Р Е Ш Е Н И Е
№ 284
Гр. Перник, 04.01.2022 година.
Административен
съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на тринадесети декември през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия:
Ивайло Иванов
при съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното
от съдия Ивайло Иванов административно дело № 531/2021 година по описа на съда,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във връзка с чл.
118, ал. 3, във връзка с ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба на А.Т.М. с ЕГН ********** *** против Решение № КПК-66
от 05.11.2021 година на директора на ТП Перник към НОИ, с което е отхвърлена
жалба вх. № 1012-13-80 от 29.06.2021 година срещу Разпореждане № 131-01-510-3
от 28.06.2021 година на ръководителя на осигуряването за безработица, с което
на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 10 от КСО е отказано отпускане на
парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО.
Жалбоподателят счита обжалваното
решение и потвърденото с него разпореждане за неправилни и незаконосъобразни,
поради превратно тълкуване на разпоредбите на Кодекса на труда /КТ/, Търговския
закон /ТЗ/ и Гражданско – процесуалния кодекс /ГПК/.
В проведено съдебно
заседание на 13.12.2021 година жалбоподателят, редовно призован, не се явява и
не се представлява. По делото е представено писмено становище вх. №
4100/09.12.2021 година, в което процесуалния представител на жалбоподателя
развива съображения в подкрепа на твърдението за незаконосъобразност на
оспореното решение на директора на Териториално поделение на НОИ Перник.
В проведено съдебно
заседание на 13.12.2021 година ответникът – директора на Териториално поделение
Перник на Националния осигурителен институт, редовно призован, не се явява,
представлява се от процесуалния си представител юрисконсулт Йонита С. – Петрова,
която оспорва жалбата. Счита оспореното решение и потвърденото с него
разпореждане за законосъобразни. Моли съда да отхвърли жалбата. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд –
Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид
становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по
делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички
основания по чл. 146 от АПК, намери следното:
Жалбата е подадена от
лице по чл.
147, ал. 1 от АПК, чиито права са засегнати от оспорения
административния акт, при спазване на срока по чл.
149, ал. 1 от АПК, във връзка с чл.
118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащо на съдебен контрол на
основание чл.
118, ал. 1 от КСО решение на Директора на ТП на НОИ Перник,
поради което е процесуално допустима.
Със Заявление вх. № 131-01-510
от 01.10.2020 година А.Т.М. е поискал отпускане на
парично обезщетение за безработица, подадено в съответствие с
изискването на чл. 1, ал. 1 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните
обезщетения за безработица, поради прекратяване на трудовото му правоотношение
с „***” ЕООД с ЕИК ***, считано от 01.09.2020 година, на основание чл. 328, ал.
1, т. 3 от КТ.
С Разпореждане № 131-01-510-1
от 14.10.2020 година на ръководителя на осигуряването за безработица на
основание чл. 54г, ал. 4 от КСО е спряно производството по отпускането на
парично обезщетение за безработица.
Във връзка с постъпили сигнали от началник сектор „КП” при ТД Перник, е
възложена проверка по разходите на държавно обществено осигуряване на
осигурителя „***” ЕООД и осигурителя „***“ ООД.
По делото са приложени и издадените задължителни предписания
№ЗД-1-13-00932866/08.06.2021 година за заличаване на данните по чл. 5, ал. 4,
т. 1 от КСО на настоящия жалбоподател при осигурителя „***“” ООД.
С Разпореждане № 131-01-510-2 от 25.06.2021 година на ръководителя на
осигуряването за безработица на основание чл. 55 от АПК е възобновено
производството по отпускането на парично обезщетение за безработица.
Разпореждането е връчено на М. по електронен път на 28.06.2021 година.
С Разпореждане № 131-00-510-3 от 28.06.2021 година на ръководителя на
осигуряването за безработица на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 10
от КСО е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО на настоящия жалбоподател, тъй като не са изпълнени условията на чл. 10,
ал. 1 и на § 1 от Допълнителните разпоредби на КСО.
Разпореждане № 131-00-510-3 от 28.06.2021 година на ръководителя на
осигуряването за безработица е обжалвано пред директора на ТП на НОИ Перник,
който в срока по чл. 117, ал. 3 от КСО е издал Решение № КПК-66 от 05.11.2021 година,
с което е отхвърлил жалбата.
При така установените факти,
настоящия съдебен състав на Административен съд Перник като извърши по реда на
чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения
индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна
до следните правни изводи:
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Оспореното решение е
валидно и допустимо. Издадено е след надлежно сезиране с жалба вх. № 1012-13-80
от 29.06.2021 година, по реда на чл.
117, ал. 1
от КСО и в срока за обжалване по чл.
117, ал. 2, т. 2 от КСО.
Издадено е от компетентен
орган, съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО – Директора на ТП на НОИ Перник
и в посочения в същата разпоредба едномесечен инструктивен срок. Обективирано е
в изискуемата писмена форма и е със съдържание, регламентирано в чл.
59, ал. 2 от АПК. Отговаря на изискването за мотивираност
съгласно чл.
117, ал. 3 от КСО. Означен е органът, който го е издал.
Отразени са направените от него при осъществената контролна дейност фактически
и правни изводи. Формулиран е ясен диспозитив. Съдържа информация за реда,
срока и органа, пред който подлежи на обжалване. Датирано и подписано е. От
обстоятелствената част недвусмислено се изяснява, че контролиращият
административен орган приема обжалваното разпореждане за издадено от
компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, съдържание и
процедура и споделя извода на издателя му за отсъствие на предпоставките по чл.
54а, ал. 1, във връзка с чл. 10 от КСО за издаване на заявения административен
акт – отпускане на обезщетение за безработица.
Настоящият съдебен състав
намира, решението на директора на ТП на НОИ Перник за правилно и
законосъобразно. Правилен е изводът му, че Разпореждане № 131-01-510-3 от 28.06.2021
година е издадено от материално и териториално компетентния орган съгласно чл. 54ж,
ал. 1 от КСО – ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Перник.
Същото отговаря на изискването за писмена форма и съдържание, посочени в чл.
59, ал. 2 от АПК. При провеждане на административното производство са спазени
процесуалните правила, регламентирани в Наредбата за отпускане и изплащане на
обезщетения за безработица. Изпълнени са изискванията за служебно събиране на
доказателства и изясняване на всички относими факти и обстоятелства. Съответен
на закона е изводът на административния орган за отсъствие на една от
кумулативно изискуемите предпоставки за издаване на заявения от жалбоподателя
административен акт – разпореждане за отпускане на парично обезщетение за
безработица. Те са уредени в разпоредбата на чл. 54а, ал. 1 от КСО. Съгласно
цитираната правна норма право на парично обезщетение за безработица имат
лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд
„Безработица” най – малко 12 месеца през последните 18 месеца преди
прекратяване на осигуряването и които имат регистрация като безработни в
Агенцията по заетостта, не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не
получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл.
68а или професионална пенсия по чл.
168, и не упражняват трудова дейност, за която подлежат на
задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга
държава.
В настоящия случай е
спорно обстоятелството жалбоподателят имал ли е качеството осигурено лице към
момента, от който претендира отпускане на парично обезщетение за безработица.
Съгласно § 1, т. 3 от ДР на КСО осигурено лице е физическо лице, което извършва
трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими
осигурителни вноски. За да придобие право на обезщетение за безработица завилия
отпускането му трябва да е извършвал фактически трудова дейност по чл. 4 или по
чл. 4а, ал. 1 от КСО и по тази причина за него да са дължими или внесени осигурителни
вноски във фонд „Безработица“.
В настоящия случай, с
оглед заличаването на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, подадени от осигурителя „***”
ООД не се счита за осигурителен стаж за безработица на настоящия жалбоподател,
както и не се установи да е извършвал трудова дейност. В случая не са налице предпоставките
по чл. 54а, ал. 1 от КСО за възникване право на парично обезщетение за
безработица. Такъв е и изводът на административния орган издал оспореното
разпореждане, затова настоящият съдебен състав счита, че той е приложил
правилно закона. Ето защо жалбата на А.Т.М. с ЕГН ********** *** против Решение
№ КПК-66 от 05.11.2021 година на директора на ТП Перник към НОИ, с което е
отхвърлена жалба вх. № 1012-13-80 от 29.06.2021 година срещу Разпореждане №
131-01-510-3 от 28.06.2021 година на ръководителя на осигуряването за
безработица, с което на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 10 от КСО е
отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО следва
да се отхвърли като неоснователна.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото
следва да се уважи искането на процесуалния представител на ответникът по
жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което
жалбоподателя следва да заплати сума в размер на 200 лева.
Мотивиран от изложеното и
на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящия съдебен състав на Административен
съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Т.М. с ЕГН ********** *** против Решение №
КПК-66 от 05.11.2021 година на директора на ТП Перник към НОИ, с което е
отхвърлена жалба вх. № 1012-13-80 от 29.06.2021 година срещу Разпореждане №
131-01-510-3 от 28.06.2021 година на ръководителя на осигуряването за
безработица, с което на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 10 от КСО е
отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО,
като неоснователна.
ОСЪЖДА А.Т.М. с ЕГН ********** *** да заплати на Националния
осигурителен институт съдебни разноски в размер на 200 /двеста/ лева.
РЕШЕНИЕТО на основание
чл. 119 от КСО не подлежи на обжалване.
Съдия:/п/