Мотиви към присъда по НОХД № 538/2019 г. по описа на Русенски районен съд, Х н.с.
Русенска
районна прокуратура е обвинила Н.П.Г. *** в извършване на престъпление по
чл.194 ал.І от НК за това, че на 26.02.2018 г., в гр.Русе, отнела чужди движими вещи- 1 бр. дамска чанта
марка „Адидас”, 3 броя дамски портмонета, мобилен телефон марка „Самсунг
Галакси” модел „J3” с ИМЕИ 3578130863373441 с поставен кожен протектор и
защитно стъкло- лекарства- 20 броя опаковки васензин, 1 опаковка необет, 5
опаковки аолин, 2 блистера парацетамол, 5 бр.нимизил, 5 бр. секретни ключове и
сумата от 290 лева, всичко на обща стойност 743.75 лева, от владението на В.А.В.
***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Прокурорът
поддържа повдигнатото обвинение.
Подсъдимата твърди пред съда, че не извършила
престъплението, за което е обвинена.
Съдът, след
преценка на събраните доказателства, приема за установени следните фактически
обстоятелства:
Подс.Н.П.Г. е
български гражданин, родена на *** ***, с основно образование, не работи,
неомъжена, неосъждана.
На 26.02.2018
година св.В.В. посетила магазин „Кауфланд” в гр.Русе по бул.”Липник” № 8.Същата
носела дамска чанта „Адидас”, в която се намирали следните вещи- 3 броя дамски
портмонета, мобилен телефон марка „Самсунг Галакси” модел „J3” с ИМЕИ
3578130863373441 с поставен кожен протектор и защитно стъкло- лекарства- 20
броя опаковки васензин, 1 опаковка необет, 5 опаковки аолин, 2 блистера
парацетамол, 5 бр.нимизил, 5 бр. секретни ключове и сумата от 290 лева.В.
оставила чантата си на количката за пазаруване, като при оглед на стоките в
магазина, не наблюдавала постоянно личните си вещи.По същото време подс.Г. се
намирала в търговския обект и решила да извърши кражба, възползвайки се от
разсеяността на упоменатата свидетелка.Подсъдимата се приближила до количката
й, взела незабелязано дамската чанта с посочените по- горе вещи и бързо
напуснала през касовата зона района на хипермаркета.Непосредствено след
изчезването на чантата, св.В. установила липсата й и незабавно се обърнала към
охраната на магазина в лицето на св.С.С.- охранител към СОД „БОДУ” София.Св.С.
прегледал записите от охранителните камери, като установил действията на подс.Г.,
а именно- как отнема чантата на пострадалата.С. заснел с мобилния си телефон
лицето на подсъдимата, уведомил и органите на полицията за извършеното
престъпление.Мястото на инцидента било посетено от св.С.С.- полицейски служител
при Първо РУ ОДМВР Русе, който- ползвайки информацията от записите на
охранителната фирма, успял по оперативен път да установи самоличността на Н.Г..По
снимката, предоставена от св.С., била изготвена лицево- идентификационна експертиза,
която потвърдила тази самоличност.Съгласно приетото и неоспорено заключение на
назначената СЦИЕ стойността на инкриминираните вещи е 743.75 лева.
Приетото
за установено съдът намира за доказано отчасти от обясненията на подсъдимата,
изцяло от показанията на свидетелите С.С., С.С., В. В..При оценка на гласните
доказателства съдът дава вяра изцяло на свидетелските показания, доколкото
всяко от цитираните лица непредубедено, последователно и логично излага в хода
на производството фактите, станали му непосредствено известни и лично
възприети.Тримата свидетели не се намират в каквато и да било връзка, която да
формира съмнение за предубеденост при участието им в делото.Фактически тези
гласни доказателства се потвърждават и частично от обясненията на подсъдимата,
които също имат характер на доказателствено средство, в частта, съдържаща
признания, че на инкриминираната дата се намирала на мястото на
произшествието.В останалата си част обясненията на Г. изразяват защитната й
теза, почиваща на единственото твърдение, че не е извършила деянието.Същото
твърдение е опровергано не само от цитираните гласни доказателства, но и от
потвърждаващите ги писмени такива, както и доказателствените средства.Св.С.С.
заявява, че лично възприел поведението на подсъдимата при преглед на записите
на охранителните камери, когато изпълнявал служебните си задължения.Същият
описва начина, по който съхранил информацията и я предал на надлежните органи
по- късно- изпратените на място полицейски служители.Св.С.С. сочи начина, по
който идентифицирал самоличността на Г..Безспорно и обосновано в този аспект е
заключението от назначената лицево- идентификационна експертиза. Всички
останали приложени по делото писмени доказателства потвърждават изложените
съждения- гаранционна карта за мобилен телефон, справка за съдимост, снимков материал,
декларация за семейно и материално положение, автобиография, заключение по
СЦИЕ, акт за раждане.
Правни изводи:
С действията
си подс.Н.П.Г. е осъществила от обективна и субективна страна деянието по
чл.194 ал.І от НК, тъй като на 26.02.2018 г., в гр.Русе, отнела чужди движими
вещи- 1 бр. дамска чанта марка „Адидас”, 3 броя дамски портмонета, мобилен
телефон марка „Самсунг Галакси” модел „J3” с ИМЕИ 3578130863373441 с поставен
кожен протектор и защитно стъкло- лекарства- 20 броя опаковки васензин, 1
опаковка необет, 5 опаковки аолин, 2 блистера парацетамол, 5 бр.нимизил, 5 бр.
секретни ключове и сумата от 290 лева, всичко на обща стойност 743.75 лева, от
владението на В.А.В. ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои.От обективна страна деянието е осъществено с действие, изразяващо се в
лишаване на собственика на вещите от фактическата власт върху същите и
установяване на своя собствена.От субективна страна престъплението е умишлено,
извършено при пряк умисъл.Подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на
действията си- това, че се касае до чужди вещи, предвиждала е настъпването на
общественоопасните последици- лишаването на св.В. от фактическата власт над
същите вещи, и е искала настъпването на този резултат, водена от желанието да
се облагодетелства по неправомерен начин.
При
установените факти и налагащи се правни изводи, за да индивидуализира
наказанието, което следва да се наложи за извършеното деяние, съдът съобрази
следното:Според правната си квалификация престъплението е наказуемо с наказание
лишаване от свобода за срок до 8 години.Подсъдимата е неосъждана, което
обстоятелство, както и факта на полагането на грижи за малолетно дете следва да
бъдат отчетени като смекчаващи отговорността обстоятелства.Отегчаващи
отговорността обстоятелства не са налице.Изложеното мотивира съда да определи
наказанието към минималния законов размер, като така, на подс.Н.П.Г. за
извършеното по чл.194 ал.І от НК деяние се наложи наказание лишаване от свобода
за срок от шест месеца.Налице са предпоставки за отлагане на изпълнението на
това наказание поради чистото съдебно минало на подс.Г., срока на конкретно
определеното такова- шест месеца и преценката на съда, че целите биха се
изпълнили и без ефективното изтърпяване на санкцията.Касае се до жена в млада
възраст, отглеждаща дете, по отношение на която
няма конкретни доказателства за наличие на други противообществени
прояви.Посоченото обосновава у съда извод за определяне на изпитателен срок в
рамките на минимално предвидения в чл.66 от НК- три години.
С оглед
изхода от делото на подсъдимата са възложени разноските в производството.
Мотивиран
така съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: