Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 1030

06.01.2020 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА Д.

                                                                                       2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

Секретар: Мария Койнова

Прокурор: Валентина Радева - Ранчева

като разгледа докладваното от съдия В.Желева к.адм.дело №1127 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с §19, ал.1, изр.второ от ПЗР на ЗИД на АПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисията по чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ при Община Маджарово, представлявана от Председателя Ж.Г.Г., против Решение №145 от 11.07.2019 г., постановено по гр.дело №592/2018 г. по описа на Харманлийския районен съд, в частта му, с която се отменя Протокол от 31.05.2018 г., издаден на основание чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ и чл.100, ал.3 от ППЗСПЗЗ от Комисия, назначена със Заповед на Кмета на Община Маджарово за разпределение на пасища, мери и ливади за стопанската 2018/2019 г.  за землището на с.Г. п., община М.; в частта му, с която се връща преписката на Комисия по чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ при Община Маджарово и в осъдителната му част.

В касационната жалба се твърди, че в обжалваната му част решението е неправилно и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, противоречащо на материалния закон и необосновано.

Твърди се, че от фактическа страна съдът приел, че на жалбоподателката не били разпределени имоти, тъй като била заявила (приложение към заявление вх.№961/30.03.2018 г.) имоти в землището на гр.М., а не на с.Г. п., а от правна страна съдът приемал, че именно този протокол от 30.04.2018 г. не страдал от пороци, водещи до нищожност и поради просрочие на жалбата я оставил без разглеждане като недопустима, т.е. на практика се приемало, че протоколът от 30.04.2018 г. бил влязъл в сила.

По отношение на протокола от 31.05.2018 г. от правна страна съдът приемал, че същият не бил мотивиран и комисията не била определила необходимата за всеки заявител площ, и в оспорения акт била посочена само площта на имотите, които се разпределят на всеки участник. Не бил съобразил обаче, че единствен заявител съгласно протокола от 31.05.2018 г. било лицето З.А.. Излага се довода, че разсъжденията на съда, че не ставало ясно дали разпределението е съразмерно и пропорционално, и не ставало ясно на кой каква площ е необходима, били необосновани и несъобразени с фактическата обстановка – влязъл в сила протокол от 30.04.2018 г. и протокол от 31.05.2018 г. за разпределение с единствен заявител. Сочи се, че не било ясно как при един заявител следвало да се извърши разпределение на имотите между оспорващия и другата страна. Този въпрос не бил засегнат в мотивите на съда. Твърди се, че след като съдът приел протокола от 30.04.2018 г. за влязъл в сила, то единствения правилен извод следвало да бъде, че жалбоподателката нямала правен интерес от обжалване на протокола от 31.05.2018 г. и да се прекрати производството в тази част, или съдът следвало да приеме жалбата за неоснователна и да я отхвърли.

Решението било неправилно и по отношение на присъдените разноски. Същите били възложени изцяло на Община Маджарово, а производството било прекратено поради недопустимост на жалбата против протокол от 30.04.2018 г., както и било оставено без уважение искането за спиране изпълнението на протоколите, тоест съдът не бил съобразил изискването на чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от жалбоподателя разноски за адвокат да се присъдят съразмерно на уважената част от иска.

Претендира се първоинстанционното решение в обжалваната му част да бъде отменено, вместо него да се постанови решение, с което да се прекрати производството и по отношение на протокола от 31.05.2018 г. поради липса на правен интерес от обжалване, или евентуално жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

В случай, че не се възприемат изложените дотук доводи, се претендира решението да бъде отменено в частта за разноските и такива се присъдят по съразмерност.

Ответникът по касационната жалба, К.Я.К., чрез пълномощника си адв.Е.К.Т., депозира писмено становище, в което оспорва изцяло касационната жалба, излага доводи за нейната неоснователност и моли да бъде оставена без уважение.

Заинтересованите страни – З.Ш.А., Б.Д.В. и Н.А.В., не ангажират становище по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково излага становище, че жалбата е неоснователна и предлага решението на Районен съд – Харманли да бъде оставено в сила.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваните части от решението, във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството по гр.дело №592/2018 г. пред Харманлийския районен съд е образувано по подадена от К.Я.К. жалба против: Протокол от 31.05.2018 г. и Протокол от 30.04.2018 г. на Комисия по чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ, назначена със Заповед на Кмета на Община Маджарово за землището на с.Г. п., общ.М., обл.Х.

Съгласно Протокол от 30.04.2018 г., на основание чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ и чл.100, ал.3 от ППЗСПЗЗ, Комисията, назначена със Заповед №57/20.04.2018 г. на Кмета на Община Маджарово, в поименно посочен състав, се е събрала на 30.04.2018 г. със задача да разгледа подадените заявления по реда на чл.37и от ЗСПЗЗ и да определи необходимата площ за всеки кандидат по реда на чл.37и, ал.4 от ЗСПЗЗ за землището на с.Г. п., община Маджарово.

Според т.I от Протокола, Комисията се е запознала със списъка с подадените заявления за участие в разпределението на пасища, мери и ливади за индивидуално ползване.

Според т.1 от Протокола, Комисията е пристъпила към разглеждане на подадените заявления и приложените към тях документи. Установила е, че за землището на с.Г. п., община Маджарово има подадени 3 бр. заявления, с приложени документи: 1.1.) от Б.Д.В. (според документите с животновъден обект в с.Г. п., отглежда животни, отговарящи на 434,4 ЖЕ и има сключени договори за наем, имоти – пасище, мери и ливади – 259,944 дка); 1.2.) от Н.А.В. (според документите с животновъден обект в с.Г. п., отглежда животни, отговарящи на 166,4 ЖЕ и има сключени договори за наем, имоти – пасище, мери и ливади – 92,098 дка) и 1.3.) от К.Я.К. (според документите с животновъден обект в с.Г. п., отглежда животни, отговарящи на 7,0 ЖЕ).

Според т.II от Протокола, Комисията е пристъпила към разпределение на пасищата,   мерите и ливадите за стопанската 2018/2019 г. според броя и вида на животните на подалите заявления животновъди. След като е прегледала представения списък с пасища, мери и ливади за индивидуално ползване в с.Г. п., комисията е направила следното разпределение:

по т.1 са разпределени два имота (изброени с номерата си) в землище Горно поле на Б.Д.В., с посочена площ, при декларирани 434,4 ЖЕ;

по т.2 са разпределени седем (изброени с номерата си) имоти в землище Горно поле на Н.А.В., с посочена площ, при декларирани 166,4 ЖЕ;

по т.3 е посочено, че на К.Я.К. в с.Г. п., при декларирани 7,0 ЖЕ не бяха разпределени заявените от нея общински имоти с №000101, №000106, №000132, №020062, №028010: – посочените имоти не съществуват в обявения списък на гр.М., както ги е заявило лицето; – имотите са в землището на с.Г. п. и са ползвани с дългосрочен договор, който изтича през 2018 г. и лицето, което ги е ползвало има подадено заявление за ползване в съседно землище.

Съгласно Протокол от 31.05.2018 г., на основание чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ и чл.100, ал.3 от ППЗСПЗЗ, Комисията, назначена със Заповед №57/20.04.2018 г. на Кмета на Община Маджарово, в поименно посочен състав, се е събрала на 31.05.2018 г. със задача да разгледа подадените заявления по реда на чл.37и от ЗСПЗЗ и да определи необходимата площ за всеки кандидат по реда на чл.37и, ал.4 от ЗСПЗЗ за землището на с.Г. п., община Маджарово.

Според т.I от Протокола, Комисията се е запознала със списъка с подадените заявления за участие в разпределението на пасища, мери и ливади за индивидуално ползване в съседно и друго землище.

Според т.1 от Протокола, Комисията е пристъпила към разглеждане на подаденото заявление и приложените към него документи. Установила е, че за землището на с.Г. п., община Маджарово има подадено 1 бр. заявление, с приложени документи: 1.1.) от З.Ш.А. (според документите с животновъден обект в с.Горни главанак, и опис на заявените имоти, които желае да наеме в землището на с.М. б.; отглежда животни, отговарящи на 30,6 ЖЕ и към настоящия момент лицето ползва исканите имоти, до датата на разпределението им с дългосрочен договор, който е изтекъл и съгласно правилата на Закона има предимство пред други заявители).

Според т.II от Протокола, Комисията е пристъпила към разпределение на пасищата,    мерите и ливадите за стопанската 2018/2019 г. според броя и вида на животните на подалите заявления животновъди. След като е прегледала представения списък с пасища, мери и ливади за индивидуално ползване в с.Г. п., комисията е направила следното разпределение:

По т.1 са разпределени седем имота (№№020062, 020046, 020013, 000132, 000101, 028010, 000106) в землище Г.П. на З.Ш.А., с посочена площ, при декларирани 30,6 ЖЕ.

С Решение №145 от 11.07.2019 г., постановено по гр.дело №592/2018 г., Харманлийският районен съд е оставил без разглеждане като недопустима жалбата на К.Я.К. против Протокола от 30.04.2018 г., издаден на основание чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ и чл.100, ал.3 от ППЗСПЗЗ от Комисия, назначена със Заповед на Кмета на Община Маджарово, за разпределение на пасища, мери и ливади за стопанската 2018/2019 г. за землището на с.Г. п. и е прекратил  в тази му част производството по делото.

Тази част от съдебното решение не е обжалвана, респективно е влязла в сила с изтичане на 14-дневния срок от връчването му на страните.

Със същото Решение съдът ОТМЕНЯ Протокол от 31.05.2018 г., издаден на основание чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ и чл.100, ал.3 от ППЗСПЗЗ от Комисия, назначена със Заповед на Кмета на Община Маджарово за разпределение на пасища, мери и ливади за стопанската 2018/2019 г. за землището на с.Г. п., община Маджарово и ВРЪЩА  преписката на Комисията по чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ при Община Маджарово за изпълнение на дадените задължителни указания по прилагането на закона – чл.37и от ЗСПЗЗ и за мотивиране на административния акт съгл. чл.59, ал.2, т.4, вр. ал.1 от АПК.

За да постанови този резултат, районният съд е посочил, че Протоколът от 31.05.2018 г. обективира процедура по разпределение на пасища по реда на чл.37и от ЗСПЗЗ, доразвита в разпоредбите на чл.98-100 от ППЗСПЗЗ, която процедура се явява специална и се осъществява на два етапа. Развил е съображения, че през първия етап Комисията определя необходимата за всеки кандидат площ по реда на ал.4 от закона и извършва разпределение на имотите за всяко землище, като етапът завършва с изготвянето на подлежащ на съдебно обжалване по отношение на площта на разпределените имоти протокол. Според ал.6, изр.1 от нормата на чл.37и от ЗСПЗЗ, Комисията следва да определи необходимата за всеки кандидат площ по реда на ал.4, следователно задължителна част от процедурата по разпределяне на пасищата е посочената Комисия да определи каква площ е необходима за всеки кандидат. Това определяне не е произволно, а следва да е съобразено с критериите по чл.37и, ал.4 от ЗСПЗЗ с броя притежавани от кандидата животни. Съдът е установил, че в конкретния случай Комисията не е спазила посочените разпоредби, като видно от протокола и материалите от предоставената административна преписка, не е определила необходимата за животните за всеки заявител площ от пасища, мери и ливади. В оспорения Протокол е посочена само площта на имотите, които се разпределят на всеки участник по землища и категория. Поради това не е ясно въз основа на какви критерии са определени тези площи конкретно за оспорващия и за заинтересованите страни и не е ясно как Комисията е определила за ползване площите пасища за всеки кандидат, след като не е ясно каква площ му е необходима. Съдът е посочил, че неизвършването на тези действия е довело и до липса на мотиви в оспорения административен акт, от които да може да се провери законосъобразността на извършената от органа преценка, на която се основава разпределението на имотите. Липсата на мотиви е приел като съществено процесуално нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК и основание за отмяна на акта и връщане на преписката за ново произнасяне съгласно така дадените указания за спазване разпоредбите на чл.37и, ал.4 и ал.6 от ЗСПЗЗ и мотивиране на протокола на Комисията.

Касационната инстанция намира решението в обжалвана му част за валидно и допустимо.

Проверяваният от съда индивидуален административен акт – Протокол от 31.05.2018 г., подписан от Комисия в състав, определен със Заповед №57/20.04.2018 г. на Кмета на Община Маджарово, е постановен на основание чл.37и, ал.8, вр. ал.7 от ЗСПЗЗ.

Приложимите в случая норми на чл.37и от ЗСПЗЗ имат следното съдържание:

ал.3 – Общинският съвет определя с решение пасищата, мерите и ливадите за общо и индивидуално ползване. Списък на имотите за индивидуално ползване с категории се обявява в общините и кметствата и се публикува на интернет страницата на общината в срок до 1 март.

ал.4 – Пасищата, мерите и ливадите се разпределят между правоимащите, които имат регистрирани животновъдни обекти в съответното землище, съобразно броя и вида на регистрираните пасищни селскостопански животни, в зависимост от притежаваните или ползвани на правно основание пасища, мери и ливади, но не повече от 15 дка за 1 животинска единица в имоти от първа до седма категория и/или до 30 дка за 1 животинска единица в имоти от осма до десета категория. На правоимащите лица, които отглеждат говеда с предназначение за производство на месо и животни от местни (автохтонни) породи, се разпределят до 20 дка за 1 животинска единица в имоти от първа до седма категория и до 40 дка за 1 животинска единица в имоти от осма до десета категория. На правоимащите лица, отглеждащи говеда за мляко или месо, овце и/или кози, одобрени за подпомагане по дейностите от подмерки „Плащания за преминаване към биологично земеделие“ и „Плащания за поддържане на биологично земеделие“, включени в направление биологично животновъдство, се разпределят имоти до 0,15 животинска единица на хектар, независимо от категорията на имотите.

ал.5 – Лицата подават заявление по образец до кмета на общината в срок до 10 март, към което прилагат документи, определени в правилника за прилагането на закона. Заявленията се подават лично или по пощата и се регистрират в общинската администрация. Отказът за регистрация подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред областния управител по местонахождението на имота.

ал.6 – Кметът на общината назначава комисия, която определя необходимата за всеки кандидат площ по реда на ал.4 и разпределя имотите за всяко землище. При разпределението предимство имат кандидати, които до датата на разпределението са ползвали съответните имоти по договори с изтекъл срок. Останалите неразпределени имоти се разпределят по възходящ ред, като се започва от лицата, които притежават най-малко животински единици. Комисията съставя протокол за окончателното разпределение на имотите при наличие на необходимите площи в срок до 1 май.

ал.7 – При недостиг на пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд в землището към разпределените по реда на ал.6 имоти съответната комисия извършва допълнително разпределение в съседно землище, което може да се намира в съседна община или област, и съставя протокол за окончателното разпределение на имотите в срок до 1 юни. Този ред се прилага до изчерпване на имотите от общинския поземлен фонд или до достигане на нормата по ал.4. Разпределението се извършва последователно в съседното землище, община и област.

ал.8 – Протоколът по ал.6 или по ал.7 се обявява в кметството и се публикува на интернет страницата на общината и може да се обжалва по отношение на площта на разпределените имоти в 14-дневен срок пред районния съд. Обжалването не спира изпълнението на протокола, освен ако съдът разпореди друго.

ал.9 – При недостиг на пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд след разпределението по ал.7 в съответното и съседни землища, по заявление от правоимащото лице в срок до 10 юни, комисията по ал.6 предоставя служебно на министъра на земеделието, храните и горите или оправомощено от него лице протоколите по ал.6 и/или ал.7 и копие от заявлението за допълнително разпределение на имоти от държавния поземлен фонд.

На подзаконово ниво процедурата е доуредена нормативно в ППЗСПЗЗ, съответно в чл.100 със следното съдържание:

ал.1 – Разпределението на пасищата, мерите и ливадите от общинския поземлен фонд се извършва от комисия, назначена от кмета на общината, в състав от трима до петима редовни членове, един от които – правоспособен юрист, и двама резервни членове. Член на комисията не може да бъде лице, което е свързано лице по смисъла на Търговския закон с участник в процедурата или с членове на неговите управителни или контролни органи, за което се представя декларация на председателя на комисията. Решенията на комисията се вземат с мнозинство от броя на членовете й.

ал.2 – Комисията по ал.1 определя необходимата за всеки кандидат площ съобразно реда и условията на чл.37и, ал.4 ЗСПЗЗ.

ал.3 – Пасищата, мерите и ливадите се разпределят на правоимащите лица, които имат регистрирани животновъдни обекти в съответното землище, съобразно определената по реда на ал.2 площ. За разпределените имоти комисията съставя протокол в срок до 1 май, който е окончателен само при наличие на необходимата за всяко правоимащо лице площ.

ал.4 – Протоколът за окончателното разпределение на имотите по ал.3 се обявява в кметството и се публикува на интернет страницата на общината и може да се обжалва по отношение площта на разпределените имоти в 14-дневен срок пред районния съд. Обжалването не спира изпълнението на протокола, освен ако съдът постанови друго.

ал.5 – При недостиг на пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд в землището, в което е регистриран животновъдният обект, към разпределените имоти по реда на ал.3 се извършва допълнително разпределение в съседни землища, които може да се намират и на територията на съседна община или област – при наличие на свободни площи. В случаите, когато допълнителното разпределение на площи се извършва в съседно землище, намиращо се на територията на друга община, разпределението се извършва от общинската комисия по местонахождението на имотите, на която служебно се изпращат копия от документите на заявителя с данни от протокола по ал.3 за разпределената му площ. Този ред се прилага до изчерпване на имотите от общинския поземлен фонд или до достигане на определената норма, като разпределението се извършва последователно в съседно землище на територията на същата община, на друга съседна община в същата област или на съседна община в друга област. За разпределените имоти съответните комисии съставят протоколи в срок до 1 юни, които са окончателни само при наличие на необходимата за всяко правоимащо лице площ и могат да се обжалват по реда на ал.4.

ал.6 – При недостиг на пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд в съответното или в съседни землища правоимащото лице подава заявление в срок до 10 юни до комисията по ал.1, която предоставя служебно на министъра на земеделието, храните и горите или на оправомощено от него лице протоколите по ал.3 и 5 и копие от заявлението за допълнително разпределение на имоти от държавния поземлен фонд.

Така цитираната нормативна уредба сочи, на първо място, че определените с решение на Общинския съвет пасища, мери и ливадите за общо и индивидуално ползване на територията на общината, се разпределят по отделните землища, и то между правоимащите, които имат регистрирани животновъдни обекти в съответното землище.

По реда на чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ, назначената от Кмета на общината Комисия  първо определя необходимата за всеки кандидат площ по реда на ал.4 и след това разпределя имотите за всяко землище. Едва при недостиг на пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд в землището, към разпределените по този ред имоти, съответната комисия извършва допълнително разпределение в съседно землище.

От приетите по делото пред районния съд писмени доказателства се установява, че с Решение №176/07.03.2018 г. Общински съвет Маджарово е определил земеделските имоти с начин на трайно ползване пасища, мери и ливади за индивидуално ползване за селскостопанската 2018-2019 г. на територията на Община Маджарово, по землища, включително за землище с.Г. п.. Макар по делото да не е представено Приложение №14, описано като неразделна част от решението на общинския съвет, при липса на спор относно обстоятелството, че разпределените с Протокола от 30.04.2018 г. и с Протокола от 31.05.2018 г. имоти са включени в това приложение и попадат в землището на с.Г. п., общ.М., тази непълнота на доказателствата не се отразява на законосъобразността на обжалваното съдебно решение.

Установява се от доказателствата също, че жалбоподателката К.Я.К. *** Заявление по чл.37и, ал.5 от ЗСПЗЗ и чл.99, ал.1 от ППЗСПЗЗ (по одобрен образец) с вх.№961/30.03.2018 г., като собственик на животновъден обект, в който постоянно се отглеждат пасищни селскостопански животни, в землището на с.Г. п., община Маджарово. Същата е представила изискуемите документи, както и приложение към заявлението, в което е заявила, че желае да наеме пасища мери и ливади от ОПФ в землището на с.М. с номера: 16907-000-101; 16907-000-106; 16907-000-132; 16907-020-062 и 16907-028-010.

Заинтересованата страна Б.Д.В. е подала същия вид Заявление с вх.№953/30.03.2018 г. като собственик на животновъден обект в землището на с.Г. п., община Маджарово.

Заинтересованата страна Н.А.В. е подал Заявление вх.№952/30.03.2018 г. като собственик на животновъден обект в с.Г. п., община Маджарово.

Заинтересованата страна З.Ш.А. *** Заявление по чл.37и, ал.5 от ЗСПЗЗ и чл.99, ал.1 от ППЗСПЗЗ (по одобрен образец) с вх.№955/30.03.2018 г., като собственик на животновъден обект, в който постоянно се отглеждат пасищни селскостопански животни, в землището на с.Г. г., община Маджарово. Същата е приложила Опис на имотите с НТП пасища, мери и ливади, към които проявява интерес в разпределението, сред които са изброени и имоти в с.Г. п. с номера: 020 062; 0200 046; 0200 013; 000 132; 000 101; 028 010 и 000 106.

При така установеното, съответно на подадените заявления от правоимащите лица К.Я.К., Б.Д.В. и Н.А.В. Комисията е пристъпила по реда на чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ към извършване разпределение на имотите в землището на с.Г. п., на територията на което землище са притежаваните от тях животновъдни обекти. С Протокола от 30.04.2018 г. обаче Комисията не е извършила разпределение на К.Я.К.. В протокола не са изложени съображения, че това лице не е правоимащо, като е възприето както, че същото притежава животновъден обект в землището на с.Г. п., така и броя на отглежданите пасищни животни, приравнен в ЖЕ. Изложени са само мотиви, че  заявените от К.Я.К. общински имоти с номера 000 101; 000 106;  000 132;  020 062 и 028 010 не са в обявения списък на гр.М., като Комисията е приела също, че тези имоти са в землището на с.Г. п. и „са ползвани с дългосрочен договор, който изтича през 2018 г. и лицето, което ги е ползвало има подадено заявление за ползване в съседно землище“.

Предвид изложените в Протокола от 31.05.2018 г. данни (при липса на събрани като доказателства договорите, изтичащи през 2018 г.), вероятно става въпрос за лицето З.Ш.А., на което със същия Протокол са разпределени имоти „в съседно и друго землище“, а именно седем имота в землище Горно поле, включително тези с номера 000 101; 000 106;  000 132;  020 062 и 028 010.

Така изложеното води на несъмнения извод, че от една страна с Протокола от 30.04.2018 г. не са били разпределени всички имоти, определени за землище с.Г. п., а от друга – че заявителката К.Я.К., като правоимащо лице, не е получила разпределение на имоти в това землище.

Събраните от районния съд доказателства, макар и непълни, дават достатъчно данни за да се приеме за процесуално допустима жалбата на К.Я.К. срещу Протокол от 31.05.2018 г. на Комисията, с който са разпределени имоти в землището на с.Г. п.. Правният интерес на К. произтича от неблагоприятното засягане на нейната правна сфера от така постановения административен акт, тъй като я лишава от възможността да участва в разпределението на неразпределени имоти в землището, в което се намира нейният животновъден обект.

Смисълът на цитираните по-горе норми на чл.37и от ЗСПЗЗ и чл.100 от ППЗСПЗЗ относно разпределението на пасищата, мерите и ливадите от общинския поземлен фонд е да бъде осигурена паша на пасищните селскостопански животни, като се предостави на собствениците на животновъдните обекти, в които те се отглеждат, възможност да ползват за това и общинските пасища, мери и ливади. Систематичното тълкуване на нормите води на извода, че целта е всички собственици на животновъдни обекти (правоимащи по смисъла на закона) да получат такава възможност. Аргумент в тази насока е разпоредбата на чл.100, ал.3, изр.последно от ППЗСПЗЗ, според което съставеният от Комисията протокол за разпределение е окончателен само при наличие на необходимата за всяко правоимащо лице площ.

Ето защо не се споделя от настоящия съдебен състав основния касационен довод, че след влизането в сила на Протокола от 30.04.2018 г. жалбоподателката нямала правен интерес от обжалването на Протокола от 31.05.2018 г. – на практика се претендира недопустимост на произнасянето на районния съд в тази обжалвана част от Решението, в която е разгледана и уважена жалбата на К.Я.К. срещу Протокол от 31.05.2018 г. на Комисията.

Касационната инстанция намира Решението за допустимо в тази му част. За преценка налице ли е правен интерес от оспорването на Протокол на Комисия по чл.37и от ЗСПЗЗ, относимо е обстоятелството е дали жалбоподателят е участник в процедура по чл.37и от ЗСПЗЗ и дали постановеният акт го засяга неблагоприятно. Безспорно от събраните по делото писмени доказателства се установява, че К.Я.К. е участник в процедурата, проведена по чл.37и от ЗСПЗЗ, за разпределяне на имоти в землището на с.Г. п., общ.М., както и че с Протокол от 31.05.2018 г. са разпределени имоти в същото землище, без да е извършено разпределение на К.. Изводът за неблагоприятно засягане правата и интересите на К. не се променя от обстоятелството, че същата е посочила в приложение към Заявлението си изброени имоти като попадащи в землището на гр.М., след като няма спор, че обективно тези имоти попадат в землището на с.Г. п., община Маджарово. Освен това нито в разпоредбите на чл.37и от ЗСПЗЗ, нито в тези на ППЗСПЗЗ е въведено изискване заявителят изрично да сочи кои имоти желае да му бъдат разпределени за ползване, съответно не съществува насрещно задължение за назначената Комисия да разпределя на конкретния участник в процедурата само посочените от него имоти.

Макар да намира, че неправилно Харманлийският районен съд е оставил без разглеждане жалбата на К.Я.К. срещу Протокол от 30.04.2018 г. на Комисията, тъй като въпросът относно нищожността на този акт е такъв по същество, настоящата инстанция не може да се произнася по тази част от Решението, която не е предмет на касационен контрол. Следва да се приеме, че като административен акт Протоколът от 30.04.2018 г. е влязъл в сила и не подлежи на преразглеждане, но това обстоятелство също не променя извода за допустимост на жалбата по отношение на Протокола от 31.05.2018 г., тъй като правният интерес на К.Я.К. не е отпаднал.

При преценката на така обжалвания административен акт районният съд е достигнал до правилни и обосновани изводи, че Протокол от 31.05.2018 г. се явява немотивиран и по отношение на него са налице основания за отмяна. Тези изводи се споделят от настоящия състав като съответни на материалния закон и доказателствата по делото, като следва да бъдат допълнени със следните съображения:

Безспорно приложимият закон изисква (чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ, както и чл.100, ал.2 от ППЗСПЗЗ) назначената Комисия първо да определи необходимата за всеки кандидат площ по реда на ал.4 на чл.37и от ЗСПЗЗ – т.е. между правоимащите, които имат регистрирани животновъдни обекти в съответното землище, съобразно броя и вида на регистрираните пасищни селскостопански животни, в зависимост от притежаваните или ползвани на правно основание пасища, мери и ливади, но не повече от определена в закона площ за 1 животинска единица.

Определянето на необходимата за всеки кандидат площ се извършва преди Комисията да разпредели имотите за всяко землище. Освен това законът посочва, че „при разпределението предимство имат кандидати, които до датата на разпределението са ползвали съответните имоти по договори с изтекъл срок“, а „останалите неразпределени имоти се разпределят по възходящ ред, като се започва от лицата, които притежават най-малко животински единици.“

Определяне на необходимата за всеки кандидат площ не е било извършено нито с Протокол от 30.04.2018 г., нито с процесния Протокол от 31.05.2018 г., с който също са разпределени имоти в землището на с.Г. п.. Тоест изрично разписаното изискване на процедурата не е спазено преди разпределянето на имотите за това отделно землище, в което заинтересованата страна З.Ш.А. не се явява правоимащ, тъй като няма регистриран животновъден обект в съответното землище. За землището на с.Г. п. З.Ш.А. не се явява и кандидат с предимство, тъй като по отношение на това лице разпределянето е извършено „в съседно и други землища“.

Както правилно е приел районният съд, липсата на изложени в акта мотиви относно необходимата за всеки кандидат площ, прави акта немотивиран и препятства възможността да бъде проверена правилността на извършеното разпределение по същество, тъй като не става ясно на кой измежду правоимащите с регистрирани животновъдни обекти в съответното землище колко допълнителна пасищна площ е необходима, предвид броя на отглежданите от всеки пасищни животни и вече притежаваните или ползвани от него пасища. Отнесено към процесния акт, не става ясно защо на правоимащата К.Я.К. не са разпределени площи в землището на с.Г. п. (при положение, че същата има регистриран животновъден обект, отглежда 7,0 ЖЕ и няма собствени и ползвани имоти с НТП – пасища, мери и ливади), а площи в същото землище са разпределени на З.Ш.А. с животновъден обект в друго землище – в с.Г. Г.. Спазването на законовата процедура изисква първо разпределение на площите в едно землище между правоимащите в него, и само в случай, че в землището останат свободни площи, те могат да бъдат разпределяни по реда, предвиден в чл.37и, ал.7 от ЗСПЗЗ. В случая актът е постановен и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е основания за неговата отмяна. Правилно районният съд е постановил обжалваната част от Решението, с която е отменил Протокола от 31.05.2018 г. и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне.

При новото произнасяне Комисията по чл.37и от ЗСПЗЗ следва да изложи  надлежни фактически съображения, като съобрази както вече разпределените за ползване с влязъл в сила Протокол от 30.04.2018 г. площи от общинския поземлен фонд на Община Маджарово, така и мотивите на настоящото съдебно решение – т.е. следва да бъде определена необходимата за кандидата К.Я.К. площ за землището на с.Г. п. и се извърши разпределение на съответната площ измежду останалите неразпределени с Протокола от 30.04.2018 г. имоти в това землище, а при недостиг процедурата продължи по реда на чл.37и, ал.7 и сл. от ЗСПЗЗ.   

Решение №145/11.07.2019 г. по гр.дело №592/2018 г. се обжалва и в частта му, с която Община Маджарово е осъдена да заплати на К.Я.К. разноските по делото в размер общо на 520 лв.

Правилно, при постановения от него резултат, и в съответствие с разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, Харманлийският районен съд е осъдил Община Маджарово да заплати на жалбоподателката държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат. В случая дължими са сумите от 10.00 лева – внесена държавна такса по оспорването на един административен акт и 500 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, съгласно приложени доказателства. Неправилно Община Маджарово е осъдена да заплати на К.Я.К. сума от 10.00 лева, представляваща внесена държавна такса по оспорването на втория административен акт – Протокола от 30.04.2018 г. на Комисията, тъй като в тази част жалбата на К. е оставена без разглеждане, поради просрочие, а при този изход на спора спрямо това конкретно обжалване разноските за внесена държавна такса следва да са в тежест на загубилата страна. В тази му част обжалваното решение следва да бъде изменено.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, Община Маджарово следва да бъде осъдена да заплати в полза на ответника по касацията своевременно поисканите разноски за това производство, в размер 450.00 лева заплатено по банков път възнаграждение за един адвокат за осъществено процесуално представителство на страната.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Решение №145 от 11.07.2019 г., постановено по гр.дело №592 по описа на Харманлийския районен съд за 2018 г. в обжалваната му част, имаща характер на определение за разноските, като ОСЪЖДА Община Маджарово да заплати на К.Я.К., ЕГН **********,***, дължими разноски за първоинстанционното производство в размер на 510 (петстотин и десет) лева.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №145 от 11.07.2019 г., постановено по гр.дело №592 по описа на Харманлийския районен съд за 2018 г., в останалата му обжалвана част.

ОСЪЖДА Община Маджарово да заплати на К.Я.К., ЕГН **********,***, разноски за настоящата инстанция в размер на 450 (четиристотин и петдесет) лева

Решението е окончателно.

                                                                                

             

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                     ЧЛЕНОВЕ:  1. 

 

 

                                                                                          2.