№ 495
гр. Благоевград, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело №
20251200500844 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е образувано по жалба, подадена от
„БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С. ***,
представлявана от Д. Д. М. и С. Л. С. - Изпълнителни директори, чрез Старши
юрисконсулт Р. М. М., срещу решение № 306/ 14.04.2025 г., постановено по
гражданско дело № 1710/ 2024 г. на Pайонен съд – Благоевград, с което е
признато за установено по отношение на Банка ДСК“ АД с ЕИК *, че М. В. А.,
с ЕГН ********** не дължи следните суми: - сумата от 2102, 18 лв. /две
хиляди сто и два лева и осемнадесет стотинки/ - главница, сумата от 3115,79
лв. /три хиляди сто и петнадесет лева и седемдесет и девет стотинки/ - законна
лихва от 18.12.2009г. до 14.03.2024г. и сумата от 49, 50лв. /четиридесет и девет
лева и петдесет стотинки/-държавна такса, за които суми е издаден
Изпълнителен лист от 19.12.2009г., издаден по ч.гр.д. № 3178/2009г. по описа
на PC-Благоевград и са предмет на принудително изпълнение по
изпълнително дело № 56 от 2024г. по описа на ЧСИ Г. Ц. с район на действие
ОС-Благоевград, рег.№ 702 на КЧСИ, поради издължаване и частично
опрощаване.
Навежда се възражение, че съдебното решение е постановено при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като
първоинстанционния съдът се е ограничил до твърдения и просто изложение
на обстоятелства, без да достига до доводите си, изхождайки от конкретни
1
съображения по процесуалните действия на страните и събрания
доказателствен материал.
Поддържа се, че главната искова претенция е заявена на основание
сключено между страните Споразумение от 07.09.2021г. - признато като
безспорно и ненуждаещо се от доказване в проведеното по делото открито
съдебно заседание по искане на страните. В същото, съдът разпредели
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, като в тежест
на ответника - кредитор не е разпределяно да доказва прекратяването на
споразумението с нарочно волеизявление, което да е достигнало до длъжника,
нито са давани указания, че за твърдения в Отговора на исковата молба факт
на прекратяване на споразумението, не са сочени доказателства.
Поддържа се, че ответникът твърди неизпълнение от страна на ищеца
на сключеното споразумение като се позовава на клаузата на чл. 4 от
същото, съгласно която: „При неизпълнение от страна на длъжника, на което
и да е от условията по Споразумението, включително при забава в
плащането, продължила повече от 30 дни, на погасителната вноска по чл.
2, ал. 1 и/или на дължими такси по съдебното изпълнение, договореното в
чл.1 опрощаване отпада автоматично, като кредиторът има право да събере
дълга в пълния му размер, както и незабавно да поиска възобновяване на
спрените изпълнителни действия с цел принудително събиране на всички
дължими суми. В допълнение на уговореното, при неизпълнение от страна на
длъжника, на което и да е от условията по Споразумението, включително при
забава в плащането, продължила повече от 30 дни, на погасителната вноска по
чл. 2, ал. 1 и/или на дължими такси по съдебното изпълнение, това
Споразумение автоматично отпада и изпълнението ще продължи с
възобновяване на спрените изпълнителни действия, без възможност за ново
спиране и без необходимост от предварително уведомяване на длъжника за
възобновяването. В посочените случаите длъжникът няма право да иска ново
разсрочване на дълга и/или подписването на ново споразумение за
разсрочване. “
При тълкуване на споразумението по реда на чл. 20 от ЗЗД и във връзка
с употребените в текста на клаузата по чл. 4 думи и изрази, че при забава в
плащането, продължила повече от 30 дни на погасителната вноска и/или на
дължимите такси по съдебното изпълнение, договореното опрощаване и
споразумение отпадат автоматично, следва извода, че при подобно
неизпълнение от страна на длъжника, споразумението се счита за прекратено.
Така, споразумението е сключено под прекратително условие, което би
настъпило, когато длъжникът наруши задълженията си, поети със същото.
Ясно формулираната уговорка в чл. 4 от споразумението следва да се
зачита като изрично изразена воля на страните и налага категоричен извод, че
действителната воля на страните е ефектът на отпадане на договореното
опрощаване и на сключеното споразумение да настъпи с посочената от тях
забава в плащането, продължила повече от 30 дни. Предвид принципа на
2
свободата на договаряне, страните са предвидили само срок, след който може
да се разпадне договорната връзка, без изрично да са поставили изискване за
едностранно уведомление за прекратяване.
Навежда се, че в случая е налице е уговорено прекратяване на
споразумението на основание чл. 4 от същото, тъй като единственото
изискване е свързано със забава в плащането, продължила повече от 30 дни на
погасителната вноска и/или на дължимите такси по съдебното изпълнение.
По делото не е спорно, а и от приетата съдебно-счетоводна експертиза се
установи, че е допусната забава в плащането, продължила повече от 30 дни
(112 дни забава) на последната погасителна вноска по Споразумение от
07.09.2021г., както и че не са платени дължимите такси по съдебното
изпълнение съгласно Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните
съдебни изпълнители по банкова сметка на съдебният изпълнител.
Прави се довод, че така, отпадането на договореното опрощаване и на
сключеното споразумение, следва да се приеме за настъпило с допуснатата от
длъжника забава, съдържащо изискванията на чл. 4 от споразумението, което
дава право на кредитора да претендира дълга в пълния му размер, както и да
поиска принудително събиране на дължимите суми.
Обръщаме внимание, че вещото лице по съдебно-счетоводна експертиза е
изчислило размера на задължението към 08.02.2024г. - датата на образуване на
изпълнително дело № 56/ 2024 г. по описа на Г. Ц. - Частен съдебен
изпълнител с район на действие - Окръжен съд Благоевград, рег. № 702 на
КЧСИ, като се вземе предвид, че договореното със Споразумение от
07.09.2021г. опрощаване е отпадало и извършените плащания са отнесени в
последователност: разноски, лихва, главница, който съответства на размера
на задължението, посочен в изпратената до длъжника Покана за доброволно
изпълнение. С оглед клаузата на чл.4 от споразумението, предвиждаща
прекратяване поради допусната забава в плащането над 30 дни, последващото
плащане, направено при 112 дни забава, не е основание да се приема, че е
налице точно изпълнение по споразумението.
Не на последно място посочва въззивника, че не може да бъде приложено
по аналогия разрешението, дадено в т. 18 на ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, доколкото същото е постановено по
въпроси, свързани със заповедното производство, а настоящия случай не е
такъв. Предмет на настоящата искова претенция е съдебно признато вземане,
изискуемостта на което е настъпила, вкл. и съгласно признанието от
длъжника, направено в сключеното споразумение.
Относно погасителна давност на вземането, въззивникът намира че не е
изтекла. Сочи се, че искова претенция е заявена на основание сключено между
страните Споразумение от 07.09.2021г., признато като безспорно и
ненуждаещо се от доказване по искане на страните. Същото представлява
частен документ, подписан от лицата, което го издават. В този смисъл,
съставлява доказателство, че съдържащото се изявление е направено именно
3
от тези лица. Всеки неоспорен по реда на чл. 193 от ГПК, или оспорен, но
признат за истински частен писмен документ, е автентичен и верен, като
същият има формална доказателствена сила относно съдържащото се
признание. Налице е извънсъдебно признание на факти, вкл. и неизгодни за
страната факти, което е обективирано в писмена форма и съставлява
доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези
лица - чл. 180 от ГПК. В този смисъл е и постоянната съдебна практика, в
частност: Решение №261/2013/22.01.2014 по дело №2354/2013 на ВКС, ГК, III
г.о., Решение № 57 от 29.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 354/2012 г., IVг. о., ГК,,
Решение № 748 от 17.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 801/2009 г., IVг. о., ГК,
Решение № 506 от 8.09.10 г. по гр. дело № 705/09 г. на IV г. о. Факт е, че
между страните (представител и представляван) няма спор за липса на
представителна власт при сключване на споразумението. Нешо повече,
извършените действия са потвърдени от ищецът - длъжник, който не се
противопоставя след узнаването, а предприема действия по предявяване на
иск срещу кредитора, който иск се основава на сключеното споразумение,
позовава се на същото и не го оспорва, вкл. и действията, за които е
необходимо изрично упълномощаване.
Предвид изложеното, не може да бъде споделен извода на съда, че за да
произведе действие клаузата на чл.14 от споразумението, с която длъжникът
се отказва от давността по смисъла на чл. 113 от ЗЗД, е необходимо изрично
пълномощно.
Нешо повече, няма форма за действителност на волеизявление за отказ
от субективното право на погасителна давност. Отказът може да бъде изричен
и мълчалив, но от съдържанието му трябва да може по несъмнен начин да се
направи извод, че длъжникът не желае да се ползва от последиците на
погасителната давност било относно цялото парично задължение, било само
за част от него, но задължението следва да е индивидуализирано.
Признаването на задължението и изразяване на воля за плащане след като
е изтекла давността има за последица заличаване на изтекла давност и
представлява изявена воля от страна на длъжника за отказ от изтекла
давност, по който въпрос е постановено Решение № 65 от 03.06.2011 г. о т.
д. № 600/2010 г. на ВКС, I т.о. В това решение се приема, че при
изразяване на воля от длъжника да бъде признато едно вземане след
изтичане на погасителната давност, е налице отказ от позоваване на вече
изтекла давност, без да се стига до прекъсване на течението й. Както е
прието в Решение № 65 от 03.06.2011 г. по т.д. № 600/2010 г. на ВКС, I т.о.,
едно вземане винаги може да бъде признато, включително и след
изтичане на погасителната давност. Признанието фактически представлява
отказ от позоваване на вече изтекла давност. В конкретния случай, по който е
постановено цитираното решение, съставът на ВКС е приел, че от
обстоятелствата по делото може да се направи извод, че е извършено
признание на задължение. Вярно е, че признанието може да се извърши както
изрично, така и с конклудентни действия. При всички случаи обаче трябва
4
несъмнено да бъде установена волята на длъжника да признае свое
съществуващо задължение. Невъзможно е признание на неиндивидуализирани
парични задължения.
В случая е налице клауза за отказ от давност в споразумение, в което
задължението е индивидуализирано. В същото е посочено сключването на
договора за кредит, допуснатата забава в изпълнението, издаването на Заповед
за незабавно изпълнение и Изпълнителен лист, включително сумите, за които
са издадени, издалият ги заповеден съд, производството, по което е сторено,
размера на задължението към датата на сключване на споразумението. С
подписването на споразумението, задълженото лице се е ангажирало с
погасяването на материализираните в Заповед за незабавно изпълнение и
Изпълнителен лист задължения. Споразумение от 07.09.2021г. представлява
признание от страна на длъжника за дължимостта на сумите по Заповед за
изпълнение на парично задължение от 19.12.2009г. и Изпълнителен лист от
19.12.2009г., издадени по ч.гр.д. № 3178 по описа на Районен съд Благоевград
за 2009 година, в това число и признание за дължимостта на сумите в размер,
посочен в споразумението.
На 07.09.2021г., когато петгодишният давностен срок, считано от
26.06.2015г. е изтекъл, е сключено споразумение, с което длъжникът освен, че
признава дължимостта на сумите по Заповед за изпълнение на парично
задължение от 19.12.2009г. и Изпълнителен лист от 19.12.2009г., издадени по
ч.гр.д. № 3178 по описа на Районен съд Благоевград за 2009 година, се отказва
и от давността по смисъла на чл. 113 от ЗЗД, съгласно чл.14 от същото.
От посочената дата - 07.09.2021г. е започнала да тече нова петгодишна
давност. Същата е прекъсвана, съответно на 08.02.2024г. - с подаването на
молбата за образуване на изпълнителното дело №56/2024г. по описа на Г. Ц. -
Частен съдебен изпълнител с район на действие - Окръжен съд Благоевград,
рег. № 702 на КЧСИ, доколкото в нея кредиторът е направил искане да бъде
приложен конкретен изпълнителен способ, и с извършените по същото
същински изпълнителни действия - налагане на запор на банкови сметки
запор на длъжника на 15.03.2024г. С посоченото действие давността е била
прекъсната и от 15.03.2024г. е започнала да тече нова петгодишна давност,
която към настоящия момент не е изтекла.
Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение № 306/
14.04.2025 г., постановено по гражданско дело № 1710/ 2024 г. на Pайонен съд
– Благоевград, с което е признато за установено по отношение на Банка ДСК“
АД с ЕИК *, че М. В. А., с ЕГН ********** не дължи следните суми: - сумата
от 2102, 18 лв. /две хиляди сто и два лева и осемнадесет стотинки/ - главница,
сумата от 3115,79 лв. /три хиляди сто и петнадесет лева и седемдесет и девет
стотинки/ - законна лихва от 18.12.2009г. до 14.03.2024г. и сумата от 49, 50лв.
/четиридесет и девет лева и петдесет стотинки/-държавна такса, за които суми
е издаден Изпълнителен лист от 19.12.2009г., издаден по ч.гр.д. № 3178/2009г.
по описа на PC-Благоевград и са предмет на принудително изпълнение по
5
изпълнително дело № 56 от 2024г. по описа на ЧСИ Г. Ц. с район на действие
ОС-Благоевград, рег.№ 702 на КЧСИ, поради издължаване и частично
опрощаване., като бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни.
Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови
доказателства при въззивната проверка, като не се иска присъждане на
сторените при второинстанционната проверка разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната
жалба от въззиваемата страна, в който оспорва подадената въззивна жалба.
Поддържа се, че решението на първоинстанционният е допустимо,
правилно и законосъобразно постановено при съблюдаване на
съдопроизводствените правила по действащия ГПК. Правилно съдът е уважил
иска като доказан и основателен, поради това, че ищците са успели в хода на
съдебното производство да докажат исковата си претенция с посочените по
реда на ГПК доказателствени способи.
Въззивната жалба е подаден в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря
на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално
допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав на Окръжен съд - Благоевград, ГО, IV въззивен,
счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Правото на иск е надлежно упражнено. Оплакванията на жалбоподателя
е в насока: признанието, както и изразената воля за плащане, след като е
изтекла давността, има за последица заличаване на изтеклата давност и
представлява изявена воля от длъжника за отказ от изтекла давност.
Окръжният съд, в единодушие на състава, не споделя тезата, застъпена от
въззивника.
С отрицателен установителен иск, се дава възможност на длъжника да
оспори по исков ред, съществуването на вземането на кредитора- ответник, но
същото би могло да бъде основано само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
Предявеният иск се явява допустим, тъй като ищецът се позовава на
новонастъпили, след влизане в сила на решението, факти, на които длъжникът
може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл. 439 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че с подписването на споразумението и
съгласието на кредитополучателя да изплаща задълженията си по
изпълнителен лист, издаден в полза на "БАНКА ДСК" ЕАД на цесионера -
"ОТП Факторинг България" ЕАД, са изпълнени изискванията на чл. 99, ал. 3
ЗЗД.
По делото не е спорно, че по силата на Договор за кредит за текущо
6
потребление от 08.02.2006 г., сключен между „БАНКА ДСК“ ЕАД (сега
„АД“), като кредитор и М. В. А., ЕГН **********, като кредитополучател, „
БАНКА ДСК” ЕАД е отпуснала на М. В. А. кредит за текущо потребление в
размер на 4 000,00 лева със срок за погасяване 48 месеца, считано от неговото
усвояване, който е обезпечен с поръчителството на С. И. А.. Установи се и че в
полза на „БАНКА ДСК” ЕАД е издадена Заповед за 16 незабавно изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 19.12.2009г.
и Изпълнителен лист от 19.12.2009г., с които е разпоредено длъжниците М. В.
А., с ЕГН ********** и С. И. А., ЕГН ********** солидарно да заплатят на
кредитора „Банка ДСК“ ЕАД следните суми:- сумата от 2 102, 18 лева -
главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 18.12.2009г. -
датата на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл. 417 от ГПК до окончателното плащане;сумата от 256,78 лева -
договорна лихва за периода от 08.03.2008г. до 17.12.2009г.; сумата от 116,00
лева - наказателна лихва за периода от 08.02.2008г. до 17.12.2009г.; сумата от
49,50 лева - държавна такса. Въз основа на издадения изпълнителен лист е
образувано изп.д. № 51/2010г. по описа на ЧСИ Г. Ц., в хода на което са
налагани запори върху трудовото възнаграждение на длъжника М. В. А. в
"НЕО-КНИТ" ЕАД - работодател на длъжника, насрочвани са описи, които не
са извършвани, поради неявяване на взискател. По същото изпълнително дело
ответникът е конституиран като взискател. Няма спор между страните, че по
време на висящност на изпълнително дело № 51/2010г. по описа на ЧСИ Г. Ц.
на 07.09.2021г.. между "ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, като кредитор
и М. В.ови А., ЕГН **********, чрез пълномощник –нейния баща В. А. е
сключено Споразумение.
По делото не е спорно, че ответникът в настоящото производство и
кредитор изрично е признал, че вземанията му към момента на сключване на
споразумението са единствено в размер на 2 649,01 лева, включващ: 1 588,76
лева - главница, 934,77 лева - законна лихва и 125,48 лева - разноски. Към този
момент главницата е намаляла в сравнение с тази, посочена в изпълнителния
лист, като няма дължими договорна и наказателна лихва, както и държавната
такса, а е останала само определен и посочен размер на законна лихва и такси
по изпълнително дело. При сключване на споразумението ответникът е
признал извършвани погасявания от въззиваемия-ищец до този момент,
поради което е отразил същите в размера на дълга. Това обуславя
основателност на иска, че длъжникът не дължи поради плащане сумите над 1
588,76 лева - главница, над 934,77 лева - законна лихва, както и посочената в
изпълнителния лист държавна такса, тъй като ответникът е признал неизгоден
за него факт. Още към момента на подписване на споразумението вземанията
на банката за част от главницата, договорна лихва, наказателна лихва и
разноски, са били погасени чрез плащане от страна на въззиваемия-ищец, в
каквато насока е констативната част на споразумението, отразяваща
безспорния в отношенията между страните непогасен остатък от дълга,
включващ главница и законна лихва.
7
Спорния между страните въпрос - дали споразумението е било
изпълнено от ищеца и респ. е настъпило частичното опрощаване, уговорено в
него и същата е изплатила дължимото или е прекратено автоматично. По
делото не е спорно, че въззиваемия-ищец е изплатил цялата сума по
споразумението, която е следвало да плати, за да настъпи опрощаване и на
остатъка от дълга, а именно 1160 лв., то е основателно твърдението й, че не
дължи на ответника сумите, поради изплащане и частично опрощаване.
Неоснователни са възраженията на въззивника, че с подписаното
споразумение въззиваемия-ищец е признала задължението си по основание и
размер, поради което от датата на подписването му - 07.09.2021г. е започнал да
тече нов давностен срок, евентуално, в случай, че е настъпила погасителната
давност към датата на сключване на споразумението, то от длъжника е заявен
отказ от последиците на давността.
Погасителната давност е последица от бездействието на кредитора да
упражни правото си в определен период от време. След като този период вече
е изтекъл, направеното признание не може да го възстанови, поради което
признанието, направено след изтичане срока на погасителната давност не
прекъсва теченето му. От това следва, че прекъсването на давността, като
законова последица от признаването на вземането, настъпва само доколкото е
налице основната предпоставка за това - започнала, но още неизтекла
погасителна давност - така № 65 от 03.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 600/ 2010
г., I т. о., ТК. Признанието на вземането не заличава погасителния ефект на
вече изтеклата давност, а има значението само на неблагоприятно за длъжника
твърдение за съществуването на едно естествено задължение, по смисъла на
чл. 118 от ЗЗД, което той може да изпълни доброволно, но което не може да
бъде търсено по принудителен ред.
В случая по отношение на вземане, за което е налице издадена заповед за
изпълнение, влязла в сила в хипотезата на чл. 416, ал. 1, пр. 1 ГПК - поради
неподаване на възражение от длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, е
приложима нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Същата предвижда, че ако вземането
е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5
години.
От доказателствата по делото се установява, че от 29.01.2010 г. е
започнал да тече новият 5-годишен давностен срок за вземанията, установени
по основание и размер със заповедта за незабавно изпълнение. Същата е
прекъсната с с образуването на изпълнителното дело, тъй като молбата
съдържа възлагането по чл. 18 ЗЧСИ. По силата на ППВС № 3/18.11.1980 г. с
образуване на изпълнителното дело давността е спряла да тече на основание
чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД, което спиране е преустановено съгласно
Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК на
ВКС, от момента на отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС – т. е. от 26.06.2015 г. След постановяване на тълкувателното решение на
8
26.06.2015 г., е започнала да тече нова петгодишна погасителна давност, която
е следвало да изтече на 26.06.2020 г., но съгласно чл. 3, т. 2 от Закон за мерките
и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020 г., за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на
извънредното положение, давност не тече. Съгласно параграф 13 от
заключителните разпоредби към закона, сроковете, спрели да текат по време
на извънредното положение, продължават да текат след изтичането на 7 дни
от обнародване в държавен вестник на 14.05.2020 г. Следователно, давността е
спряла за времето от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. /69 дни/. В тази връзка,
започналата да тече от 26.06.2015 г. погасителна давност, изтича на 03.09.2020
г. По изпълнителното дело не са налице данни в петгодишния срок да са били
извършвани изпълнителни действия, които да са прекъснали започналата да
тече давност. В случая действително след тази дата има искания за запор на
трудово възнаграждение на поръчителя и опис на движими вещи в неговия
дом, но следва да се отбележи, че тези действия не прекъсват започналата да
тече давност в полза на М. А., тъй като прекъсването и спирането на
давността срещу един солидарен длъжник не произвежда действие спрямо
останалите съдлъжници. Съдът намира, че давността не е прекъсната и с
извършвананите извън изпълнителното дело частични минимални плащания,
за което са представени вносни бележки. Съгласно Решение № 214 от
14.02.2003 г. по гр. д. № 18874/2002 г. на ВКС, V г. о., Решение № 100 от
20.06.2011 г. по т. д. № 194/2010 г. на ВКС, Решение № 255 от 26.03.2013 г. по
т. д. № 145/2012 г. на ВКС, Решение № 98 от 26.07.2013 г. по т. д. № 851/2012 г.
на ВКС, решение № 215 от 10.09.2014 г. по т. д. № 456/2012 г. на ВКС по
смисъла на чл. 116, б. "а" 22 ЗЗД, за да е налице признание, прекъсващо
давностния срок, е необходимо това признание да касае съществуването на
дълга, да е адресирано до кредитора или негов представител и да е направено
в рамките на давностния срок. Признанието може да бъде направено и чрез
конклудентни действия, стига тези действия по несъмнен начин да
манифестират волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретния
дълг към кредитора. Фактът на частично плащане сам по себе си не съставлява
признание по смисъла на чл. 116 б. "а" ЗЗД относно непогасената част от
вземането, тъй като волеизявлението на длъжника при частичното плащане
обхваща само погасената част от вземането. Няма твърдения и доказателства
длъжника да е правила волеизявление по изпълнителното дело за признание
на целия дълг, искане за разсрочено плащане или спиране на изпълнението, а
плащанията не са постъпвали по сметката на съдебния изпълнител. Фактът, че
длъжникът е извършвал частични доброволни плащания сам по себе си не
представлява волеизявление за признаване на непогасената част по смисъла на
чл. 116 б. "а" ЗЗД, а в случая липсват конклудентни действия, които по
несъмнен начин да манифестират волята на длъжника да потвърди
съществуването на целия дълг към кредитора. Предвид изложеното
погасителната давност е изтекла на 03.09.2020 г., което е преди подписване на
процесното споразумение от 07.09.2021г.
9
Съдът намира, че възражението на въззивника във въззивната жалба, че
с посоченото споразумение длъжникът е признал задължението си и от това
признание започва да тече нова 5 годишна погасителна давност, е
неоснователно. Това е така, тъй като вземането по изпълнителния лист е
погасено по давност на 03.09.2020 г. и направено по-късно признание на
вземането не прекъсва вече изтеклата погасителна давност. Погасителната
давност е последица от бездействието на кредитора да упражни правото си в
определен период от време. След като този период вече е изтекъл,
направеното признание не може да го възстанови, поради което признанието,
направено след изтичане срока на погасителната давност не прекъсва теченето
му. От това следва, че прекъсването на давността, като законова последица от
признаването на вземането, настъпва само доколкото е налице основната
предпоставка за това - започнала, но още неизтекла погасителна давност.
Признанието на вземането не заличава погасителния ефект на вече изтеклата
давност, а има значението само на неблагоприятно за длъжника твърдение за
съществуването на едно естествено задължение, по смисъла на чл. 118 от ЗЗД,
което той може да изпълни доброволно, но което не може да бъде търсено по
принудителен ред – така и решение № 65 от 03.06.2011 г. по т. д. № 600/2010
г., Т. К., І т. о. на ВКС..
Относно направеното възражение във въззивната жалба от въззивника,
че със споразумението длъжника е направил отказ от позоваване на
погасителна давност - отказ от давност по смисъла на 113 ЗЗД, ако към датата
на сключване на споразумението давностния срок е изтекъл по отношение на
длъжника за целия дълг или за част от него, съдът намира за неоснователно.
Съдът намира, че споразумението не може да се счита за валиден отказ от
изтекла давност, тъй като за част от вземанията за остатъчния дълг, за
опростения или друг - част от натрупаните лихви за забава и последващи
разноски по изпълнението давността не би могла да е изтекла, тъй като са
новонастъпили факти. На следващо място, отказът от субективно право право
- в случая от погасителна давност, е валиден само, когато представлявания
има изрично пълномощие да извършва разпоредителни действия или
конкретно да се откаже от права – така и Решение № 87/ 26.06.2014 г. по гр. д.
№ 1855/ 2013 г. на ВКС. Той не може да бъде извършен от пълномощник с
общо /генерално пълномощно/, в което не е включено право на отказ от
субективни права. В случая споразумението е сключено чрез пълномощник на
въззиваемия-ищец, като се установи от представеното пълномощно, че
същото не е изрично и с него няма упълномощаване да извършва
разпоредителни действия - отказ от субективни права. Следователно отказът
не поражда правно действие спрямо упълномощителя – въззиваем в
настоящето производство.
Това води до извод, че погасителната давност е изтекла, поради което
обжалваното решение трябва да бъде потвърдено, тъй като се явява правилно.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
10
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 306/ 14.04.2025 г., постановено по
гражданско дело № 1710/ 2024 г. по описа на Pайонен съд – Благоевград.
Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно
/ чл. 102а, ал. 1 ТОК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдиите.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11