№ 2887
гр. София, 20.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20241110126202 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и приемането им е допустимо.
Съдът счита, че следва служебно да назначи ССчЕ, която да отговори на
следните въпроси: Правилно ли е изчислен /съгласно правилата на Приложение № 1
към чл. 19, ал. 2 ЗПК/ ГПР, посочен в договора?; Какъв би бил ГПР, ако в него се
включва таксата „Гарант“ в размер на 1800 лв.?; Каква част от задълженията по
договора е заплатил заемополучателят и каква част остава незаплатена/като се
съобрази поредността по чл. 76 от ЗЗД/?; Каква част от задълженията, изключая
таксата „Гарант“, е заплатил заемополучателят и каква част остава незаплатена в тази
хипотеза/като се съобрази поредността по чл. 76 от ЗЗД/? Каква част само от
дължимата главница е заплатил заемополучателят и каква част остава незаплатена?
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените писмени доказателства.
ПРИЛАГА за послужване ч.гр.д. № 61678/2023г. по описа на СРС, 57 с-в.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи поставени в
обстоятелствената част на акта при депозит в размер от 300 лева от бюджета на съда.
ОПРЕДЕЛЯ като вещо лице П. Александрова Д., на което да бъде съобщена
1
задачата.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 28.02.2025 г., от 09.30
часа, за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото
определение.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ за ДОКЛАД, както следва:
Предявен е иск от „Кредит Инс“ АД чрез адв. Р. Д. /л.8/ с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, във вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, във вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 86 ЗЗД, за установяване
съществуването на вземане на ищеца по отношение на ответника за сумата от 2391,94 лв.,
непогасена главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит от 24.06.2022 г.,
ведно със законна лихва от 09.11.2023 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в
размер на 1125 лв. за периода от 24.07.2022г. до 24.10.2023г., и мораторна лихва в размер на
232,77 лв. за периода от 25.07.2022г. до 07.11.2023г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 61678/2023 г. по описа на СРС, 57 с-в.
Ищецът претендира и сторените разноски по делото.
Ищецът „Кредит Инс“ АД твърди, че по силата на Договор за потребителски кредит
от 24.06.2022 г. е предоставил на ответника К. Л. К. заемна сума, като последният се е
задължил да я върне съобразно погасителен план към договора, ведно с уговорената
възнаградителна лихва. Твърди, че на 24.12.2023г. е падежирала последната погасителна
вноска. За събиране на вземанията ищецът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение, по което било образувано ч.гр.д. № 61678/2023 г. по
описа на СРС, 57 с-в. Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, поради което са
предявени настоящите искове. Ето защо, моли съда да постанови решение, с което да уважи
предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника К. Л. К. чрез адв. В., с който изразява становище за неоснователност на
предявените искове. Сочи, че договорът е недействителен на осн. чл. 22 ЗПК, вр. чл.
11, ал. 1, т.9 и т.10 ЗПК. Твърди, че в договора не е записано как се формира ГПР и
към него не е включена сума за такса „Гарант“. Навежда доводи във връзка с
необходимостта от отчитане на такса „Гарант“ към ГПР, като разход по кредита по
смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗПК. Намира, че по този начин потребителят е бил въведен в
заблуждение, което му е попречило да прецени реалните икономически последици от
сключване на договора. Поддържа, че се дължи единствено чистата сума по договора в
размер на 2500 лв., като твърди, че е била заплатена сумата от 300 лв. Евентуално
навежда доводи относно нищожността на клаузата от договора, предвиждаща
заплащането на такса „Гарант“, като противоречаща на добрите нрави. Ето защо, моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване: 1) по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 9 ЗПК – че между ищеца и ответника е възникнало
2
валидно облигационно правоотношение по процесния Договор за потребителски кредит, в
изпълнение на който заемодателят е предоставил на ответника посочената заемна сума, а
последният се е задължил да я върне в уговорения срок, че е настъпил падежът на
задължението за връщане на сумата; 2) по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във
вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД – наличие на уговорка за договорна лихва, размер и изискуемост на
посочената лихва, 3) по иска с правна квалификация чл. 86 ЗЗД настъпването на падежите
на главното вземане и изпадането на ответника в забава.
В тежест на ответника е да докаже факта на изпълнение – че е върнал на ищеца
/изцяло или отчасти/ дължимата от него сума.
УКАЗВА, че съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител, какъвто е процесният, на осн. чл. 7, ал. 3 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3