РЕШЕНИЕ
№ 312
гр. гр. Хасково, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Иванова
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело №
20225640101816 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.558, ал.7 от Кодекса за
застраховането във вр. с чл.45 от Закона за задълженията и договорите от
Гаранционен фонд гр.София срещу А. С. С., от гр.Хасково.
Ищецът твърди, че на основание чл. 288, ал, 1, т.2, б. „а“ от КЗ (отм.),
сега чл. 557, ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ, изплатил по щети № 210051/16.02.2016г. и
№ 210100/28.03.2016г. обезщетения за неимуществени вреди в общ размер на
663 377.19 лв., както следва: по щета №210051/16.02.2016г. - в размер на 256
123.47 лв., присъдени по гр.д. № 9180/2016г. по описа на СГС на А. Х. В. и К.
Ю. В., родители на Х. А. В., пострадал като пътник на предна дясна седалка в
л.а. „****“ с ДКН **** при ПТП, настъпило на 25.04.2015г.; и по щета №
210100/28.03.2016г. - в размер на 407 253.72 лв. присъдени по гр.д. №
9435/2016г. по описа на СГС на Б. С. М., Е. Х. В. и Х. Х. В.- наследници на Х.
А. В., загинал като като водач на л.а. „*****“ с ДКН ***** при ПТП,
настъпило на 25.04.2015г. По цитираните дела ответникът бил трето лице-
помагач на страната на „Гаранционен фонд“. Съласно Присъда №3 на
Окръжен съд-Хасково от 19.01.2017г. виновен за катастрофата бил именно
той, който като неправоспособен шофьор управлявал след употреба на
1
алкохол л.а. „****“ с ДКН ****, без действаща задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ към датата на ПТП, съгласно справка на
Информационен център към Гаранционен фонд. Процесното ПТП било
настъпило на 25.04.2015г. около 23.50 ч, като след употреба на алкохол (2,69
промила) водачът А. С. С. управлявал л.а. „*****“ с ДКН ****, собственост
на С. С. М., по бул. „*****, гр. Хасково. Последният започнал състезание с
намиращия се в същото платно, но в източната лента за движение лек
автомобил, като достигайки кръстовище и навлизайки в левия завой, лекият
автомобил „****“ поднесъл и водачът изгубил контрол над управлението и
автомобилът се блъснал в еластична преграда с предна дясна част, след което
със същата част последвал втори удар в метален стълб. От удара починал Х.
А. В., пътуващ на предната дясна седалка на л.а. „*****“. В нарушение на чл.
260 от КЗ (отм.) сега чл. 490 от КЗ ответникът управлявал увреждащия
автомобил без действаща задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ към датата на ПТП. За изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди на основание чл. 288 от КЗ (отм.) сега чл. 557 от КЗ
към ищеца се обърнали А. Х. В. и К. Ю. В. и по образуваната в тази връзка
щета № 210051/16.02.2016г. бил постановен отказ за определяне на
обезщетения, поради непредставяне на достатъчно доказателства, обуславящи
основанието и размера на исканото обезщетение. Молителите не се съгласили
с постановения отказ от изплащане на обезщетение и образували против
ищеца гр.д. № 9180/2016г. по описа на СГС. Възоснова на постановеното по
него решение се снабдили с изпълнителен лист и образували и.д №
20177870400227 и и.д. № 20187870400066. След получени покани за
доброволно изпълнение по посочените изпълнителни дела от ЧСИ М. Д., на
31.08.2017г. ищецът заплатил сума в общ размер на 240 018.99 лв. по сметката
на ЧСИ Д. по и.д. № 20177870400227, от които - 200 000.00 лв. главница, 26
558.39 лв. законна лихва и 13 460.60 лв. съдебни разходи; на 23.10.2017г.
заплатил сума в размер на 8 200.00 лв. по сметка на СГС- държавна такса, а на
20.03.2018г. заплатил сума в размер на 7 904.48 лв. по сметка на ЧСИ М. Д. по
и.д. № 20187870400066. Наред с това това, наследниците на Х. А. В. - Б.С.
М., Е.Х. В. и Х. Х. В. също се обърнали към ищеца за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди на същото основание по образуваната в
тази връзка щета № 210100/28.03.2016г. било отказано определянето на
обезщетения, поради непредставяне на достатъчно доказателства, обуславящи
2
основанието и размера на исканото обезщетение. Молителите не се съгласили
с постановения отказ от изплащане на обезщетение, вследствие на което
образували против ищеца гр.д. № 9435/2016г. по описа на СГС. Възоснова на
постановеното по делото решение те се снабдили с изпълнителен лист и
възоснова на него били образувани и.д № 20187870400259 и и.д. №
20187870400257. Едновременно с поканата за доброволно изпълнение до
ищеца, бил наложен запор на банковата му сметка в „Уникредит Булбанк“
АД, вследствие на което на 10.10.2018г. по сметката на ЧСИ от него
постъпила сума в общ размер на 392 621.57лв. по и.д. № 20187870400259, от
които 301 210.00 лв. главница, 72 879.35 лв. законна лихва и 18 532.22 лв.
съдебни разходи; сума в размер на 8 261.35 лв. по и.д. № 20187870400257, а
на 28.09.2018г. ищецът заплатил по сметка на СГС сума в общ размер на
12210.80 лв. за държавна такса. Ищецът посочва, че поканил ответника да му
възстанови изплатеното от него, но до датата на предявяване на иска същият
не бил погасил задължението си. Предвид изложеното, моли съда да
постанови решение, с което на основание чл.45 ЗЗД и чл.288, ал.12 от КЗ
/отм./, сега чл.558, ал.7 от КЗ, ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 1000 лв., предявена като частичен иск от сумата 663 377.19 лв.,
представляваща изплатеното от „Гаранционен фонд“ по щети № 210051/
16.02.2016г. и № 210100/28.03.2016г. /по всяка щета по 500 лева/ и
присъдените по влезли в сила съдебни решения по гр.д. № 9180/2016г. и гр.д.
№ 9435/2016г – двете по описа на СГС, обезщетения, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не подава отговор на исковата
молба. В първото по делото съдебно заседание се явява, но не изразява
становище по иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Не се спори по делото, а и от приетите писмени доказателства –
заверени преписи на Претенция вх.№24-01-203 от 28.03.2016г. до
Гаранционен Фонд гр.София от адв. Щ.АК – Хасково, Уведомление вх.№24-
01-848 от 22.12.2015г. до Гаранционен Фонд гр.София, Претенция вх.№24-01-
3
111 от 16.02.2016г. до Гаранционен Фонд гр.София от адв. Щ. АК – Хасково,
пълномощник на А. Х. В. и К. Ю. В., Справка по Щета №21-0051/16.02.2016г.
относно изплатени суми по Дело №20177870400227 и Дело
№20187870400066 на ЧСИ М. Д. по гр.д.№9180/2016г. по описа на СГС,
Покана за доброволно изпълнение изх.№00316/14.03.2018г. на Частен съдебен
изпълнител М. Д. с рег.№787, Изпълнителен лист от 15.08.2017г. по гр.д.
№9180/2016г. по описа на Софийски градски съд, Покана за доброволно
изпълнение изх.№01541/28.08.2017г. на Частен съдебен изпълнител М. Д. с
рег.№787, Решение от 30.05.2017г. по гр.д.№9180/2016г. по описа на
Софийски градски съд, Преводно нареждане от 23.10.2017г. за платена
държавна такса и разноски по гр.д.№9180/2016г. по описа на Софийски
градски съд от „УниКредит Булбанк“, Преводно нареждане от 20.03.2018г. по
и.д.№ 20187870400066 по описа на ЧСИ М. Д., от УниКредит Булбанк“,
Преводно нареждане от 31.08.2017г. по и.д.№ 20177870400227 по описа на
ЧСИ М. Д., от УниКредит Булбанк“, Уведомление вх.№24-01-142/09.03.2016г.
до Гаранционен Фонд гр.София, Справка по Щета №21-0100/28.03.2016г. от
26.02.2019г. относно изплатени суми по Дело №20187870400257 и Дело
№20187870400259 по описа на ЧСИ М. Д., Покана за доброволно изпълнение
изх.№01987/02.10.2018г. на Частен съдебен изпълнител М. Д. с рег.№787,
ведно с Изпълнителен лист от 25.09.2018г. издаден по гр.д.№9435 по описа за
2016 г. на Софийски Градски съд, Покана за доброволно изпълнение изх.
№01983/02.10.2018г. на Частен съдебен изпълнител М.Д. с рег.№787, ведно с
Изпълнителен лист от 25.09.2018г., издаден по гр.д.№9435 по описа за 2016 г.
на Софийски Градски съд, Решение от 14.05.2018г. по гр.д.№9435 по описа за
2016 г. на Софийски Градски съд, Извлечение по банкова сметка с наредител
Гаранционен фонд, Преводно нареждане от 28.09.2018г. за платена държавна
такса по гр.д.№9435 по описа за 2016 г. на Софийски Градски съд, Писмо изх.
№24-01-111/11.05.2016г. до А. Х. В. и К. Ю. В., ведно с обратна разписка от
01.06.2016г. от Гаранционен фонд гр.София, Писмо изх.№24-01-203/
23.06.2016г. до Б. С. М. – лично и като законен представител на Е. Х. В. и Х.
Х. В., ведно с обратна разписка от 1.07.2016г. от Гаранционен фонд гр.
София, Регресна покана изх.№ГФ-РП-870/16.12.2021г. до А. С. С. от
Гаранционен фонд гр.София, ведно с обратна разписка ИДPS1000048BYZ2 с
изходящо клеймо 31.12.2021г. на „Български пощи“ АД, се установяват
описаните в исковата молба и посочени по-горе факти и обстоятелства. Ето
4
защо, не следва да се излага текстуално съдържанието на тези документи,
като при необходимост те ще бъдат обсъдени при преценката на наведените
от страните правни доводи, основани на тях.
С Присъда № 3/19.01.2017г., постановена по НОХД № 25/2016г. по
описа на Окръжен съд – Хасково, ответникът А. С. С. е признат за виновен в
това, че на 24.04.2015г., в гр.Хасково, на бул.“****“, при управление на МПС
– лек автомобил марка „***“, модел „**“, с рег. № ***** без да има
необходимата правоспособност, в нарушение на правилата за движение по
пътищата /чл.21, ал.1 от ЗДвП/ и по непредпазливост причинил смъртта на Х.
А. В., б.ж. на гр.Хасково, като деянието е извършено в пияно състояние
/концентрация на алкохол в кръвта 2.69 промила/, поради което и на
основание чл.343, ал.3, б.“б“, вр. ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1, вр. чл.54 от НК
го осъжда на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 години, което на
основание чл.61, т.3 вр. чл.59, ал.1 от ЗИНЗС, да изтърпи при първоначален
„строг“ режим в затвор или затворническо общежитие от „открит“ тип.
Присъдата е влязла в сила на 03.02.2017г.
От описаните по-горе писмени доказателства безспорно се установява,
че ответникът А. С. С., на 24.04.2015г., при управление на МПС – лек
автомобил марка „***“, модел „**“, с рег. № ****, без да има необходимата
правоспособност, в нарушение на правилата за движение по пътищата /чл.21,
ал.1 от ЗДвП/ и по непредпазливост е причинил смъртта на Х. А. В., б.ж. на
гр.Хасково, като деянието е било извършено в пияно състояние.
Установени са от приложените съдебни решения характерът, вида и
размера на причинените неимуществени вреди на А. Х. В., К.Ю. В., Б. С. М.,
Е. Х. В. и Х. Х. В., както и причинната връзка между противоправното
поведение на виновния водач /ответникът по делото/ и вредите.
Родителите на починалото лице – А. Х. В. и К. Ю. В. са поискали от
Гаранционен фонд изплащане на обезщетение за неимуществени вреди. По
този повод е била образувана при ищеца Щета № 210051/2016г., по която е
постановен отказ. Поради отказа, тези лица са образували гр.д. № 9180/2016г.
по описа на СГС, като възоснова на решението по делото са били издадени
два изпълнителни листа. По посочената Щета № 210051/2016г. ищецът
Гаранционен фонд е изплатил следните суми /по двете образувани
изпълнителни дела по описа на ЧСИ М. Д. - № 227/2017г. и № 66/2018г. и по
5
посоченото гр.д. № 9180/2016г./, а именно: с Преводно нареждане от
31.08.2017г. е изплатена сумата от 240 018.99 лева по и.д. № 227/2017г.; с
Преводно нареждане от 23.10.2017г. е преведена сумата от 8200 лева по гр.д.
№ 9180/2016г. и с Преводно нареждане от 20.03.2018г. е изплатена сумата от
7904.48 лева по и.д. № 66/2018г. Общо изплатената от ищеца сума по тази
щета възлиза в размер на 256 123.47 лева.
Лицето, с което починалият Х.В. е бил във фактическо съпружеско
съжителство – Б. С. М. и децата им – Е.Х. В. и Х. Х. В. също са поискали
изплащане от Гаранционен фонд на обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на наследодателя им. При ищеца е била образувана Щета №
210100/2016г., по която е било отказано определянето на обезщетение и
посочените лица са завели против Гаранционен фонд гр.д. № 9435/2016г. по
описа на СГС. Възоснова на влязлото в сила решение по делото са били
издадени в полза на ищците по същото два изпълнителни листа, по които са
били образувани и.д. № 257/2018г. и и.д. № 259/2018г. по описа на ЧСИ М. Д.
Видно от извлечението от банковата сметка на ищеца в „Уникредит Булбанк“
АД е, че е бил наложен запор по същата, като така по сметката на ЧСИ са
постъпили сумите: 392 621.57 лева по и.д. № 259/2018г. и 8261.35 лева по и.д.
№ 257/2018г. От представеното Преводно нареждане от 28.09.2018г. пък се
установява, че ищецът е превел по сметка на СГС сумата от 12 210.80 лева,
представляваща държавна такса по гр.д. № 9435/2016г. Така, общо
изплатената от ищеца сума по Щета № 210100/2016г. възлиза на 413 093.72
лева.
Видно от представените по делото съдебни решения по цитираните по-
горе граждански дела е, че ответникът в настоящия процес А. С. С. е участвал
като трето лице – помагач на страната на Гаранционен фонд.
Нужно е да бъде отбелязано още, че ответникът С. е управлявал МПС
марка „***“, модел ***“, с рег. № *****, към датата на ПТП, без сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, което безспорно се
установява от приетата като писмено доказателство по делото Справка от
базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд.
Следва да се има предвид, че основателността на предявения иск с
правно основание чл.288, ал.12 от КЗ /отм./, сега 558, ал.7 от КЗ, е обусловена
не само от наличието на непозволено увреждане и нанесени възоснова на
6
същото вреди, а и от наличието на изплатено застрахователно обезщетение на
лицата, претърпели, в случая неимуществени вреди. Цитираната законова
разпоредба сочи също така, че застрахователят встъпва в правата на
увреденото лице с изплащане на застрахователното обезщетение, именно в
този момент той се суброгира в правата на увреденото лице срещу
причинителя на щетата. Ето защо, и съдебната практика приема, че с факта на
изплащане на застрахователното обезщетение за застрахователя възниква
правото да иска възстановяване на тази сума от причинителя на вредата. С
оглед гореизложените съображения съдът намира предявения иск за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за изцяло основателен и
доказан и счита, че следва да бъде уважен. Въпреки отправената Регресна
покана до ответника, той не е внесъл по сметка на ищеца Гаранционен фонд
дължимата сума. Няма данни да е извършил плащане и до приключване на
делото, поради което следва да бъде осъден за сумата от 1 000 лева
/предявена като частичен иск от 663 377.19 лева/ като виновен за процесното
ПТП водач, управлявал автомобил без валидна застраховка „Гражданска
отговорност“, доколкото от ПТП-то са произтекли вреди /неимуществени/ за
А. Х. В., К. Ю. В., Б. С. М. Е. Х. В. и Х. Х. В., на които ищецът Гаранционен
фонд е изплатил обезщетение в коментираните по-горе размери, и в чиито
права се е суброгирал.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в
пълен размер, а именно сумата от 100 лева, представляващи платена
държавна такса.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. С. С., ЕГН **********, от гр.Хасково, ул.“******, да
заплати на Гаранционен фонд, гр.София, ул.”*******, със съдебен адрес -
гр.Пловдив, бул.”*********, адв. С. Ф. М., сумата от 1 000 лева, /предявена
7
като частичен иск от 663 377.19 лева/, представляваща изплатено от
Гаранционен фонд по Щета № 210051/16.02.2016г. и Щета №
210100/28.03.2016г. /по всяка щета по 500 лева/, за нанесени неимуществени
вреди от ПТП, настъпило на 24.04.2015г., ведно със законната лихва, считано
от датата на предявяване на иска – 15.07.2022г. до окончателното й
изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 100 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар:Г.С.
8