№ 13659
гр. София, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20221110156639 по описа за 2022 година
„ИеМ 72“ ЕООД е предявило срещу “Хостум“ ЕООД (ново наименование “НАВИАЗРУК“)
иск по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.266, ал.1 ЗЗД за сумата от 8140 лева – непогасен остатък от
възнаграждение за изработка, доставка и монтаж на мебели по проект съгласно сключен между
страните договор от 10.06.2022г., за което задължение е издадена фактура №
**********/04.10.2022г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (19.10.2022г.) до
окончателното плащане.
Ищецът твърди, че въз основа на сключен с ответника договор от 10.06.2022г. поел
задължение да изработи, достави и монтира мебели по проект, описани подробно в изготвена
ценова оферта, които мебели включвали : гардероб с плъзгащи врати за спалня, гардероб с
плъзгащи врати за коридор, гардероб с нормално отваряеми врати за детска стая, ТВ – модул, скрин
с чекмеджета за детска стая, скрин с чекмеджета за спалня, нощни шкафчета и антре – портманто и
шкаф за обувки. Крайната уговорена цена била в размер на 16280 лева, като 50 % от същата в
размер на 8140 лева била платена авансово. За монтажа на изработените по индивидуална поръчка
на възложителя мебели ищецът (изпълнител по договора) имал сключен договор с подизпълнител
„Мулти Мастърз“ ООД. Мебелите били монтирани по указания на възложителя адрес на
15.08.2022г. За ответника възникнало задължение да заплати уговореното възнаграждение, като
след приспадане на авансовото плащане останал неиздължен остатък в размер на 8140 лева с ДДС,
за което задължение ищецът издал фактура № ********** от 11.07.2022г.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва
иска. Позовава се на висящ спор между страните по гр.д. № 56174/2022г. на СРС, 64 – ти състав,
образувано по искова молба от ответника по настоящото дело срещу ищеца по настоящото дело,
като предметът на делото касаел изпълнението по процесния договор. Не оспорва, че между
страните е сключен твърденият договор, както и че е заплатил уговорения аванс в размер на 8140
лева. Позовава се на допусна от ищеца забава в изпълнение на задължението за доставка и монтаж
на мебелите, продължила повече от 25 дни – основание за дължимост на неустойка за забава,
претендирана по посоченото по - горе дело. Възразява за некачествено изпълнение на
задълженията по договора от страна на ищеца. Възраженията се отнасят до гардеробите за
вграждане – 3 бр., ТВ – модул и антре – портманто и шкаф за обувки, които били изработени в
отклонение с уговореното, а гардеробите били и некачествено монтирани. Описани са конкретни
недостатъци : 1/ при портмантото за антре – провиснала врата и по – малък размер на вратата
1
спрямо рамката на шкафа; липса на монтиран механизъм за плавно затваряне на вратата; панелът,
върху който било монтирано огледалото, бил по – къс с 1 см от предвиденото; асиметрично
залепяне на огледалото; 2/ при вградения гардероб с плъзгащи врати за коридор – голям луфт
между плъзгащите врати; голям луфт между бленда и стена; асиметрично монтирани странични
бленди; липса на бленда между края на гардероба и тавана; драскотина върху огледалото на
вратата; 3/ при гардероба в детската стая : неправилно регулирани врати; на места не били
монтирани механизми за плавно затваряне; нарушение на страниците на гардероба при неуспешен
опит за монтиране на бленди; нестабилно монтиране на рафтовете в гардероба; монтаж на панти,
които не отговаряли на договорената марка; отклонение с около 3 см по отношение на равнината на
страничните бленди; дясна бленда не била монтирана на 90 градуса спрямо пода и липсвала горна
бленда; 3/ при ТВ – модула : неправилен монтаж на механизъм за затваряне на лява врата; дясна
бленда била с отклонение около 0,5 см от корпуса на мебелта; страничните бленди не лежали в
една равнина при отклонение с около 4 см; дясно горно и долно шкафче не се затваряли поради
неправилен монтаж на механизъм за затваряне; рафтовете в гардероба не били монтирани по
стабилен начин; вратичките не се затваряли докрай; 4/ при гардероба за вграждане с плъзгащи се
врати в спалнята : голям луфт между плъзгащите врати; липсвали монтирани бленди между стената
и страниците на гардероба; рафтовете в гардероба не били монтирани по стабилен начин; рамките
на гардероба били наранени при монтажа. За установяване на сочените недостатъци било
изслушано заключение по СТЕ по гр.д. № 56174/2022г. на СРС, 76 –ти състав. Монтажът на
мебелите не бил извършен в съответствие с общоприетите правила и стандарти, като опитите за
монтаж от страна на лицата, изпратени от ищеца, продължили от 12 – ти до 16 – ти септември
2022г. На 21.09.2022г. представител на ответника поканил ищеца по телефон да отстрани
недостатъците на трите гардероба за вграждане, ТВ – модула и комплекта за антре, но бил получен
категоричен отказ. При това на 06.10.2022г. с уведомление, изпратено по електронната поща,
ответникът развалил договора на основание чл.8.3 от същия. В уведомлението ответникът посочил,
че желае да запази доставените по договора скринове и нощни шкафчета, чиято стойност възлиза
общо на 3230 лева и поканил ищеца да му възстанови горницата над посочената сума до размера на
платения аванс. Със същото уведомление поканил ищеца да отстрани гардеробите, ТВ модула и
комплекта за антре от помещенията, в които тези мебели били монтирани. Ищецът не откликнал на
така отправената покана.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу него и
доказателствата по делото, намира следното:
По иска по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.266, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че по възлагане
на ответника е извършил изработка, доставка и монтаж на уговорените мебели, която работа е била
приета от ответника, както и размера на уговореното възнаграждение.
Няма спор по делото, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че на
10.06.2022г. между ответника „Хостум“ ЕООД в качеството на възложител и „ИеМ 72“ ЕООД в
качеството на изпълнител е сключен договор, съгласно който по възлагане на ответника ищецът е
приел да извърши проектиране, доставка и монтаж на мебели в съответствие с одобрени проекти
(чл.5). Уговорената цена за изработка, доставка и монтаж на мебелите е в размер на 16280 лева
(чл.3, ал.1). Договорено било цената да се плати на две части : 50 % авансово - при подписване на
договора и 50 % - след приключване на доставката и монтажа. Неразделна част от договора е
оферта за изработка, доставка и монтаж на мебели по проект, която включва следните изделия : 1/
гардероб с плъзгащи врати за спалня с 1 огледална врата; 2/ гардероб с плъзгащи врати за коридор;
3/ гардероб с нормално отварящи се врати за детска стая; 4/ ТВ – модул; 5/ скрин с чекмедже за
детска стая; 6/ скрин с чекмедже за спалня; 7/ нощни шкафчета и 8/антре – портманто и шкаф за
обувки.
Няма спор по делото, а и от доказателствата следва, че ответникът е заплатил уговорения аванс
в размер на 8140 лева (50 % от договорената цена).
Страните не спорят и за това, че уговорените мебели са били доставени на адрес, посочен от
възложителя, и са били монтирани. Няма спор по делото, че мебелите са били монтирани от
дружество – подизпълнител – „Мулти Мастърз“ ЕООД. Ирелевантни са възраженията на ответника
за забава при извършване на монтажа, защото делото няма за предмет иск по чл.92 ЗЗД. Делото има
2
за предмет претендирано от изпълнителя възнаграждение за изпълнена и приета работа по договор
с характеристиките на договор за изработка.
Установява се, че с влязло в сила решение № 283/05.01.2024г. по гр.д. № 56174/2022г. на 76 – ти
състав на СРС (заверен препис – л.118 и сл.) са отхвърлени предявените от „Хостум“ ЕООД
(възложителя) срещу „ИеМ 72“ ЕООД (изпълнителя) искове по чл.55, ал.1, пр.3, вр. чл.265, ал.2, вр.
чл.87, ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата от 4910 лева,
представляваща получена на отпаднало основание част от авансово платено възнаграждение по
сключения между страните договор от 10.06.2022г., както и за сумата от 814 лева – неустойка за
забава, дължима съгласно уговореното в чл.7 от договора.
Задължението на възложителя за заплащане на възнаграждение възниква след приемане на
работата на основание чл.266, ал.1 33Д. При приемането възложителят трябва да прегледа работата
и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива
недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-
късно. Приемането на извършената работа обхваща както едно фактическо действие - разместване
на фактическата власт върху изработеното, чрез реалното му получаване от възложителя, така и
правно действие - признание, че то напълно съответства на възложеното с договора, което
всъщност е израз на одобряването му. Следователно релевантно за приемането по смисъла на
чл.264, ал.1 ЗЗД е или онова изрично изявление на възложителя, придружаващо реалното предаване
на готовия трудов резултат, че счита същия за съобразен с договора, или онези конклудентни
действия, придружаващи фактическото получаване на изработеното, от които недвусмислено
следва, че е налице мълчаливо изразено съгласие от последния за такова одобрение. Простото
разместване на фактическата власт върху работата, без съпровождащо го изрично или мълчаливо
изразено изявление на поръчващия, че възприема същата за съобразена с договора, не съставлява
приемане по смисъла на чл.264, ал.1 ЗЗД – в този смисъл е решение № 231 от 13.07.2011 г. на ВКС
по т. д. № 1056/2009 г., II т. о., ТК.
В конкретния случай не е налице приемане на работата съгласно чл.265, ал.1 ЗЗД от страна на
възложителя. Несъгласието с качеството на доставените мебели и нивото на изпълнение на техния
монтаж е било изразено изрично на място при извършване на монтажа, което се установява от
показанията на доведените и от двете страни свидетели. Свидетелят Миндов (ръководител на
екипа, извършващ монтажа) съобщава, че клиентът е отказал да подпише приемо – предавателен
протокол и че по време на монтажа е имало „напрежение“. Свидетелката М. съобщава, че след
извършване на монтажа служител на ответното дружество – Й. (юрисконсулт на дружеството), се е
обадила на управителя на ищеца – И., за да му съобщи възраженията си. При това не е налице
приемане на работата, след като възложителят своевременно е възразил, че изработеното не
съответства договореното.
Предвид влязлото в сила решение по гр.д. № 56174/2022г. на СРС, 76 – ти състав със сила на
пресъдено нещо между страните (чл.299, ал.1 ГПК) е решен спорът, че е процесният договор не е
бил развален от възложителя на основание чл.265, ал.2 ЗЗД въз основа на отправеното изявление,
изпратено по електронната поща на 06.10.2022г. При това със сила на пресъдено нещо между
страните е установено, че не е налице отпадане на договорната връзка поради упражнено право на
разваляне по отношение на мебелите, описани в позиции 1,2,3,4 и 8 в офертата към договора, за
които се отнасят направените от ответника възражения. Т.е. не се касае за хипотеза на толкова
съществени недостатъци по отношение на същите мебели и техния монтаж, които да правят
работата негодна за нейното договорно или обикновено предназначение.
На основание чл.265 33Д възложителят не е освободен от заплащане на възнаграждение при
недостатъци на престирания резултат, но може да упражни едно от регламентираните права в този
случай: да иска поправяне на работата от самия изпълнител; да иска заплащане на разходите за
отстраняване на недостатъците, ако то е извършено от трето лице или да иска съответно
намаляване на възнаграждението. При възражение за неточно изпълнение, приравнимо на пълно
неизпълнение, на основание чл.265, ал.2 ЗЗД, предявено в производство по иск с правно основание
чл.266, ал.1 ЗЗД за заплащане дължимо на изпълнителя възнаграждение, неустановяването на
пълна негодност на изработеното, но при установяване на неточно /некачествено/ изпълнение,
предпоставя и без изрично упражнено от ответника право по чл.265, ал.1 ЗЗД намаляване на
3
дължимото възнаграждение, съответно на изпълнението, на основание същата разпоредба.
Противно тълкуване се явява в противоречие с императивните норми на чл.266, ал.1 и чл.264, ал.1
ЗЗД. В този смисъл са решение № 48 от 29.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1213/2018 г., I т. о., ТК и
решение № 23 от 4.08.2014 г. на ВКС по т. д. № 1938/2013 г., I т. о., ТК. При това в случая макар да
не е установена хипотеза на съществено неизпълнение на договореното, което да обуслови право на
възложителя да развали договора, направените възражения за недостатъци в срока по чл.131 ГПК
следва да бъдат взети предвид от съда при обсъждане на хипотеза за отбив от цената по чл.265,
ал.1, пр.3 ЗЗД.
Страните спорят дали част от доставените мебели са били с недостатъци и некачествено
монтирани, като възраженията на ответника се отнасят до мебелите, описани под номера 1,2,3, 4 и
8 по офертата. Във връзка с така направените възражения по делото са събрани свидетелски
показания чрез разпит на по един свидетел, доведен от всяка страна.
Разпитаната при довеждане на ответника свидетелка И.М. посочва, че е присъствала при
извършване на монтажа на мебелите. Преговорите при сключване на договора се водели от страна
на „Хостум“ ЕООД от служител на дружеството – Й.. Последната посочила, че ще бъдат взети
размери на място. Свидетелката сочи, че имало устна уговорка гардеробите да бъдат вградени, но
това не било отбелязано в договора. Монтажът бил извършен от 12 – ти до 16 – ти септември, като
свидетелката присъствала всеки ден, в който били извършвани действия по монтажа. По време на
монтажа се налагало да се подменят отделни елементи от мебелите и същите да се напасват. Било
налице несъответствие между монтираните мебели и договореното. При монтажа на една от
вратите на гардероба в детската стая се отчупило парче от материала с диаметър около 10 см. в
обсега на механизма за затваряне. Отчупеното парче било залепено с лепило и боядисано с боя.
Свидетелката възразила, че трябва се подмени изцяло вратата, но възражението й не било прието
от лицата, извършващи монтажа. Дължината на двете крайни страни на гардероба не били равни,
като разликата между тях била около 3 см. Рафтовете в гардеробите били монтирани по начин, по
който същите не били закрепени стабилно. Плъзгащите се врати на два от гардеробите имали
много големи луфтове помежду си и отстрани. Докато били поставяни гардеробите в нишите, били
нанесени щети върху стените и тавана. По отношение на ТВ – секцията имало разлика в дължината
на отделните страници, която се равнявала на около 2 – 2,5 см. Затварящият механизъм на пуш –
функцията не работела. По отношение на портмантото вратичката била по – къса от шкафчето, като
в долната част на тази мебел също имало несъразмерност. Изпълнителите на монтажа опитали да
монтират бленди на гардероба, но не успели. Гардеробът с отваряемите врати не се затварял
плътно, имало разстояние между вратите и висене на едната врата. Свидетелката не се съгласила
да се подпише протокол за приемане на работата, защото не била доволна от качеството на
монтираните мебели и техния монтаж. Лицата, извършвали монтажа, били помолени да напуснат,
въпреки че настояли да останат, „за да оправят нещата“. Същите заявили, че са наети да извършат
само монтажа и не отговаряли за качеството на мебелите. Служител на „Хостум“ ЕООД – Й.
(юрисконсулт на дружеството), се обадила в понеделник на управителя на ищцовото дружество –
И., и му обяснила, че не е доволна от качеството на мебелите. Управителят заявил, че възраженията
са неоснователни и настоял за плащането на договорената цена. Свидетелката посочва още, че при
сключване на договора не била дадена спецификация на мебелите. В договора не бил посочен
размер на гардеробите.
Разпитаният по искане на ищеца свидетел – В.М., посочва, че е работил към „Мулти Мастърз“
ЕООД, като се занимавал с монтажи по възлагане на „Йем 72“ ЕООД. Посочва, че по възлагане на
същото дружество през есента на 2022г. е извършил монтаж на мебели на апартамент на ул.
„Казбек“. Били монтирани гардероб с плъзгащи се врати, 2 бр. нощни шкафчета, в антрето –
вграден гардероб с плъзгащи се врати и портманто, в детската стая – вграден гардероб с отваряеми
врати и скрин, а в дневната – ТВ – шкаф. Монтажът бил извършен за около седмица. Поначало след
монтаж се подписвал приемо – предавателен протокол, но в случая клиентът отказал да подпише
такъв. На лицата, извършващи монтажа, не била дадена възможност да проверят всичко и да
почистят. По време на монтажа имало напрежение. Свидетелят нямал спомен за несъответствия
при извършването на монтажа.
Във връзка с направените възражения за некачествено изпълнение съдът кредитира
4
показанията на свидетелката М., защото същата е имала непосредствени впечатления от
изпълнението на монтажа, като показанията й са последователни и конкретни. При това въз основа
на показанията й съдът приема, че са били налице недостатъци в част от монтираните мебели и
монтажът им не е бил извършен надлежно. Така по отношение на гардеробите съдът приема, че
недостатъци в изделията и в монтажа им се състои в непоставяне на бленди за уплътняване спрямо
нишите, в които са били монтирани; неосигуряване на стабилност на рафтовете; наличие на
просвет (луфт) между вратите на гардеробите с плъзгащите се врати и липса на плътно затваряне
на гардероба с отваряемите врати; нарушение на целостта на вратата на единия от гардеробите,
изразяващо се в отчупване на част от вратата на единия от тях при опит за монтаж на панта,
коригирано с лепене и боя. По отношение на ТВ - шкафа съдът приема, че е налице неправилен
монтаж при затварящите механизми на някои от чекмеджетата и разминаване с около – 2 – 2,5 см
на страниците на шкафа. По отношение на портмантото съдът приема, че има нарушение в
симетрията на някои от елементите.
Въз основа на горното съдът приема, че работата е изпълнена с недостатъци, като повечето от
тях засягат естетическия вид на изделията, а в отделен случай е засегнато и нормалното им
ползване (неправилното монтиране на затварящ механизъм на някои от чекмеджетата на ТВ –
шкафа). Предвид обема на цялостното изпълнение, като се има предвид че мебелите, за които се
отнасят възраженията, са монтирани и функционално е могло да се ползват според
предназначението, без да има сериозно нарушаване на естетическия им вид, съдът приема, че на
основание чл.265,ал.1, пр.3 ЗЗД следва да намали уговореното възнаграждение по отношение на
мебели под номер 1, 2, 3, 4 и 8 от офертата (за които се отнасят възраженията) с 10 %. При това
общата договорената цена на тези мебели, която според офертата към договора възлиза на 13470
лева, следва да се намали със сумата от 1347 лева или намалението да е до сумата от 12123 лева.
Към тази цена следва да се добави и пълнят размер на договорената цена на мебелите, чиято
доставка и монтаж са приети без възражения – скрин – 2 бр. и нощни шкафчета, в размер на 2810
лева. Така общият размер на дължимото възнаграждение по договора възлиза на сумата от 14933
лева. След приспадане на платения аванс от 8140 лева непогасеният остатък от дължимото
възнаграждение възлиза на сумата от 6793 лева.
Предвид горното искът следва да бъде уважен до сумата от 6793 лева, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане и да се отхвърли за разликата до
пълния предявен размер.
По разноските :
Ищецът е поискал присъждане на разноски за адв. възнаграждение и за държавна такса.
Установява се, че с договор за правна защита и съдействие № 032/2023г. от 26.10.2023г. ищецът е
договорил адвокатски хонорар в размер на 800 лева за обезпечение на предявените искове и с
договор за правна защита и съдействие № 084/2022г. от 19.10.2022г. е договорил адвокатско
възнаграждение за образуване и водене на делото в размер на 1200 лева. И в двата договора при
начин и срок за плащане е отбелязано, че плащането е в брой до съответната дата, на която е
сключен всеки един от договорите. Отбелязано е още, че при неплащане в срок на
възнаграждението адвокатът има право да се снабди със заповед за изпълнение по реда на чл.37
ЗА. При това съдът приема, че договорите за правна защита и съдействие не обективират разписка
за плащане на уговореното адвокатско възнаграждение, като същото не е било платено при
подписването им. Липсват други доказателства (отделна разписка), от които да се направи извод за
извършване на уговореното плащане в брой. При това претендираните разноски за адв.
възнаграждение не могат да бъдат признати за извършени и поради това не подлежат на
присъждане – арг. чл.78, ал.1 ГПК и т.1 от ТР № 6/2012г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС.
На ищеца следва да се присъдят разноски само за държавна такса, които съразмерно възлизат на
271,72 лева. На ответника от разноски за усвоен депозит за вещо лице в размер на 80 лева
съразмерно му се следва сумата от 13,24 лева. Неусвоената част от депозита в размер на 320 лева
подлежи на връщане на ответника на основание чл.4б ЗДТ след подаване на нарочна молба с
посочване на банкова сметка за превеждане на сумата.
Така мотивиран, съдът
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА „НАВИЗРУК“ ЕООД (предишно наименование „Хостум“), ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление : ж.к. Люлин, бл. 371, вх. -, ет. 6, ап. 21, да плати на "ИеМ 72"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, ул. „Сан Стефано“ №
14А, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.266, ал.1 ЗЗД за сумата от 6793 лева - непогасен остатък от
възнаграждение за изработка доставка и монтаж на мебели по проект съгласно сключен между
страните договор от 10.06.2022г., за което задължение е издадена фактура №
**********/04.10.2022г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (19.10.2022г.) до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 8140
лева
ОСЪЖДА „НАВИЗРУК“ ЕООД (предишно наименование „Хостум“), ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление : ж.к. Люлин, бл. 371, вх. -, ет. 6, ап. 21, да плати на "ИеМ 72"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, ул. „Сан Стефано“ № 14А,
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 271,72 лева – разноски.
ОСЪЖДА "ИеМ 72" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.
София, ул. „Сан Стефано“ № 14А, да плати на „НАВИЗРУК“ ЕООД (предишно наименование
„Хостум“), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : ж.к. Люлин, бл. 371, вх. -, ет. 6,
ап. 21, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 13,24 лева – разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6