В ИМЕТО НА НАРОДА

ПОМОРИЙСКИЯТ районен съд гражданска колегия, в публичното заседание на деветнадесети май през две хиляди и двадесета година, в състав :

Председател: Нася Япаджиева

при секретаря Валентина Атанасова , като разгледа докладваното от съдия Н. Япаджиева гр. дело N 681 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството пред ПРС е образувано по повод искова молба подадена от на „Агенция за събиране на вземания” АД гр.София против И.В.М.. Ищецът твърди, че на 01.06.2016г. между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен договор за прехвърляне на вземанията и вземането на „Изи Асет Мениджмънт“ от И.В.М. е прехвърлено изцяло на „Агенция за събиране на вземания” АД гр.София. Ищецът е подал заявление по чл.410 от ГПК за издаване на Заповед за изпълнение против длъжника и издадената Заповед за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. В указания от съда срок предявява иск по чл. 422 от ГПК с който моли съда да приеме за установено, че И.В.М. дължи на Агенция за събиране на вземания” АД сумите както следва: 592.68 лв. представляваща неизплатена главница по договор за заем № 2393212 от 24.09.2015 г., сума в размер 60.57лв. – представляваща договорна лихва за периода от 25.11.2015г. до 24.03.2016г. , сумата в размер на 45.00лв. – такси разходи; сумата в размер на 412.30лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 25.11.2015г. до 24.03.2016г.; сумата в размер на 216.24лв. – обезщетение за забава за периода от 26.11.2015г. до датата на подаване на заявлението в съда. Претендира законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда до изплащане на задължението. Претендира и разноските в заповедното и настоящото производство. Сочи че на 24.09.2015г. между „Изи Асет Мениджмънт“ от И.В.М. е сключен договора за заем № 2393212 за сумата от 700лв. с уговорена лихва, като ответника се задължил да върне сумата от 783.90лв. на 6 равни месечни погасителни вноски всяка от по 130.65лв. С договора заемателя се задължил в срок от три дни да представи обезпечения посочени в договора. Ищецът сочи, че при забавяне на задълженията на ответника с повече от 30 календарни дни, съгласно договора, ответникът дължи заплащането на такса разходи в размер на 9 лв. за събиране на всяка просрочена вноска, начислена за всеки 30 дневен период, в който има просрочена вноска, но не повече от сумата от 45 лв. и на ответника е начислена такса разходи в размер на 45.00лв. Ищецът твърди, че тъй като ответникът не е изпълнил задължението си съгласно договора в тридневен срок от подписването му да представи някое от уговорените обезпечения, на същият е начислена неустойка в размер на 494.76лв., разсрочена на 6 вноски от по 82.46 лв. всяка, платима на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Сочи, че на длъжника е начислена и лихва за забавено плащане на главницата за периода от забавата -26.11.2015 г. до подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК на 03.07.2019 г. Относно прехвърлянето на вземането твърди, че цесията е съобщена на длъжника, чрез изпращане на писмо, което е получено лично от ответника. Сочи, че падежа е настъпил и договора не е обявяван за предсрочно изискуем. Ответника платил сумата 213.11лв. с която са погасени неустойка за неизпълнение - 82.46лв., договорна лихва - 23.33лв. и главница – 107.32лв. Претендира разноските. В съдебно заседание ищецът, не изпраща представител.

На ответника са връчени съд.книжа по реда на чл. на чл.47, ал.5 от ГПК и на основание чл. 47, ал.6 ГПК, му е назначен особен представител. В законоустановения срок е постъпил отговор от особения представител, който оспорва предявените искове. На първо място, сочи, вземането за обезщетение и неустойка са погасени по давност, а ако съда прецени, че не са погасени прави възражение за нищожност на клаузата за неустойка като неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 ЗЗП

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, във връзка с издадената заповед за изпълнение на парично задължение № 238 от 04.07.2-19г. по ч.гр.дело №495/2019г. в полза на заявителя. Искът е предявен в срока по чл. 415 ГПК и е допустим.

ПРС, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата на страните и разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Установява се от ч.гр.дело №495/2019г. по описа на ПРС, че ищецът е подал пред ПРС, заявление по чл.410 от ГПК за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против ответника И.В.М. и е издадена Заповед № 238/04.07.2019г. за сумите: 592.68 / петстотин деветдесет и два лева и 68ст./ - главница по договор за заем № 2393312/24.09.2015г. , 60.57 / шестдесет лева и 57ст./ - договорна лихва за периода от 25.11.2015г. до 24.03.2016г., 412.30 / четиристотин и дванадесет лева и 30ст./ - неустойка за неизпълнение на договор за периода от 25.11.2015г. до 24.03.2016г., 216.24 / двеста и шестнадесет/ лева - обезщетение за забава за периода от 26.11.2015г. до 02.07.2019г., 45.00 / четиридесет е пет/ лева – такса разходи, ведно със законната лихва върху главницата считано от 03.07.2019г. до окончателното изплащане и сумата 76.54 / седемдесет и шест лева и 54ст./ – разноски по делото.

Връчването на заповедта на длъжника е извършено по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК и заявителя е предявил иск по чл. 422 от ГПК. Установява се от представения договор за паричен заем № 2393212/24.09.2015г. сключен между И.В.М. - кредитополучател и кредитодателят "Изи Асет Мениджмънт" АД, че заемодателят се е задължил да предостави в заем на ответникът сумата в размер на 700 / седемстотин лева/ с уговорена възнаградителна лихва като ответникът се е задължил да върне обща сума в размер на 783.90лв. на 6 равни седмични анюитетни месечни вноски от по 130.65 лв. всяка за периода от 26.10.2015г. до 24.03.2016г. По делото е представено приложение № 1 от 01.06.2016 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., по силата на който "Изи Асет Мениджмънт" АД в качеството си на цедент е прехвърлил възмездно на "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, в качеството на цесионер изискуемите си вземания за изплащане на дължимите от ответника задължения към 01.06.2016 г. по процесния договор за заем на стойност 1278.66 лв., от които сумата от 700.00лв. – главница и лихва за просрочие в размер на 20.39лв., ведно с всички права и обезпечения върху прехвърлените вземания. По делото е приложено пълномощно, с което цедентът "Изи Асет Мениджмънт" АД във връзка с изпълнение на задължението си по чл.99, ал.3 ЗЗД е упълномощил цесионера - ищец "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД с правата да уведоми всички длъжници по всички вземания на цедента, възникнали по сключени договори за кредити, които цедентът е цедирал на "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД съгласно Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г. Представено е Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ИАМ/2393212 адресирано до ответника, с което предишния кредитор –цедент „Изи Асет Мениджмънт АД чрез упълномощения си – настоящия кредитор - цесионер "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД е уведомил ответника в изпълнение на чл. 99, ал.3 ЗЗД, че кредитор на задължението на последния по сключения договор за паричен заем е ищеца "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД с покани в петдневен срок от съобщението да погаси дължимата сума. Уведомлението не е връчено на ответника М., като писмото се е върнало с отбелязване, че лицето се е преместило от адреса. Ищецът в исковата молба е посочил, че длъжникът не е изпълнявал задължението за изплащане в срок на погасителните вноски по кредита и същият не е обявяван за предсрочно изискуем, а е с настъпил краен падеж съгласно договора на 24.03.2016 г.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, прието като обективно, компетентно изготвено и неоспорено от страните, също се установява, че ответника е платил една вноска от 213.11лв. с която е погасил 107.32лв. – главница, 23.33лв. – лихва и 82.46лв. – неустойка. Дължимите лихви за забава са изчислени от вещото лице, върху неизплатената главница по договор заем в размер на 592.68лв. за периода от 01.06.2016 г. до 12.09.2019г. в размер на 197.78лв., а за периода от 26.11.2015г. до 31.05.2016г. - 20.39лв. Тъй като обаче претенцията е за лихва за забава от 26.11.2015г. до 02.07.2019г. /подаването на заявлението/ то размера е същата е в размера на 205.68лв. и в този размер иска следва да се уважи.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

Категорично според съда е установено сключването на договор за заем, който отговаря на изискванията на чл. 9 от ЗПК, между ответника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като ответника е получил сумата в размер на 700.00лв. С горепосочения договор страните са уговорили още и договорна лихва в размер на 83.90 лева. Заемателят се е задължил да върне главницата и договорната лихва за срок от 6 месеца на равни месечни вноски от 130.65лв. всяка. Ищецът твърди, че длъжникът е платил по договора за заем общо сумата от 213.11лв., с която са погасени неустойка в размер на 82.46лв., договорна лихва от 23.33лв., главница в размер на 107.32лв. За да прецени кои вземания са погасени с извършеното от длъжника плащане по договор за заем, съдът първо следва да прецени дали претендираните от ищеца вземания произтичат от договорни клаузи, които валидно са обвързали длъжника. По отношение на клаузата на чл. 8 от договора за заем, въз основа на която е начислена сумата за разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочени вземания, съдът намира, че същата е нищожна, поради противоречие със закона и по-специално на императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 от ЗПК. В случая описана в договора дейност, като предоставяна услуга не съпътства и не обслужва ползването на изцяло вече получения кредит и не е в полза на длъжника, а изцяло обслужва интереса на кредитора. Става въпрос за действия свързани с управлението на кредита. Тъй като възникването на задължението за начисляване на разходи за извънсъдебно събиране на вземането е обосновано от изпадането на длъжника в забава, същото следва да се разглежда като обезщетение за забавено изпълнение по смисъла на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, която постановява, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Отделно от това следва да се посочи, че в чл. 10а, ал. 2 от ЗПК законодателят е предвидил изрична забрана относно начисляването на такси и комисионни, свързани с усвояването и управлението на кредита /в този смисъл Решение № 345/9.01.2019 г. по т. д. № 1768/18 г. на ВКС /. В посочената съдебна практика е прието, че възстановяването на разходите по събиране на дълга от неизправен длъжник не може да се включва в ГПР, именно защото размерът им зависи от конкретните /а не абстрактно, изначално определени при сключване на договора/ разноски, направени поради неизпълнението. Уговарянето на бъдещите разходи във фиксиран размер, събиран по силата на самия договор и въвеждането на отделна такса за същата дейност несъмнено не попада в горепосочената хипотеза. Относно претенцията за договорна неустойка, начислена за неизпълнение на договорно задължение за непредставяне в указания срок на обезпечение на кредитора, съдът намира същата за нищожна, поради противоречие със закона и добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Неустойка уговорена извън присъщите й функции, а именно обезпечителна, обезщетителна и санкционна клаузата за неустойка е, тъй като е в разрез с принципа за добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения. В случая уговорената между страните неустойка за непредставяне на обезпечение чрез намиране на поръчител излиза извън присъщата обезщетителна функция, тъй като не обезпечава възстановяването на вредите от неизпълнение на задължението на предоставените в заем парични средства и за заплащане на възнаграждение за тяхното ползване, а евентуални такива от непредоставянето на поръчители или банкова гаранция. Следва да се посочи, че в случая кредитът е отпуснат като необезпечен, и кредиторът изначално не е поставя изискване за обезпечаването на кредита, следва да понесе риска от това обстоятелство, тъй като е налице възможност същият да оцени предварително кредитоспособността на потребителя /чл.16 от ЗПК/ и ако оценката му е лоша да откаже предоставянето на кредит /чл.18 от ЗПК/ вместо да сключи договора за потребителски кредит. Съдът счита и че клаузите за разходи и неустойка са нищожни като неравноправни, тъй като предвиденото в тях възходящо натрупване на взаимно обусловени задължения в изключително кратък срок, с тежки санкции при неизпълнение, реално би довело до неоснователно обогатяване на кредитора и би поставило по-слабата икономически страна - длъжника в едно неравноправно положение. Във връзка с изложените съображения съдът счита, че претенцията за такса разходите по извънсъдебно събиране на вземанията в размер на 45.00лв. и за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 25.11.2015 г. до 24.03.2016 г. в размер на 412.30лв. се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят.

По отношение претенцията за договорна лихва, съдът трябва да разгледа възражението за погасяването й по давност направено с отговора на исковата молба. Твърденията са, че с давност са погасени лихвите за определен период преди завеждане на делото. ПРС намира възражението за основателно. Лихвите се погасяват с кратката тригодишна давност – чл. 111, б. "в" ЗЗД. Заявлението за издаване заповед за изпълнение е подадено в съда на 03.07.2019 г. Следователно всички лихви за периода преди 03.07.2016 г. са погасени по давност. Според експертизата, до падежна дата 24.03.2016 г. се е дължала лихва от 60.57лв. Тази лихва е погасена по давност.

Ответника дължи начислената лихва за забава в размера в който е претенцията -216.24лв. като претенцията на ищеца е в по-малък от установения от вещото лице размер от 217.78лв. Във връзка с изложеното иска за установяване дължимостта на сумата 216.24 лв. - обезщетение за забава за периода от 10.10.2015 до 31.01.2019 г. е основателен.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете. Съдът с оглед практическата и правна сложност за защитата от юрисконсулт определя възнаграждение в размер на 200 /двеста/ лева и така направените разноски от ищеца са в размер на 924.76лв., като ответника следва да заплати на ищеца сумата от 564.35 / петстотин шестдесет и четири лева и 35ст. и три / лева – разноски съразмерно на уважената част. С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл. 422, ал.1 от ГПК дължи произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т. 12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените разноски по заповедното производство в размер на 47.00лв., съразмерно с уважената част. Ответникът не е представил доказателства за заплащане на разноски, поради което такива не му се присъждат, съразмерно отхвърлената част от исковата претенция.

Мотивиран от изложеното съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника И.В.М., ЕГН **********, с адрес ***, с особен представител адв. В.С. че съществува вземането на ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул. офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 представлявано от Димитър Бончев, с пълномощник П.Б. - юрисконсулт в размер на 592.68 / петстотин деветдесет и два лева и 68ст./ - главница по договор за паричен заем; и 216.24 / двеста и шестнадесет лева и 24ст./ - обезщетение за забава за периода от 26.11.2015г. до 02.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 03.07.2019г. до окончателното й изплащане за която сума е издадена Заповед № 238/04.07.2019г. за изпълнение на парично задължение.

ОТХВЪРЛЯ предявения от иск за установяване на вземането на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, по отношение на И.В.М., ЕГН ********** за сумите както следва: 45 / четиридесет и пет/ лева - такса разходи; 412.30 / четиристотин и дванадесет лева и 30ст./ - неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 16.10.2015 г. до 19.02.2016 г. и 60.57 / шестдесет лева и 57ст./ - договорна лихва за периода от 25.11.2015г. до 2.03.2016г. като неоснователен.

ОСЪЖДА И.В.М., ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ на Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 564.35 / петстотин шестдесет и четири лева и 35ст. и три / лева – разноски по настоящото дело съразмерно с уважената част ело и сумата от 47 / четиридесет и седем/ лева - разноски по ч. гр. д. № 495/2019г. по описа на PC – Поморие.

Решението подлежи на обжалване пред БОС в двуседмичен срок от получаване на съобщението.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	125
Дата:	28 май 2020 г. (в сила от 29 юни 2020 г.)
Съдия:	Нася Иванова Япаджиева

Дело:	20192160100681
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	13 септември 2019 г.

Решение по дело №681/2019 на Районен съд - Поморие

Съдържание на акта Свали акта

В ИМЕТО НА НАРОДА