ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 51
гр. Велико Търново, 14.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Станислав Стефански
Владимир Страхилов
като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно частно
гражданско дело № 20214100500878 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 278 от ГПК.
С определение от 03.11.2021 година, постановено по гр. дело № 359 по описа
на Еленски районен съд за 2021 година, производството по предявения от П. Г. ХР. против
Общинска служба по земеделие, гр. Златарица, иск е прекратено по реда на чл. 130 от ГПК.
Определението е обжалвано от П. Г. ХР. с искане за отмяната му и връщане на
преписката на първостепенния съд за разглеждане на спора по същество. Позовава се на
неправилност, последица от нарушаване на съдопроизводствени правила, уреждащи
допустимостта на исковете. Сроковете за предявяване на искове по чл. 11, ал. 2 от
ЗСПЗЗ и по чл. 13, ал. 2 от ЗВСГЗГФ не били преклузивни.
Съдът, като обсъди наведените доводи и прецени относимите за поставените с
жалбата въпроси доказателства, приема:
Производството по делото е образувано по искова молба на жалбоподателката
против Общинската служба по земеделие, гр. Златарица, за реституция на земи и гори,
притежавани от неин наследодател.
За да постанови атакуваното определение, първостепенният съд е приел, че
сроковете за предявяване на тези искове по двата реституционни закона – Закон за
собствеността и ползването на земеделските земи и Закон за възстановяване на
собствеността върху горите и земите от горския фонд, са изтекли.
Частната жалба е неоснователна.
В съответствие с фактите, залегнали като основание на исковата молба, и с
процедурния закон - чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ и по чл. 13, ал. 2 от ЗВСГЗГФ, първостепенният
1
съд е приел, че делото е образувано по недопустими искове и произнасяне по същество не
дължи. Правото на иск и по двата закона е срочно регламентирано. Типична последица от
изтичане на преклузивните срокове е погасяването на правото, за което важат. В казуса това
е правото на иск за реституция.
Доводите по жалбата са неоснователни.
Процедурната същност на иредените в цитираните норми срокове сочи
преклузивния им характер. Процесуалните норми не уреждат различен вид срокове, защото
законът не е уредил способ за принудително реализиране на процесуалните права и
задължения на страните, а е заместил принудата с института на процесуалните пропускания.
Щом правото на иск не е упражнено в предвидения период от време, то се погасява.
Това погасяване е ясно и недвусмислено предвидено в цитираните от
първостепенния съд преходни норми към двата реституционни закона - параграф 22 от
Преходните и заключителни разпоредби на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ.,бр. 13 от 2007 год.) и параграф
5б от Преходните и заключителни разпоредби на ЗВСГЗГФ. Затова и спор относно вида на
сроковете за предявяване на искове с предмет реституционно право не би могло да има.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава определение от 03.11.2021 година, постановено по гр. дело № 359 по описа на
Еленски районен съд за 2021 година.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен
съд в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателката.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2