№ 342
гр. Разград, 02.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на десети май през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. А.А
като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Гражданско дело
№ 20223330101881 по описа за 2022 година
Предявени са искове по чл.422 във вр. с чл.415 във вр. с чл.124 ГПК.
Депозирана е искова молба от Агенция за събиране на вземания ЕАД, като цесионер на
кредитора, с която молят съда да приеме за установено по отношение на отв. Й. Х. Й., че
дължи на ищеца сумата от 854.06лв. , главница по договора;сумата 152.52 лв. договорна
лихва за периода от 25.02.2020 г. до 06.10.2021 г.; сумата 73.82лв. обезщетение за забава
считано от 07.10.2021 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законна
лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното
изплащане на задължението, както и разноските по двете производства. Ищецът твърди, че
на 25.02.2020г. страните са сключили Договор за отпускане на револвиращ потребителски
кредит и издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-17697609 от 25.02.2020г и
Приложение № CARD-17730264 към Договора.с БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.
Разрешеният кредитен лимит по картата е 1000лв., за усвояването на който Кредиторът е
издал на името на Кредитополучателя международна кредитна карта „Mastercard" с
персонален идентификационен номер. Преди използването на картата Креди получателят е
длъжен да я активира съгласно процедурата за активиране на кредитната карта посочена в
Приложението като задълженията на Кредитополучателя по тази карта възникват към
момента на активиране на картата. Съгласно Приложението Кредитополучателят има право
да усвоява предоставеният му кредит и чрез услугата превод на пари по сметка от размера
на револвиращия кредит в рамките на наличния лимит, като ползването на тази услуга се
отразява като транзакция в месечното извлечение. Кредитополучателят може да използва и
услугата покупка на изплащане в мрежата от търговски партньори на кредитора, като при
всяко ползване на тази услуга се подписва приложение към Договора, съдържащо
конкретните параметри на транзакцията.
1
Съгласно т.14 от Приложението за ползването на револвиращия кредит, кредитополучателят
дължи върху усвоения размер на кредитен лимит годишен лихвен процент в размер на 35%.
Договореният лихвен процент се изчислява върху усвоения размер на кредитен лимит за
времето на ползването му. За ползването на картата Картодържателят заплаща и такси
съгласно Тарифата посочена в Приложението. Кредиторът може да преразглежда размера на
лихвите и таксите всеки месец, като с влизането в сила на новите размери Кредиторът
уведомява Кредитополучателя. В случай, че последният не е съгласен с промените, той
трябва да блокира картата си и да изплати изцяло задълженията си с начислените лихви и
такси съгласно последното издадено месечно извлечение.
Възползвайки се от предоставения му кредитен лимит, ответникът е извършвал транзакции
посредством услугите плащания чрез терминални устройства POS и тегления в брой от
банкомат ATM. Към момента на подаване на настоящото заявление длъжникът не е
заплатил изцяло усвоените суми, като непогасена е останала сума в размер на 854.06 лева.
Ищецът е издал месечно извлечение за осъществените транзакции до 15-то число на месеца
и го е изпратил на електронната поща на ответника.Месечните погасителни вноски се
извършват до 1-во число на месеца, следващ месеца на издаване на извлечението, като
Кредитополучателят е длъжен да заплати поне минималният размер на вноската съгласно
Тарифата поместена в Приложението. Месечната погасителна вноска покрива задължението
в последователност: разноски, лихва и главница.
Лихвата се начислява върху сумата, формирана от всички суми в месечното извлечение,
считано от датата на извършване на съответната транзакция до момента, в който
задължението бъде погасено. Тази лихва се обявява като дължима в следващото месечно
извлечение. На посоченото основание на Картодържателя е начислена лихва за ползване на
кредита в размер на 152.52 лв., за периода от 25.02.2020 г. до 06.10.2021 г.
Подписвайки договора, страните са договорили, че при условие че Кредитополучателят не
извърши плащане по дължимите суми в рамките на два месеца от последното плащане,
последният дължи и обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за
периода на забава за всяка забавена вноска. На посоченото основание на Картодържателя е
начислено обезщетение за забава в размер на 73.82 лв. за периода от 07.10.2021 г. до датата
на подаване на настоящето заявление в съда, като за периода 13.03.2020 г. —14.07.2020 г. не
е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6
ЗМДВИПОРНС.
На 07.10.2021 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 19.08.2019 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С А, клон България“ и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК
*********, по силата на който вземанията, произтичащи от Договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-
17697609 от дата 25.02.2020 г. и Приложение № CARD-17730264 е прехвърлено в полза на
„Агенция за събиране на вземания" АД, изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви. Договора за кредит съдържа изрична клауза,
2
която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането
от името на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България с Уведомително писмо с
изх. № УПЦ-П-БНП/CARD-17730264 от дата 07.10.2021 г. изпратено до длъжника с известие
за доставяне, от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството й на
пълномощник на цедента.„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. е упълномощило „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на
вземания от 19.08,2019 г. от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за
извършената цесия с писмо Изх.№ УПЦ-П-БНП/CARD-17730264г. от 07.10.2021г. за
станалата продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора
за кредит адрес. Писмото е получено лично от ответника на 13.10.2021 г.
Твърди, че с прилагането към исковата молба на уведомление на цедента до длъжника за
извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от
исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД,
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника и същото следва да бъде
съобразено от съда, като факт от значение за спорното право. Длъжникът може да възрази за
липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е
изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомлението.
Представя: Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаване и
ползване на кредитна карта № PLUS-17697609 от 25.02.2020 г. и Приложение № CARD-
17730264 и условия по договор за кредит;Приложение към Договор за потребителски
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна
карта PLUS-17697609 CARD- 17730264 от 25.02.2020г., Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 19.08.2019 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
С.А и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД; Потвърждение за сключена цесия на
основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД; Извлечение от Приложение № 1 от 07.10.2021 г. към договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.08.2019 г. Пълномощно от управителя
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А, с което е упълномощено „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД да уведомява длъжници от името на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.
за извършената цесия;. ведомително писмо от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А чрез
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД от 07.10.2021 г. за извършената цесия, ведно с
известие за доставяне и обратна разписка, удостоверяващи получаването на уведомителното
писмо за извършена цесия до длъжника; Има искане да се приложи ч.гр.д.№1373/2022г. и да
се назначи ССЕ, по която вещото лице да отговори : Какъв е остатъкът от задължението по
пера на ответника по горепосочения Договор за кредитна карта? Какъв следва да бъде
размерът на лихвата за забава, който ответникът дължи вследствие на забавено плащане по
посочения Договор за кредит - от датата на изпадане в забава до входиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда?
Ответникът Й. Х. Й. счита исковете за допустими , но неоснователни.
3
Ищецът претендира процесиите суми по трите обективно съединени иска , в качеството си
на цесионер. Процесиите вземания не са надлежно цедирани от БНП Париба на ищцовото
дружество, тъй като попадат в приложното поле на Параграф 2, чл. 6 от Рамковия договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019 г., където изрично са изброени
изключенията от обхвата на цесията, при които се счита, че вземания срещу длъжници не са
прехвърлени на цесионера „Агенция за събиране на вземания'’ ЕАД. Такива изключения
например са: Вземания, които не са валидно съществуващи или не се дължат изцяло или
отчасти;Ако при подписаните договори за кредит не е спазена формата за действителност
/например липсва подпис на страната/страните/;
Процесният Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаване и
ползване на кредитна карта №PLUS-17697609. сключен на 25.02.2020 г. и по-конкретно -
Приложение № CARD-17730264 към Договора, попадат и в двете горепосочени хипотези,
поради което няма валидна цесия. Вземанията срещу ответника са прехвърлени на ищеца по
номер на договор- CARD-17730264, което представлява Приложение, което е неразделна
част от Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на
кредитна карта №РLUS-17697609. Независимо че е неразделна част от основния Договор за
кредит, Приложението има относителна самостоятелност, тъй като въз основа на него е
предоставена възможност на доверителя ми да ползва суми по револвиращия кредит с
кредитен лимит от 1000 лв.
Приложение CARD-17730264 не носи подпис на ответника. а само и единствено на
служител на БНП Париба. Това означава, че вземанията, за които ищеца твърди, че са
придобити от БНП Париба с основание Приложение CARD-17730264, не са надлежно
цедирани. тъй като попадат в изключенията, изрично регламентирани в Параграф 2, чл.6 от
Рамковия договор, а липсата на подпис на страната/ страните. При липса на подпис
върху Приложение CARD- 17730264. положен от ответника. който е страна по основния
договор за кредит, вземанията не са цедирани. Дори и ответникът да дължи някакви суми.
възникнали от Приложение CARD-17730264, то към момента па образуване на исковото
производство, той ги дължи към първоначалния кредитор.
Освен липса на подпис от страна на ответника е налице неспазване на изискванията на чл.10
ал.1 ЗПК досежно размера на шрифта, който не може да бъде по-малък от 12. При визуално
сравнение на основния договор за кредит и Приложение CARD-17730264, което е и
неподписано от ответника, е видно, че Приложението е изготвено с по-малък шрифт от
основния Договор, а наред с това шрифтът е по-малък от 12. Това означава, че Приложение
CARD-17730264 не отговаря на изискванията на материалния закон - чл. 10. ал. 1 ЗПК.
което съгласно чл.22 ЗПК води до пълната му недействителност. В тази хипотеза и съгласно
уговорките в Рамковия договор за цесия, ако вземанията - предмет на цесията, не отговарят
на изискванията за форма за действителност, то същите не са надлежно цедирани. какъвто е
настоящия случай.
Вземанията не са цедирани и поради обстоятелството, че не са валидно съществуващи или
не се дължат изцяло или отчасти. Това е така поради пълната недействителност както на
4
индивидуалния Договор за кредит, така и поради пълната недействителност на Приложение
CARD-17730264. Наред с това. и индивидуалния Договор за кредит, и Приложение CARD-
17730264 съдържат нищожни клаузи, поради което потребителят не дължи суми,
регламентирани от нищожни клаузи и респективно, тези суми не са цедирани на ищеца.
Целият процесен Договор за потребителски кредит е недействителен, поради което
установителните искове по чл. 422 ГПК са неоснователни. Дори и да се приеме, че
ответникът дължи връщане на суми, представляващи само чистата получена стойност на
кредита по силата на чл, 23 ЗПК, то претенцията е следвало да бъде предявена на друго
основание /неоснователно обогатяване/, а не на договорно основание. Това вземане /за чиста
стойност на заема/, не е и кодирано като неоснователно обогатяване, а на договорно
правоотношение, което не съществува, поради което попада в изключенията,
регламентирани в Рамковия договор за цесия, посочени по-горе.
Отделно от това в чл.11 ал.1 т.9а ЗПК . като задължителен реквизит от съдържанието на
всички договори за потребителски кредити е регламентирано да бъде посочена методиката
за изчисляване на референтния лихвен процент, каквато методика в процесния договор
липсва.
Грубо е нарушена и императивната разпоредба на чл.11 ал.1 т.11 ЗПК. В Договора, както и в
погасителният план не може да се извлече информацията за размера на включените в
месечната погасителна вноска суми. а именно колко лихва, колко главница и колко такса се
погасява с всяка вноска. В процесния Договор не е инкорпориран погасителен план
съгласно изискванията на материалния закон, което е още едно основание за неговата
недействителност.
Следователно, изначално в договора е посочен по-малък размер на ГПР от реалния, тъй като
в него не са включени допълнителните такси по усвояване и обслужване на кредита, които
са били известни изначално на кредитора, а именно — застрахователната премия и таксата
ангажимент. ГПР само формално отговаря на изискванията на материалния закон, като
наред с това е подвеждащ и не представя ясна и точна информация на потребителя за реално
дължимите от него суми поради невключване на посочените такси - застраховка и такса
ангажимент. При неточно посочване на ГПР се счита, че в договора изобщо липсва ГПР.
което на самостоятелно основание влече до пълната недействителност на договора за
кредит.
В тази връзка счита, че в случая ирелевантен е фактът, че както лихвеният процент, така и
ГПР са определени като фиксиран процент от общата сума, тъй като от тази уговорка не
може да се извлече информацията за размера на включените в месечната погасителна вноска
суми за главница, лихва и такса за обслужване на кредита и др., както и застрахователни
вноски. Не е ясно също дали сумите по погасителния план са с фиксиран размер във всяка
погасителна вноска или първо се заплащат таксата за обслужване на кредита и лихвата и
едва тогава се изплаща главницата. Тези данни имат съществено значение за изчисляване на
дължимите лихви и разноски по обслужване на кредита, тъй като за база за изчислението им
ще служи неизплатената част от главницата. Дори и да се приеме, че на ответника е
5
изначално ясно какъв е процентът на оскъпяване на кредита, това не освобождава ищеца от
задължението, вменено му с императивна правна норма от ЗПК, да информира своя
съконтрагент за условията за заплащане на месечната погасителна вноска и за това каква
част от главницата ще бъде платена с всяка месечна вноска и каква част представлява т.нар.
"оскъпяване" на кредита
Процесният договор е в нарушение също и на чл. 11. ал. 1. т. 20. 23 и 24 ЗПК. Същият не
съдържа клаузи, относно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от
договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото
упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси
усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 ЗПК. както и за размера на лихвения
процент на ден. Липсва реда за прекратяване на договора за кредит /т. 23/, както и наличието
на извънсъдебни способи за решаването на спорове и за обезщетяване на потребителите във
връзка с предоставяне на потребителски кредит, както и условията за тяхното използване /т.
24/.
Наред с горното, няма доказателства, че кредитната карта е предадена на ответника. Отрича
ответникът да е получил кредитна карта на физически носител от БНП Париба при
сключване на договора. Оспорва, че ЛИЧНО е усвоявал суми по револвиращия кредит.
При недействителен договор лихви не се дължат, а искът за връщане САМО на главницата
ще е основателен, но не на предявеното основание - договорно правоотношение, а на друго
основание - неоснователно обогатяване. Хипотезата, предвидена в чл. 23 ЗПК е специфичен
случай на неоснователно обогатяване, поради което сумата за главница следва да бъде
претендирана именно като неоснователно обогатяване, а не поради непогасени вноски по
несъществуващ договор.
Начисленият лихвен процент по процесии» Договор за потребителски кредит и по-
конкретно- в Приложение CARD-17730264, е неправомерно завишен и е в противоречие с
добрите нрави, поради което клаузата, регламентираща лихвения процент, е нищожна.
Лихвеният процент е фиксиран на 35%, което надхвърля трикратния размер на законната
лихва, поради което противоречи на добрите нрави и представлява нищожна клауза.
Максималният размер на договорната лихва е ограничен винаги от чл. 9 ЗЗД, съгласно който
страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не
противоречи на добрите нрави. Съгласно установената съдебна практика за противоречащи
на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби
участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелстване на друг субект, в частност възприето е, че уговорка за лихва многократно
превишаваща размера на законната лихва е нищожна като нарушава принципа за
справедливост и добрите нрави, тъй като с такъв уговорен размер се създават условия за
неоснователно обогатяване. Критерият за преценка дали уговореният размер е прекомерен е
в каква степен уговорените вреди надхвърлят действителните. Когато уговореният размер
надвишава значително този по законната лихва, без да е установено от неизпълнението да са
6
предвиждани или настъпили необичайни, то уговорената неустойка е прекомерна.
Липсата на еквивалентност на насрещните престации при двустранните договори, какъвто е
и процесния случай, може да се приеме за противоречие с добрите нрави, доколкото те
определят границата на свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 ЗЗД.
БНП Париба не би сключила процесния договор за револвиращ кредит, ако годишният
лихвен процент беше по-малък. Тъй като самият лихвен процент противоречи на добрите
нрави, а договорът е сключен не с цел получаване на законова лихва, съответстваща с
добрите нрави, а с цел обогатяване в размер, противоречащ на добрите нрави, то считам, че
БНП Париба е проявила недобросъвестност при сключване на договора с ответника. Целта е
обогатяване, надхвърлящо добрите нрави, което води и до недействителност на целия
договор.
Прави възражение за изтекла погасителна давност в негова полза.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от
фактическа страна следното:
Ищецът представя договори за потребителски паричен кредит,отпускане на револворащ
потребителски кредит,издаване и ползване на кредитна карта PLUS-17697609 приложение
към договора,за издаване на кредитна карта с кредитен лимит от 1000лв.
По делото е назначена ССЕ съгласно, заключението на която картата е активирана с
извършването на транзакции посредством услугите плащания чрез терминални устройства
POS и тегления в брой от банкомат ATM. ГПР по кредитната карта е 35 %, а месечен лихвен
процент-2,91 %. Датите и тегленията на суми от ATM са: 22.06.2020г.- 400лв.; 25.06.2020г.-
100 лв.; 25.06.2020г. - 400лв.; 14.07.2020г.- 50лв.;24.11.2020г.- 100лв.;20.12.2020г.-
140лв.
По договора са направени вноски за погасяване на задълженията си по кредитната карта
общо в размер на 784.55лв. С тях са погасени:месечна такса обслужване- 60лв.;
застрахователна премия-88,35лв.;такси за теглене в брой- 35,80лв.;лихви-
264,46лв.;главница 335,94лв.
Дължими са: главница 854,06 лв. и лихви в размер на 152,52 лв.. Следваща се лихва за
забава е 73,82 лв.
В период след датата на цесията 07.10.2021 г. няма извършени плащания от страна на
ответника /информация от счетоводството на „АСВ“ЕАД.
По делото е приложено уведомление за извършената цесия /л.24 от делото/ с приложено
известие за доставяне от 13.10.21г.
По делото е назначена съдебна компютърно-техническа експертиза, която не е извършена
поради отказан достъп на вещото лице, поради което същата е заличена.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
7
Ответникът твърди недействителност на договора за издаване и ползване на кредитна карта
поради липсата на подпис от негова страна. В случая липсата на подпис не се свежда
липсата на положен подпис на хартиен носител, а липсата на електронен подпис по смисъла
на чл.13 от ЗЕДЕП. Предвид разпределението на доказателствената тежест от съда и липсата
на ангажирани доказателства /заличена компютърно-техническа експертиза/ по делото не се
събраха доказателства, ответникът да е сключил договор за издаване и ползване на кредитна
карта, предвид липсата на положен електронен подпис от негова страна.
Предвид направеното оспорване от страна на ответника, ищецът не представи доказателства
и да е предал пластиката на кредитната карта. Изялвението на вещото лице е ирелевантно,
тъй като за установяването на този факт не са необходими специални знания, а нарочни
писмени доказателства /товарителница/.
Съдът намира за неубедителни доказателствата ответникът да е уведомен за цесията. Видно
от приложеното известие за доставка на л.25 от делото ответникът следва да е получил
лично на 13.10.2021г. уведомлението. Положеният подпис в известието, и тези в
пълномощните на адв.Н. И. и адв.К.Б. и договорите за правна защита и съдействие са
различни, като тази разлика е видна с просто око и без особено затруднение, като подписите
дори не се наподобяват. Предвид на това съдът намира,че ответникът е уведомен за цесията
едва с исковата молба и за дължимите суми,както и че се е съгласил с тях. Този факт не е от
съществено значение относно цесията, тъй като по делото липсват последващи плащания,
но е от значение за установяване волята на длъжника.
Досежно възражението за използвания шрифт: твърди се сключването на договор от
разстояние,подписан електронно. При този договор ответникът е в състояние при
принтиране на договора или във всеки друг момент да увеличи размера на шрифта си, ако
изпитва затруднение в прочитането. Изискването за размера на шрифта касае,договорите
разпечатани предварително н хартиен носител.
Съдът намира за необосновани твърденията на ответника, че ищецът не е спазил
изискванията на ЗПК относно посочване на ГПР, ГЛП /фиксирани/,погасителен план и
правото на отказ.
На последно място, неоснователно е твърдението на ответника за настъпила погасителна
давност на задълженията. Договорът е с дата 25.02.2020г., уведомлението за цесията е
получено на 13.10.2021г., а заявлението по чл.417 ГПК е депозирано на 28.07.2022г.
Предвид горното,съдът намира предявените искове за неоснователни,като недоказани.
С оглед изхода от спора на ищеца се следват разноски за адвокат, при възнаграждение
определено при условията на чл.38 ал.1 т.2 ЗА.Ответникът е декларирал пред
пълномощника си,че е материално затруднен, което е достатъчен факт за да се претендира
възнаграждение по чл.38 ал.1 т.2 ЗА. Законът предвижда преценката да се прави от
европейския адвокат, а не от съда. Въпреки това, Съдът направи справки в НАП и БДПН, от
които установи,че ответникът не работи, не е женен и има две пълнолетни деца.Предвид на
това на пълномощниците на ищеца се дължи адв.възнаграждение. Неговият размер в
8
заповедното производство е в минималния размер от 300лв., а в съдебното-
408.10лв.,съобразно заявения материален интерес, а не както е определено от адвоката в
списъка по чл.80 ГПК. Определянето върху материалния интерес е предвидено като
възможност в разпоредбата на чл. 36 ал.4 от ЗА, съгласно която възнаграждението може да
се уговори в абсолютна сума и/или процент върху определен интерес с оглед изхода на
делото, с изключение на възнаграждението за защита по наказателни дела и по граждански
дела с нематериален интерес.
Съдът съобрази,че пълномощникът е депозирал единствено писмен отговор, без да се явява
в с.з.
По гореизложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Агенция за събиране на вземания ЕАД,ЕИК *********
гр.София против Й. Х. Й. от гр.Разград, ЕГН ********** установителни искове за
дължимост на сумата 854.06лв. главница, сумата 152.52лв. договорна лихва и сумата
73.82лв. обезщетение за забава, за които е издадена заповед за изпълнение
№701/19.07.2022г. по ч.гр.д.№1373/22г. на РРС.
ОСЪЖДА Агенция за събиране на вземания ЕАД,ЕИК ********* гр.София да заплати на
адв.К.И.Б. сумата от 300лв./триста лева/,адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА за
адвокатско представителство по ч.гр.д.№1373/22г. на РРС
ОСЪЖДА Агенция за събиране на вземания ЕАД,ЕИК ********* гр.София да заплати на
адв.Н. И. И. сумата от 408.10лв./четиристотин и осем лева и десет стотинки/,адвокатско
възнаграждение по чл.38 ЗА за адвокатско представителство по в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред
Окръжен съд-Разград.
След влизане в сила на решението същото да се докладва на съдията-докладчик по ч.гр.д.
№1373/2022 г. на РРС.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
9