава сумата, нещо такова помня. Това беше в
сутрешен блок на „Тази сутрин“ на БТВ или Нова телевизия. Не си спомням
5
да са цитирани имена на лица и къде работят. Ставаше въпрос за Кулата и
Златарево, за пътни такси, а служителите на пътни такси ставаше въпрос. Не
си спомням други изявления по медиите освен по БТВ и Нова ТВ, след това
помня, но преди това не. Малкият ни син на 15.09.2006 г. беше първокласник.
Отидохме, изпратихме го и доколкото разбрах от мъжа ми, същата вечер беше
нощна смяна, каза че трябва да дойде в гр. Благоевград на някакъв разпит. Не
помня часа, но ми се обади и ми каза, че е задържан. Разбрах по-късно, че е
задържан за 72 часа. Вечерта гръмнаха медиите. Даваха го по телевизията.
Даваха го по телевизията арестуван, с белезници, с още един – двама негови
колеги. Бяха обвинени за присвояване на огромни суми пари. Доколкото след
това разбрах, бяха преместени в следствения арест в гр. Петрич. Комисар Г.К.
си спомням, че имаше някакво изявление по новините. Работеше тогава в ОД
на МВР Благоевград, по онова време. Другия човек, обвинителя беше
прокурор Л.М. от РП Петрич. Вечерта гръмнаха всички медии, даваха ги по
Канал 1, по БТВ, Нова ТВ. Отблизо ги даваха, с белезници. Големият ни син,
беше тогава на 12 години, гледаше. След това, на другия ден, аз бях бременна,
той не знаеше, че съм бременна, пазех тази новина, имахме годишнина от
сватбата, за да му я кажа тогава. Това ми беше четвърта бременност.
Вследствие на силния стрес, шок и ужас, който изживях, получих контракции
и кървене. Бях приета в болница, а двете ни деца тогава бяха настанени при
наши близки приятели. А. беше задържан тогава за 72 часа в Петрич, в
следствената служба. След това зная, че единия ден трябваше да му се гледа
мярката в съда в гр. Петрич. Аз лежах в болница в гр. Сандански, в АГ
отделението при д-р А.ов. Дойдоха, не зная, полицаи ли бяха, разследващи ли,
искаха да присъстват на прегледа, да установи дали наистина съм бременна.
Аз отказах, защото и двамата бяха мъже, отказах докато дойде жена. Дойде
жена късно следобед. Видя се, че има жив плод и доколкото разбрах след това
от доктора и акушерките, те ми казаха „Сега те отиват в гр. Петрич, защото
мъжът ти е задържан“, при което аз изпитах срам, защото те не знаеха за това
състояние мъжа ми и акушери, и гинеколози, не знаеха пък, че мъжът ми е
задържан. Мъжът ми не знаеше, че съм бременна. След 72 часа той беше
пуснат под гаранция и му беше назначен домашен арест, който продължи,
доколкото си спомням, около 3 месеца, ако не се лъжа. Беше му определена
много висока сума да плати като гаранция, или 5000 лв. или 7000 лв., не си
спомням точно. Докато беше под домашен арест вкъщи, първо не можа да си
изрази радостта от бременността ми, не зная как го прие, мисля че не много
добре, защото с това обвинение, просто не можа да си изрази радостта. След
като му разказах какво се беше случило с мен, беше много ядосан, много
огорчен и обиден, защо така се е случило с мен, защото не спирах да плача,
бях в пълен потрес какво ще се случи - две деца, бременна с трето дете, как да
се чувства и той, психически недобре. Промяна имаше в него, стана много
изнервен, защото не знаеше какво ще му се случи оттук нататък, защото
знаеше, че тези пари не са в него, че не ги е взел, че за това обвинение,
доколкото зная там са му казвали, че ще лежи от 3 г. до 15 години и тази
неяснота за бъдещето нанесе сериозен удар в отношенията ни. Започнахме да
се караме по-често, дразнеха го децата, спря да общува с родителите си,
6
постепенно приятелите се отдръпнаха от нас. Беше ми трудно, тъй като
бременността ми продължи да е патологична я водеха, тъй като много често
кървях и много често имах контракции. И той докато беше под домашен арест
нямаше кой малкото дете да го води на училище, кой да го прибира, тъй като с
неговите родители аз не съм в добри отношения, тогава въобще не бяхме в
добри отношения. Нямаше на кого да разбираме, аз не съм от гр. Сандански.
Моите роднините ги няма там, изобщо ми беше много трудно. Ние сме малък
град, комшии, колеги мои, аз работя като учител, започнаха да ме подкачат.
Комшиите също, питаха какво става. Много често се идваше на проверка
полицейска кола дали той спазва домашния арест и аз не ходех на работа,
изкарах почти цялата бременност от там нататък в болничен, тъй като
бременността ми беше изключително тежка. През цялото това време А.
мълчеше, изпадна в депресия, започна да пие от сутрин до вечер.
Отношенията с децата - сприхав, нервен, дразнеха го, все да бъде в другата
стая, искаше да бъде повече сам. Споделял ми е, че е обиден, че без вина
виновен и какво ще правя казваше. Той беше запален ловджия. Когато имаше
възможност ходеше на лов. В момента, в който беше арестуван и след това под
домашен арест, му отнеха оръжието и това го съсипа още повече, тъй като
ходенето на лов си беше неговото си време. Това допринесе за още повече
нерви и напрежение, които рефлектираха в семейството ни, тъй като той не
излизаше никъде навън. Три месеца си е страшно много време. В началото,
примерно 1-2 дни имаше любопитство от приятелите, много хора около мен,
той беше още в ареста. След това постепенно започнаха да се отдръпват и
роднини, и приятели. Имам чувството, че и до днес сякаш го гледаха
обвинително. Когато го освободиха от домашния арест, не искаше да излиза,
да се среща с хората, просто се срещаше с определени хора. Имаше много,
много приятели, останаха само няколко, тези с които може да споделя
огорчението си. Не ми е споделял, че приятелите му се отдръпват от него, но
аз го виждах. Казваше „този сега не ми вдига телефона“, „и този сега няма да
дойде“, защото те много често идваха вкъщи да пият кафе, „ей сега и този
няма да дойде, то се знае“, това бяха неговите думи, знаеше, че и този вече
няма да идва. От много, много приятели постепенно останаха шепа. Той спря
да спи, той просто не можеше да спи. Започна да вдига кръвно налягане.
Няколко месеца, мисля че бяха 5 или 6 месеца след това му опадаха ноктите на
ръцете. Вече беше свободен, защото ходехме в гр. София на лекар и там
казаха, че това е вследствие на силен стрес. Това беше свързано с много
болки, като интересното беше, че след това отиде това и към краката. Започна
да прави някакви обриви. Ходили сме на лекари в гр. Благоевград и гр. София,
там пак казаха, че е вследствие на нервно напрежение, но най-страшното
беше, че започна да прави епилептични припадъци. Специално за това нещо,
първият път стана пред двете ни големи деца. Това беше, когато течаха делата.
Той беше много разстроен, че нямаме пари, бебето се роди, двете големи деца
си имаха техните нужди. Ходеше почти всеки месец по дела в гр. Кюстендил.
Естествено имаше разходи не само за пътните, а и за адвокати и т.н. Това
всичко го смазваше, тъй като разчитахме на помощ на родителите на двама ни,
на майчинство и т.н. Първият път, когато получи епилептичен припадък, тъй
7
като бяхме на отдалечено място от гр. Сандански свекъра ми има лозе,
отидохме да му помогнем, там го получи без нищо. Качихме го в колата,
откарахме го в Бърза помощ, вкараха го в болницата в гр. Сандански, в
„Неврология“. Това да беше 2009 г.-2010 г. Той през това време си беше с
високо кръвно, въпреки, че пиеше хапчета. Лежа в болница, предписаха му
лекарства със зелена рецепта, но въпреки това след 1-2 години направи втори
епилептичен пристъп. Не съм викала тогава „Бърза помощ“, обадих се на един
негов приятел и го заведохме директно при лекуващия го д-р Попстоев в гр.
Сандански. Имах горчивия опит от първия път като го закарахме, защото
много време чакахме невролог, аз тогава не знаех, че това е епилепсия, мислех
си, че е инсулт. Този път предпочетох да го закарам направо при д-р Попстоев,
който има частна практика. Той го пренасочи за лечение в болница „Света
Анна“ при професор Калпачки, в “Неврология“. Тогава беше в много тежко
състояние. Той все още е на много силни лекарства и когато имаше някакво
дело, примерно минава и след една седмица се успокои, и го праскаше такъв
пристъп. Последният пристъп не помня датата точно, но свидетел беше вече
най-малкото ни дете, което беше тогава на 14 години. По време на пристъп той
падна в един язовир и щеше да се удави, и не само той. Към днешна дата не
може да си възвърне авторитета, това му е петно за цял живот, гледат го с
недоверие. Отпреди 2 години са му снети всякакви отговорности към него, но
никъде не е дадена гласност, че тези хора не са обвиняеми, в случая моя мъж
не е обвиняем, а когато ги обвиниха, пазя вестниците, в продължение на
месеци, вестници, телевизии непрекъснато сутрин гърмяха със снимки, да има
повод да се коментира в малкия град. Някои от приятелите ни знаят, че е
оправдан, но ние сме им казали, ние сме им споделили тази радост на най-
близките ни приятели. Още когато го арестуваха му беше отнет пропуска за
допуска до граничната зона, в която той работеше. След като мина 3-месечния
престой вкъщи, мисля че малко по-късно, не помня добре, подаде молба за
назначаване на работа. Дори спечели делото, върнаха го, не помня годината.
Той отиде и работеше 1 месец, но го съкратиха, тъй като не му върнаха
пропуска за достъп. Освен там, на много места си подаваше молбата за работа.
Той има две висши образования. Например, искаше да започне работа към
ДАИ. Когато бяха направили справка установиха, че е следствен и му
отказаха. Един или два пъти опита там и на други места, но близо 5-6 години
беше без работа. Навсякъде му търсеха такова свидетелство, което той не
можеше да представи. Имаше предложение за работа в чужбина, но в
момента, в който ги задържаха на тях им бяха отнети задграничните паспорти.
Не можеше да пътува без задграничен паспорт, беше му отнет, не помня как
беше положението тогава, но трябваше да се пътува със задграничен паспорт.
Наши приятели в чужбина се отзоваха да му помогнат да отиде само той в
чужбина, защото с тези три деца беше много трудно. Имаше и наложена мярка
от прокуратурата, не си спомням каква, но имаше нещо друго,
терминологията ми е трудна да се оправям. Това петно, което му лепнаха ще
му остане за цял живот и той го осъзнава. Той става все по-изнервен и по-
изнервен. Тази неяснота, на която толкова години е подложен, мисля че няма
как да се промени. Той е достатъчно изнервен, влачи си заболяванията, които
8
станаха явно хронични, как да се оправи, пълна развалина е. Супер изнервен
е.
Свидетелят на въпроси на прокурора: Преди ареста на съпруга ми, той
нямаше проблеми с кръвното налягане, тогава бяхме на по тридесет и няколко
години. Не сме го мерили, не е имал оплаквания. Ние започнахме да мерим
кръвното налягане, защото имаше силни болки отзад в главата. Чудехме се от
какво е, не се бяхме сетили да премерим кръвното му. Нямахме апарат вкъщи
и отиде при личния лекар, той го установи тогава това нещо. В Гърция имахме
приятел, който се занимава със земеделие, той искаше да му предложи
земеделска работа явно. Другото предложение за работа му беше в Норвегия,
имаме приятел, който живее там, но какво да работи там не мога да кажа, мина
много време. В Испания имаме приятели, които казаха, че ако отиде там ще
му помогнат да започне работа, евентуално след това да дръпне мен и децата.
Мисля, че беше 2009-2010 г. ако не се лъжа, защото той не можеше да си
намери работа и нямаше как да продължим, трудна работа беше.
СТРАНИТЕ: Нямаме повече въпроси.
Снема се самоличността на свидетеля П.:
И.С.П.: 55 г., без родство със страните по делото.
На свидетеля се разясни наказателната отговорност по чл. 290 от
НК, за което даде обещание да казва истината.
СВИД. П.: Колеги бяхме с ищеца 8 години на граничен пункт Кулата
към Управление „Пътни такси и разрешителни“. 2006 г. година ми дойде като
гръм от ясно небе за наказателно преследване срещу нас. Преди това чух по
телевизията, а и тогава вътрешния министър Р. П. и шефа на ОДК Благоевград
комисар Г.К., и по националните телевизии „БТВ“ и „Нова ТВ“ казаха, че има
откраднати някакви пари от „Пътни такси“ Кулата, и вече има задържани, при
положение, че срещу нас нямаше образувано наказателно производство. Аз,
защото бях напуснал 2003 г. „Пътни такси“ доброволно, поради мои
медицински причини, и на мен ми дойде като гръм от ясно небе. Познавам А.
И., бивши колеги сме и си представям за тези 16 години за какво става въпрос,
по себе си съдя. Аз съм обвиняем по това дело. За мен приключи
наказателното производство. Научих го съвсем случайно, а не по медиите,
оправдан съм. Бяхме в близки отношения с А.. Познавам съпругата му.
Доколкото си спомням А. И. беше не само под домашен арест, но и задържан
под стража, и беше с по-голяма парична гаранция. Доколкото поддържахме
връзки, човекът беше в болница, а и 2009 г., ако не се лъжа, прокурорът по
делото Л. И.а, беше му направена операция и го извадиха от операцията, само
и само да не прекъсват делото в гр. Петрич. По-късно, пак зная от него, че
жена му преживя тежка бременност, трета, а самия А. И. доколкото помня
9
лежа в болница, имаше епилепсия, и имаше проблем с кожата и високо
кръвното налягане. Доколкото си спомням, делото трябваше да приключи
поради липса на доказателства, но заради някои обстоятелства, които не искам
да споменавам тук, защото не зная за какво става въпрос, прокурор Л.М. след
като го доведе под стража, той беше в болница, беше му направена операция в
гр. Сандански или гр. София, не помня точно, но беше доведен там, за да
може да участва в заседанието в гр. Петрич, доведоха го под стража. На всяко
заседание се явяваше през всички тези 16 години, не е отсъствал в нито едно
заседание. Не си спомням дали е ставал причина за отлагане на делото.
Споделял е за финансовите си проблеми, не можеше да започне държавна
работа. Споделяше, че иска да започне работа в ДАИ, но след като срещу него
имаше образувано производство, не можеше да го приемат на работа. Липсата
на пари, имаше трима сина, оплакваше се от обриви по кожата, високо кръвно
налягане, имаше и епилептични пристъпи. Това го зная лично от него.
Доколкото си спомням, мисля че добре го познавам, той беше широко скроен
човек, усмихнат, разговаряше, след това се затвори в себе си, стана съвсем
друг човек. Нормално е, много хора го сочеха с пръст, че е крадец, не можеш
да излезеш навън, зная го това чувство. Споделял ми е това нещо, хората и
приятелите са го отбягвали, останали са му само най-верните приятели, най-
вече семейството. Възможно е много хора да не знаят, че е оневинен. Както
шумеше пресата, че сме престъпници, преди още да е образувано
наказателното производство срещу нас, по никоя медия не споменаха, че ние
сме оправдани и е възможно тези хора да не знаят, че той е оправдан. Тези му
здравословни проблеми, за които споменах мисля че продължават. По-рядко се
виждаме, аз претърпях доста операции и аз не работя, но зная за неговите
проблеми. Чували сме се с него, познавам и съпругата му.
Свидетелят на въпроси на прокурора: Като колеги бяхме в близки
отношения с А.. Преди по-често се виждахме, сега по-рядко, защото
претърпях доста операции и още ме чакат. Поддържали сме и преди
отношения, всички колеги поддържаме отношения, всички, които бяхме
обвиняеми. Зная какво е състоянието на много от колегите.
СТРАНИТЕ: Нямаме повече въпроси.
Снема се самоличността на свидетеля Д.:
А.И.Д.: 47 г., без родство с със страните по делото.
На свидетеля се разясни наказателната отговорност по чл. 290 от
НК, за което даде обещание да казва истината.
СВИД. Д.: С Н. се познаваме от деца, с добри приятелски
взаимоотношения, дълго приятелство. Разбрах за задържането му от медиите,
от телевизията, в деня на задържането му 15.09.2006 г. мисля че беше
10
годината. Късно вечерта си бях легнал, съпругата ми ме събуди и каза, че Н. са
го задържали. На следващия ден целият град знаеше за това нещо. Аз живея в
гр. Сандански. Разбрах, че е задържан за 72 часа. След това мярката му беше
сменена с домашен арест. Започна неговото ходене по мъките. Имаше доста
голям кръг от приятели, добро обкръжение, с име в града. Вследствие на
неговото задържане, знаете какво се случва, приятели 1,2,3 започват да се
оттеглят, гледат го с пренебрежение, сякаш е престъпник, едва ли не е убил
човек. През тези години съм бил много близо до семейството му. Имаха нужда
от морална и финансова подкрепа. Той е родител на три деца. Жена му беше
тогава бременна и когато той беше задържан, тя мисля, че лежа в болница в гр.
Сандански с проблеми за спонтанен аборт. Съвсем различен е А. от човека,
който преди познавах, като поведение, психическо състояние. По отношение
на това дали се е чувствал виновен, се е чувствал виновен към себе си, за това
че се е случило с него, не че е виновен, имайки предвид това, че децата вече
започват да го гледат по различен начин, близки, роднини. Споделял ми е как
се чувства за делото. Нееднократно жена му ме е търсила за помощ, поради
това, че първият път беше отишъл да помага на баща му на лозето и първия
епилептичен припадък мисля, че е там. След това имаше последващи други,
има хипертония, започна да вдига високо кръвно. Нестабилен психически.
Заедно преди ходехме на лов, но те му отнеха правото за съхранение и носене
на оръжие. Прекрати контактите и с тези хора, с които дружеше. Той нямаше
желание да общува с хора, затвори се в себе си. Първоначално мисля, че не
можа да намери изход от цялата ситуация и затова прибягна към алкохол. Със
съпругата му спяха в отделни стаи. Имаха проблеми помежду си, за това че
психически той беше нестабилен и поведението му спрямо съпругата и децата
му се промени изцяло. Давал съм му пари за адвокати, транспорт, пътни
разходи, помагал съм му многократно. Аз разбрах от него, че е оправдан, но
никъде другаде не стана известно, че той и колегите му са оправдани.
Говорили сме на тази тема. Първоначално стана достояние на цялата държава
тяхното задържане. Променен е А. към настоящия момент. В момента
отношенията му дори със съпругата му не са като преди. Той се промени с
годините психически. Продължават припадъците му. Последният път, третия,
в който той не е могъл да ми се обади, наш общ приятел ми се обади, че му
става лошо на басейна. Там Н. пада и жена му и малкия му син едва са го
спасили, щеше да се удави тогава. Всъщност малкия му син го е бил видя.
Психически не е добре. Искаше да дойде при мен в Норвегия на работа, но за
там трябва психически стабилни хора, здравословно да е добре, защото
дейността там, която се извършва е свързана с плавене и просто неговото
състояние не позволяваше. Предлагаха му работа и в Гърция. Върнаха го на
работа, но преди това, при арестуването му му отнеха пропуска и пак
системата го отстрани от работа, защото без пропуск нямаше право да работи
там. В Гърция не можа да отиде, защото той нямаше паспорт, беше му отнет.
Аз съм бил у тях сутрин, обед и вечер в периода, в който съм бил тук и съм му
помагал. Аз в този период съм отсъствал 40 до 50-60 дни максимум като
период, в който ме е нямало тук. Първоначално като работех, работех като
сезонен работник. През останалата част от годината съм си бил в България.
11
Даже първият период, след неговото задържане, работех все още в държавен
сектор като ветеринарен специалист, след това 2003-2004 г…. Цялото
обкръжение от приятелите беше доста голямо и в крайна сметка останахме
негови приятели близо до него през целия период двама, трима, четирима.
Другите просто се отдръпнаха. Той го преживя това нещо тежко. Имаше
обкръжение преди това от 50-100 човека, с които ежедневно комуникираше и
накрая остават трима-четирима, поради това, че ти не си виновен, а всеки друг
си мисли, че той едва ли не е някакъв престъпник, как да него усети вътрешно.
Това му даде отражение на отношенията в семейството - жена, деца, родители.
Всички в гр. Сандански, цялата колегия, която бяха набедени, градът е малък,
гледаха на тях като престъпници, ако мога така да го кажа.
Свидетелят на въпроси на прокурора: Аз първо започнах работа в
Швеция, от там ме пращаха в командировки в Норвегия, но не мога да кажа
точно от година. Към 2008-2009 г. бях в България. Първо, това което ми е
споделял, че в семейството им се е чувствал безполезен, защото е нямало
финансови постъпления от негова страна, това е повлияло на отношенията му
със съпругата и родителите. Това го видях аз и това го зная от това което е
коментирал с мен. Казва, че се е чувства безполезен, не може да работи,
здравословно не е добре. Всичко преди това беше нормално, отношенията с
жена, с деца и с родители. След задържането, най-вероятно от стрес, не мога
да кажа поради какви причини се обостриха отношенията в семейството му,
предполагам, че заради стреса, заради оттегляне на приятелския кръг, от
обкръжението, с което е комуникирал през цялото това време назад. Стресът
се отрази според мен. Ставал съм свидетел на скарване за дребни битовизми и
то заради финанси, че казва, че вече не е ок, не съм работоспособен родител
на три деца. Аз също съм родител на 3 деца, зная че ако не съм добре
финансово как това ще се отрази на семейството ми. Първоначално в този
период след задържането му, преди да замина се виждахме много често,
сутрин, обед вечер на 2-3 дни, според възможността и времето ми. Ние сме
отраснали от деца и сме като братя.
СТРАНИТЕ: Нямаме повече въпроси.
По искането за съдебно-счетоводна експертиза, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Ще се произнесе в закрито заседание.
АДВ. М.: Искам да допълня един въпрос към експертизата, а именно
след като се посочи периода дали е получавал доходи и предвид справката от
НАП за посочения период от 2006 г. до 2009 г., лицето е работило с
прекъсвания на други места, вещото лице да изчисли разликата между
брутното трудово възнаграждение за длъжността, която е заемал преди
12
повдигане на обвинението към съответните дати и това, което е получавал той
през конкретния период. Просто за месеците, в които е работил искаме
разликата, а не пълния размер на брутното трудово възнаграждение, поради
което искам това да се допълни като пета точка. Ако трябва ще го
конкретизирам с допълнителна молба, за улеснение за периодите.
ПРОКУРОРЪТ: Предлагам, както колежката предложи да го представи
в писмена форма и да вземем и ние становище по този начин, така или иначе
съдът ще се произнесе в закрито заседание по експертизата.
АДВ. М.: Въпросът го задавам сега, защото нямах информация към кои
периоди лицето е работило, за да ги конкретизирам в задачата за експертиза,
затова сме поискали получавал ли е доходи в Агенция пътища през този
период, но нямахме информация в кои периоди е работил на друго място,
поради тази причина, тъй като не съм представила доказателства към исковата
молба в тази връзка. Това обстоятелство, което се установи сега с
представянето на изисканите справки от съда. И още едно искане във вр. с
разпита на съпругата му за няколко епилептични пристъпи, след единия от
които го е завела при д-р Попстоев, правя искане, за да бъде изцяло
установено неговото здравословно състояние и връзката с повдигнатото
обвинение, моля да се изиска и медицинската документация, която се намира
при невролог д-р Попстоев, който по данни на съпругата тогава е лекувал и
издавал рецепти за лечение на ищеца, както и медицинската документация от
болница „Св. Анна“, въпреки че сме представили епикриза.
ПРОКУРОРЪТ: Противопоставям се на това искане, същото намирам
за несвоевременно направено, тъй като страната е могла да узнае тези факти и
обстоятелства, могли са да ги посочат своевременно, поради което намирам,
че искането е несвоевременно направено и по тази причина е недопустимо и
следва да бъде оставено без уважение. Касае се за ищеца, за неговото
здравословно състояние, всички тези неща са могли да бъдат представени още
с ИМ.
АДВ. М.: Това все пак е и във вр. с възраженията на ответника в
отговора на ИМ. Все пак това е настоящото първо с.з., съгласно ГПК с оглед
изявленията на отсрещната страна можем да правим такива допълнителни
искания, просто пропуснах да уточня, че това е във вр. и със становището на
прокуратурата в отговора.
Съдът намира така направеното искане за преклудирано. Преклузията в
ГПК настъпва с обявяване на проекта за доклад по делото за окончателен.
Отговорът е бил известен на ищеца, същият е имал възможност да изрази
становище в днешното с.з. до датата на съдебното заседание, до обявяване на
проекта за доклад по делото за окончателен. Същото обстоятелство не е
13
новооткрито или новоузнато за ищеца, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на представителя на ищеца за
събиране на писмени доказателства за здравословното състояние на ищеца,
като преклудирано.
ОПРЕДЕЛЯ 5-дневен срок от днес за представяне в писмен вид на
въпроса, с посочените уточнения към експертизата от адв. М..
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 12.03.2025 г. от 14,30 часа, за която
дата страните уведомени.
Протоколът се написа в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 15,00 часа.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
Секретар: _______________________
14