№ 20136
гр. ********, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20251110100188 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „********** срещу В. Б. Н., с която
са предявени искове за установяване дължимостта на вземания за потребена от
ответника топлинна енергия.
В исковата молба се твърди, че ответницата била потребител на топлинна
енергия по смисъла на § 190 от ДР на ЗЕ, поради което за нея били приложими всички
нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „*** на
потребители в гр. ********, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. В чл. 31, ал. 1 от
раздел ІХ на Общите условия били определени редът и срокът за заплащане на
месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал след изтичане на
периода, за който се отнасят тези суми, като клиентите били длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на ищцовото дружество. Ответницата
ползвала доставената от ищеца топлинна енергия до находящия се в гр. ********, ж. к.
„*********, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., но не заплатила припадащата
се цена за потребената енергия, съответна на притежаваната от нея 1/2 идеална част
от правото на собственост върху имота. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в
режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на
1
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „***. През отоплителния сезон
ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответницата били издадени
изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот
били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение,
инсталирани на отоплителните тела в него. За вземанията си ищцовото дружество
депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, което
било уважено и срещу ответницата и трето за спора лице /Д*** била издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от 02.07.2024 г. по ч. гр. д. № 36377
по описа за 2024 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми
състав. Заповедта за изпълнение била връчена на ответницата по реда на чл. 47, ал. 5
ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо
дружеството моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените
искове. Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени надлежно на ответницата
чрез актуалния работодател на 04.04.2025 г., но отговор в срока по чл. 131 ГПК не е
подаден.
Като трето лице-помагач по делото е конституирано „***, което изразява
становище за основателност на предявените искове.
Издадената по ч. гр. д. № 36377/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 47-
ми състав, заповед за изпълнение е влязла в сила спрямо третото за спора лице *** за
припадащата му се 1/2 част от вземанията, начислени за процесния имот през исковия
период.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е образувано по кумулативно обективно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал.
1 ГПК, вр. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът В.
Б. Н., в качеството си на потребител на топлинна енергия в недвижим имот, находящ
се в гр. ********, ж. к. „*********, дължи на „*** следните парични суми: 1/ сумата
от 2039,14 лева, представляваща 1/2 част от стойността на доставена топлинна енергия
за периода от м. май 2021 г. до м. април 2023 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до
окончателното изплащане на дължимата сума; 2/ сумата от 315,66 лева,
2
представляваща лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия за
периода от 15.09.2022 г. до 31.05.2024 г.; 3/ сумата от 30,90 лева, представляваща такса
за дялово разпределение за периода от м. май 2021 г. до м. април 2023 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; 4/ сумата от 7,06
лева, представляваща лихва за забава за периода от 16.07.2021 г. до 31.05.2024 г.,
начислена върху претендираната такса за дялово разпределение, за които на 02.07.2024
г. по ч. гр. д. № 36377/2024 г. по описа на Софийски районен съд, І-во г. о., 47-ми
състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ:
За уважаването на иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване кумулативните предпоставки на предявената претенция, а именно наличието
на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител
на топлинна енергия през процесния период, използването от ответника на
претендираното количество топлинна енергия, стойността на същата и изискуемостта
на претендираното вземане.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в Закона за енергетиката като договорно
правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации
към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените
сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или
титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите,
които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия
по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови
3
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В този
смисъл са и разрешенията, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по тълкувателно дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
От представените по делото Нотариален акт от 01.03.1993 г. за дарение на
недвижим имот № 116, том ХХ, дело № 3801/93, удостоверение за наследници на ***
и постановление от 03.07.2015 г. по изпълнително дело № ** за вписване на възбрана
върху част от процесния имот се установява наличието на валидно възникнали
договорни отношения между ищеца и ответника за доставка на топлинна енергия до
процесния имот през исковия период и качеството на ответника на потребител на
топлинната енергия, доставена в процесния имот през исковия период. Съгласно
посочените доказателства, чрез наследствено правоприемство В. Б. Н. е придобила
правото на собственост върху 1/2 идеална част от процесния недвижим имот, като
няма данни да е отчуждила това право или да е извършила разпоредителни действия с
него до края на исковия период.
Представен протокол от общо събрание на собствениците от процесната етажна
собственост, на което „*** е избрано да извършва дяловото разпределение в сградата.
Видно от представените от третото лице-помагач документи, именно това дружество е
извършвало дяловото разпределение в процесната сграда през исковия период.
Установено е следователно в производството, че са възникнали облигационни
отношения между етажните собственици и посоченото дружество, поетите по които
задължения са били изпълнявани, доколкото потребителите на топлинна енергия от
етажната собственост са допускали представителите на третото лице-помагач да
отчитат уредите за индивидуално измерване, а въз основа на тези отчети последното е
извършвало дяловото разпределение на топлинната енергия. По този начин страните са
потвърдили обвързаността си с дружеството за топлинно счетоводство. На следващо
място, съгласно чл. 139б ЗЕ (в редакцията след изменението с ДВ, бр. 74/2006 г.)
потребителите в сграда – етажна собственост са длъжни да изберат лице, регистрирано
по реда на чл. 139а ЗЕ, за извършване на услугата „дялово разпределение“, за
резултатите от който избор трябва да уведомят писмено топлопреносното предприятие
или доставчика на топлинна енергия. В случая не се твърди към процесния период
общото събрание на етажната собственост да е избрало друго, различно от посоченото
в коментирания договор лице, което да извършва дяловото разпределение, нито
ищецът да е бил уведомен писмено за новия избор. Предвид изложеното, се налага
4
изводът, че за исковия период третото лице-помагач в производството е извършвало
въз основа на валидно съществуващо свое договорно задължение дяловото
разпределение и отчитането на потребената в гр. ********, ж. к. „И*** топлинна
енергия. По делото е представен и договор между „*** и „***, по силата на който
третото лице-помагач, в качеството си на изпълнител, е поело задължение да извърша
услугата дялово разпределение, а ищцовото дружество, като възложител, е поел
насрещното задължение да заплаща цената на изпълнителя извършваната услуга.
Съгласно чл. 22, ал. 2 от приложимите Общи условия, потребителите на топлинна
енергия заплащат на „*** цената на услугата „дялово разпределение“, извършвана от
избран от етажните собственици в съответната сграда търговец. Предвид изложеното,
съдът намира, че са налице основания ищецът да претендира заплащането цената на
услугата „дялово разпределение“, доколкото е налице нормативно основание за
възникването на това вземане в патримониума на ищцовото дружество, както и
реалното извършване на дялово разпределение в процесната сграда.
Обстоятелствата, че през процесния период до жилището на ответника е
доставяна топлинна енергия, както и нейните количество, цена и начин, по който е
формирана, съответно – размерът на така начислените задължения, не са оспорени от
ответника в рамките на установените преклузивни срокове, но същите се установяват
и от документите, представите от третото лице-помагач, извършило дяловото
разпределение на потребената в имота топлоенергия, включително от надлежно
изготвените протоколи за неосигурен достъп в процесния имот.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявените искове за цена за потребена
топлинна енергия и дялово разпределение през исковия период са доказани в цялост
по своето основание, като ответникът не е релевирал своевременно правоизключващи
или правопогасяващи възражение срещу исковите претенции нито в хода на исковото,
нито в хода на заповедното производство. Предвид изложеното, предявените искове за
установяване дължимостта на цената за потребена топлинна енергия и за услугата
„дялово разпределение“ следва да бъдат уважени изцяло до пълните предявени
размери за сумите съответно от 2039,14 лева и 30,90 лева.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предявената претенция за установяване дължимостта на начислената върху
претендираната главница лихва за забава е обусловена от главното задължение за
заплащане цената на доставената топлинна енергия.
През процесния период са били приложими Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „*** на клиенти в гр. ********, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
5
който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. От анализа на посочените разпоредби на Общите условия
на ищеца от 2016 г. следва, че макар дължимите суми да са изискуеми месечно в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, длъжникът изпада в забава
само при неизпълнение на задължението си за заплащане цена на топлинна енергия в
45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнася общата фактура за
потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период. Следователно,
обезщетение за забава се начислява само върху вземането по общата фактура. В
процесния казус размерът на дължимото обезщетение за забава върху незаплатената
цена за потребена топлинна енергия, изчислено съобразно правилото на чл. 33, ал. 4 от
приложимите Общи условия за периода от 15.09.2021 г. до 30.08.2023 г., възлиза на
сумата от общо 315,66 лева, изчислен от съда по реда на чл. 162 ГПК, поради което
исковата претенция следва да бъде уважена за пълния предявен размер.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащането от страна на потребителя на топлинна енергия, следователно
приложение намира правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, съгласно което длъжникът изпада в
забава след покана. По делото, обаче, не са представени доказателства за отправена
покана от кредитора-ищец за плащане на това задължение от дата, предхождаща
предявяването на исковете, поради което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена за пълния предявен размер от 7,06 лева.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски имат и двете страни, но не се
установява ответникът да е сторил разноски в хода на производството. На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски, съразмерно с уважената част
от исковете, в размер на 284,94 лева за държавна такса и юрисконслутско
възнаграждение – за исковото производство, и в размер на 72,86 лева.
По изложените съображения, Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. Б. Н., ЕГН: **********, с адрес гр. ********, ж. к. „***, в
качеството си на потребител на топлинна енергия в недвижим имот, находящ се в гр.
********, ж. к. „*********, дължи на „**********, ЕИК: ***, със седалище и адрес
6
на управление гр. ********, ул. „Я***, сумата от 2039,14 лева, представляваща 1/2
част от стойността на доставена топлинна енергия за периода от м. май 2021 г. до м.
април 2023 г., ведно със законната лихва от 17.06.2024 г. до окончателното
изплащане на дължимата сума, сумата от 315,66 лева, представляваща лихва за забава
върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до
31.05.2024 г., и сумата от 30,90 лева, представляваща такса за дялово разпределение
за периода от м. май 2021 г. до м. април 2023 г., ведно със законната лихва от
17.06.2024 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, за които на 02.07.2024 г.
по ч. гр. д. № 36377/2024 г. по описа на Софийски районен съд, І-во г. о., 47-ми състав,
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ в цялост като
неоснователен предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване между страните дължимостта на сумата от
7,06 лева, представляваща лихва за забава за периода от 16.07.2021 г. до 31.05.2024 г.,
начислена върху таксата за дялово разпределение.
ОСЪЖДА В. Б. Н., ЕГН: **********, с адрес гр. ********, ж. к. „***, да
заплати на „**********, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. ********,
ул. „Я***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 284,94 лева – разноски в исковото
производството, и сумата от 72,86 лева – разноски в заповедното производство,
съобразно уважената част от предявените искове.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца – „***.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7