Решение по дело №34438/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 февруари 2025 г.
Съдия: Петър Иванов Минчев
Дело: 20241110134438
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 юни 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2722
гр. София, 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петър Ив. Минчев
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Гражданско дело №
20241110134438 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание
чл. 143, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 183 вр. чл. 200, ал. 1 вр. чл. 205 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД
от „Е.Т.“ ЕАД /с предишно наименование „М.П.К.“ ЕАД/ срещу М. С. К., с искане спрямо
ответника да бъде признато за установено, че същият дължи на ищеца следните суми: 35,64
лв., представляваща незаплатена сума по Договор за продажба на изплащане № *********
от 31.05.2019 г., която сума е заплатена от „С.Б.С.“ АД (с ново име „М.П.К.” ЕАД) в
качеството му на поръчител на „А1 Б“ ЕАД по Договор за поръчителство от 07.11.2014 г.,
както и сумата в размер на 9,97 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от
02.04.2021 г. до 31.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
06.12.2023 г. до окончателно изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 08.12.2023 г. по ч.гр.д. 2131/2023 г. по
описа на РС Силистра.
Ищецът твърди, че на 31.05.2019 г. между „М” ЕАД /сега „А1 Б“ ЕАД/ и М. С. К. е
сключен Договор за продажба на изплащане № *********. Сочи, че на основание т.1 и т.2 от
Договора, с неговото подписване купувачът - М. С. К. закупил и станал собственик на
апарат Tablet Lenovo Tab 7 Essential LTE със сериен номер: HGCHL9YA. Съгласно т.10.2.1 от
Договора купувачът се задължил да заплати на „М” ЕАД /сега „А1 Б“ ЕАД/ продажната цена
за вещта, съобразно погасителен план към Договора. Поради неплащане в срок, договорът
между „А1 Б“ ЕАД и ответника М. С. К. бил прекратен предсрочно на основание т.12.3 от
Договора. Непогасената сума по Договора за продажба на изплащане, в размер на 35,64 лв.
станала предсрочно изискуема на основание чл. 12.3. от Договора. На 07.11.2014 г. между
„А1 Б“ ЕАД, и „С.Б.С.“ АД с ново име „М.П.К.” ЕАД, сочи, че е сключен Договор за
1
поръчителство. На основание т.З от Договора за поръчителство „С.Б.С.“ АД се задължило в
качеството си на поръчител да обезпечи задълженията на абонати, сключили с „А1 Б” ЕАД
Договор за продажба на изплащане. Поради липса на доброволно плащане от страна на
длъжника и на основание чл. 2.2.3 от Договора за поръчителство ищецът заплатил на „А1 Б“
ЕАД на 02.04.2021 г. сумата от 35,64 лева. Плащането на сумата било извършено на
02.04.2021 г. след отправена покана от страна на кредитора към поръчителя, съгласно т.2.2.3
от Договора за поръчителство. Твърди, че до М. С. К. е изпратено Уведомление за встъпване
в дълг по чл. 146 от ЗЗД, с което длъжникът бил уведомен, че считано от 02.04.2021 г.
задълженията му към „А1 Б” ЕАД по договор за продажба на изплащане № ********* са
прехвърлени на „С.Б.С.“ АД с ново име „М.П.К.” ЕАД. На 07.07.2023 г. между „М.П.К.”
ЕАД и „Евросолидарност” ЕООД бил сключен Договор за встъпване в дълг. Съгласно
договора кредиторът „М.П.К.” ЕАД приел поемателя„Евросолидарност” ЕООД като
съдлъжник за заплащане на задълженията на длъжниците физически лица произтичащи от
Договора за поръчителство сключен на 07.11.2014 г. между „А1 Б” ЕАД и „М.П.К.” ЕАД.
Поемателят „Евросолидарност” ЕООД се задължил да заплати задълженията на длъжниците
физически лица произтичащи от Договора за поръчителство сключен на 07.11.2014 г. между
„А1 Б” ЕАД и „М.П.К.” ЕАД, включително и на длъжника М. С. К., в срок от един месец от
подписване на Договора за встъпване в дълг. Към настоящия момент поемателят
„Евросолидарност” ЕООД не заплатил задължението на длъжника М. С. К., но доколкото по
отношение на него заповедта за изпълнение твърди да е влязла в сила, предявява
претенциите си срещу настоящия ответник. Претендира обезщетение за забава. Моли съда
да уважи предявените искове. Претендира разноски.
С уточняваща молба с вх. № 262833/15.08.2024 г. ищецът е посочил, че ответникът е
закупил устройство на изплащане, като общата дължима цена била в размер на 47,54 лв.,
при първоначална вноска 1,98 лв. и 23 бр. последващи равни месечни вноски по 1,98 лв.
Твърди, че при сключването на Договора, вещта е била предадена. Длъжникът заплатил 5 от
вноските, след което преустановил плащането. Сочи, че съгласно чл. 12.4. от Договора, при
неплащане на 2 последователни месечни вноски от страна на купувача, всички дължими
суми стават изискуеми от датата на издаване на фактурата, като фактурата се издавала за
всички суми с подписването на договора и след това се разсрочвала на месечни вноски.
Доколкото ответникът пропуснал 2 последователни месечни вноски (6-та и 7-ма), цялата
сума станала предсрочно изискуема.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът
оспорва наличието на Договор за продажба на изплащане № *********, в това число
оспорва и истинността на документа. Твърди, че е погасил всичките си задължения към „А1
Б“ ЕАД.
С молба от 10.02.2025г. подадена лично от ответника, същият е заявил, че признава
предявените искове и моли съдът да постанови съответно решение, като вземе предвид
признанието при определяне на разноските.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
2
съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12
ГПК, приема за установено следното:
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
По така предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да установи
наличието на Договор за продажба на изплащане № ********* между „А1 Б“ ЕАД /с
предходно наименование „М“ ЕАД/ и ответника; че „А1 Б“ ЕАД е било изправна страна по
Договора, в частност, че е предало на ответника устройството – предмет на договора;
размера на дължимите вноски по договора, в това число и надлежното обявяване на
задължението за предсрочно изискуемо; наличието на валиден договор за поръчителство
между ищеца и „А1 Б“ ЕАД, с който да е обезпечено вземането на „А1 Б“ ЕАД по договора
за продажба на изплащане; ищцовото дружество да е заплатило в качеството си на
поръчител задълженията по Договора за продажба на изплащане; уведомяване на длъжника
за извършеното от поръчителя плащане, а също така изпадането на ответника в забава и
размера на мораторната лихва. В тежест на ответника е да докаже плащане на вземанията.
От приетия Договор за продажба на изплащане № ********* от 31.05.2019г. се
установява, че между „А1 Б“ ЕАД като продавач и ответника М. С. К. като купувач е
сключен договор за продажба на изплащане на таблет „Lenovo Tab 7 Essential LTE”, като
видно от приетия приемо-предавателен протокол от 31.05.2019г. вещта е предадена на
ответника. Страните са се уговорили, че цената на устройството ще бъде заплатена на 24
месечни вноски, от които първоначална в размер на 1,98 лева, платима при сключване на
договора и 23 равни вноски по 1,98 лева, дължими на падежите на фактурите за
потребление по договора за предоставяне на мобилни услуги.
От приетия договор от 07.11.2014г. сключен между „М“ ЕАД /с настоящо
наименование „А1 Б“ ЕАД и „Състейнабъл Бизнес Солюшънс“ АД /с променено
впоследствие наименование на „М.П.К.“ ЕАД и настоящо наименование „Е.Т.“ ЕАД/ се
установява, че ищцовото дружество е приело да отговаря като поръчител за задълженията на
клиентите на „А1 Б“ ЕАД, сключили договори за продажба на изплащане с последното
дружество. Срокът на договора е продължаван периодично с анекси към него, като съгласно
последния представен анекс от 08.08.2020г. срокът е продължен до 30.09.2020г.
С приемо-предавателен протокол № 313 от 10.08.2020г. „А1 Б“ ЕАД е предоставило
на „Състейнабъл Бизнес Солюшънс“ АД списък с абонатите и размера на задълженията,
които следва да бъдат заплатени от поръчителя, в който са включени процесните задължения
на М. С. К. по договора за продажба на изплащане. С платежно нареждане за кредитен
превод от 02.04.2021г. поръчителят е платил сумите на „А1 Б“ ЕАД.
Предвид гореизложеното и доколкото ответникът не твърди и не ангажира
доказателства за плащане, от събраните по делото доказателства се установява, че
вземанията по договора за продажба на изплащане са станали изцяло изискуеми с изтичане
на неговия срок и същите са платени от ищцовото дружество като поръчител на 02.04.2021г.
въз основа на валиден договор за поръчителство от 07.11.2014г. скл/чен с кредитора,
3
последно изменен с анекс от 08.08.2020г. С така извършеното плащане поръчителят е
встъпил в правата на удовлетворения кредитор на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗД и има право
да получи платената сума от ответника като главен длъжник по договора за продажба на
изплащане.
С оглед на това, предявеният установителен иск за сумата от 35,64 лева – главница по
договора за продажба на изплащане е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Доколкото от представеното платежно нареждане за кредитен превод се установява, че
ищецът е извършил плащането в полза на „А1 Б“ ЕАД на 02.04.2021г. и главничното
вземане е лихвоносно, то считано от тази дата ищецът има право на законната лихва върху
суброгационната си претенция. Съдът по реда на чл. 162 ГПК чрез използване на он-лайн
лихвен калкулатор установи, че за периода от 02.04.2021г. до 31.10.2023г. законната лихва
върху главнциата от 35,64 лева е в размер на точно 9,97 лева, колкото е изчислил и ищецът.
Ето защо акцесорният иск също е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищецът. Доколкото
ответникът е признал иска едва в хода на исковото производство преди първото по делото
заседание, след подадено възражение срещу заповедта за изпълнение, и вземането не е
платено до приключване на съдебното дирене, ответникът е дал повод за завеждане на
делото. В заповедното производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер
на 25 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС, платено изцяло по
банков път, видно от представения договор за правна защита и съдействие, фактура и
платежно нареждане, или общо 505 лева. В исковото производство ищецът е сторил
разноски за държавна такса в размер на 25 лева, които следва да му бъдат присъдени.
Претендира и адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС, в която връзка
представя договор за правна защита и съдействие от 11.04.2024г. В договора е уговорено, че
възнаграждението от 480 лева с ДДС е платимо по банков път, но доказателства за плащане
не са ангажирани, поради което и съгласно указанията, дадени с т. 1 от Тълкувателно
решение № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, възнаграждението не следва да бъде присъждано.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 183 вр. чл. 200, ал. 1
вр. чл. 205 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че М. С. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „К № 7,
дължи на „Е.Т.“ ЕАД /с предишно наименование „М.П.К.“ ЕАД/ с ЕИК: ******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Р.П.К.“ № 4, вх. А, ет. 6, сумата от 35,64
лева, представляваща незаплатена сума по Договор за продажба на изплащане № *********
от 31.05.2019 г., която сума е заплатена от „С.Б.С.“ АД /с ново име „М.П.К.” ЕАД/ в
качеството му на поръчител на „А1 Б“ ЕАД по Договор за поръчителство от 07.11.2014 г.,
ведно със законната лихва считано от 06.12.2023 г. до окончателно изплащане на вземането,
както и сумата в размер на 9,97 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
4
02.04.2021 г. до 31.10.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 08.12.2023 г. по ч.гр.д. 2131/2023 г. по описа на РС Силистра.
ОСЪЖДА М. С. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „К № 7, да заплати на
„Е.Т.“ ЕАД /с предишно наименование „М.П.К.“ ЕАД/ с ЕИК: ******, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. Р.П.К.“ № 4, вх. А, ет. 6, сумата от 505 лева, представляваща
разноски в заповедното производство и сумата от 25 лева, представляваща разноски в
исковото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5