№512
19.05.2023г., гр.Хасково
Административен
съд – Хасково, в закрито съдебно
заседание на деветнадесети май две хиляди и двадесет и трета година в състав:
Съдия: Цветомира Димитрова
като разгледа докладваното от съдия Димитрова частно
административно дело №137 по описа на съда за 2023 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на съдебното производство е жалба
депозирана от Г.Д. ***, против мълчалив отказ на Изпълнителния директор на ДФЗ
за възобновяване на административното производство по Акт за установяване на
публично държавно вземане № 02-260-6500/164#3
от 08.10.2021г., издаден от Зам. изпълнителния директор на ДФЗ, на основание
чл.99 от АПК.
В жалбата се
сочи, че оспорващият подал по пощата искане до ДФЗ за възобновяване на
административното производство по Акт за установяване на публично държавно
вземане № 02-260-6500/164#5 от
08.10.2021г., издаден от Зам. изпълнителния директор на ДФЗ, на основание чл.99
от АПК, въз основа на Решение № 636/07.10.2022г. по адм. дело №572/2022г. по
описа на Административен съд Хасково, влязло в законна сила на 01.11.2022г.,
което е получено от органа на 16.01.2023г., и по което Изпълнителният директор
на ДФЗ е следвало да се произнесе, съгласно чл.103 вр. чл.97, ал.1 от АПК в
14-дневен срок от постъпване на заявлението, т.е. до 30.01.2023г. Счита, че
поради това, че административният орган не се е произнесъл в този срок е налице
формиран мълчалив отказ, който подлежи на обжалване пред съда в 14-дневен срок,
считано от датата, на която изтича срокът, в който административният орган е
следвало да се произнесе, а именно до 30.01.2023г. В тази връзка намира
мълчаливият отказ за незаконосъобразен, тъй като съгласно чл.103 вр. с чл.97,
ал.1 от АПК административният орган е дължал произнесе по направеното искане за
възобновяване на административното производство, но не го е направил. Освен
това счита, че са налице всички фактически и правни основания за произнасяне от
страна на административния орган. По изложените в жалбата съображения се моли
за отмяна на обжалвания мълчалив отказ и присъждане на направените по делото
разноски.
С допълнително
представена по делото молба вх. № 1727 от 06.03.2023г. при АдмС-Хасково изрично
е посочено, че се касае за допусната очевидна техническа грешка при изписване
на АУПДВ от жалбоподателката и се иска навсякъде в административната преписка и
по делото този акт да се чете като Акт за установяване на публично държавно
вземане № 02-260-6500/164#3 от
08.10.2021г., издаден от Зам. изпълнителния директор на ДФЗ
Ответникът,
Заместник-изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ чрез пълномощник, в представено
по делото придружително писмо излага съображения за недопустимост и
неоснователност на жалбата. Сочи, че Акт за установяване на публично държавно
вземане № 02-260-6500/164#5 от
08.10.2021г., издаден от Зам. изпълнителния директор на ДФЗ, не е влязъл в
сила, тъй като по отношение на същия е налице висящо съдебно производство,
което препятства приложението на чл.99 и чл.100 от АПК изискващи актът да не е
бил оспорен пред съда и да не е влязъл в сила.
Административен
съд Хасково, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, установи от фактическа страна следното:
С Акт за
установяване на публично държавно вземане № 02-260-6500/164#3 от 08.10.2021г., издаден от Зам. изпълнителния
директор на ДФЗ, по отношение на Г.Д.К. е определено за възстановяване публично
държавно вземане, представляващо недължимо платена сума по схема за обвързано
подпомагане за зеленчуци – СЗ-ДККП по заявление за подпомагане за кампания
2020, в размер на 12 502.46 лева.
Видно от
приложената по делото справка от САС „Съдебно деловодство“ посоченият акт е
обжалван от Г.Д.К. ***, където е било образувано адм. дело № 697/2022г. по
описа на съда, по което с Решение № 93/09.02.2022г. е оставена без разглеждане жалбата на Г.Д.К., в частта относно направеното искане да
се отмени като незаконосъобразен Акт за установяване на публично държавно
вземане №02-260-6500/164#3 от
08.10.2021г., издаден от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“
град София и производството по делото е прекратено, в тази му част. Жалбата на Г.К.,
в частта относно направеното искане да се прогласи нищожност на акта, е
отхвърлена.
Недоволна от
постановеното съдебно решение, Г.Д.К. е
обжалвала същото и от направена служебна справка на електронната страница на
ВАС е видно, че делото е висящо пред касационната инстанция и насрочено за
разглеждане на 10.10.2023г.
Не се спори по
делото, че с Решение № 636/07.10.2022г., постановено по адм. дело № 572/2022г.
по описа на Административен съд Хасково, влязло в законна сила на 01.11.2022г.
по жалба от Г.Д.К. съдът е отменил Уведомително писмо изх. № 02-260-6500/2902
от 10.03.2022г., издадено от зам. изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“ в
частта, в която са направени намаления на полагащата се на дружеството субсидия
и е оторизирана сума в размер на 0.00 лева по „Специално плащане за култура
–памук“, схема СЗ-ДККП, схема СЗ-П и в частта, в която са наложени санкции,
подлежащи на прихващания от бъдещи плащания по Специално плащане на
култура-памук, СЗ-ДККП и СЗ-П и е върнал преписката на административния орган
за ново произнасяне.
На 16.01.2023г.
от Г.Д.К. е подадено искане вх. № 02-262-6500/164#10
до Държавен фонд „Земеделие“ за възобновяване на административното производство
по Акт за установяване на публично държавно вземане № 02-260-6500/164#5 от 08.10.2021г., издаден от Зам. изпълнителния
директор на ДФЗ. В искането е посочено, че са налице основанията по чл.99 от АПК, тъй като АУПДВ предполага влязъл в сила административен акт – уведомително
писмо, с който се отказва оторизация и изплащане на съответната сума, за
неправилното изплащане на която е издаден АУПДВ. Посочено е, че с отмяната от
съда на Уведомително писмо изх. № 02-260-6500/2902 от 10.03.2022г., издадено от
зам. изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“ е отпаднало и основанието за
издаване на АУПДВ. Изложени са съображения, че Решение № 632/07.10.2022г.,
постановено по адм. дело № 572/2022г. по описа на Административен съд Хасково е
основание за отмяна на АУПДВ, тъй като уведомителното писмо било преюдициално
по отношение на издаването на АУПДВ.
По така
депозираното искане за възобновяване на административното производство не е
налице изрично произнасяне от сезирания административен орган.
Предвид така
установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
Предвид
задължителните за изпълнение указания на Върховен административен съд дадени с
Определение № 4611 от 02.05.2023г. постановено по адм.дело № 3792/2023г., с
което е отменено първоначално постановеното по настоящото дело от АдмС-Хасково
определение № 246/06.03.2023г., то следва да се приеме, че жалбата е допустима
за разглеждане.
Уредбата относно
възобновяването на производства по издаване на административни актове се
съдържа в Глава седма на АПК, чл. 99-106.
Съгласно чл. 103, ал. 2
от АПК административният орган разглежда искането за възобновяване по реда на
глава шеста АПК, като се произнася с мотивирано решение по аргумент от чл. 97,
ал. 1 от АПК, приложим на основание чл. 103, ал. 2 от АПК.
В процесния случай искането до Държавен фонд „Земеделие е депозирано на
16.01.2023г. В двуседмичния срок по чл. 97, ал. 1 от АПК от получаване на
преписката, компетентният орган не се е произнесъл с мотивирано решение.
Мълчаливият отказ по своята правна същност е правна фикция, създадена от
закона, чрез която отказът на един административен орган да се произнесе с
нарочен акт е приравнен на изричен административен акт. Доколкото при мълчаливия
отказ липсва изрично външно оформено
волеизявление на административния орган, то се
презюмира такова и то в смисъл на отказ да се удовлетвори искането, т. е. чрез фикцията се приема
наличие на волеизявление, засягащо правната сфера на адресата.
При направено искане за
възобновяване на производство по издаване на административен акт компетентният
административен орган е задължен да разгледа подаденото искане, в съответствие
с разпоредбите на Глава шеста от АПК, в следствие на които да прецени
допустимостта и основателността на искането и в зависимост от преценката да
откаже да допусне възобновяване, който отказ съгласно чл. 103, ал. 3 от АПК
може да се оспори по реда на Глава десета, Раздел четвърти от АПК, или да възобнови производството.
Изискването на чл. 97 от АПК органът да се произнесе с мотивирано решение не може да бъде заместено
от съда.
Ето защо оспореният
мълчалив отказ следва да бъде отменен, а преписката върната на органа за ново
произнасяне по искането на Г.Д.К.
за възобновяване на
административното производство по Акт за установяване на публично държавно
вземане № 02-260-6500/164#3 от 08.10.2021г., издаден от Зам. изпълнителния
директор на ДФЗ
При този изход на спора
съдът намира, че на жалбоподателя се следва присъждане на претендираните
разноски направени пред настоящата инстанция. Такива се доказва по делото да се
осъществени в размер на 40.00 лева от които
10.00 лева внесена ДТ такса за образуване на съдебното производство пред
Административен съд и 30.00 лева внесена
ДТ за производството по частната жалба пред ВАС. Претендирани са и разноски за
адвокатски хонорар, но по делото не е представен договор за правна защита и
съдействие удостоверяващ заплащане на адвокатско възнаграждение по настоящото
административно дело. В представения по делото договор за правна защита от
14.02.2023г.(л.35 гръб) е посочено , че предмет
на същия е защита по касационно административно дело на Върховен
административен съд – за касационната инстанция, без да е конкретизиран номера
на производството пред ВАС. Следователно и предвид, че с представения по делото
списък по чл. 80 ГПК се претендира адвокатско възнаграждение от 1000.00 лева –
различно от платеното по цитирания договор за правна защита и съдействие, то не може да се
установи относимостта на процесния договор към настоящото производство.
Водим от горното и на
основание чл. 200, ал. 1 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ мълчалив отказ
на Изпълнителния директор на ДФЗ за възобновяване на административното
производство по Акт за установяване на публично държавно вземане №
02-260-6500/164#3 от
08.10.2021г., издаден от Зам. изпълнителния директор на ДФЗ, на основание чл.99
от АПК.
ВРЪЩА делото като преписка на Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“ за изрично произнасяне с мотивирано решение по подаденото от Г.Д.К.
искане вх. № 01-262-6500/164#10 от 16.01.2023г.за възобновяване на административното
производство по Акт за установяване на публично държавно вземане № 02-260-6500/164#3
от 08.10.2021г., издаден от Зам. изпълнителния директор на ДФЗ.
ОПРЕДЕЛЯ 14-дневен срок
за произнасяне от административния орган, считано от получаване на преписката
от съда.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на
Г.Д.К. *** направените по делото разноски в размер на 40.00 лева.
Определението може
да бъде обжалвано на основание чл. 200, ал. 2
от АПК
и Тълкувателно решение № 2 от 24.03.2021 г. по т. д. № 10/2019 г. на ОСС ВАС, I
и II колегия, от жалбоподателя пред Върховния административен съд с частна
касационна жалба в 7-дневен срок от получаването му.
СЪДИЯ: