№ 26
гр. Враца, 04.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Тодоров
Борис К. Динев
при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело
№ 20241400500512 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх.
№ 5487/05.09.2023 г., подадена от К. Ш. Г. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез
адв. Р. С. от АК-Враца, против решение № 190/03.04.2023 г., поправено с
решение № 367/03.06.2023г. по реда на чл.247 ГПК, и двете постановени по
гр.д. № 4573/2021 г. по описа на Районен съд - Враца, в частта, с която е
отхвърлен предявеният от нея срещу съделителката-ответница Г. Ш. Г., ЕГН
**********, иск за сметки в делбеното производство с правно основание
чл.346 от ГПК до пълния му размер от 3468.86 лева.
Жалбоподателката твърди, че решението на Районен съд - Враца в
отхвърлителната му част е незаконосъобразно като постановено при
неправилно приложение на материалния закон, необосновано и постановено
при грубо нарушение на процесуалните правила. Поддържа, че по делото са
събрани безспорни доказателства за извършените от нея подобрения в
процесния имот по видове, количества, стойност, период на извършване, кой и
кога ги е извършил и с колко се е увеличила стойността на имота, вследствие
на подобренията извършени от нея, т.е. безспорно е установена стойността на
обогатяването на ответницата, в резултат на извършените подобрения.
Посочва, че съделителката Г. Г. не е оспорила извършените подобрения, нито
стойността им или извършването им от ищцата, които обстоятелства е
следвало да се отделят като безспорни. Изтъква, че изготвеното заключение на
съдебно-оценителната експертиза е доказало, че СМР и подобренията са
1
извършени, както стойността им, така и вложените материали, закупени от
нея. Счита за ирелевантно за спора събирането на доказателства за пълното
плащане на подобренията след капарото на изпълнителя на СМР в делбеното
жилище, с оглед неоспорването от ответницата на извършването на
подобренията от ищцата. Моли съда, да отмени решение № 190/03.04.2023 г.,
поправено с решение № 367/03.06.2023г. по реда на чл.247 ГПК, и двете
постановени по гр.д. № 4573/2021 г. по описа на Районен съд - Враца, в
обжалваната му част, с която е отхвърлен предявения иск с правно основание
чл.346 от ГПК до пълния му размер от 3468.86 лева и постанови ново
решение, с което да уважи иска.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата съделителка Г. Ш. Г., ЕГН
**********, не е постъпил отговор на въззивната жалба.
С въззивната жалба не се сочат доказателства и не се правят
доказателствени искания.
В съдебното заседание въззивницата, чрез пълномощника си, поддържа
въззивната жалба и моли съда да отмени решението в обжалваната част, като
претендира и разноски; въззиваемата, редовно призована, не се явява и не се
представлява в съдебното заседание и не взима становище по жалбата.
Във въззивното производство не са събирани нови доказателства.
Врачанският окръжен съд, като взе предвид оплакванията в жалбата и
събраните по делото доказателства, в съответствие с предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбата, намира следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в
законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт,
При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК,
въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт в обжалваните му
части е валиден и допустим.
С оглед оплакванията във въззивната жалба съдът намира, че предмет на
въззивна проверка е решението на първоинстанционния съд в частта му
относно съединения във втората фаза на делбеното производство иск по
сметки. В частта досежно способа за извършване на делбата и в осъдителната
си част по иска по сметки първостепенният съдебен акт не е обжалван и е
влязъл в законна сила, поради което е недопустимо въззивният съд да
преразглежда акта в тези му части, като последица от зададения с въззивната
жалба ограничен предмет на произнасяне, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК.
За да се произнесе по правилността на обжалваното решение в
обжалваната част, настоящият съдебен състав взе предвид следното:
В първото по делото съдебно заседание след допускането на делбата, по
2
реда на чл. 346 от ГПК, е заявена и районният съд е приел за съвместно
разглеждане претенция по сметки (чиито нередовности са отстранени с
уточнителна молба с вх. № 1128/26.01.2023 г.) на съделителката К. Г. срещу
съделителката Г. Г., за направени подобрения в делбения имот в периода след
месец април 2011 г., подробно описани в писмена молба от 26.01.2023г. по
пера и стойност, които са увеличили неговата стойност, за сумата общо
3 000,00 лева, съразмерна на нейния дял от стойността на описаните в
претенцията подобрения. В съдебно заседание на 24.03.2023г. по искане на
ищцата-съделителка К. Г., направено по реда на чл.214, ал.1 от ГПК, съдът е
допуснал изменение на размера на предявения иск за подобрения в делбения
имот на 3468.86 лева.
Съделителката-ответница Г. Г. не е взела участие в съдебните заседания
и не е изразила становище по искането за сметки на ищцата.
За доказване на извършените в делбения апартамент строително-
ремонтни и монтажни работи пред първоинстанционният съд са събрани само
писмени доказателства, представени от ищцата в първото съдебно заседание.
Видно от договор за поръчка от 14.04.2011г., сключен между ищцата,
като възложител, и „Атамар“ ООД с.Паволче, като изпълнител, изпълнителят
е приел да изработи кухненско и спално обзавеждане на обща стойност 2997
лева, със срок на изпълнение 06.06.2011г. Съгласно договора е заплатена
авансово сумата 1000 лева, а сумата за доплащане е оформена с представените
2 бр. квитанции към ПКО за заплатени от ищцата на 23.06.2011г. - 1300 лв. и
на 22.07.2011г. - 697 лева. Представена е и оферта от ЕТ П. Ц. гр.Враца за
ремонт на апартамент в ***, гр.Враца, с посочване на наименование,
квадратура, количество и стойност на отделни строително-ремонти работи на
тераса, баня, хол, детска-спалня, коридор и тераса-юг на обща стойност 14600
лева. Видно от квитанция от 05.04.2011г. към ПКО, издадена от ЕТ П. Ц., К. Г.
е заплатила за ремонт на апартамент в *** сумата 5000 лева.
Пред първата съдебна инстанция е назначена и изпълнена съдебно-
техническа и оценителна експертиза, чието заключение не е оспорено от
страните и е прието от съда.
Според заключението на вещото лице по тази експертиза
претендираните от ищцата подобрения в делбения имот са в общ размер 20
813.14 лева, в т.ч. строително-ремонтни работи – 15 622.93 лева, обзавеждане
на апартамента – 2 997 лева, закупени допълнителни строителни материали за
2193.21 лв. Дела на ответницата Г. Г. в стойността на подобренията възлиза на
3468.86 лева, за която сума е допуснатото изменение по реда на чл.214, ал.1 от
ГПК на размера на предявения иск срещу ответницата. От заключението се
установява също, че сумата, с която се е увеличила стойността на имота,
3
вследствие на тези подобрения е 30000 лева. Неразделна част от заключението
е Приложение № 1 – количествено-стойностна сметка, в което подробно и
детайлно са посочени изпълнените в делбения имот строително-ремонтни
работи по вид, количество, единична и обща стойност.
Настоящият въззивен състав също приема заключението, дадено пред
първата инстанция, за обективно, компетентно изготвено и отговарящо на
задачите, поставени от съдебния състав.
Въз основа на така събраните доказателства по иска с правна
квалификация чл.59 от ЗЗД вр. чл.346 ГПК първоинстанционния съд е приел,
че претендираните подобрения, които съдът е приел за доказани, в
действителност увеличават стойността на имота със сумата 30000 лв., според
заключението на експертизата, поради което следва да се приеме доказаност
по основание на иска, а по отношение на размера им са установени частично
до сумата 7997 лева, представляваща сбор от заплатения ремонт на имота от
5000 лева и изработка на кухненско и спално обзавеждане на стойност 2997
лева. В останалата част до пълния претендиран размер от 17597 лв., съдът е
приел, че този иск следва да се отхвърли като недоказан. Съдът е приел също,
че от сумата, представляваща уважен размер на претендираните подобрения, с
оглед притежавания от ответницата имуществен дял в съсобствеността,
същата следва да бъде осъдена да заплати на ищцата сумата 1332.83 лева,
ведно със законната лихва от предявяване на искането - 20.01.2023г., до
окончателното й изплащане, а в останалата част за разликата до пълния
претендиран размер на направените подобрения в делбения имот, искът е
недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е
изложена по-горе и в обжалваното решение и по нея не е налице спор между
страните. Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и
допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи
относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват
с тях.
Във въззивното производство не са ангажирани доказателства, които да
променят приетата и изяснена от районния съд фактическа обстановка, поради
което, ВОС я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл. 272
ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото решение.
По изложените във въззивната жалба оплаквания и в допълнение към
съображенията на районния съд, следва да се отбележи следното:
Решението на РС-Враца не е оспорено в частта му, с която предявеният
от съделителката К. Г. срещу съделителката Г. Г. иск за заплащане на
стойността на направените подобрения в делбения имот е уважен за сумата
1332,83 лева, предвид на което в тази си част решението е влязло в сила по
смисъла на чл. 296, т. 2, пр. 1 от ГПК и затова съгласно чл. 297 и чл. 298, ал. 1
от ГПК е задължително за страните в настоящето производство и за съда, като
4
съгласно чл. 299, ал. 1 от ГПК спорът в тази му част не може да бъде
пререшаван. С оглед на това със сила на присъдено нещо е установено
основанието, въз основа на което съделителката Г. Г. дължи на съделителката
К. Г. стойността на направените подобрения в делбения имот.
Спорът пред въззивната инстанция се свежда до размера на дължимата
сума за направените подобрения в делбения имот, респ. до размера, в който
следва да бъде уважен предявения иск.
Настоящият съдебен състав намира, че този спор следва да бъде
разрешен при съобразяване на следното:
В постановеното по делото решение първоинстанционният съд е дал
правна квалификация по чл.59 от ЗЗД на предявената от съделителката К. Г.
срещу съделителката Г. Г. претенция за направени подобрения в делбения
имот и е разгледал същата като такава.
Съобразно изложените в искането за сметки, с което е предявена
претенцията, и уточнителната молба, обстоятелства като основание на
предявеният иск и отправеното до съда искане, настоящата инстанция приема,
че правилната правна квалификация на предявената претенция е по чл. 61, ал.
2 ЗЗД и правоотношенията между съделителките във връзка с подобренията
следва да се уредят съобразно правилата за водене на чужда работа без
пълномощие.
За уважаването на тази претенция по чл.61, ал.2 ЗЗД съделителката-
ищца К. Г. следва да докаже, в условията на пълно и главно доказване, че е
направила разноски за посочените в молбата й строително-ремонтни и
монтажни работи, които са довели до увеличаване стойността на имота, че
същите са направени със знанието и без противопоставянето на другия
съсобственик, както и размера на действително разходваните средства за
извършването и увеличената стойност на имота.
От представените по делото писмени доказателства и от заключението
на изпълнената съдебно-техническа и оценителна експертиза се установи, че
съделителката К. Г. е извършила посочените в молбата й строително-ремонтни
и монтажни работи в делбения имот. Това обстоятелство не е било спорно
между съделителките пред първоинстанционния съд, нито пък в
производството пред въззивния съд са наведени доводи, които да го поставят
под съмнение.
Подобренията в съсобствения имот са извършени от съделителката К. Г.
в качеството й на държател на идеалните части на другата съсобственица -
съделителката Г. Г., с нейно знание и без противопоставянето й, но не и с
5
изричното й съгласие, защото по делото не е установено тя да е уведомявала
другата съделителка за намерението си да прави ремонти, нито да е искала
нейното предварително съгласие, като не са налице данни и за нейното
противопоставяне. Предвид гореизложеното настоящата съдебна инстанция
намира, че правилната правна квалификация на така предявеният иск по
сметки е по чл. 61, ал. 2 ЗЗД, тъй като работата е била предприета и в собствен
интерес на съделителката К. Г., при което отговорността на другата
съсобственица е до размера на обогатяването, т. е. дължи се по-малката
стойност между направените разходи и увеличената стойност на имота.
В заключението на изпълнената съдебно-техническа и оценителна
експертиза и Приложение № 1 – количествено-стойностна сметка, допусната
от първата инстанция, подробно и детайлно са посочени изпълнените в
делбения имот строително-ремонтни работи по вид, количество, единична и
обща стойност, като пазарната стойност на тези строителни дейности е 20 813,
14 лева, дела на ответницата Г. Г. в стойността на тези дейности възлиза на
3468.86 лева, а сумата, с която се е увеличила пазарната стойност на делбения
имот, вследствие извършването на тези дейности, е 30000, 00 лв., респ.
увеличената стойност на дела на ответницата Г. Г. от имота възлиза на 5000.00
лева.
При приложението на чл. 61, ал. 2 ЗЗД останалите съделители дължат
по-малката сума между дела им от действително извършените разноски и
увеличената стойност на дела им от имота, т. е. в случая – стойността на дела
им от действително извършените разноски. При това положение, с оглед
притежаваната от съделителката Г. Г. 1/6 идеална част, припадащата й се част
от стойността на действително извършените разноски е 3468.86 лева и тази
сума съделителката-ответница по иска дължи на ищцата.
Ето защо предявеният иск с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД следва да
бъде уважен в предявения размер от 3468.86 лева. Сумата следва да бъде
присъдена ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска -
20.01.2023 г., до окончателното й изплащане.
Поради частично несъвпадане на изводите на двете съдебни инстанции,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение на РС-Враца
следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлен иска с правно
основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД за заплащане на разликата над 1332, 83 лв. до
претендирания размер от 3468.86 лева, представляваща стойността на
извършени подобрения в делбения имот и вместо това следва да бъде
постановено решение, с което се осъди ответницата-съделителка да заплати на
6
ищцата допълнително сумата 2136, 03 лв., представляваща припадащата й се
част от стойността на извършени подобрения в делбения имот, като се
присъди и законната лихва за забава върху присъдената сума, считано от
датата на предявяване на иска - 20.01.2023 г., до окончателното й изплащане.
Предвид изложеното, Врачанският окръжен съд намира въззивната
жалба за основателна.
По съдебните разноски:
С оглед изхода на спора в настоящата инстанция следва да бъдат
ревизирани присъдените в първоинстанционното дело разноски и да бъдат
присъдени такива във въззивното производство.
В първоинстанционното производство страните не са претендирали
разноски и такива не са присъждани, поради което и въззивният съд не следва
да се произнася по разноските пред районния съд.
Присъждането на разноски пред въззивната съдебна инстанция се
извършва по реда на чл. 78 ГПК. Пред настоящата съдебна инстанция
въззивницата К. Г. е направила разноски за държавна такса по въззивната
жалба – 42,72 лв. и адвокатско възнаграждение – 1500 лева и е поискала
същите да й бъдат присъдени, поради което, с оглед изхода на спора пред
въззивната инстанция, основание чл. 355, изр.2, във вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК, във
вр. с чл. 273 ГПК, въззиваемата Г. Г. следва да бъде осъдена да заплати на
въззивницата посочените суми.
С оглед цената на иска и на основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото
решение е необжалваемо.
Предвид гореизложеното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 190/03.04.2023 г., поправено с решение №
367/03.06.2023г. по реда на чл.247 ГПК, и двете постановени по гр.д. №
4573/2021 г. по описа на Районен съд - Враца, В ЧАСТТА, в която е отхвърлен
като недоказан предявеният от К. Ш. Г. с ЕГН **********, против Г. Ш. Г. с
ЕГН **********, иск с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД вр. чл.346 ГПК за
заплащане на разликата над 1332, 83 лв. до претендирания размер от 3468.86
лева, представляваща стойността на извършени подобрения в делбения имот,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Г. Ш. Г. с ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на К.
Ш. Г. с ЕГН **********, с адрес ***, допълнително сумата 2136, 03 лв.,
7
представляваща разликата между присъдените от първата инстанция
подобрения от 1332.83 лева до установената за дължима сума от 3468.86 лева,
представляваща припадащата й се част от стойността на извършени
подобрения в делбения имот, ведно със законната лихва за забава върху
присъдената сума, считано от датата на предявяване на иска - 20.01.2023 г., до
окончателното й изплащане.
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 355, изр.2, във вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК Г. Ш. Г.
с ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на К. Ш. Г. с ЕГН **********, с
адрес ***, сумата 42,72 лв. за държавна такса по въззивната жалба и 1500 лева
адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8