МОТИВИ към присъдата по НОХД №910 по описа на Варненския
окръжен съд за 2014г.
Производството
по настоящето дело е образувано по внесен обвинителен акт ПД №71/14г. на ВОП, с
който на К. А.Д. са повдигнати обвинения за извършени множество престъпления,
наказуеми по чл.159б ал.2 вр. ал.1 вр. чл.159а ал.2 т.4 и т.6 вр.
ал.1 вр. чл.26 ал.1, по чл.159а ал.2 т.1, т.2 и т.3 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1, по
чл.159а ал.2 т.2 и 3 вр. ал.1 вр.
чл.26 ал.1, по чл. 159а ал.2 т.2 и 3 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1, по чл.159а ал.2 т.2 вр.
ал.1 вр. чл.26 ал.1, по чл. 159а ал.2 т.2 и 3 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1, по
чл.155 ал.5 т.3 вр. ал.3 вр.
ал.2 и по чл.253 ал.4 вр. ал.3 т.2 вр. ал.2 вр. ал.1 от НК .
По
делото е проведено съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371 т.1 от НПК.
В хода на съдебните прения представителят на
Варненската окръжна прокуратура поддържа обвиненията, така както са повдигнати
с обвинителния акт. Счита, че доказателствената съвкупност по делото установява
безалтернативно съставомерността на деянията на Д..
По отношение на наказанието, прокурорът установява и анализира само отегчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства. В заключение предлага
индивидуализиране на наказанията между средния и максималния размер за всяко
едно от деянията, като бъде наложено и комулативното наказание – глоба.
Защитникът
на подсъдимия формулира алтернативна теза. На първо място счита, че обвиненията
по отношение на подзащитния му не са доказани по несъмнен и категоричен начин.
Причина за това са сложните лични отношения между Д. и част от пострадалите от
деянията. Доказателство за това, според адв.Д. са констатираните множество
противоречия във фактическите твърдения на тези свидетели.
Втората
линия на защита се свързва с допуснати съществени процесуални нарушения,
ограничили правото на подсъдимия да разбере в какво се обвинява и срещу какви
факти се защитава. Конкретно – касае се за повдигнатите обвинения по пункт 3,
4, 5 и 6 от обвинителния акт. Защитникът счита, че във вина на Д. са вменени
изпълнителни деяния, които взаимно се изключват. Относно обвинението по пункт
осем, защитникът първо счита, че е в колизия с обвинението по чл.159а и чл.159б
от НК и второ, че се касае до прилагане на мъртъв текст.
В
последната си част пледоарията на адв.Д. разглежда възможността за налагане на
наказание, чието изтърпяване да се отложи по реда на чл.66 от НК. Говори се за
позитивни данни относно личността на Д., установяващи ниската му степен на
обществена опасност.
В
последната си дума подсъдимият предоставя на съда да реши дали е виновен.
От
фактическа страна съдът прие за установени следните обстоятелства:
Подс.К. Д. е жител ***. Сред
приятелите бил известен с прякор “Б.”. По сведения на роднини и негови лични –
имал умения в поставянето на хидроизолации.
До 2000 година подсъдимият Д.
живял на семейни начала със сестрата на св.Р. - Р. /починала/. Двамата имали
общо дете – А..
През 2000 година подсъдимият
изоставил Р. и заживял със св. И.Д. на
съпружески начала. През 2006 година им се родило дете - А. Х..
От 2006 година датира
познанството на подсъдимия със свид. В.Г.. Последната
се установила в гр.И., в дома на родителите на подсъдимия. Тя направила опит да
стане част от джебчийския занаят, но не проявила умения.
През лятото на 2011 година
подсъдимият наел къща в края на гр.И., ул.М. И.” № 26. В двора на имота имало
разположена една основна жилищна сграда, отделна пристройка и външно санитарното помещение.
През 2009 година подсъдимият Д.
нямал постоянни доходи. За подобряване на финансовото състояние счел, че е
възможно да мотивира св.И.Д. да проституира в чужбина. Това постигнал с аргумента за по-добро
бъдеще за общото им дете – А.. Св.Д. се съгласила.
На 13.09.2009 г. св. Д. и
подсъдимият напуснали страната през ГКПП “Кулата шосе”. На 16.11.2009 г. св. Д.
започнала работа като проститутка в клуб „Мона". В течение на времето
работила в различни публични домове, сред които и клуб „Мюлер"
– гр.Берлин, ФРГ. Подсъдимият
престоял няколко дни в гр.Берлин, след което се завърнал в България. От този
момент с помощта на св.Г. подсъдимият започнал да отглежда детето А..
В следващите години св.Д. се
връщала в гр.И. средно четири пъти годишно. Отсядала винаги в дома на подс.Д.. В посока към ФРГ пътувала сама или придружавана от
подс.Д..
В началото на 2012 година, в гр.И.
подс.Д. упражнил физическо насилие върху св.Д..
Конфликтът бил провокиран от намерението на жената да работи в нов клуб в
гр.Берлин. Подсъдимият не бил съгласен. За да преустанови спора, подсъдимият
заплашил свидетелката с възможността да й вземе детето, а после й нанесъл побой.
Св.Д. изпращала спечелените от
проституция пари в гр.Берлин чрез система за бързи разплащания “Уестърн юниън”. Малка част от трансферираните суми получавал
подсъдимия. Останалата била насочена към св. В.Г.. Последната във всички случаи
предавала парите на подсъдимия или задоволявала негови нужди.
В периода от 12.01.2010 г. до
25.04.2012 г. св.Д. направила множество парични преводи с краен получател
подсъдимия Д. /в повечето случаи с междинно участие на св.Г./:
1. На
12.01.2010г. - 200 евро, изпратени чрез
св.Г.;
2. На
12.05.2010г. - 100 евро, изпратени чрез
св.Г.;
3. На
19.05.2010г. - 200 евро, изпратени чрез
св.Г.;
4. На 21.05.2010г. - 650 евро, изпратени чрез св.Г.;
5. На 25.05.2010г. - 150 евро, изпратени чрез св.Г.;
6. На 02.07.2010г. -1100 евро, изпратени чрез
св.Г.;
7. На 12.07.2010г. - 600 евро, изпратени чрез св.Г.;
8. На 22.07.2010г. - 700 евро, изпратени чрез св.Г.;
9. На 29.07.2010г. -1300 евро, изпратени чрез
св.Г.;
10.На 04.08.2010г. - 100 евро, изпратени чрез св.Г.;
11.На 03.09.2010г. - 750 евро, изпратени чрез св.Г.;
12.На 09.09.2010г. - 1000евро,
изпратени чрез св.Г.;
13.На 24.09.2010г. - 1150евро,
изпратени чрез св.Г.;
14.На 20.10.2010г.- 400 евро,
изпратени чрез св.Г.;
15.На 29.10.2010г. - 1250евро,
изпратени чрез св.Г.;
16.На 05.11.2010г. - 1100евро,
изпратени чрез св.Г.;
17.На 08.11.2010г. - 250 евро, изпратени чрез св.Г.;
18.На 09.11.2010г. - 700 евро, изпратени чрез св.Г.;
19.На 12.11.2010г. - 500 евро, изпратени чрез св.Г.;
20.На 18.11.2010 г.- 1600евро, изпратени чрез св.Г.;
21.На 01.12.2010г.- 300 евро, изпратени чрез св.Г.;
22.На 08.12.2010г. - 1800евро, изпратени чрез св.Г.;
23.На 25.01.2011г. - 550 евро, изпратени чрез св.Г.;
24.На 03.02.2011г.-
1200евро, изпратени чрез св.Г.;
25.На 14.02.2011г. - 1600евро, изпратени чрез св.Г.;
26.На 28.03.2011г. - 1600евро,
изпратени чрез св.Г.;
27.На 15.04.2011г. - 550 евро, изпратени чрез св.Г.;
28. На 21.04.2011г. -450 евро, изпратени чрез св.Г.;
29. На 26.04.2011г. -150 евро, изпратени чрез св.Георгиеав;
30. На 18.05.2011г. - 200 евро, изпратени чрез св.Г.;
31.На 25.05.2011г. - 700 евро, изпратени чрез св.Г.;
32.На 31.05.2011г. - 700
евро, изпратени чрез св.Г.;
33.На 03.06.2011г. - 150 евро,
изпратени чрез св.Г.;
34.На 08.06.2011г. - 1200 евро,
изпратени чрез св.Г.;
35.На 14.06.2011г.- 200 евро,
изпратени чрез св.Г.;
36.На 24.06.2011г.- 750 евро,
изпратени чрез св.Г.;
37.На 29.06.2011г.- 500 евро, изпратени чрез св.Г.;
38.На 04.07.2011г.- 250 евро,
изпратени чрез св.Г.;
39.На 08.07.2011г. - 1000 евро,
изпратени чрез св.Г.;
40.На 12.07.2011г.- 500 евро,
изпратени чрез св.Г.;
41.На 19.07.2011г. - 500 евро,
изпратени чрез св.Г.;
42.На 26.07.2011г. - 100 евро,
изпратени чрез св.Г.;
43.На 27.07.2011г. - 100 евро,
изпратени чрез св.Г.;
44.На 12.08.2011г. - 100 евро,
изпратени чрез св.Г.;
45.На 19.08.2011г. - 1000 евро,
изпратени чрез св.Г.;
46.На 24.08.2011г. - 600 евро,
изпратени чрез св.Г.;
47.На 29.08.2011г.- 600 евро,
изпратени чрез св.Г.;
48.На 31.08.2011г.- 150 евро,
изпратени чрез св.Г.;
49.На 07.09.2011г. – 950 евро,
изпратени чрез св.Г.;
50.На 13.09.2011г. - 750 евро,
изпратени чрез св.Г.;
51.На 19.09.2011г. - 800 евро,
изпратени чрез св.Г.;
52.На 28.09.2011г. - 100 евро,
изпратени чрез св.Г.;
53.На 19.10.2011г. - 200 евро,
изпратени чрез св.Г.;
54.На 24. 10. 2011 г.- 250 евро,
изпратени чрез св.Г.;
55.На 01.11.2011г. – 50 евро,
изпратени чрез св.Г.;
56.На 07.11.2011г. - 200 евро, изпратени
чрез св.Г.;
57.На 11.11.2011г. - 300 евро,
изпратени чрез св.Г.;
58.На 15.11.2011г. - 100 евро,
изпратени чрез св.Г.;
59.На 04.12.2011г. - 100 евро,
изпратени чрез св.Г.;
60.На 05.12.2011г.- 50 евро,
изпратени на подс.Д.;
61.На 05.12.2011г.- 50 евро,
изпратени на подс.Д.;
62. На 07.12.2011г. - 250 евро,
изпратени на подс.Д.;
63.На 10.01.2012г. - 250 евро,
изпратени чрез св.Г.;
64.На 13.01.2012г. - 150 евро,
изпратени чрез св.Г.;
65.На 18.01.2012г. - 800 евро,
изпратени чрез св.Г.;
66.На 27.01.2012г. - 100 евро,
изпратени чрез св.Г.;
67.На 30.01.2012г - 250 евро, изпратени чрез св.Г.;
68.На 06.02.2012г. - 600 евро,
изпратени чрез св.Г.;
69.На 02.03.2012г. - 200 евро,
изпратени чрез св.Г.;
70.На 08.03.2012г. - 150 евро,
изпратени на подс.Д.;
71.На 12.03.2012г. - 140 евро,
изпратени чрез св.Г.;
72.На 14.03.2012г.- 150 евро,
изпратени чрез св.Г.;
73.На 19.03.2012г. - 150 евро,
изпратени чрез св.Г.;
74.На 23.03.2012г. - 100 евро,
изпратени чрез св.Г.;
75.На 27.03.2012г. - 250 евро,
изпратени чрез св.Г.;
76.На 02.04.2012г. - 200 евро,
изпратени чрез св.Г.;
77.На 25.04.2012г. - 200 евро,
изпратени чрез св.Г.;
Получените парични преводи от подс.Д. били в размер на
39140 евро /76550лв./. Малка част от тази сума се похарчила за
отглеждане на детето А. и за плащане на текущи разходи в домакинството.
С остатъка подсъдимият закупувал
луксозни автомобили, без да ги регистрира на свое име - джип Мерцедес МЛ, БМВ, Порше
„Каен" и Фолксваген „Фаетон".
На 07.08.2011г подсъдимият
пътувал до с.Александрово, обл.Ловеч с л.а.”Фолксваген голф” с ДК№Н 7270. Той бил
придружаван от св.И.Д. /племенник/. Двамата посетили св.М.Я. “Р.” – сестра на подс.Д.. По същото време в къщата на Р. била петнасетгодишната Г.Б.. Така се състояло познанството между
подсъдимия и св.Б.. Още в дома на св.Я. подс.Д. узнал
възрастта на момичето.
Около 23,00 часа
подсъдимият предложил на непълнолетната Б. да отидат да купят цигари. С тях
тръгнал и св.И.Д.. Последният се качил да управлява л.а.”Фолксваген голф”.
Вместо към магазин, автомобилът се отправил в посока към гр.Варна. По време на
пътуването подсъдимият уверил момичето, че ще живее добре при него в гр. И.. Разказал
подробности за семейството си. Не спестил истината, че в дома му живеели още
две жени И. и В..
Св.Б. не се съпротивлявала
на идеята да стане част от семейството
на подсъдимия. Условията й на живот не били добри – майка й Р.Б. страдала от
тежко онкологично заболяване, а за нея се грижили възрастните й баба и дядо.
На 08.08.2011г. тримата
пристигнали в дома на подсъдимия в гр.И.. Св.Б. се запознала със св. И.Д. и св.
В.Г.. Последната била с посинено око в резултат на нанесен удар от подс.Д..
На 08.08.2011г. св.Б. и
подсъдимия изпратили св.Д. ***. След се върнали в гр.И. подс.Д.
взел личната карта и документи на св. Б.. Така минали няколко спокойни три –
четири дни.
На 11- 12.08.2011 година в
случаен разговор подсъдимият посочил на св.Б. магистрален път. Обяснил й, че
там ще работи. На следващия ден подсъдимия транспортирал непълнолетната в
местност “Побити камъни”. Свидетелката видяла много момичета, облечени като
проститутки. В този момент тя разбрала намерението на подсъдимия и веднага
изразила несъгласието си да се занимава с подобна дейност. Подсъдимият й
съобщил, че няма избор и е длъжна да прави каквото той поиска, след което
двамата се прибрали в гр.И.. По пътя Д. заплашил момичето, че ако се опита да
бяга щял да я намери, т.к. мутри и полицаи били с него. Непълнолетната Б. се изплашила
много и решила да не се противопоставя на волята му.
На следващия ден подс.Д. завел свидетелката на същото място. По време на
пътуването съобщил цените на сексуалните услуги - за „свирка" по 15 лева,
за секс по 20 лева, а за двете заедно по 30 лева. За допълнителни „екстри"
- като целуване по интимни части и др. тя имала право сама да определя тарифа.
Подсъдимият оставил свидетелката в района на „Побити камъни", като й дал
20 презерватива. Отдалечил се и през целия ден я наблюдавал.
През първия ден св.Б.
имала двама клиенти, с които правила секс. Усещането от половия акт било много
неприятно на момичето, но се страхувала от подсъдимия и не предприела действия,
с които да се противопостави на волята му.
В този ден служители на
МВР извършили проверка. Св.Б. се представила с данните на сестра си.След
отдалечаването на полицейския автомобил, подсъдимият качил св.Б. в колата си и
я върнал в къщата в гр. И.. Вечерта момичето се разплакало и поискало да си
отиде. Подсъдимият се ядосал на реакцията й, като я ударил с два шамара. Това
негово действие окончателно сломило волята на св.Б. да се съпротивлява на
обстоятелствата.
В следващите дни
подсъдимият транспортирал св. Б. *** за
да проституира. Момичето винаги било пазено – от подсъдимия или племенника му.
В дните на месечното
неразположение св. В.Г. давала на св.Б. гъба, която да постави във влагалището
си.
В течение на времето, св.Б.
проявила неколкократно желание да си тръгне. Направила опит за това, но била
върната в дома на подсъдимия от неустановени в хода на разследването лица. К. Д.
непрекъснато я заплашвал, че ще я убие или пък продаде на някого. Той
разполагал с автомат и пушка, които използвал също, за да поддържа страха у
момичето. Често й нанасял побой, като в един от случаите използвал дъска с два
пирона. Ударите били концентрирани в гърба на св.Б. и причинили дълбоки
наранявания.
При медицинско
освидетелстване на Г.Б., вещото лице д-р С. установил:
-два успоредно разположени
един на друг ръбеца /белега/ по задна повърхност на гръдния кош. Всеки един от
белезите бил с линейна форма, дължина около 8см и ширина до 05-0.6см. /СМЕ т.1,
л. 131-132 от д.пр./. Във времето на
престоя на св.Б. в гр.И. се случвало тя да остане сама с малката А..
Възможността на свидетелката да избяга се препятствала от свободно пуснати
кучета в двора на къщата..
Така създадената
обстановка и заплахите на подсъдимия не давали надежда на св.Б., че може да се
спаси. Тя се подчинявала на изискванията на подс.Д. и
всеки ден проституирала без съпротива.
Във времето на престоя в
дома на подсъдимия, св.Б. имала право да говори по телефона с болната си майка.
Обяснила й, че подс.Д. е неин интимен приятел, а св.Г.
- негова сестра. Веднъж дори посетила майка си в болница в гр.Варна. В този
случай Г.Б. била придружавана от св.Г..
Св. Г.Б. проституирала до
29.09.2011 г. На ден печелила между 150-300 лева, които предавала на
подсъдимия. В местност “Побити камъни” и околността престоявала от 10.00 часа
до 18.00 часа, а в дните петък, събота и неделя - до 19.00 часа. Свидетелката
била инцидентно транспортирана от
подсъдимия на частни адреси в гр. Девня, за да прави секс с клиенти, а парите
оставали в Д..
На 25.09.2011г. св. Г.Б. имала
рожден ден. В телефонен разговор с майка си, тя успяла да скрои план за
бягство. Подсъдимият се подлъгал по версията на момичето. На 29.09.2011г. К. Д.
върнал документите на св. Г.Б.. Дал й мобилен телефон със СИМ карта на „Виваком", за да има връзка с нея. Преди да я качи на
автобус за гр.Варна я заплашил, че ако не се върне ще я намери навсякъде и ще я
убие. Св. Б. се срещнала с майка си на жп гара в гр.Варна. Отпътували незабавно
с влак за гр. Плевен.
В началото на м.октомври 2011
година подсъдимият започнал често да търси св.Б.. При проведените разговори той
заплашил момичето, че ако не се върне ще я намери, ще убие нея и майка й. Св.Б. хвърлила телефона
със сим картата и така сложила край на връзката си с Д..
Св. Д.Ж. и св. И.И. са
приятелки. Двете проституирали за себе си.
На 14.02.2012г. около обяд те тръгнали на
автостоп към местност „Побити камъни". На изхода на гр.Варна в посока към
гр.Девня - ГП 4, двете свидетелки се качили
в л.а.БМВ с неустановен ДК№. По пътя шофьорът предложил да се почерпят.
Така свидетелките се озовали в къщата на подс.Д. ***.
Подсъдимият посрещнал св.св.Ж. и И.. Представил им се като С.. Заедно с него бил св.В.Р..***
се намирали св. И.Д. и св. В.Г..
В хода на разговора станало ясно,
че двете жени – И. ***. Минал около час от пристигането на им. Св. Ж. казала,
че е време да си тръгват и станала от мястото си. Към нея внезапно се приближил
подсъдимия и я ударил два –три пъти с шамари през лицето. Подс.Д.
взел телефона от ръцете на жената. С
глас, изключващ възражение уведомил свидетелките, че остават в дома му и ще
проституират за него и св.В.Р.. Непознатата обстановка, ударите и тона на
подсъдимия уплашили Ж. и И.. Двете не се противопоставили на изискването на Д..
Те изслушали идеите на последния – да ги заведе да работят като проститутки в
Германия.
След известно време св.Р. се
обърнал към св.И.. Казал, че я харесва и иска да има интимни отношения с нея.
Обещал, че ще я пусне ако прави секс с него. Свидетелката се съгласила и
удовлетворила искането му. След приключване на сексуалния акт, двамата се
върнали в помещението при останалите. Около 03.00 часа на 15.12.2012г. св.Р. се
отделил повторно със св.И. в самостоятелно помещение. Отново имали сексуален
контакт.
В обедните часове на 15.12.2012г.
св.Р. осигурил транспорт на св.И. до дома й в гр.Девня, кв.”Повеляново”.
Той останал до автомобила. Св.И. се качила в жилището. Разказала на майка си за
случилото се. Св.Д.Р. слязла до автомобила. Със силен глас се развикала към св.Р.
и неустановения му спътник и заявила, че ще потърси полиция. Уплашени от поведението
на жената, двамата мъже потеглили към гр.И..
На 15.12.2012 година св.Д.И.
провела се срещнала със служител в І РУП-Варна - св. С.П.. Жената разказала подробно за
случилото се. Съобщила също така, че св.Ж. все още се намирала в дома на подс.Д..
На 15.12.2012г. св.Ж. била ограничена
във възможността да напусне къщата на подсъдимия. От думите на последния
разбрала за намерението му да я изпрати да работи в ,,ПУФ" в Германия
срещу 500 евро дневна печалба от сексуални услуги. Подсъдимият я уведомил за
важното значение на уменията да прави анален секс. Съобщил на св.Ж. също, че по
време на престоя си в този “ПУФ” била длъжна да контактува със св. И.Д..
Подсъдимият разяснил на жената, че храна
може да си купува, но за всичко останало трябвало да пита него или св. Д.. Подсъдимият
заявил, че парите от сексуалните услуги Ж. трябвало да предава на св.Д., а
последната ще му ги изпраща на него в България.
Липсата на съпротива от страна на
св.Ж. успокоила подсъдимия и той й върнал мобилния телефон.
На
15.12.2012г. около 21.00 часа, св. Ж. получила обаждане от полицейския служител
Н.. Той я попитал за местонахождението й. Поради близостта на подсъдимия,
свидетелката не успяла да потърси по адекватен начин помощ. След края на
разговора подсъдимият запитал жената дали е разговаряла с полицай, а тя от
страх отговорила положително.
На 16.02.2012г. подсъдимият
закарал с лек автомобил „БМВ" св. Ж. и св. И.Д. *** да проституират. Петнадесет
минути по-късно със служебен полицейски автомобил пристигнал св. Н.. Спрял до
св. Ж. и я попитал защо не е отишла при него в полицията. После св.Н. поканил
жената да се качи в служебната кола. На път за гр.Варна те се разминали с
автомобила на подсъдимия.
След около седмица св. Ж. ***.
Там се състояла случайна среща между нея и подс.Д.,
придружаван от св.Р. и св.И.Д.. Подсъдимият разпоредил на св.Жлева да се качва в колата. Местото било оживено и
свидетелката имала кураж да не се подчини на волята на подсъдимия.
През 2012 г. в изключителна
бедност преживявало семейството на св. Х.Т.Н.. Тя живеела заедно със съпруга си
– св.Е.И. и петте си деца в с. Цани Гинчево, обл.
Шумен.
През месец март 2012г.
свидетелката решила да проституира. Само така можела да осигури пари за
издръжка на децата си. Чрез познати тя се свързала със св. С.С. и му разказала за намерението си. Свидетелят провел
лична среща с жената. От разговора узнал, че св. Н. иска да е проститутка в
чужбина, но личната й карта имала повреда. Св.С. предложил да заведе жената при
подсъдимия. Познанството им било дългогодишно, като мъжът знаел че Д. урежда
момичета да проституират в Германия. Св. Н. се съгласила и тръгнала със св. С.С. ***. Видът й бил крайно неугледен – мръсна, с дрипави
дрехи.Това наложило св.С. да закара жената първо в с.Тополи, Варненска област.
Предал я на приятелката си -св. И.Я.. Последната се погрижила за тоалета на св.Н., после й
дала нови дрехи, гримирала я. Така тримата тръгнали към град Варна.
В заведение се състояла срещата
на св.Н. с подс.Д.. В хода на разговора свидетелката
разбрала, че ще дели спечеленото на половина с подсъдимия, а той ще се погрижи
да я заведе в Германия. След този разговор св. Н. се качила в автомобила на подсъдимия
и отишла в дома му в гр. И.. Там останала четири дни.
Подсъдимият закупил самолетни билети за него и св.Н. в посоки
Варна-София и София-Берлин. На летището в София св.Н. не преминала граничния
контрол, т.к. личната й карта била невалидна. Така тя останала на летището, а подс.Д. заминал за гр.Берлин. Жената успяла да се прибере
на автостоп до дома си.
След няколко дни св. Н. получила
обаждане от подсъдимия. Той я уведомил, че му дължи 600 евро за билетите до
Германия. Последвали още няколко телефонни обаждания, осъществявани на
телефонен апарат в съседска къща.
На 24.04.2012 г. в с.Цани Гинчево
пристигнал подс. Д.. Придружавали го св.св. В.Г., С.С., И.Я. и А.К.Д. /баща на подсъдимия/. Всички те
пътували с джип „Мерцедес" с per. № В
41 48 АР. Св.Н. много се уплашила от посещението. Причината за него била
паричната претенция на подсъдимия. Св.С.
казал на Н., че или ще даде парите на подсъдимия, или идват мутри. В този смисъл бил
и воден от св.А.Д. паралелен телефонен разговор. Всичко това уплашило силно св.Н..
Тя се страхувала за себе си, но най-вече за децата си. Подс.Д.
предупредил свидетелката и съпруга й, че ако не се издължат ще вземе едно от
децата. Св. Е.И. се молил да оставят жена му, защото била болна. Св. С. обаче
настоял св.Н. да се облича и да тръгва с тях. Св.Г. го подкрепила.
Св. Н. влязла в дома си под
предлог, че ще се облича. Извикала вътре св. Е.И. и му казала, че се страхува
за него и децата. Той я успокоил, че нищо няма да направят. Тогава тя излязла
навън и казала, че остава у дома си. После се върнала в стаята. Св. С. използвал момента и се приближил до св.И..
Успокоил го, че жена му ще е в безопасност. Щяла да замине за Германия, но
преди имала нужда от нови документи. Св.С. оставил две банкноти по 10 лева и
една банкнота от 5 евро на леглото в стаята. В този момент в стаята влезли
подсъдимия и баща му. Те накарали св.Н.
да започне да си събира дрехите. Жената била много уплашена, като изцяло се
подчинила на подсъдимия. Така тръгнала с цялата група.
По пътя джип “Мерцедес” № В 41 48
АР бил спрян за проверка. На св.С. бил съставен АУАН, т.к. бил неправоспособен,
а и нарушил пределната допустима скорост за движение.
В къщата в гр.И. св.Г. помогнала
на св.Н. да се изкъпе и преоблече. Подсъдимият й казал, че смята да я води при
мъже, с които да прави секс. Св.Н. не била съгласна. На съпротивата й
подсъдимият Д. напомнил, че му дължи 1500 евро за билети, документи и за направения
на св. С.С. акт за нарушение.
В тъмната част на денонощието на
24.04.2012година подсъдимият заставил св.Н. да се качи в джип “Мерцедес”. Те
били придружавани от неустановено в хода на разследването момче, което по-късно
си тръгнало. Подсъдимия и свидетелката се
усамотили в района на стадиона. Подсъдимият казал на свидетелката да се
съблича. Тя предполагала за намеренията му и помолила Д. да използва
презерватив.Подсъдимият отказал. Жената започнала да се моли, защото това имало
голямо значение за нея, после се разплакала. Въпреки това подсъдимият не се
съобразил с желанието на св.Н.. Подс. Д. изкарал члена си и я попитал дали го
харесва. Когато го погледнала тя видяла, че членът му в средната си част е
доста удебелен и неестествено твърд. Подсъдимият я накарал да му направи
„свирка", като си вкарал члена дълбоко в гърлото й. След това пуснал
седалката на джипа. Накарал св. Н. да се обърне и да застане с гръб към него,
след което вкарал члена си в ануса й. От това много я заболяло, но подсъдимият
й казал да свиква, защото занапред ще
трябва да го прави с клиенти. След това той вкарал члена си във вагината й, после
отново в ануса, където еякулирал. Подсъдимият подал кърпички на св. Н. да се
избърше. Казал на жената да се облече и да се приготви, защото идвали и други
клиенти.
След известно време до джипа
спрял лек автомобил. В него пътували св. С.И. и св. С.Г.. Св. С.И. искал да
прави секс със св.Н. срещу съответното заплащане. Подс. Д. се съгласил срещу
10лв. да позволи да се осъществи половия акт. Последният се състоял в автомобила
на св. С.И.. Св.Г. стоял близо до колата. Малко по-късно св.Н. и подсъдимият се
прибрали в къщата в гр. И..
През пролетта на 2012 г. св. С.П. живеела със св. Д.Т. „А.".
Двамата обитавали изоставена дискотека в гр.Силистра. Срещу св.Т. се водило
наказателно разследване. Той нямал пари за защитник. В желанието да помогне на
съжителя си, св.С.П. взела решение да стане проститутка.
В началото на месец април 2012г.
св. Т. се свързал с подс. Д. и му заявил намерението на св. П.. След няколко
дни подсъдимият пристигнал в гр. Силистра. Придружавала го св. В.Г.. Св. П.
заминала с тях за гр. И.. От следващия ден при
св.П. започнали да идват различни мъже. Подсъдимият й осигурил
презервативи, като в повечето случаи напътствал жената какви сексуални услуги
да извършва. Сексуалните контакти се осъществявали в отделна стая с голямо легло. С клиентите
св.П. правила секс- орален, вагинален и
анален. На жената се осигурявала само
храна, пари не били плащани.
Подс. Д. бил много груб със свидетелката.
Непрекъснато я обиждал, като настоявал че няма никакви умения.
Вечерта на 24.04.2012г. св.Н. се
запознала със св.П.. Срещата между двете жени станала в къщата на подсъдимия.
На същата дата в дома на Д. дошли св. М.Я. и св. С.Г.. Двамата търсели жени за
секс. Подсъдимият казал, че има две момичета. Срещу сума от по 10 лева св.Я. и
св.Г. осъществили полови актове със св. П. и св. Н..
Вечерта на 24.04.2012 година
отново в дома на подсъдимия св. М.Я. осъществил полов акт със св. П.. След като
всички си тръгнали подс.Д. споделил задоволството си
от св. Н.. По различен работила св. П. – тя била неумела клиентите не можели да
свършват бързо и много се бавели при нея.
На 25. 04. 2012 г. сутринта подсъдимият се скарал на
св. С.П. за неумението й да прави хубави „свирки". После я ударил силно в областта на дясната вежда. След
това заедно със св. В.Г. и св. Н. отишъл до пощата, където св. В.Г. изпратила 20
лева на мъжа на св. Н.. После тримата пазарували - Г. закупила 20 презерватива и мокри кърпички.
В къщата подсъдимият накарал св. Н. да сложи презерватив върху парче наденица. В
този вид подал наденицата на св. П., като й казал да се упражнява да прави
„,свирки", защото не умеела.
В областта на половите органи на
св.Н. останали следи от осъществените сексуални актове. Чрез заключение на СМЕ
№111-13/2012г. /т.1, л. 136-137/ се установява, че при освидетелстването на Х.Т.Н.
се намерили повърхностни охлузвания по лигавицата на лявата малка срамна устна
- резултат от механично въздействие, получени по механизма на триене или
разтягане на тъканите в тази област и могат да се обяснят с действия по време
на полов акт. Уплътняване и оток със зачервяване на кожата на лявата млечна
жлеза, които се свързват със задръжка на кърма в жлезата.
Видно от заключението на
СМЕ №111-12/2012г. /т.1, л. 141-142/ при освидетелстването на С.Й.П. се
установило кръвонасядане по кожата в областта на дясната вежда - резултат от
удар с или върху твърд тъп предмет и може да е получено от удар с ръка в тази
област на лицето.
На 25.04.2012г. подс.Д. бил
задържан от органите на полицията.
На същата дата в 18.00 часа започнало претърсване в
обитаваната от подсъдимия къща в гр.И., ул.”М. И.” №26 /т.1, л.7 от д.пр./. От
съдържанието на протокола става ясно, че основната къща е разположена в близост
до улицата. Във вътрешно помещение, на масичка се намерил бял лист формат А4 с
изписан текст на латиница и кирилица “***….”. В същото помещение разследващите органи
установили лист, носещ логото на «Уестърн Юниън», 2 сим карти – «Виваком» и
«Глобул», малко листче с надпис «Амбрекс». В дясно от дивана се установил
автомат с надпис «Екол» с пълнител и втори пълнител до него. В ляво от дивана
имало разположен фотьойл. Под неговата седалка се намерили 7бр бележки за получаване на суми от «Уестърн
Юниън», 6 бр. бележки за преводи в «Експресбанк»АД,
една бележка за паричен превод от «Експресбанк»АД , договор за капаро и
закупуване на автомобил, договор за наем на недвижим имот, протокол за
изземване от ГД «Гранична полиция»-Аерогара София, договор за покупко-продажба
на МПС на изплащане от 02.03.2011г., електронен билет, визитки с надписи «Bird city hotel”, «Wirverzaubern sie”, «Melanies massagestudio”, «Muller”,
лична карта на Н.М..
В ляво от това помещение била разположена кухня. Върху
хладилника се намерили и иззели 20 бр. презервативи и един лист А4 “Упътване за
чуждестранни проститутки”. В следващо помещение разследващите установили колбас
с поставен презерватив. Върху легло били разположени визитки “Bei Mona”, “Hotel-pension Berolina”.
Претърсила се и отделна постройка, разположена във
вътрешната част на двора. От помещение разследващите иззели 1бр розови бикини.
В съставения протокол за претърсване и изземване е
вписано изявление на св.Г. “Вещите, които са описани в протокола са на мен и на
К.. А бикините и дрехите от долната къща са на момичетата Х. и С.”.
В хода на досъдебното
производство подс.Д. бил освидетелстван. Заключението
на СМЕ № 27/2012г. /т.1, л. 146-147/ сочи за наличие на имплантирани чужди
материи в половия му орган - непосредствено под главичката му. Външно
имплантираните материи значително удебелявали горната трета на половия член и
били видими в състояние без ерекция.
Според заключенията на СПЕ /т.1,
л. 151, л.157, л.161 и л.180 от д.пр./ - И.Д., Х.Н., С.П. и Г.Б. са психично
здрави.
И.И. и Д.Ж.
страдали от синдром на зависимост към хероин – заключения на СПЕ /т.1, л.167 и
л.173 от д.пр./. Според вещите лица всяка една от тях е психично здрава, може
да дава достоверни показания.
В хода на д.пр. е била назначена и
съдебно-балистичната експертиза /т.1, л. 191 от д.пр./. Според заключението на
вещото лице, представеният за изследване обект е газ-сигнален картечен пистолет
с надпис „EКOL ASI"
калибър 9мм. с № EAS-1090107. Той е произведен
фабрично като газово оръжие, притежава метална разпръсквателна
пластина характерна за газовото оръжие. Технически изправен е. Притежава части
и механизми, които сработват по предназначение без заредени патрони.
Чрез съдебно-почеркова
експертиза /т.1 л.200/ в досъдебното производство са изследвани авторството
документи за получени парични трансфери чрез системата за разплащания “Уестърн
Юниън”. В заключението си вещото лице е достигнало до следните изводи:
1.В документи, удостоверяващи парични
трансфери чрез „Уестърн Юнион" с № №:
468-297-4400/02.07.2010г.;
987-400-6200/12.07.2010г;
541-272-5040/20.10.2010г.;
258-379-5211/29.10.2010г.;
768-500-5230/18.11.2010г;
864-056-2082/01.12.2012г.;
411-298-1047/21.01.2011г.;
088-331-7445/03.02.2011г.;
345-035-7922/03.062011г.;
820-389-0013/14.06.2011г.;
015-469-7101/24.06.2011г.;
607-445-8109/29.06.2011г.;
731-529-4163/04.07.2011г.;
556-229-9780/12.07.2011г.;
505-212-1168/29.08.2011г.;
609-494-5234/31.08.2011г.;
977-111-4998/19.09.2011г.;
220-500-5276/28.09.2011г.;
761-080-6264/24.10.2011г.;
846-188-0634/15.11.2011г.;
174-887-8376/30.01.2012г.;
442-469-3141/14.03.2012г.;
както и върху екземпляр от условия за предоставяне на
услугата прикрепен към всяка бланка, предадени с писмо от „Евекс-
Елисавета И." ЕООД, подписите и ръкописния текст са изпълнени от св. В.Н.Г..
Подписите
по предоставените бланки за получени парични трансфери чрез „Уестърн Юнион" с №№:
300-417-4098/05.12.2012г.,
711-256-5503/05.12.2011г.,
263-072-3040/07.12.2010г.,
както и в екземпляр от условия за предоставяне на услугата прикрепен към всяка
бланка, предадени с писмо от „Евекс- Елисавета И." ЕООД, са положени от К. А.Д..
Вещото лице не е дало заключение относно авторството
на ръкописния текст поради липса на сравнителен материал.
Подписите в бланки за получен
паричен трансфер
чрез „Уестърн Юнион" с № 101-410-0232/08.03.2012,
предаден от Иван Калчев И., са положени от
К. А.Д..
Подписите по предоставените бланки за
получени парични трансфери чрез „Уестърн Юнион"
с №№:
101-410-0232/08.03.2012г.;
223-501-1692/02.04.2012г.;
611-335-4048/27.03.2012г.;
571-425-5204/23.03.2012г.;
844-316-1501/19.03.2012г.;
057-814-9388/12.03.2012г.;
256-361-4317/02.03.2012г.,
предадени с протокол за доброволно предаване от Иван Калчев И., са положени от
св. В.Н.Г..
Подписите по предоставените бланки за получени парични
трансфери чрез „Уестърн Юнион" с №№:
471-491-6863/24.08.2011г.;
373-190-6008/14.11.2009г.;
380-098-3510/04.12.2011г., предадени с писмо от
„Радина" ЕООД, са положени от св. В.Н.Г..
Подписите в
бланка за получен паричен трансфер
чрез „Уестърн Юнион" с
№
548-032-3043/17.07.2010г.,предадена от ЕТ „Филианна
- Мариана Ковачка" ЕООД, са положени от св. В.Н.Г..
Чрез
заключението на ССчЕ /т.Ш, л. 92 от д.пр./ се
установява, че подсъдимият Д. е получил валутни парични трансфери чрез „WESTERN UNION" в периода от 01.01.2009
г. до 06.04.2012 г. в общ размер на 1620 евро, равностойност на 3164,44 лв.
Извършен е
анализ на паричните разплащания към св. В.Н.Г.. Чрез горепосочената система за
парични трансфери, свидетелката е получила от 01.01.2009 г. до 06.04.2012 г.
общо 39040 евро, с левова равностойност - 76235,35 лв.
Вещото лице
установило липса на изпращани валутни преводи от подсъдимия за периода
01.01.2009г.-06.04.2009г.
В
заключението на ССчЕ е посочено, че св.И.Х.Д. е
изпратила валутни парични преводи чрез „WESTERN UNION" за горепосочения период - 39140 евро, с равностойност на 76 235,49 лв.
В
досъдебното производство е назначена и още една съдебно-почеркова
експертиза /т.1, л.210 от д.пр./. От заключението е видно, че:
1.Подписите
в бланки за получени парични трансфери чрез “Уестърн Юниън”, предоставени от “Експресбанк”АД след “Подпис на клиента” и разписка с №№
408-538-4648/03.01.2010г. и 161-313-7530/03.04.2010г. са изпълнени от
подсъдимия Д..
2.В същите
клетки на документи, предоставени от “Експресбанк”АД
с №№:
791-988-7130/02.11.2011г.;
159-246-5688/19.05.2010г.;
691-011-9837/21.05.2010г.;
110-494-8498/12.05.2010г.;
152-361-9230/09.03.2010г.;
489-257-4440/11.05.2010г.;
159-469-8926/29.07.2010г.;
1289085-6011/25.05.2010г.;
191-148-8484/09.09.2010г.;
953-264-8232/22.07.2010г.;
800-490-9255/04.08.2010г.;
214-432-0021/24.09.2010г.;
735-399-8538/21.04.2010г.;
313-434-7622/26.04.2011г.;
076-283-3692/28.03.2011г.;
514-161-7689/14.02.2011г.;
607-197-3410/15.04.2011г.;
323-377-4789/31.05.2011г.;
219-213-8566/08.06.2011г.;
002-379-1105/19.07.2011г.;
281-113-6942/12.08.2011г.;
251-071-4268/19.08.2011г.;
041-299-4540/08.07.2011г.;
744-259-1784/18.05.2011г.;
795-495-1650/25.05.2011г.;
358-062-7083/26.07.2011г.;
433-450-8415/27.07.2011г.;
204-890-1640/10.01.2011г.;
466-269-1600/13.09.2011г.;
964-290-7255/11.01.2011г.;
319-829-4193/13.01.2012г.;
790-520-9160/11.11.2011г.;
418-357-6742/19.10.2011г.;
357-508-9682/11.07.2011г.;
590-379-5249/27.01.2012г.;
461-868-3346/18.01.2012г.;
882-514-9926/07.09.2011г.;
800-283-1566/06.02.2012г.;
184-532-7246/25.04.2012г.;
845-075-3886/09.11.2010г.;
861-132-7069/12.11.2010г.;
032-247-2939/08.11.2010г.;
681-011-3823/08.12.2010г.
са
изпълнени от В.Н.Г..
Горната
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото доказателства, съдържащи се в обясненията на подсъдимия; показанията на
разпитаните свидетели – С.Н., С.П., Г.Б., Р.Б., В.А., С.И., М.Я., С.Г., А.Д., И.Д.,
М.С., С.С., В.Г., И.И., Х.Н.,
А.Р., М.Я., А.Д., В.Р., Д.Т., И.Я., Н.Д.; приобщените от д.пр. показания на
св.св. Д.Р., Д.Ж., С.П. и И.Д.; заключенията на четирите СМЕ, шестте СПЕ,
съдебно-балистичната експертиза, заключението на двете съдебно-почеркови
експертизи и ССчЕ; протокол за претърсване в дома на подс.Д., от писмените доказателства по делото приобщени по
реда на чл.283 от НПК, както и от веществените доказателства, предявени по реда
на чл.284 от НПК.
При
формиране на решението си съдът взе предвид следното:
Към
категорията на безспорните за предмета на доказване факти се отнасят:
1.
Местоживеенето на подсъдимия Д.:
До началото на м.август 2011 година той е живял в едно
домакинство с родителите си. От 01.08.2011 година заедно с дъщеря си А. и св.В.Г.
***. Недвижимият имот бил нает от св.Г. – при претърсване в дома на подсъдимия
се намерил и иззел договор за наем от 01.08.2011 година /приложен като ВД по
делото/. Според т.1.1. от него, обект на наемното правоотношение са две къщи на
посочения адрес. Към датата на подписване на наемния договор била предплатена
сумата от 3240лв. – наем за една календарна година;
2.Подсъдимият Д., св.И.Д. и св.В.Г. не са имали трудови
доходи за времето от 01.11.2009г. до 01.05.2012г. /писма ТД на НАП-Варна – т.4,
л.65, 67 и 69 от д.пр./;
3.В периода от 01.01.2009г. до 31.12.2012г. подсъдимият Д.
има общи задгранични пътувания със св.И.Д. на дати:
-25.05.2009 година – излизане от страната през Арегора Варна;
-13.09.2009 година – излизане от страната през ГКПП-Кулата
шосе;
-03.01.2010 година – излизане от страната през ГКПП-Видин;
-07.05.2010 година – излизане от страната през ГКПП-Дунав
мост.
За същото време подсъдимият Д. напускал три пъти страната
заедно със св.В.Г., на дати:
-09.04.2010 година – излизане през ГКПП – Кулата шосе;
-20.04.2010 година – излизане през ГКПП-Кулата шосе;
-28.05.2010 година – излизане през ГКПП – Дунав мост.
В посочения период подсъдимият Д.
има регистрирани общо 41 пътувания извън страната, св.И.Д. – 15 задгранични
пътувания /справка от ОД на МВР-варна, т.4, л.71 от д.пр./. Информацията не е
изчерпателна /забележка в писмена справка – т.4, л.72 от д.пр./.
4.На 09.11.2009 година св.И.Д. е регистрирала малко предприятие за
занаятчийска дейност в Районна служба Шарлотенбург-Вилмерсдорф-Берлин
/т.1, л.224 от д.пр./. Свидетелката попълнила формуляр за данъчната си
регистрация, като посочила че от 02.11.2009 година има промяна в адреса си на
местоживеене. Нейното занаятчийско предприятие регистрирала в гр.Берлин 10627,
клуб “Мона”, ул.”Кант” №74 /формуляр – т.1, л.217 от д.пр./.
5.Информация за мястото на пребиваване на св.Д. се
съдържа в писмо на МВР №А-12834/06.06.2012
година. Видно от съдържанието на документа е, че в ДМОС по канала на Европол е получена информация от германските власти, според
която:
-св.Д. е работила в публичен дом “Мона “ в гр.Берлин;
-за кратко се е преместила в публичен дом “Berlin Steglitz”;
-последно е работила в публичен дом Bei Muller.
Визитна картичка на публичния дом “Мона”е
намерена и иззета при претърсване в дома на подсъдимия /протокол т.1, л.7 от
д.пр. и приобщена като ВД по делото/.
Анализът на доказателствената съвкупност по делото изглежда
по следния начин:
По
пункт първи от обвинителния акт:
Страните
в процеса не спорят по фактите, свързани с източника на доходи на св.И.Д..
Според справка от ОД на МВР-Варна /т.4, л.71 от д.пр./., подсъдимият Д. и св.Д.
са напуснали заедно територията на страната на 13.09.2009 година. Видно от
предоставения от св.Д. формуляр /т.т.1 л.217 от д.пр./ към 02.11.2009 година тя
е била адресно регистрирана в клуб “Мона”, гр.Берлин, ФРГ. Самият клуб “Мона”
представлява публичен дом /писмо МВР – т.1, л.238 от д.пр./.
В
показанията си, св.Д. сочи, че проституира от края на 2009 година в гр.Берлин, ФРГ.
Причина за това - липсата на пари за покриване на собствени и на детето А.
нужди. Свидетелката последователно разказва за престоя си в публичните домове
“Мона” и “Мюлер”. Потвърждава, че е била придружавана
от подсъдимия Д. в някои от пътуванията си във ФРГ /в тази насока е и справка
т.4, л.71 от д.пр./.
Всички
спечелени пари свидетелката Д. изпращала ежеседмично на св.В.Г., а понякога и
на подсъдимия Д..
От
съществено значение за предмета на делото са действията на подсъдимия относно
задграничните пътувания на И.Д. и нейната професия.
В тази
връзка св.Д. твърди - “К. разбра
по-късно, че проституирам и не беше
съгласен с това” /протокол от 04.05.2012г., т.1, л.63-64 от д.пр./.
Съдът
приема заявеното за недостоверно, защото:
Коментираните
фактически твърдения на първо място противоречат с показанията на св.В.Р..Той е
поддържал близки отношения с подсъдимия
след изтърпяване на наказание лишаване от свобода на 29.04.2011 година.
Непосредствено след завръщането си в с.Бабук, общ.Силистра свидетелят разбрал,
че Д. се занимавал със сводничество и имал много пари. Двамата се срещнали на
събор в гр.И. – “Видях, че разполага с много пари. Обясни ми, че е направил на И.
нарочно дете, за да стои при него и да проститутира.
Карал И. да проституира и ако нещо е недоволна я заплашвал, че ще й вземе детето.
Разказа ми, че в началото карал И. да проституира на “Побити камъни”, но от
около три години я пращал в Германия.” /показания на св.Р., т.1, л.59, абзац първи/.
В
проведения разпит при условията на чл.223 ал.1 от НПК в д.пр., свидетелят
заявява: “Сещам се, че малко след нова година К. и И. се скараха. К. караше И.
да се премести в друг “ПУФ”, за да печели повече пари. И. обаче не искаше,
защото му казваше че имала постоянни клиенти. К. обаче се притесняваше точно от
тези постоянни клиенти, да не се влюби в някой И. и да не го напусне. Като се
краха, И. му каза че не иска повече да се връща при нея, а К. я заплаши, че ще
й вземе детето.Когато обаче И. се прибра от Германия К. я преби, като тя
направо беше в безсъзнание. К. ми каза, че трябва да се държи така с тази
“мърша”, за да има страх от него” /т.1 л.59 последен абзац и л.60 първи абзац/.
При
проведения разпит в хода на съдебното следствие св.Р. спестява горните факти. На
основание чл.281 ал.1 т.1 от НПК съдът
констатира противоречия. Свидетелят заяви, че поддържа показанията си от
д.пр., а различията отдава на изминалото време от събитията до явяването му в
съда.
Настоящият
състав кредитира изцяло показанията на св.Р. от д.пр.Същите намират фактическа
корелация с веществените доказателства, иззети при претърсването на дома на
подсъдимия – визитна картичка на клуб “Мона”, със справката за съвместните
пътувания на Д. и Д., с два броя формуляри за данъчна регистрация на св.Д..
От своя
страна кредитираните показания на св.Р. кореспондират с тези на св.Г.. Според
изявлението й “В. е брат на бившата жена на моя съпруг. Имаше такъв период,
когато той оставаше често в дома ни.” /протокол от с.з., л.200 гръб/. Така се
потвърждава казаното от В.Р. при разпита му в д.пр. Той е оставал често в дома
на подсъдимия, възприел е голям брой факти от семейния му живот, възпроизвежда
ги последователно и достоверно.
Доказателство
за знанието на подс.Д. относно упражняваната от св.Д.
професия в гр.Берлин се съдържа и в показанията на св.Б. – “И. е майката на
малкото дете на Б.. Аз не съм говорила с нея, но съм чувала от неговите
разговори, че тя работи в ПУФ, някакъв клуб за проститутки и тя пращаше пари от
там” /протокол от с.з. л.150 гръб, последен абзац/.
Този
факт се потвърждава в приобщените по реда на чл.281 ал.1 т.5 от НПК показания
на св.Д.Ж. – “...С. ми обясняваше, че ще ни изведе с И. в Германия да
проституираме. Той ми обясни, че И. била в Германия, но сега се върнала за
малко. Каза ми, че ще ни закара в Берлин и там ще работим в един ПУФ. Обясни
ми, че ПУФ е голяма сграда, разделена на стаи с витрини и там влизат клиентите
и си избират проститутка. Каза ми, че И. печелила от сексуални услуги по 500
евро на ден. Беше решил И. да събира парите от мен и нея и да му ги изпраща в
България” /т.1, л.44 гръб от д.пр./.
Относно
анализираните факти, св.Х.Н. твърди: “Първият път, когато тръгнах да пътувам с К.
за Германия, той ми каза, че там имало някаква жена – бившата му жена, дето има
дете от нея и ми каза, че тя ще бъде в някакъв клуб и тя да ме посрещне.Каза
ми, че от там ще пратим пари за моето семейство и за децата ми” /протокол от
с.з., л.203 гръб, абзац предпоследен/.
Така
представените по взаимна връзка доказателствени източници налагат еднозначно
извод - подс.Д. е знаел, че св.Д. проституира в
гр.Берлин. Той е манипулирал поведението на свидетелката посредством заплахи,
свързани с общото им дете А., както и с използването на физическа принуда. Така
е постигнал целения престъпен резултат – използване на пострадалата за
развратни действия.
По пункт втори от обвинителния акт:
Св.И.Д.
изпращала спечелените от нея пари на св.В.Г. и на подс.Д..
Този факт се установява посредством показанията на св.св.Д.
/т.1, л.63 от д.пр./, Г. /протокол от с.з., л.200/, Н. /протокол от с.з. л.203 гръб/, Р. /т.1,
л.58 от д.пр./, В.А. /приобщени по реда на чл.281 ал.5 вр.
ал.1 т.1 от НПК показания т.1, л.65 от д.пр./.
Платежни
документи за парични разплащания чрез системата “Уестърн Юниън” са били
предадени за целите на разследването – от “Евекс”ЕООД
/т.2, л.56-104 от д.пр./, от “Маникам”ЕООД /т.2, л.124 от д.пр./, от ОББ /т.2, л.117-121
от д.пр./, от “Радина”ЕООД /т.2, л.138 от д.пр./, от “Експресбанк”АД
/т.2, л.140 от д.пр./. Няколко разписки за получени суми са били иззети в хода
на претърсването от дома на подсъдимия /т.1, л.7 от д.пр. и приложени като ВД/.
Отношение
към тази част на фактическото обвинение имат заключенията на двете почеркови експертизи /т.1, л.203 и л.215 от д.пр./. Чрез
тях се установява авторството на текст и подпис в бланките за парични трансфери
и придружаващите ги разписки. За страните е безспорно, че те принадлежат на св.В.Г.
и подс.Д..
Чрез
заключение на ССчЕ /т.3, л.92 от д.пр./ става ясно,
че в инкриминирания период св.Г. е получила общо 39040 евро, а подс.Д. – 11620 евро.
В.Г.
потвърждава, че тя е получавала парите от И.Д.. Предназначението им – разходи
по отглеждане на детето А. и домакинството, плащане на лизинг за автомобили
/протокол от с.з., л.201, абзац втори/. Свидетелката отрича да е давала пари на
подсъдимия.
В обратна
насока са показанията на св.А.. Разпитана в д.пр. /т.1, л.65 от д.пр./
свидетелката заявила “К. ми е обяснявал, че той много рядко получава директно
пари на негово име от И.. Карал И. да праща парите на името на жената, с която
живееше, на името на В.. Искал така, за да може при проверка да кажат, че И.
изпраща парите на В., да гледа дъщеря им. К. ми е казвал, че И. изпраща парите
по “Уестърн юнион”.”
Показанията
в цитираната част са приобщени по реда на чл.281 ал.5 вр.
ал.1 т.1 от НПК. Св.А. потвърждава достоверността им, като обяснява
възникналите фактически противоречия единствено с изминалото време до явяването
й в съда. Настоящият състав кредитира
показанията на св.А. от д.пр..Те кореспондират с писмените доказателства
/посочените по-горе платежни документи/, както и с показанията на св.Р. в
частта, описваща завидното имотно състояние на подсъдимия.
По
делото като писмени доказателства са приобщени две справки – първата от
Агенцията по вписванията, а втората – от Сектор “Пътна полиция” при ОД на
МВР-Варна /л.52,53 и55 от делото/. От тях се установява, че К. Д. е собственик
само на л.а. “БМВ 316”, придобито на 27.03.2008г. Не притежава недвижимо
имущество.
Гласните
доказателствени източници относно финансовите възможности на Д. за времето от
12.01.2010 година до 25.04.2012 година са еднопосочни. Така например, в инкриминирания
период от време подсъдимият е управлявал няколко скъпи автомобила. Според
показанията на св.Д. това са л.а.”Фолкваген Фаетон”, бял “Мерцедес МЛ”, “Порше
Кайен” и БМВ-та /т.1, л.62 от д.пр./.
В
идентична насока са показанията на св.св.Б., Р., С.,Н.,
А., И., А.Д..
Гласните
доказателствени средства в тази си част намират своето потвърждение в писмените
документи, иззети от дома на подсъдимия. Така например на 10.11.2010 година В.Г.
е сключила договор за покупка на автомобил за 8300 лева. От направените писмени
отбелязвания на гърба на договора е видно, че
на 30.11.2010 година е била платена първа вноска от 2500 лева, на
08.12.2010 година – втора вноска от 2200 лева, на 14.02.2011 година – трета
вноска от 2000 лева и на 27.02.2011 година четвърта вноска от 1100 лева.
На
2.03.2011 година В.Г. отново сключила договор за покупка на л.а. “Мерцедес МЛ
320” с ДК№В 1928 РН бял на цвят, за сумата от осем хиляди лева.На гърба на
договора са отбелязани датите, на които са направени съответни разплащания –
28.03.2011г., 30.04.2011г., 31.05.2011г., 09.06.2011г., 08.07.2011г. и
30.09.2011г.
На
18.03.2011 г. В.Г. сключила още един договор за капаро при закупуване на
автомобил на стойност 3500 лева.
Нито
един от свидетелите по делото не съобщава В.Г. да е управлявала каквито и да е
МПС. Въпреки, че тя е страна по договорите за продажба на леките автомобили,
съдът приема че МПС-та са били придобивани за подсъдимия Д.. В тази насока
доказателствено валидно е посоченото от св.А. старание на Д. – като отсъства от
документооборота да успее да прикрие причастността си към деянието. Идентичен е изводът за получената от св.Г.
сума пари. Част от нея безспорно е била предназначена за отглеждане на
малолетната А.. Значителна част от сумата обаче е финансирала четиридесет и
едно на брой задгранични пътувания на
подсъдимия, разходи за самолетни билети на св.Н. и пр.
Горното
налага няколко извода – подсъдимият е знаел за произхода на парите, получавал е
същите и се е отнасял към това имущество като към свое.
По
пункт трети от обвинителния акт:
Относими към фактическото обвинение в
тази част са:
-показанията
на св.св.Г.Б., Р.Б., В.Г., М.Я., И.Д.;
-заключението
на СМЕ №249/12г.;
-проведените
разпознавания на лица /т.1, л.88, 91, 94, 97 и 100 от д.пр./;
-протокол
за претърсване и изземване /т.1, л.7 от д.пр./.
Познанството
между подсъдимия и св.Б. се е случило в дома
на св.М.Я. “Р.”. Към дата 07.08.2011 година, Г.Б. е само на 15 години.
Грижи за момичето полагали възрастни баба и дядо, а майката – св.Р.Б. лекувала
тежко онкологично заболяване.
За
предмета на доказване по делото е от значение фактът на пристигането на св.Б. в
дома на подсъдимия в гр.И.. Чрез нейните показания се установява, че това е
станало рано сутринта на 07.08.2011 година. Тогава също заедно с Д. изпратили св.Д. ***.08.2011 година от случайна
реплика на подсъдимия “Виждаш ли го този път...ами ти там ще работиш” /протокол
от с.з., л.150/, свидетелката разбрала какво бъдеще я чака. До местност “Побити
камъни” /там работят множество проституиращи жени/ тя била транспортирана от
подсъдимия с л.а.”БМВ”. Тогава от него научила тарифите за различни сексуални
услуги.
В
показанията на св.Б. се съдържат множество факти, свързани с нежеланието й да
проституира и съпротивата срещу това. Така например опитите на св.Б. да избяга
от Д. останали без успех. Момичето заявява, че се страхувало т.к. пред нея Д.
демонстрирал приятелството си с патрулиращите полицейски екипи. При един от
опитите да се спаси, била върната в гр.И.. Хората, които й подали ръка се
уплашили от възможностите и лошата слава на подсъдимия. Чувството за безизходица се поддържало с побои, включително и
с конклудентни действия – например с поставянето на
видно място в дома на пушка и газов автомат /т.1 л. 7 от д.пр./. Към това
следва да се прибави и факта, че в по-голямата част от времето поведението на
св.Б. било контролирано от подсъдимия
или негови близки.
Достоверността
на показанията на свидетелката в частта относно физическото насилие се
потвърждава от заключението на СМЕ №249/12г. /т.1, л.131 от д.пр./. При
освидетелстването на Г.Б., вещото лице установило два успоредно разположени един на друг белега по задна
повърхност на гръдния кош. Всеки един от белезите бил с линейна форма, дължина
около 8см и ширина до 05-0.6см.
Свидетелката Б. е разпознала и посочила И.Д., Р. /св.М.Я./,
А.Д., В.Г. и подсъдимия Д.. За всяко
едно от лицата тя описала специфични факти, потвърдени доказателствено и
установяващи обективността на нейните показания.
Впечатление прави даденото подробно описание на мебел -
фотьойл, под който подсъдимият и св.Г. съхранявали документи. Този факт се
потвърждава от съставения протокол за претърсване и изземване /т.1, л.7 от
д.пр./. На неговата втора страница е описано наличието на подобна мебел, като
под частта за сядане разследващите установили разплащателни документи, договори
за закупуване на автомобили, договор за наем и пр.
С горепосочените престъпни способи подсъдимият Д.
противозаконно ограничил св.Б. в желанието й да напусне дома му в гр.И. и мотивирал волята й в нежелана от нея посока.
Все пак
свидетелката Б. успяла да избяга под привидно създаден повод и с активната роля
на нейната майка – св.Р.Б..
По
пункт четвърти от обвинителния акт:
В тази
част фактическото обвинение се основава на показанията на св.св.Д.Ж., И.И., В.Р., Д.Р., И.Д., С.Н.,
С.П..
На
14.02.2012г. Д.Ж. и И.И. гостували на подсъдимия в
дома му в гр.И.. Двете жени приели покана за почерпка, с нагласата след това да
продължат към местност “Побити камъни”. Важно е да се отбелжи,
че до датата 14.02.2012 година отношения между Ж. и И. от една страна и подс.Д. не е имало по никакъв повод.
За съда
няма съмнение, че св.св.Ж. и И. са пребивавали в дома
на подсъдимия. Двете подробно описват помещенията на къщата и намиращите се в
нея лица. Извършените разпознавания на лица /т.1, л.106-124 от д.пр./ също потвърждават
този факт.
Чрез показанията
на св.св.Ж. /приобщени по реда на чл.281 ал.1 т.5 от НПК – т.1, л.44 от д.пр./ и И. /протокол от с.з.л.201/ се установява, че те са
нямали намерение да проституират за подс.Д.. За
мотивиране на поведението им в тази посока той първо е ограничил възможността
им на свободно придвижване. Св.И. сочи: “Аз много се ядосах тогава, защото не
ни пуснаха да си отидем след кафето и ни задържаха два дни и половина –
три.....През това време ние искахме да си заминем, но те ни казаха – Б. и
черния В., каза че ще отидем в чужбина
ще работим там. Даже В. искаше да се ожени за мен. Те дори идваха до тоалетната
с нас” /протокол от с.з., л.210 гръб/. Показанията в тази част кореспондират
изцяло със съдържанието на приобщения
протокол за разпит на св.Д.Р. /т.1, л.79 от д.пр./.
Св.Ж. съобщава идентични факти: “Мина почти час и
аз казах, че искам да си тръгвам. Аз станах, но С. ми удари два шамара, които
бяха доста силни и аз седнах назад. С. ми каза, че никъде няма да ходя и вече
съм негово момиче и ще работя за него...В този момент мобилният ми телефон
марка LG-700
беше в ръцете ми, но аз нямах ваучер и не можех да звъня от него. С. ми грабна
телефона от ръцете и ми се разкрещя “Ти на кой се опитваш да звъниш”....... Аз
останах в къщата през целия ден, като не
ми позволяваха да излизам навън. Излизах само до тоалетната, която е външна, но
винаги идваше някой с мен...... Три дни престоях в тази къща в с.И., аз добре
запомних тези четири лица и вече съм посочила техните белези на водещия
разследването. Много се страхувам от тях. “ /показания на св.Ж. – т.1, л.44 от
д.пр., приобщени по реда на ч.281 ал.1 т.5 от НПК/.
В
показанията си от д.пр. св.Р. потвърждава, че св.св.И.
и Ж. не са знаели какво ги очаква, защото след час престой в къщата в гр.И.
поискали да си тръгват. Разпитан пред настоящата инстанция, св.Р. твърди
различни обстоятелства – имал е среща с Ж. и И.,***. След констатиране на
съществени противоречия по реда на чл.281 ал.1 т.1 от НПК св.Р. потвърждава
достоверността на заявено от него в д.пр.
По
фактически състав заявеното от И.И. и Д.Ж.
кореспондира изцяло с показанията на св.св.П. и Н. –
полицейски служители от І РУП-Варна /протокол от с.з. л.174 гръб – 149/.
На
формираната доказателствена съвкупност съществено противоречи твърдението на
св.Д. относно доброволното пребиваване на двете жени в дома на подс.Д.. Последното е отхвърлено като недостоверно.
По
пункт пети от обвинителния акт:
В тази
си част, фактическото обвинение касае св.Х.Н.. Относими
към него са показанията на св.св.С.П., В.Г., Е.И., И.Я., С.С., С.Г., С.И. и М.Я.. Доказателствената съвкупност се
попълва още от протокол за претърсване и изземване /т.1, л.7 от д.пр./,
фотоалбум към протокола /т.3, л.110-140 от д.пр./., заключение на СМЕ
№111-13/2012 година.
Чрез показанията на св.св.Н.
и св.И. се установява, че семейството им е многодетно и живее в крайно лоши
битови условия. Това е причината, поради която жената е взела решение да
проституира. Чрез посредничеството на неустановено за целите на разследването
лице, св.Н. се свързала със св.С.. Той познавал подсъдимия Д., като за него
знаел че ходи редовно в чужбина и се занимава с проститутки. Свидетелят
обобщава - цялото И. знаело, че Б. е сутеньор.
Именно
св.С. е човекът, който транспортирал св.Н. от дома й с.Цани Гинчево до
с.Тополи. Там тя е останала за кратко при св.И.Я. – съжителствала със св.С.. По
време на престоя – св.Н. се изкъпала и преоблякла с чисти дрехи.
По
отношение на последния фактически фрагмент съдът установи противоречия в
показанията на св.Я.. В разпита си пред съдебния състав свидетелката отрича
познанството си с Х.Н.. Дори след констатиране на противоречия по реда на чл.281
ал.1 вр. ал.1 т.1 от НПК св.Я. не можа да обясни
съществения дисонанс в изложението си. Настоящият състав приема за достоверни показанията
на св.Я. от д.пр. /т.1, л.68/. На първо място те кореспондират със солидна част
от доказателствените източници по делото – показанията на св.С., показанията на
св.Н. и косвено с показанията на св.В.Г.. На следващо място логическата връзка
следва от едно важно обстоятелство, посочено от св.св.Н.,
И. и С. – поради крайно мизерния начин на живот, при напускането на с.Цани
Гинчево Х. е била мръсна и въшлясала. В този вид тя не се е срещнала с подс.Д..
Горният
извод се извежда опосредено от показанията на св.В.Г. от д.пр., приобщени по
реда на чл.281 ал.1 т.2 пр. 2 от НПК /с.з. 01.12.2014 година/. За срещата с Х.
свидетелката си спомня, само че нейният мъж я довел в къщата в гр.И.. Нелогично
е ако св.Н. е била в състоянието, описано от св.С. - „мръсна и въшлясала” това да е убягнало от
вниманието на Г.. Съдът изрично
отбелязва, че при последвалата втора среща самата св.Я. е възприела Х. като
„дрипаво облечена” Горните аргументи дават основание на състава на съда да
приеме, че относно обсъжданите факти достоверни са показанията на св.Я. от д.пр.
За настоящия състав е несъмнено, че св.Н. е
престояла в дома на подс. в гр.И.. В с.з./л.203./ съдът й предяви фотоалбум –
неразделна част от протокол за претърсване и изземване. Свидетелката подробно
разказва за разположението на помещенията, мебелировката и предназначението на
част от нея, разпознава собствено бельо и спортна горница.
Чрез
показанията на св.Н., св.И., св. С. и св.Г. категорично се установява, че
първият опит на пострадалата да напусне територията на страната през Аерогара
София не е бил успешен. Причината за
това е липсата на валиден документ за
самоличност, т.е. причината остава извън волята на подсъдимия Д..
Направените
разходи за самолетни билети са останали за сметка на подсъдимия. Именно тази
сума е била предмет на неговата претенция при втората среща със св.Н.. Тя се е
състояла в къщата на св.Н. на 24.04.2012г./относно този факт показания на
горепосочените свидетели, както и на св.А.Д./.
По време на тази среща подсъдимият Д. заплашил свидетелката, че ако не
тръгне с него ще вземе едно от децата й. Относно този факт свидетелката
разказва: „Моя
мъж каза да не се съгласявам и да не
тръгвам никъде. Последствие русата В. също взе да ми вика да тръгвам и да ми крещи. Когато аз им казах, че не искам да тръгна, те
ми казаха и ме заплашиха, че ще изпратят
една кола с мутри, щели да ми вземат
едно или две от децата и ще стане по-лошо, така че да тръгна доброволно. Аз не исках и започнах да плача и казах, че не мога да
тръгна. Този С.
влезе вътре и отиде зверски към мъжа ми и децата ми, като две от тях
бяха на училище, а трите спяха вкъщи.
Най-малкото беше на 1 година и 5-6 месеца.
Аз се уплаших за мъжа си, защото искаха да ми отвлекат едно от децата, а
това най-много ме стресна. Биха дала и живота си за тях.» /протокол от с.з. л.202 гръб/.
В показанията си св.И. съобщава
идентични със сочените от Н.
факти /т.1 л.66 от д.пр., приобщени по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.5 от НПК/. В тази част
показанията на св.св.Н. и И. кореспондират
изцяло с показанията на св.Я.
от д.пр. /приобщени по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1
т.1 от НПК, съответно в протокол т.1, л.68 от д.пр./. Прави впечатление, че показанията на св.Я. са особено детайлни – тя подробно описва разговарящите,
мястото, действията на св.Г.
и на св.Д., облеклото на пострадалата.
По описания начин св.Н. била отведена в гр.И. за втори път. За последвалите събития факти се съдържат основно в показанията на пострадалата. Тя
последователно разказва за осъществения с Д. сексуален акт. Св.Н.
описва подробно особености по половия му член:«
Половия му член имаше вазелин» /протокол от с.з. л.203/.
В тази част показанията
на свидетелката кореспондират с показанията на св.А.: «Подсъдимия има особености на половия орган, мога да го нарисувам, но не мога да го
опиша.» /протокол от с.з л.153 гръб/, както и
приложения лист със саморъчно нарисуваните особености /л.144 от делото/.
Коментираните фактически данни се подкрепят от заключението на СМЕ № 27/2012г. /т.1, л. 146-147/. Чрез него се
установява наличие на имплантирани чужди материи в половия орган на К. Д. - непосредствено под
главичката му. Така значително се удебелявала горната една трета и била видима
в състояние без ерекция.
Св.Н.
твърди, че вечерта на 24.04.2012 година имала сексуален контакт със св.С.И. –
шофьор на л.е. „Жигули”. Този факт се потвърждава от показанията на свидетеля,
депозирани в д.пр. /т.1, л.72/. В тях той подробно описва, че срещу 10 лева е
правил секс – орален, вагинален и анален със св.Н..
Разпитан
във времетраенето на съдебното следствие, св. С.И. отрича на процесната дата да е виждал подсъдимия в района на стадиона
в гр.Игнатиев. Версията на И. накратко е: „Едно
ниско момиче ми маха, тя ми махна, аз спрях заведох я на стадиона. Момичето ми
поиска 20 лв. в момента в който се качи в колата, но аз й казах, че нямам 20
лв., имам 10 и й дадох 10 лв. Секса беше
стандартен и анален, отзад. Аз я оставих там на стадиона, запалих си колата и
си заминах. 10 лв. дадох за стандартен секс, тя си ги сложи в сутиена.»
/протокол от с.з, л. 154/.
На
основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 от НПК съдът
констатира съществени противоречия в показанията на този свидетел. Дори след
прочитане на изложението му от д.пр. той поддържа верността на съобщеното пред
съда. Свидетелят твърди, че му е оказан натиск от
полицейски служители. Доказателства за подобни събития не се съдържат по
делото, по-скоро обратно – показанията на св. И. кореспондират изцяло с тези на св.Н..
Под «кореспондират» съдът има предвид не само в общ аспект, но по съществени
детайли – вида на сексуалния контакт, използваното предпазно средство,
платените пари на подсъдимия. С тези аргументи
настоящият състав прие за достоверни показанията св.И.
от д.пр., като кредитира същите
изцяло.
Фактическата поредност на нечовешкото издевателство с
половата чест и достойнство на св.Н.
следва отново от нейните показания. На процесната дата тя продължила да бъде сексуално малтретирана
във втората постройка на ул.”М.И.” №26. Наличието на такава се потвърждава от
гласните доказателствени средства /показания на св.св.Б.,
Н., П. и пр./ и от писмените доказателствени източници – протокол за
претърсване и изземване, фотоалбум, както и от приложения като ВД договор за
наем на недвижимия имот.
На 24.04 срещу 25.04.2012 година
в описаната втора постройка на ул.”М.И.” №26 св.Н. се запознала със св.П.. В
тази сграда св.Н. осъществила полов акт със св.С.Г.. Последният придружавал св.С.И.
по-рано вечерта и вече имал идея как изглежда жената. Очевидно Г. е последвал
подсъдимия и в дома му, за да може да
удовлетвори нагона си. Това е сторил срещу сумата от 10 лева, платена на Д..
Предвидимо, тези факти се отричат
от свидетеля в показанията му пред настоящия състав. По реда на чл.281 ал. вр. ал.1 т.1 от НПК показанията от д.пр. са приобщени /т.1,
л.75 от д.пр./. Свидетелят отрича достоверността им, като и той по подобие на С.И.
твърди, че е претърпял насилствено внушение в сградата на полицията. Съдът
приема за достоверни фактическите твърдения от д.пр. Същите на първо място са
последователни, а на следващо – кореспондират изцяло с показанията на св.Н.,
кредитираните показания на св.С.И. и с показанията на св.П..
В областта на половите органи на
св.Н. останали следи от осъществените сексуални актове. В тази насока е
заключението на кредитираната от съда и неоспорено от страните СМЕ
№111-13/2012г. /т.1, л. 136-137/.
По
пункт шести от обвинителния акт:
В
последната част фактическото обвинение е свързано със св.С.П.. Със съгласието на страните и на
основание чл.281 ал.1 т.5 от НПК
показанията от д.пр. на тази свидетелка са
приобщени към доказателствената съвкупност /т.1 л., 48 от д.пр./. От
съдържанието на същите става ясно, че и св.П. сама е взела решение да стане
проститутка, подчинена на мизерните условия на живот. С посредничеството на св.Д.Т. се състояла срещата
между св.П. и подс.Д.. Същата се случила в
гр.Силистра, като тогава св.Т. получил от подсъдимия 200 евро.
Св.П.
била откарана в дома на подсъдимия в гр.И.. Според нейните твърдения – имала
сексуални контакти с множество мъже. За целта подсъдимият изолирал свидетелката
и партньорите й в самостоятелно помещение с голямо легло и санитарна част.
На
24.04.2012 година вечерта, св.П. се
запознала със св.Н.. Двете жени били във втората постройка на ул.”М.И.” №26. Тогава
св.П. имала сексуален контакт със св.Я.. Факти за това се съдържат в
показанията на П., Н. и на самия Я. /т.1, л.73 от д.пр./.
В
показанията си пред настоящия състав, М.Я. отрича да е търсил жена за секс в
дома на подсъдимия. След констатиране на
противоречия по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от
НПК, свидетелят заявява че е бил принуден да съобщи неверни факти от полицейски
произвол.
Съдът
прие за достоверни показанията на св.Я. от д.пр. Същите представляват логически
комплекс с голяма част от гласните доказателствени източници по делото –
показанията на свидетелите П., Н., С.Г., В.Г. и А.Р..
Интересни
са показанията на последната свидетелка. А.Р. е роднина на подсъдимия. Тя е гостувала
в неговия дом, когато довел св.Н.. По време на разпита си в д.пр., св.Р. съобщила важни детайли – сред които е броя на
децата на св.Н.. Знанието на тези факти, доказва участието на свидетелката в
описаните от нея събития. Едно от тях е идването на св.Я. в дома на подсъдимия,
респективно усамотяването на мъжа и св.П. в избено помещение. В тази част
показанията на св.Р. е корелативно свързана с показанията на свидетелите П., Н.,
Г. и Я. /на последните двама от д.пр./. Горното дава основание на съда да
приема за истина съобщеното от тези лица по време на разпита им от разследващия
орган. Показанията на св.св. Я., Р. и Г. от фазата на съдебното следствие категорично
не са достоверни.
Според настоящия състав в показанията на св.П. се
съдържат още два съществени детайла от гледна точка на фактическото обвинение.
Първият касае удареният й шамар на 25.04.2102 година от Д.. Свидетелката
конкретизира мястото – над веждата на дясното око. Причина за това – „не
правила хубави свирки” /показния т.1, л.48 от д.пр./. Този факт се потвърждава
посредством заключението
на СМЕ №111-12/2012г. /т.1, л. 141-142/.
При освидетелстването на С.Й.П. се установило кръвонасядане по кожата в
областта на дясната вежда.
Вторият съществен момент е
свързан с намерения при претърсването у дома на подсъдимия колбас с презерватив
/т.1, л.7 и фотоалбум т.3, л.133 – ф.к.45, 46 и л.134 – ф.к.47/. Няма спор, че
той е бил предназначен за „обучение” на св.П. – в тази насока показания на св.В.Г.
и св.С.Н..
Във
връзка с отношението към св.П. са показанията на св.Д.Т. /т.1, л.86 от д.пр./.
Последният съобщава, че в разговор с приятелката си разбрал как подсъдимият я
тормозел, биел, не я хранел. За изчерпателност – съдът констатира съществени
противоречия в показанията и на този свидетел. След приобщаване по реда на
чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 от НПК на заявеното в д.пр.,
свидетелят потвърди достоверността му. Разликата отдава само на изминалото
време до явяване в съда. Настоящият състав прие за достоверни показанията на Т.
от д.пр. Те са логически свързани с вече коментираните доказателствени
източници.
Подсъдимият
Д. дава формални обяснения, като отрича авторството на деянията. От фактическа
страна те не опровергават анализираните по-горе доказателствени източници. Неговите
обяснения са процесуално допустимо средство за защита и са подчинени изцяло
на тази цел.
По отношение
на назначените в д.пр. експертизи:
Всички
съдебни експертизи са приобщени по реда на чл.283 от НПК. Експертизите са
изчерпателни по съдържание, описват използваните научни методи на изследване и
дават отговори на поставените задачи. Съдът кредитира същите изцяло при
решаване на делото.
След
като прецени всички доказателства релевантни по делото, съгласно чл. 14 от НПК
по отделно и в тяхната съвкупност, съдът призна за виновен подсъдимият К. А.Д. в извършването на
следните престъпления от общ характер:
1.
За периода от 13.09.2009г. до 25.04.2012г. в гр. И., област Варна, Република
България и в гр.Берлин, Република Германия в
условията на продължавано престъпление, набрал и транспортирал
отделно лице, свид. И.Х.Д., през границата
на страната
с цел да бъде използвана за развратни действия, чрез използване на
състояние на зависимост и чрез обещаване и получаване
на облаги – престъпление почл.159б, ал.2 вр. ал.1, вр. чл.159а, ал.2, т.4 и
т.6, вр. ал.1, вр.чл.26 ал.1 от НК
2. За
периода от 07.08.2011г. до 29.09.2011г. в гр. И. , област Варна, в условията на
продължавано престъпление, набрал и приел
отделно лице, ненавършило 18 години - свид. Г.Р.Б.
на 15 г. ЕГН ********** , с цел да бъде използвана за
развратни действия,
чрез противозаконно лишаване от свобода като деянието е извършено чрез
използване на принуда х- престъпление по
чл.159а, ал.2, т.1, т.2 и т.3, вр.
ал.1, вр.чл.26 ал.1 от
3.За
периода от 14.02.2012 г. до 16.02.2012г. в гр. И., област Варна, в условията на
продължавано престъпление, набрал и приел
отделно лице - свид. Д.И.Ж., чрез противозаконно
лишаване от свобода, с цел да бъде използвана за
развратни действия, като
деянието е извършено чрез използване на принуда – престъпление по чл.159а, ал.2, т.2 и т.3, вр.
ал. 1, вр.чл.26 ал. 1 от НК
4. За периода от 14.02.2012 г. до
16.02.2012г. в гр. И., област Варна, в условията на продължавано престъпление,
набрал и приел
отделно лице- свид. И.С.И., чрез противозаконно
лишаване от свобода, с цел да бъде използвана за
развратни действия, като
деянието е извършено чрез използване на принуда – престъпление по чл.159а,
ал.2, т.2 и т.3, вр. ал. 1, вр.чл.26 ал. 1 от НК
5. За периода от месец 04.2012 г.
до 25.04.2012г. в гр. И.,
област Варна, в условията на продължавано престъпление, набрал и приел
отделно лице- свид. С.Й.П., с цел да бъде използвана
за развратни действия, като деянието е извършено чрез използване на
принуда – престъпление по чл.159а, ал.2, т.2, вр. ал.1,
вр. чл. 26, ал.1 от НК
6. За периода от време 24.04.2012
г. до 25.04.2012г. в гр. И., област Варна, в условията на продължавано
престъпление, чрез използване на състояние на зависимост, набрал и приел
отделно лице- свид. Х.Т.Н., чрез противозаконно лишаване от свобода, с цел да бъде използвана за развратни
действия, като деянието е извършено чрез използване на принуда – престъпление
по чл.159а, ал.2, т.2 и т.3, вр. ал.1, вр. чл.26,
ал.1 от НК
7. За времето от началото на месец
април 2012г. на неустановена
дата до 25.04.2012г. в гр. И., област Варна, предоставял
систематически помещение, находящо се на ул."М. И."№26 на
две лица- свид. С.Й.П. и Х.Т.
Н. за полови сношения и блудствени действия, като деянието е
извършено с користна цел – престъпление по чл. 155 ал. 5 т.3 вр. ал. 3, вр. ал. 2 от НК
8. За периода от 12.01.2010 г. до
25.04.2012г. в гр. И. и гр. Аксаково, област Варна, получил и държал повече от
два пъти имущество- парична сума в размер общо на
39140/тридесет и девет хиляди сто и четиридесет/ евро, с левова равностойност
от 76550/седемдесет и шест хиляди петстотин и петдесет/ лева чрез международна
система за експресни парични плащания „WESTERN UNION" както следва:
На
12.01.2010г. - 200. 00 евро /391,17лв/ превод, извършен от И.Х.Д. от Германия /Берлин/, изпратен на В.Н.Г. и получен от К. А.Д..
На
12.05.2010г. - 100. 00 евро /195,58лв/ превод, извършен от И.Х.Д. от Германия /Берлин/, изпратен на В.Н.Г. и получен от К. А.Д..
На 19.05.2010
г. - 200. 00 евро /391,17лв/ превод, извършен от И.Х.Д. от Германия /Берлин/, изпратен на В.Н.Г. и получен от К. А.Д..
На
21.05.2010г. - 650. 00 евро /1271,27лв/ превод, извършен от И.Х.Д. от Германия /Берлин/, изпратен на В.Н.Г. и получен от К. А.Д..
На
25.05.2010г. - 150. 00 евро /293,37лв/ превод, извършен от И.Х.Д. от Германия /Берлин/, изпратен на В.Н.Г. и получен от К. А.Д..
На
02.07.2010г.- 1100. 00 евро /2151,37лв./превод, извършен
от И.Х.Д. от Германия /Берлин/, изпратен на В.Н.Г. и
получен от К. А.Д..
На
12.07.2010г. - 600. 00 евро /1173,50лв./ превод, извършен от И.Х.Д. от Германия /Берлин/, изпратен на В.Н.Г. и получен от К. А.Д..
На
22.07.2010г. - 700. 00 евро /1369,06лв/ превод, извършен от И.Х.Д. от Германия /Берлин/, изпратен на В.Н.Г. и получен от К. А.Д..
На
29.07.2010г. - 1300. 00 евро /2542,54лв/ превод, извършен от И.Х.Д. от Германия /Берлин/, изпратен на В.Н.Г. и получен от К. А.Д..
На
04.08.2010г. - 100. 00 евро /195,58лв/ превод, извършен от И.Х.Д. от Германия /Берлин/, изпратен на В.Н.Г. и получен от К. А.Д..
На
03.09.2010г. - 750. 00 евро /1466,85лв/ превод, извършен от И.Х.Д. от Германия /Берлин/, изпратен на В.Н.Г. и получен от К. А.Д..
На
09.09.2010г. - 1000. 00 евро /1955,80лв/ превод, извършен от И.Х.Д. от Германия /Берлин/, изпратен на В.Н.Г. и получен от К. А.Д..
На 24.09.2010г. - 1150. 00 евро /2249,17лв/ превод,
извършен от И.Х.Д. от Германия /Берлин/, изпратен на В.Н.Г. и получен от К. А.Д..
На
20.10.2010г.- 400. 00 евро /782,3Злв./превод, извършен
от И.Х.Д. от Германия /Берлин/, изпратен на В.Н.Г. и
получен от К. А.Д..
На
29.10.2010г. - 1250.00 евро /2444,79лв./превод, извършен
от И.Х.Д. от Германия /Берлин/, изпратен на В.Н.Г. и
получен от К. А.Д..
На 05.11.2010г.
- 1100. 00 евро /2151,38лв/ превод, извършен от И.Х.Д. от Германия /Берлин/, изпратен на В.Н.Г. и получен от К. А.Д..
На
08.11.2010г. - 250. 00 евро /488,96лв / превод, извършен от И.Х.Д. от Германия /Берлин/, изпратен на В.Н.Г. и получен от К. А.Д..
На
09.11.2010г. - 700. 00 евро /1369,06лв / превод, извършен от И.Х.Д. от Германия /Берлин/, изпратен на В.Н.Г. и получен от К. А.Д..
На
12.11.2010г. - 500. 00 евро /977,9лв / превод, извършен от И.Х.Д. от Германия /Берлин/, изпратен на В.Н.Г. и получен от К. А.Д..
На 18.11.2010
г.- 1600. 00 евро /3129,33лв/ превод, извършен от И.Х.Д. от Германия /Берлин/, изпратен на В.Н.Г. и получен от К. А.Д..
На
01.12.2010г.- 300. 00 евро /586,75лв./ превод, извършен от И.Х.Д. от Германия /Берлин/, изпратен на В.Н.Г. и получен от К. А.Д..
На
08.12.2010г. - 1800. 00 евро / 3520,44лв / превод, извършен от И.Х.Д. от Германия /Берлин/, изпратен на В.Н.Г. и получен от К. А.Д..
На 25.01.2011г.-
550.00 евро/1075,71лв./превод, извършен от И.Х.Д. от
Германия /Берлин/, изпратен на В.Н.Г. и получен от К.
А.Д..
На
03.02.2011г.- 1200.00 евро/2346,99лв./превод, извършен
от И.Х.Д. от Германия /Берлин/, изпратен на В.Н.Г. и
получен от К. А.Д..
На
14.02.2011г. - 1600. 00 евро /3129,28лв / превод, извършен от И.Х.Д. от Германия /Берлин/, изпратен на В.Н.Г. и получен от К. А.Д..
На
28.03.2011г. - 1600. 00 евро /3129,28лв / превод, извършен от И.Х.Д. от Германия /Берлин/, изпратен на В.Н.Г. и получен от К. А.Д..
На 15.04.2011г. - 550. 00 евро / 1075,69лв / превод,
извършен от И.Х.Д. от Германия /Берлин/, изпратен на В.Н.Г. и получен от К. А.Д..
На
21.04.2011г. - 450. 00 евро /880,11лв / превод, извършен от И.Х.Д. от Германия /Берлин/, изпратен на В.Н.Г. и получен от К. А.Д..
На
26.04.2011г. - 150. 00 евро /293,37лв / превод, извършен от И.Х.Д. от Германия /Берлин/, изпратен на В.Н.Г. и получен от К. А.Д..
На 18.05.2011г.
- 200. 00 евро /391,17лв /превод, извършен от И.Х.Д. от Германия /Берлин/, изпратен на В.Н.Г. и получен от К. А.Д..
На
25.05.2011г. - 700. 00 евро /1369,06лв / превод, извършен от И.Х.Д. от Германия /Берлин/, изпратен на В.Н.Г. и получен от К. А.Д..
На
31.05.2011г. - 700. 00 евро /1369,06лв / превод, извършен от И.Х.Д. от Германия /Берлин/, изпратен на В.Н.Г. и получен от К. А.Д..
На
03.06.2011г. - 150.00 евро/293,37лв./превод, извършен
от И.Х.Д. от Германия /Берлин/, изпратен на В.Н.Г. и
получен от К. А.Д..
На
08.06.2011г. - 1200. 00 евро /2346,96лв / превод, извършен от И.Х.Д. от Германия /Берлин/, изпратен на В.Н.Г. и получен от К. А.Д..
На
14.06.2011г.- 200.00 евро /391,17лв/ превод, извършен от И.Х.Д. от Германия /Берлин/, изпратен на В.Н.Г. и получен от К. А.Д..
На
24.06.2011г.- 750.00 евро /1466,87лв. превод, извършен от И.Х.Д. от Германия /Берлин/, изпратен на В.Н.Г. и получен от К. А.Д..
На 29.06.2011г.-
500. 00 евро /977,91лв./ превод, извършен
от И.Х.Д. от Германия /Берлин/, изпратен на В.Н.Г. и
получен от К. А.Д..
На
04.07.2011г.- 250.00 евро / 488,96лв./ превод, извършен от И.Х.Д. от Германия /Берлин/, изпратен на В.Н.Г. и получен от К. А.Д..
На
08.07.2011г. - 1000. 00 евро /1955,80лв /превод, извършен от И.Х.Д. от Германия
/Берлин/, изпратен на В.Н.Г. и получен от К. А.Д..
На
12.07.2011г.- 500. 00 евро /977,91лв./ превод, извършен от И.Х.Д. от Германия /Берлин/, изпратен на В.Н.Г. и получен от К. А.Д..
На 19.07.2011г. - 500. 00 евро /977,9лв / превод,
извършен от И.Х.Д. от Германия /Берлин/, изпратен на В.Н.Г. и получен от К. А.Д..
На
26.07.2011г. - 100. 00 евро /195,58лв / превод, извършен от И.Х.Д. от Германия /Берлин/, изпратен на В.Н.Г. и получен от К. А.Д.
На
27.07.2011г. - 100. 00 евро /195,58лв / превод, извършен от И.Х.Д. от Германия /Берлин/, изпратен на В.Н.Г. и получен от К. А.Д..
На 12.08.2011г.
- 100. 00 евро /195,58лв / превод, извършен от И.Х.Д. от Германия /Берлин/, изпратен на В.Н.Г. и получен от К. А.Д..
На
19.08.2011г. - 1000. 00 евро /1955,80лв / превод, извършен от И.Х.Д. от Германия /Берлин/, изпратен на В.Н.Г. и получен от К. А.Д..
На
24.08.2011г. - 600. 00 евро /1173,50лв/ превод, извършен от И.Х.Д. от Германия /Берлин/, изпратен на В.Н.Г. и получен от К. А.Д..
На
29.08.2011г.- 600. 00 евро / 1173,50 лв./превод, извършен
от И.Х.Д. от Германия /Берлин/, изпратен на В.Н.Г. и
получен от К. А.Д..
На
31.08.2011г.- 150. 00 евро / 293,37лв./ превод, извършен от И.Х.Д. от Германия /Берлин/, изпратен на В.Н.Г. и получен от К. А.Д..
На
07.09.2011г. - 950. 00 евро /1858,01лв. / превод, извършен от И.Х.Д. от Германия /Берлин/, изпратен на В.Н.Г. и получен от К. А.Д..
На
13.09.2011г. - 750. 00 евро /1466,85лв./ превод, извършен от И.Х.Д. от Германия /Берлин/, изпратен на В.Н.Г. и получен от К. А.Д..
На 19.09.2011г.
- 800. 00 евро /1564 лв./ превод, извършен
от И.Х.Д. от Германия /Берлин/, изпратен на В.Н.Г. и
получен от К. А.Д..
На
28.09.2011г. - 100.00 евро /195,58 лв./ превод, извършен от И.Х.Д. от Германия /Берлин/, изпратен на В.Н.Г. и получен от К. А.Д..
На
19.10.2011г. - 200. 00 евро /391,16лв./ превод, извършен от И.Х.Д. от Германия /Берлин/, изпратен на В.Н.Г. и получен от К. А.Д..
На 24. 10.
2011 г.- 250.00 евро / 488,96лв./ превод, извършен от И.Х.Д. от Германия /Берлин/, изпратен на В.Н.Г. и получен от К. А.Д..
На 01.11.2011г. - 50. 00 евро /97,79лв./ превод, извършен от И.Х.Д. от Германия /Берлин/, изпратен на В.Н.Г. и получен от К. А.Д..
На
07.11.2011г. - 200. 00 евро /391,16лв./ превод, извършен от И.Х.Д. от Германия /Берлин/, изпратен на В.Н.Г. и получен от К. А.Д..
На
11.11.2011г. - 300. 00 евро /586,74лв / превод, извършен от И.Х.Д. от Германия /Берлин/, изпратен на В.Н.Г. и получен от К. А.Д..
На 15.11.2011г.
- 100. 00 евро /195,58лв./ превод, извършен от И.Х.Д. от Германия /Берлин/, изпратен на В.Н.Г. и получен от К. А.Д..
На
04.12.2011г. - 100. 00 евро /195,58лв/ превод, извършен от И.Х.Д. от Германия /Берлин/, изпратен на В.Н.Г. и получен от К. А.Д..
На
05.12.2011г.- 50.00 евро/97,78лв/превод, извършен от И.Х.Д. от Германия
/Берлин/ , изпратен на К. А.Д.
и получен от К. А.Д..
На
05.12.2011г.-50. 00 евро/97,78лв./превод, извършен от
И.Х.Д. от Германия /Берлин/, изпратен на К. А.Д. и
получен от К. А.Д..
На
07.12.2011г. - 250.00 евро / 488,96лв./превод, извършен от И.Х.Д. от Германия
/Берлин/, изпратен на К. А.Д. и получен от К. А.Д..
На
10.01.2012г. - 250. 00 евро /488,95лв./ превод, извършен от И.Х.Д. от Германия /Берлин/, изпратен на В.Н.Г. и получен от К. А.Д..
На
13.01.2012г. - 150. 00 евро /293,37лв./ превод, извършен от И.Х.Д. от Германия /Берлин/, изпратен на В.Н.Г. и получен от К. А.Д..
На
18.01.2012г. - 800. 00 евро /1564,64лв./ превод, извършен от И.Х.Д. от Германия /Берлин/, изпратен на В.Н.Г. и получен от К. А.Д..
На
27.01.2012г. - 100. 00 евро /195,58лв./ превод, извършен от И.Х.Д. от Германия /Берлин/, изпратен на В.Н.Г. и получен от К. А.Д..
На
30.01.2012г.- 250.00 евро/488,99лв./ превод, извършен от И.Х.Д. от Германия /Берлин/, изпратен на В.Н.Г. и получен от К. А.Д..
На
06.02.2012г. - 600. 00 евро /1173,48лв. / превод, извършен от И.Х.Д. от Германия /Берлин/, изпратен на В.Н.Г. и получен от К. А.Д..
На 02.03.2012г. - 200. 00 евро /391,17лв./ превод,
извършен от И.Х.Д. от Германия /Берлин/, изпратен на В.Н.Г. и получен от К. А.Д..
На
08.03.2012г. - 150. 00 евро /293,37лв./ превод, извършен от И.Х.Д. от Германия /Берлин/, изпратен на К. А.Д. и получен от К. А.Д..
На
12.03.2012г. - 140. 00 евро /273,82лв./ превод, извършен от И.Х.Д. от Германия /Берлин/, изпратен на В.Н.Г. и получен от К. А.Д..
На
14.03.2012г.- 150.00 евро /293,37лв./превод, извършен
от И.Х.Д. от Германия /Берлин/, изпратен на В.Н.Г. и
получен от К. А.Д..
На
19.03.2012г. - 150. 00 евро /293,37лв./ превод, извършен от И.Х.Д. от Германия /Берлин/, изпратен на В.Н.Г. и получен от К. А.Д..
На
23.03.2012г. - 100. 00 евро /195,58лв./ превод, извършен от И.Х.Д. от Германия /Берлин/, изпратен на В.Н.Г. и получен от К. А.Д..
На
27.03.2012г. - 250. 00 евро /488,96лв/ превод, извършен от И.Х.Д. от Германия /Берлин/, изпратен на В.Н.Г. и получен от К. А.Д..
На
02.04.2012г. - 200. 00 евро /391,17лв/ превод, извършен от И.Х.Д. от Германия /Берлин/, изпратен на В.Н.Г. и получен от К. А.Д..
На
25.04.2012г. - 200. 00 евро /391,16лв. / превод, извършен от И.Х.Д. от Германия /Берлин/, изпратен на В.Н.Г. и получен от К. А.Д., за които е знаел, че са придобити
чрез тежко умишлено престъпление по чл.159б, ал.2 от НК /трафик на хора/ като
деянието е извършено повече от два пъти - 77 пъти – престъпление по чл. 253,
ал.4 вр. ал.3, т. 2
вр. ал.2 вр. ал.1 от НК.
Правните съображения на съда са следните:
По
настоящето дело предмет на разследване са множество престъпления, извършени от подс.Д.. Шест от тях са в условията на реална еднородна съвкупност от
престъпления против личността, свързани с трафик на хора.
Първото от посочените касае т.нар.”Външен трафик”, съставомерен
по чл.159б от НК. Изпълнителното му деяние
включва два разнородни акта – улесняващ /сам по себе си е престъпен/ и улеснен
/самостоятелно не съставлява престъпление/.
Посочените признаци, които се
отнасят до изпълнителното деяние относно
улесняващия акт очертават неговата възможна форма на извършване само чрез
действие - набиране, транспортиране,
укриване или приемане на множество лица с посочената в чл.159а от НК специална
цел.
Подсъдимият Д. ”набрал” пострадалата И.Д. с цел да бъде използвана за развратни
действия извън границата на страната. Понятието “набирам” е дефинитивно
анализирано в ТР №2/2009 година на ОСНК на ВКС. Доколкото това тълкувателно
решение има фундаментално значение за обобщаване и синхронизиране на съдебната
практика относно престъпленията, свързани с трафик на хора правните съждения на
състава са подчинени изцяло на неговите указания.
Според посоченото ТР изпълнителното деяние по
чл.159б. ал.1 пр. 1 от НК се осъществява с всякакви действия, насочени към
привличане, уговаряне, склоняване на лице за постигане на целта по чл.159а
ал.1 от НК. Съставът на чл.159б ал.2 НК
препраща към средствата за осъществяване на отделните форми на изпълнително
деяние в чл.159а ал.2 от НК.
Подс.Д. фактически е склонил и уговорил И.Д. да бъде
използвана за развратни цели – да проституира в гр.И. и в гр.Берлин, ФРГ чрез използване на
състоянието й на зависимост от него. Последното е провокирано посредством
заплахите към Д., че ще й вземе детето /общо за Д. и Д./. Уговарянето и
склоняването на Д. да проституира е ставало чрез обещаване и получаване на
икономически облаги, свързани със стандарта на живот на детето – осигуряване на
условия за нормално съществуване, заплащане на разходи за детско заведение,
осигуряване на нормални условия на живот, включително и на самата Д..
Не се спори спор по делото, че И.Д. доброволно е дала
съгласие да проституира. Въпросът за съгласието на жертвата няма значение за съставомерността на деянието. По-същественото е как е
постигнато това съгласие. В конкретния случай върху волята на И.Д. е въздействано чрез посочените в чл.159а ал.2 т.4 и т.6 от НК
форми.
Вторият акт от изпълнителното деяние по чл.159б
ал.1 от НК – улесненият, не съставлява самостоятелно престъпление. Той е
свързан с превеждане през границата на страната на пострадалото лице. За
обективната съставомерност не е необходимо деецът фактически да е преминал
границата. В конкретния случай подс.Д. е използвал различни варианти, за да осигури преминаването
на националната граница от пострадалата.
В част от случаите той е пътувал съвместно с нея, в други – закупувал самолетни
билети, в трети – осигурявал сухопътен транспорт. Във всички случаи обаче
поведението му е съставомерно по чл.159б ал.1 от НК.
Останалата част от реалната еднородна съвкупност са
престъпления, свързани с основния състав на трафика на хора. Подсъдимият е
осъществил изпълнителните деяния “набрал” и “приел” като:
-го е извършил спрямо ненавършилата 18 години Г.Б.;
-използвал принуда
за въздействие върху волята на Г.Б., Д.Ж., И.И.,
С.П. и Х.Н.. В конкретния случай престъплението по чл.143 от НК е подчинено за
постигане на специалната цел на деянието по чл.159а от НК, като то губи
самостоятелното си наказателно-правно значение и се поглъща от състава на
чл.159а от НК.
Подсъдимият
е употребил физическа сила и заплаха, за да активира поведението на
пострадалите в желаната от него насока – използването им за развратни действия;
-противозаконно лишил от свобода Г.Б., Д.Ж., И.И. и Х.Н.. Доводите относно липсата на самостоятелно правно
значение на престъплението по чл.142а ал.1 от НК са напълно идентични с
изложените за чл.143 от НК. Пострадалите противоправно са били лишени от
възможността да се придвижват самостоятелно в пространството по собствена воля.
За целта подсъдимият е използвал физическа сила и заплаха.
Изпълнителното деяние “приел” е реализирано от Д. с
последователни действия, които демонстрират съгласието му да се възползва от
жертвите с цел използването им за развратни действия.
Деянията на подсъдимия са субективно съставомерни по чл.159а и чл.159б от НК. Същите са
извършени при форма на вина пряк умисъл и при наличие на изискваната от
диспозицията на чл.159а от НК специална цел. Съзнанието на Д. е обхващало
цялостна организация за бъдещата експлоатация на жертвите. Обективната проява
на неговите психични изживявания са системните действия по използване на
жертвите за проституция – една от формите на разврат, в резултат на която се
получава облага.
Престъпленията по чл.159а и чл.159б от НК против
личността на всяка една от жертвите са извършени с повече от две деяния при
една и съща обстановка и еднородност на вината.
Относно престъплението по чл.155 от НК:
Предоставянето на помещение за разврат не може да
се погълне от трафика на хора. Според т.1.4 от ТР №2/2009г на ОСНК престъпленията
по чл.159а и чл.155 ал.2 от НК могат да са извършени в условията на реална
съвкупност.
Престъплението по чл.155 ал.2 от НК е на
системно извършване. С поредица от действия – повече от три
пъти, подсъдимият е предоставил помещение в дома си, предназначено за развратни
действия с пострадалите П. и Н.. Извършване на
деянието по чл.155 ал.2 от НК по отношение на две лица и с преследваната цел за
облага, прави поведението на Д. обективно съставомерно по квалифицирания състав
на чл.155 ал.5 т.3 вр. ал.3 вр. ал.2 от НК.
Действията му са субективно съставомерни, като е налице и
специалната цел по ал.3 на чл.155 от НК – постигане на позитивен имуществен
резултат от противоправното поведение.
Подс.Д. е
извършител на престъпление по чл.159б ал.2 вр. ал.1 вр. чл.159а ал.2, т.4, т.6 вр.
ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК с пострадал И.Х.Д.. Последната е проституирала в публичен дом в гр.Берлин, ФРГ. Чрез
системата за международни парични разплащания -
„Уестърн юниън”, Д.
е трансферирала различни суми във валута. Прави впечатление раздробяването на
преводите на малки суми, което е довело до невъзможност за проследяване на
произхода на парите. Валутата е била изпращана основно до В.Г. – фактически
съжител с подс.Д.. По този начин връзката с
последния е видимо затруднена. Анализът
на движението на паричните потоци от една страна, както и на писмените и гласни
доказателствени източници от друга, не оставят съмнение, че валутните преводи
са били предназначени за подс.Д.. Част от парите са
били похарчени за разходи по домакинството и за издръжка на детето. Последното
е ирелевантно за съставомерността на деянието.
Безспорно е, че в
резултат на престъпната дейност по чл.159б ал.2 от НК подсъдимият е получил
сумата от 76550лв., представляваща имущество по см. на чл.253 от НК. Основанието
за получаване на доходи от И.Д. във ФРГ също
е ирелевантно за съставомерността на деянието. Получаването
на процесната сума е осъществено посредством
финансови операции, като на практика съответното имущество е останало във
фактическата власт на Д..
За да е
налице съставомерност на деянието по чл.253 от НК то следва имуществото да е
придобито чрез престъпление или друго общестевеноопасно
деяние. В настоящия казус паричната сума в посочения размер е получена в резултат на извършено престъпление по
чл.159б ал.2 от НК, чийто извършител е самият К. Д.. Както бе посочено по
отношение на предикатното престъпление подсъдимият е действал при пряк умисъл и
при наличие на специална цел. По отношение на вторичното престъпление умисълът
също е пряк. Той категорично включва знанието на факта, че предмет на
получаване и държане е значителна парична сума, която е икономическа изгода от престъпление
и то тежко умишлено по см. на чл.93 т.7 от НК /изпълва и хипотезата на чл.253
ал.4 от НК/. Изпирането на пари е извършено от подсъдимия в хипотезата на
чл.253 ал.3 т.2 от НК. Въвеждането на престъпните средства в легалната
икономика като законно придобити пари е ставало на принципа на „смърфиране”. Получените доходи са били раздробявани на
малки суми, за да не може да се проследи техният произход при изпращане.
Деянието по ал.2 на чл.253 от НК е извършено повече от два пъти – седемдесет и
седем пъти. Интензитетът на престъпната дейност е значителен и е в хипотезата
на посочения квалифициран състав.
Съдът
не установи допуснати процесуални нарушения в д.пр., които да са ограничили
правото на защита на подсъдимия. В частност се претендира нарушение на правото
на Д. по чл.223 ал.2 от НПК. Тезата е изцяло несъстоятелна относно проведения
разпит пред съдия от първоинстанционен съд на св.св.Б.,
И., Ж., Р.. Тези процесуално-следствени действия са били извършени много
по-рано от привличането на Д. като обвиняем. Последното е станало на 26.04.2012
година в 14.00 часа /протокол т.1, л.13 от д.пр./. На същата дата но часове
преди извършване на действието по чл.219 от НПК, като свидетели са били
разпитани С.П., В.Г., Х.Н.. Към момента на провеждане на процесуалното действие
по чл.223 ал.1 от НПК К. Д. не е бил субект на наказателния процес.
При
индивидуализация на наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид следните
обстоятелства:
К. Д. е
извършил множество престъпления в условията на реална разнородна съвкупност.
Обществената опасност на всяко едно от тях е изключително висока. С престъпните
деяния по чл.155 ал.2 , чл.159а и чл.159б от НК подсъдимият съществено е
засегнал нравствени норми, които регулират мотивацията за встъпване в интимни
отношения и полово общуване. С действията си на практика Д. е показал воля за
доминанта, като е поставил под съмнение правото на жертвите да формират собствен стереотип на поведение.
Висока
е обществената опасност и на престъпното деяние по чл.253 от НК. На първо място
с неговото извършване са засегнати обществените отношения, гарантиращи
сигурността на паричния оборот. На следващо – демонстрираният модел на
престъпно поведение от страна на Д. е бил припознат като положителен от други
жители на гр.И., Варненска област.
Личната
обществена опасност на подсъдимия е висока. Съдебното му минало, съпоставено с
датата на предметните на делото деяния не разкрива съществени особености.
Осъждан е през 1997 година за престъпление по чл.195 от НК, като е настъпила
реабилитация по право. С решение по НАХД №457/12г. по описа на ВРС е освободен
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за
престъпление по чл.343В ал.2 от НК.
След
датата на процесните деяния Д. е осъждан два пъти – за престъпление по чл.198 и
по чл.195 от НК.
Констатираната
висока степен на лична опасност на подсъдимия не следва основно от данните за
съдебното му минало. Чрез показанията на св.св.Б., Н.,
П., И. и Ж. се установява че Д. е изключително брутален. Подсъдимият е унижил в
много сериозна степен чувството на достойнство, усещането за морал и
нравственост у пострадалите. Засягането на такива основни етични категории е
било извършено без никакво колебание от Д.. Отношението към пострадалите и
правото им на полово самоопределение е било нечовешко. В подобни нечовешки
условия са били оставени да пребивават жените. Чрез показанията на
горепосочените свидетелки става ясно, че част от тях са спали на земята, други
– не са получавали нито храна, нито дрехи, нито право да контактуват с близките
си.
За
жестокостта на подсъдимия свидетелства например социалната история на С.Н..
Пострадалата е многодетна майка, принудена от крайната бедност на съществуване
да се съгласи да продава тялото си. Подсъдимият Д. освен, че е използвал
зависимостта на жената е давал обещания за подкрепа при грижите за децата
/едното болно и с висока температура/, но дори и за това не е сторил нищо.
Пренебрежението към обикновените човешки потребности личи от действията на Д.,
непосредствено преди задържането му от органите на МВР. Тогава той е изпратил
20 лева на св.И., за да се погрижи с тях за храна и другите нужди на петте
малки деца. На фона на изпратената сума, относително същата по стойност е била
използвана за закупуване на 20 презерватива /намерени при претърсването на
къщата/. Тогава е била купена и наденица, на която св.П. да се обучава да прави
“качествен” орален секс. Дори този акт е от категорията на крайно унизителните
и сам по себе си говори за негативната ценностна система на Д..
Изложените
по-горе обстоятелства относно морално-етичните особености на личността на
подсъдимия следва да се съпоставят с демонстрирания стандарт на живот. В
процесния период подсъдимият е удовлетворял преимуществено своите потребности.
Осигурил си е стандарт на живот несъответен на спечелените пари с труд. По
делото няма данни например да е полагал подобни по интензивност грижи за двете
си дъщери, напротив – по-голямата е оставена на чужди грижи, а малолетната А. е
възпитавана основно от В.Г.. Съдът изрично отбелязва, че не е нормално малко
дете да расте в подобна на описаната среда.
Подбудите
на Д. за извършване на престъпленията са изцяло користни.
Смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът не установи. В позитивна посока съдът оцени
процесуалното поведение на подсъдимия относно съгласието по чл.281 ал.7 от НПК
за приобщаване на показанията на част от разпитаните в д.пр. свидетели.
При констатираните висока степен на обществена
опасност на деянията, при превес на отегчаващи отговорността обстоятелства,
наличните данни за имотното състояние, доходите и семейните задължения на Д.,
съдът наложи наказания както следва:
- за
престъплението по чл.159б ал.2 вр. ал.1 вр. чл.159а ал.2 т.4 и 6 вр. ал.1
вр. чл.26 ал.1 от НК – лишаване от свобода към
средния размер – девет години, както и кумулативно предвидената глоба в размер
на петнадесет хиляди лева. При индивидуализацията на наказанието, съдът взе
предвид и демонстрираното съгласието на жертвата – И.Д., което според ТР
№2/2009 година на ОСНК на ВКС е от значение при определяне на наказанието;
- за
престъплението по чл.159а ал.2 т.1, т.2, т.3 вр.
ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК – лишаване от свобода за
срок от осем години /над средния размер, предвиден в санкцията/, както и глоба
от петнадесет хиляди лева. Престъплението с пострадал непълнолетната Б. е
извършено в продължителен период от време – повече от четиридесет дни.
Интензивността на противоправното поведение спрямо момичето е значителна.
Въпреки правените от Б. опити за бягства от дома на подсъдимия, Д. е влагал
допълнителни усилия за връщането й в неговия дом и нейната сексуална
експлоатация;
- за
престъплението по чл.159а ал.2 т.2, т.3 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК – лишаване от свобода за срок от шест
години и шест месеца /в средния размер, предвиден в санкцията/, както и глоба в размер на десет хиляди.
Престъплението е с пострадал Д.Ж.. При индивидуализация на конкретното
наказание съдът взе предвид относително краткия период на времетраене на
противоправното поведение на подсъдимия;
- за
престъплението по чл.159а ал.2 т.2, т.3 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК- лишаване от свобода за срок от шест
години и шест месеца /в средния размер, предвиден в санкцията/, както и глоба в размер на десет хиляди.
Престъплението е с пострадал И.И.. По подобие на
индивидуализация на наказанието за деянието с пострадал Ж., съдът отчете
краткия период на времетраене на противоправното поведение на подсъдимия;
- за
престъплението по чл.159а ал.2 т.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК – лишаване от свобода за срок от седем
години /над средния размер, предвиден в санкцията/ и глоба в размер на десет
хиляди лева. От това престъпление е пострадала С.П.. Жената е декларирала
съгласие да проституира към момента на познанството си с подс.Д.
– обстоятелство от значение за индивидуализацията на наказанието;
- за престъплението
по чл.159а ал.2 т.2, т.3 вр. ал.1 вр.
чл.26 ал.1 от НК с пострадал Х.Н.– лишаване от свобода за срок от осем години /над
средния размер, предвиден в санкцията/ и глоба в размер на петнадесет хиляди
лева. При индивидуализация на наказанието съдът отчете изключително бруталното
отношение на подсъдимия проявено към свидетелката при осъществения полов акт на
24.04.2012 година;
- за
престъплението по чл.155 ал.5 т.3 вр.ал.3 вр. ал.2 от
НК – лишаване от свобода за срок от седем години /над средния размер, предвиден
в санкцията/ и глоба в размер на петнадесет хиляди лева;
- за
престъплението по чл.253 ал.4 вр.ал.3 т.2 вр.ал.2 вр.
ал.1 от НК – лишаване от свобода за срок от девет години /над средния размер,
предвиден в санкцията/ и глоба в размер на петдесет хиляди лева. На основание
чл.253 ал.6 от НК в полза на Държавата следва да се отнеме равностойността на
предмета на престъплението в размер на 76550лв.
Наказанието
на съвкупността се определи по правилата на чл.23 от НК. Подсъдимият К. Д.
следва да изтърпи наказание от девет години лишаване от свобода при
първоначален строг режим в затвор, глоба в размер на петдесет хиляди в полза на
Държавата, както и отнемане равностойността на предмета на престъплението по
чл.253 ал.4 вр.ал.3 т.2 вр.ал.2 вр. ал.1 от НК в
размер на 76550лв.
Съдът не намери основание да
увеличи наказанието по съвкупността. Същото в достатъчна степен удовлетворява
целите както на индивидуалната, така и на генералната превенция на наказанието,
като евентуално приложение на чл.24 от НК би го направило несъразмерно тежко
спрямо обществената опасност на деянията и дееца.
На основание чл.59 от НК съдът
зачете времето, през което подсъдимият е бил л задържан под стража, съответно
под домашен арест.
С присъдата съдът се произнесе и
по веществените доказателства.
На
основание чл.189 ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия направените по делото разноски.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :