№ 53
гр. гр.Несебър, 19.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20232150101423 по описа за 2023 година
Предявени са искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
От ищеца „********” ЕАД срещу З. Д. И. са предявени искове за установяване
дължимостта на сумата от 576,24 лв., представляваща незаплатена стойност по издадени фактури
в периода 27.09.2021г. – 25.08.2023г. за ползвани ВиК услуги за обект с аб. № *****, за отчетен
период 09.08.2021г. – 04.08.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението – 27.10.2023г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от
60,45 лв., представляваща лихва за забава за периода от 27.10.2021г. – 18.10.2023г. Главницата се
претендира за ползвани ВиК услуги до обект с аб. № *****, за отчетен период 09.08.2021г. –
04.08.2023г., за доставена, отведена и пречистена вода до обект, находящ се в . ***********.
Изложено е, че ищецът и ответникът са страни по валидно възникнало облигационно отношение,
по силата на което за цитирания отчетен период неплатените задължения, съгласно действащите
цени, одобрени от КЕВР, възлизат на 576,24 лв., като за тази сума от ищеца са издадени фактури в
периода 27.09.2021г. – 25.08.2023г. Наведено е, че дължимата по фактурите сума не е заплатена в
предвидените срокове. С тези доводи до съда е отправено искане да уважи претенциите.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е подадена молба за признание на иск вх. №
546/17.01.2024г., с която признава предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, достигна до извод, че са налице
предпоставките за постановяване на решение при признание на иска. Съображенията за този извод
са следните:
В срока за отговор на исковата молба ответникът е подал молба за признание на иск с вх. №
546 от 17.01.2024г. по описа на Районен съд Несебър. С нея е заявил, че признава исковете,
1
предявени от „********” ЕАД по настоящото дело. Налице е валидно признание на исковете по чл.
237, ал. 1 ГПК. Освен това от ищеца е направено изрично искане (с молба вх. № 1511 от
14.02.2024г. по описа на Районен съд Несебър) да бъде постановено решение при признание на
исковете. Ето защо всички условия на чл. 237, ал. 1 ГПК са налице. Същевременно при извършена
преценка по смисъла на чл. 237, ал. 3 ГПК съдът констатира, че признатото право (относно
дължимостта на главница за ползвани ВиК услуги и лихва за забава) не противоречи на закона или
на добрите нрави. Ответникът е посочен като абонат за доставена, отведена и пречистена вода до
обект, находящ се в . ***********, поради което има право да се разпорежда с признатото право.
При всичко изложено до тук и на основание чл. 237, ал. 2 ГПК исковете за главница и
лихва следва да бъдат уважени изцяло, като решението не следва да се мотивира допълнително,
освен с указанието (направено в предходния абзац), че се основава на извършеното признание на
иска.
При този изход на спора в полза на ищеца следва да се присъдят направените от него
разноски от заповедното производство (в размер на 75 лв.) и от исковото производство – в размер
на внесена държавна такса от 75 лв. – съобразно приложения списък (на л. 53 от делото).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за УСТАНОВЕНО, че З. Д. И., ЕГН **********, с настоящ адрес в ********,
дължи на „********” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ***********,
на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 576,24 лв., представляваща
незаплатена стойност по издадени фактури в периода 27.09.2021г. – 25.08.2023г. за ползвани ВиК
услуги за обект с аб. № *****, за отчетен период 09.08.2021г. – 04.08.2023г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 27.10.2023г. до
окончателното изплащане на вземането, а на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата
от 60,45 лв., представляваща лихва за забава за периода от 27.10.2021г. – 18.10.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК З. Д. И., ЕГН **********, с настоящ адрес в
********, да заплати на „********” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
***********, сумата от 75 лева, представляваща направените в заповедното производство
разноски, от които 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение и 25 лв. - за заплатена държавна такса
и сумата от 75 лв., представляваща направени в настоящото производство разноски за платена
държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
2