№ 238
гр. Ловеч, 17.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА
при участието на секретаря ТАТЯНКА Д. ГАВАЗОВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно
наказателно дело № 20254310200344 по описа за 2025 година
С Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата
№********** на АПИ на "***** - Т." ЕООД, със законен представител П.С.., 5600, област
Ловеч, община Т., гр. Т., ул. "Р. **, ЕИК: *******, за извършеното нарушение на чл. 102, ал.
2 от Закона за движението по пътищата и на основание чл. 187а, ал.2, т. 1, във връзка с чл.
179, ал. 3 от Закона за движението по пътищата, е наложена имуществена санкция в размер
на 300.00 лв., за това, че на 18.02.2021 г., в 14:30 часа, е установено нарушение №
BBB2913992D3170DE053011F160A2A16, с ППС СПЕЦИАЛЕН АВТОМОБИЛ Ф.Т.
регистрационен номер ********, с технически допустима максимална маса 2700, в община
Ловеч, за движение по път 35 км 55+599, с посока Нарастващ километър, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса по
чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата. Нарушението е установено с устройство № 30291,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1
от Закона за пътищата, намиращо се на път 35 км 55+599.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят "***** - Т."
ЕООД, със законен представител П.С.., 5600, област Ловеч, община Т., гр. Т., ул. "Р. **, ЕИК:
*******, които го обжалват в срок, чрез адв. Ц. и молят съда да отмени изцяло обжалвания
ЕФ като материално незаконосъобразен и издаден при съществени процесуални нарушения.
В съдебно заседание дружеството жалбоподател, редовно призовани се
представляват от адв. Ц., който моли съда да отмени обжалвания ЕФ като
незаконосъобразен, с оглед изтекла абсолютна погасителна давност. Претендира разноски по
делото за адвокатско възнаграждение.
Издателят на обжалвания ЕФ – АПИ, редовно призовани, не изпращат представител.
По делото е депозирана писмена защита от процесуалният представител на АНО – юриск.
И.И., която е направила искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие и е изложила
подробни аргументи в подкрепа на обжалвания ЕФ. С молбата претендира юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в
1
случай, че съдът отсъди в полза на отсрещната страна.
С оглед императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издадения
ЕФ относно законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наложеното
административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е
процесуално допустима.
ЕФ е издаден от компетентен орган – АПИ, на чиято територия е извършено
нарушението.
Съдът като съобрази обстоятелството, че видно от приложения по делото ЕФ
нарушението за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя е извършено на
18.02.2021 г., намира, че административно-наказателната отговорност е погасена по давност.
Съгласно разпоредбите на Глава девета от Общата част на НК, приложими по силата на
чл.11 от ЗАНН, наказателното преследване, поради изтичане на съответната давност, се
изключва след изтичането на определен срок, който е в зависимост от вида и размера на
наказанието, което се предвижда за съответното деяние. Тъй като за административните
нарушения се предвижда наказание „глоба”, то по отношение на срока за изключване на
наказателното /съответно административнонаказтелното/ преследване, следва да намерят
приложение правилата на чл.80 ал.1 т.5 от НК. Следователно наказателното преследване за
извършено административно нарушение ще бъде погасено при изтичане на тригодишен срок
от довършване на съответното нарушение. Съгласно чл.81 ал.2 от НК давността се прекъсва
с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо
лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е
прекъсната давността, започва да тече нова давност. В настоящия казус административното
нарушение е извършено на 18.02.2021 г. От тази дата е започнала да тече и давността за
административнонаказателно преследване. С издаването на ЕФ давността е била прекъсната
и след това е започнала да тече нова давност. Независимо от прекъсването й обаче на
18.08.2025 година е изтекла абсолютната давност за административно-наказателно
преследване, който извод следва от разпоредбите на чл.11 от ЗАНН във вр. с чл.81 ал.3 във
вр. с чл.80 ал.1 т.5 от НК. Поради това е отпаднала възможността спрямо евентуалния
нарушител да може да бъде извършено наказателно преследване, което е самостоятелно
основание за отмяна на издадения ЕФ и прекратяване на цялото административно-
наказателно производство.
При тези съображения съдът намира, че с оглед субсидиарното приложение на НПК
по силата на чл.84 от ЗАНН, настоящата инстанция следва да отмени ЕФ и да прекрати
административно-наказателното производство.
От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото
за адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в
производствата пред районния и административния съд, както и в касационното
производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.
143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват
от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на
наказателното постановление, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение. Текстът на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН предвижда, че
ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко
от минимално определения размер съобразно чл. 36 от ЗА, препращащ съответно към
наредбата на Висшия адвокатски съвет. В случая е представен договор за правна защита и
2
съдействие от който е видно, че са заплатени в брой договорено възнаграждение в размер на
общо 400.00 лв. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под формата
на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението. Според чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, за защита по дела с интерес
до 1000 лв., възнаграждението е 400 лв. Според чл.9 от Наредбата „При защита по дело с
повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по
250 лв.“. В конкретния случай уговореното и платено възнаграждение е в размер на 400.00
лв., като предмет на обжалване е ЕФ, с който е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 300.00 лв., делото действително не представлява
фактическа и правна сложност и оказаната от пълномощника правна помощ се изразява в
изготвяне на жалбата и участие в едно съдебно заседание по делото. Ето защо заплатения от
жалбоподателя размер на адвокатското възнаграждение при тези обстоятелства се явява
съразмерен и съответстващ на критериите по чл. 36, ал. 2 от ЗА (да е справедлив и
обоснован). Затова следва да бъде уважен, в размера, в който е поискан, като следва да бъдат
осъдени АПИ да заплатят на жалбоподателя сумата от 400.00 лева, представляваща
разноските по делото за адвокатска защита.
С оглед изхода на делото следва да се остави без уважение направеното от
процесуалният представител на АНО искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение като неоснователно.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.6 във вр. с ал.2, т.3 от ЗАНН, чл.84
от ЗАНН във вр. с чл.334, т.4 и чл.24, ал.1, т.3 от НПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за
пътищата №********** издаден от АПИ, с който на "***** - Т." ЕООД, със законен
представител П.С.., 5600, област Ловеч, община Т., гр. Т., ул. "Р. **, ЕИК: *******, за
извършеното нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата и на
основание чл. 187а, ал.2, т. 1, във връзка с чл. 179, ал. 3 от Закона за движението по
пътищата, е наложена имуществена санкция в размер на 300.00 лв., като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство по НАХД №344/2025
година по описа на РС Ловеч.
ОСЪЖДА АПИ да заплатят на „***** - Т." ЕООД, със законен представител П.С..,
5600, област Ловеч, община Т., гр. Т., ул. "Р. **, ЕИК: *******, сумата от 400.00
/четиристотин/ лева, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за
един адвокат за осъществено процесуално представителство в производството пред Районен
съд Ловеч.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от процесуалният представител на АНО
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение като неоснователно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд
по реда на глава дванадесета от АПК в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е
изготвено.
3
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
4