РЕШЕНИЕ
№ 124
гр. Перник, 07.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Явор П. Джамалов
като разгледа докладваното от Явор П. Джамалов Гражданско дело №
20231720105487 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Молителят Л. Е. К., ЕГН: **********, гр.***, моли по реда на настоящото
производство съдът да постанови решение, с което да приеме за установено спрямо
Териториално поделение на НОИ - гр.Перник, с административен адрес: гр. Перник,
ул.”Отец Паисий“ 50, представлявано от директора й И.П., че Л. Е. К., ЕГН: ********** е
работила по трудов договор на длъжност „барман” в периода 01.03.1999г. до 01.09.1999г. с
работодател и осигурител СД„***“- гр. Перник с ЕИК: *** при условията на пълен работен
ден и пълна работна седмица, който стаж се признава за осигурителен такъв.
Ответникът по молбата ТП на НОИ -гр.Перник, е изразил становище, че искането
следва да бъде доказано с допостумите за това доказателствени средства.
Съдът, като взе предвид твърденията в исковата молба и събраните по делото
доказателства, намира следното:
По делото са представени като писмени доказателства : Удостоверение изх.№5510-
13-7/24.11.2023г.; Констативен протокол изх. №КП-5-13-01437463/18.10.23г.; Уведомително
писмо от 03.11.2023г.; Излечение от тр. книжка на Л. К.; Справка от регистър Булстат.
Разпитания свидетел В.И.К., за която видно от представената Справка от регистър
Булстат се е явявала съдружник в СД„***“- гр. Перник с ЕИК: ***, за процесния период и на
която съдът дава вяра, заявява, че с молителката са работили заедно, на смени, в заведение
на ъгъла на Ингилизка махала на длъжност „барман“ за периода 01.03.1999г. до 01.09.1999г.
1
на пълен работен ден на минимална работна заплата. Същата заявява, че тя и съпруга и
затворили заведението на следващата година, като документите били прибрани в чувал на
тавана, но синът и правил миналата година почистване на тавана и документите били
изхвърлени, защото не знаели , че може да потрябват на някого.
В случая, за трудов стаж преди 1999г. условията, реда и сроковете за признаване на
този трудов стаж, както и условията и сроковете за внасяне на осигурителните вноски за
зачетен трудов стаж и условията за взаимно зачитане на трудовия стаж и осигуреното време
по различните осигуровки са били предмет на уреждане от съответните правилници, (чл.
164 ЗР на КТ/1951 г. (отм.). В случая осигурителния стаж, посочен и отбелязан в трудовота
книжка на молителката, съвпада с трудовият стаж, който се зачита за трудов стаж и трудов
стаж за пенсиониране съгласно правната уредба, която е била в действие по време на
работата на ищеца по трудов договор при този работодател.
Съгласно § 9, ал.1 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов
стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава
разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс.
На следващо място, в 149, ал.1 от дял III на КТ от 1951г.- императивно е посочено, че
невнасянето от предприятието, учреждението или организацията следващите се
осигурителни вноски не лишава в никакъв случай работниците и служителите от правото да
получават всички парични обезщетения, помощи и пенсии.
Наличието на писмено доказателство предпоставя допустимостта на събраните по
делото свидетелски показания, като е спазено ограничението относно кръга на лицата, които
могат да бъдат допуснати като свидетели, а именно такива, които от своя страна притежават
писмени доказателства, че са работили или изпълнявали длъжност при същия работодател
през периода, през който е положен претендирания стаж независимо, че тези изисквания
съгласно ЗУТОССР са неприложими в настоящето производство а са допустими всички
доказателства предвидени в ГПК. Показанията на свидетеля подкрепят изложеното в
исковата молба.
Изложеното аргументира извод за основателност на предявената претенция.
Предвид изхода на делото ответната страна следва да бъде осъдена да заплати
направените по делото разноски от ищеца, като в тази връзка същата прави възражение за
прекомерност на изплатеното адвокатско възнаграждение. Представен е списък по реда на
чл80 ГПК и писмени доказателства, че в полза на процесуалния представител на ищеца е
изплатена сумата от 600.00 лева. Съгласно наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения, в случая минималното такова е 750.00 лева, за защита по охранително
производство, без материален интерес, поради което възражението за прекомерност на
изплатеното адвокатско възнаграждение се явява неоснователно .
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
2
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Териториално поделение на НОИ -
гр.Перник, с административен адрес: гр. Перник, ул.”Отец Паисий“ 50, представлявано от
директора й И.П., че Л. Е. К., ЕГН: **********, от гр.*** е работила по трудов договор на
длъжност „барман” в периода 01.03.1999г. до 01.09.1999г. с работодател и осигурител
СД„***“- гр. Перник с ЕИК: ***, при условията на пълен работен ден и пълна работна
седмица, който стаж се признава за осигурителен такъв.
ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ - гр.Перник, с административен адрес:
гр. Перник, ул.”Отец Паисий“ 50, представлявано от директора й И.П., да заплати на Л. Е.
К., ЕГН: **********, от гр.*** направените по делото разноски в размер на 600.00 лева,
изплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Пернишки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
3