РЕШЕНИЕ № 94
гр. В**, .11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОС, гражданско отделение, в публичното заседание на 08 октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: В** В**
Членове: 1. АН** П**
2. В**
М**
с участието на секретаря
И** К** и в присъствието на прокурора..........................., като разгледа
докладваното от съдията П** въззивно гражданско дело № 301 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № №273 от 31.05.2019 г., постановено по гр.д. № 2582/2018 г. по описа на Видински районен съд, е осъден И.М.Н. ***, ЕГН **********
да заплати на П.М.Ю. от гр. С**, ж-к „Д**" бл. 264, вх. А, ет. *, ап. **,
ЕГН **********, сумата в общ размер от 3045.00 лева/главница/, представляваща
неизпълнено задължение по сключен между страните договор за наем от 28.07.2015
г., за стопанската 2015/2016 г., на следните земеделски имоти, находящи се в
землището на с. В**, общ. Б**, обл. В**, а именно: имот № 003092 с площ от
3.000 дка; имот 010032 с площ от 45.431 дка; имот № 019019 с площ от 21.095 дка
и имот № 012015 с площ от 17.491 дка, ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от завеждане на иска-10.10.2018 г. до окончателното
издължаване.
Срещу
така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство И.М.Н., в
която се съдържат оплаквания за неправилност на съдебния акт, постановен от ВРС, поради
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост
и нарушение на материалния закон. Моли да бъде отменено и вместо него бъде
постановено друго решение, с което да се отхвърли предявеният иск, както и да
бъде осъден ищеца да им заплати направените разноски по делото.
Въззиваемият П.М.Ю. чрез адв. М** моли да бъде оставена без
уважение въззивната жалба и потвърдено решението на СРС като правилно,
законосъобразно, обосновано, постановено при спазване на
съдопроизводствените правила. Подробни съображения излага в писмения си
отговор.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от релевираните в жалбата оплаквания.
Въззивният
съд приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото
съдържа реквизитите на чл. 236 от ГПК и е постановено от родово компетентния
съд.
Съдът,
като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания
съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната
преценка на доказателствата по делото, намира за установено следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.228 във връзка с чл.232, ал.2 и чл.79, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/.
По делото е безспорно
установено, а и страните не спорят, че на 28.07.2015г. са сключили договор за наем по силата на който ищецът П.М.Ю. /въззиваем
в настоящото производство/ в качеството си на наемодател е
предоставил на ответника И.М.Н. в
качеството му на наемател за временно и възмездно ползване земеделски земи, находящи се в землището на с. В**, общ. Б**, обл. В**,
а именно: имот № 003092 с площ от 3.000 дка; имот 010032 с площ от 45.431 дка;
имот № 019019 с площ от 21.095 дка и имот№ 012015 с площ от 17.491 дка. Общата
площ на отдадените под наем земеделски земи е 87,017 дка, при наемна цена в
размер на 35 лева на дка или общо 3045 лв. Договорът е за земеделската
2015/2016 г. С договора е предвидено заплащане на наемната цена не по-късно от
3 месеца след приключване на стопанската година.
Ищецът е отправил до ответника
покани – 3 броя, като последната е получена лично от него на 21.09.2018 г. С
нея се кани ответника да заплати на ищеца наемните вноски до този момент, ведно с дължимата лихва
за забава.
За
изясняване на делото от фактическа страна са
допуснати и разпитани като свидетели
лицата Е**
Ю** /съпруга на ищеца/, Л**
Б**, З**Я**
и И**М**.
От показанията на
разпитаните по делото свидетели се установява, че ищеца е предоставил ползването
върху гореописаните земеделски земи на ответника И.М.Н.,
както и че ответника не е заплатил
наемната цена за процесния период , поради което за следващия период не са
сключили договор.
При
така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Жалбата
е допустима, а разгледано по същество – неоснователна.
Съгласно
чл.228 от ЗЗД с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване,
а наемателят -да му заплати определена цена. Предмет на
договора за наем са вещта и цената.
Наемодателят се задължава да предостави на наемателя временното ползване на една вещ. Това предоставяне е предмет на
задължението му, срещу това
наемателят се е задължил да плати цена. Плащането на цената е предмет
на неговото задължение. Правилно е прието от ВРС, че ищеца е
изправна страна по сключеният договор за разлика от ответника, който
не е заплатил определената цена за наем, а
именно за ползването на отдадените му земеделски имоти за стопанската 2015/2016
г.,в общ размер от 3045.00 лева. За пълнота на изложението, следва
да се отбележи , че в тежест на ответника е да докаже, че е заплатил сумата, дължима като наем за ползваната земеделска земя. Поради което искът е
основателен и доказан.
Акцесорният иск с правно основание
чл.86 ал.1 ЗЗД също се явява основателен.
Сключеният договор за наем е
стопанската 2015/2016 г., като
определеното възнаграждение, съгласно
чл.З ал.2 от Договора, е дължимо от 01.01.2017 г..
При данните по делото се налага извод, че
ответната страна е в забава от 01.01.2017 г. до 10.10.2018 г../датата на
предявяване на иска/, като дължи
съответното обезщетение .
Натрупаната лихва за забава за
посоченият период, след използване от
страна на съда на електронна система за изчисляване на лихвите, възлиза
на сумата от 548.10 лв..
С оглед на гореизложените съображения
правилно съдът е приел, че искът за заплащане на сумата 3045,00лв. представляваща
неплатена наемна цена по договор за наем 28.07.2015 г. за стопанската 2015/2016 г. е
основателен до размерите, в които е предявен, поради което го е уважил изцяло, ведно
със законната лихва върху главницата от 3045 лева, считано от завеждане на исковата молба в съда на 10.10.2018г.
При
всичко изложено до тук предявеният иск с правно основание чл.228 ЗЗД се прецени за основателен и
доказан и като такъв следва да бъде уважен. Районния съд, като е достигнал до
същите правни изводи е постановил правилно и законосъобразно решение, което не
страда от пороците, визирани във въззивната жалба и следва да бъде потвърдено,
а въззивната жалба – да се остави без уважение.
При
този изход на делото въззиваемата страна има право на разноски за въззивната инстанция, в размер на 479 лева , съгласно представения списък на
разноски и договор.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.271, ал.1 ГПК, въззивният съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА С решение № №40 от
18.02.2019 г., постановено по гр.д. № 679/2018 г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА И.М.Н. ***, ЕГН ********** да заплати на П.М.Ю. от гр.
С**, ж-к „Д**" бл. **, вх. **, ет.*, ап. **, ЕГН ******, сумата 479 лева ,
представляваща разноски за въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение.
Решението НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: